Psalms 44 (По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

Bulgarian⁽ⁱ⁾ ¹ (По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни. ² Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял. ³ Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях. ⁴ Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков! ⁵ Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас. ⁶ Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси. ⁷ Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят. ⁸ С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.) ⁹ Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски. ¹⁰ Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си. ¹¹ Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците. ¹² Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му. ¹³ Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас. ¹⁴ Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите. ¹⁵ Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми — ¹⁶ заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя. ¹⁷ Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет. ¹⁸ Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека, ¹⁹ ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил. ²⁰ Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си, ²¹ Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето. ²² Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане. ²³ Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки! ²⁴ Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни? ²⁵ Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята. ²⁶ Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!