Acts 20 Cross References - Bulgarian

¹ След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония.² И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция³ и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.⁴ И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.⁵ Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада.⁶ А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.⁷ И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.⁸ И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.⁹ А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.¹⁰ Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.¹¹ И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.¹² А момчето доведоха живо и много се утешиха.¹³ А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.¹⁴ И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.¹⁵ И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.¹⁶ Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.¹⁷ А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.¹⁸ И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,¹⁹ като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите,²⁰ как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,²¹ като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.²² И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,²³ освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.²⁴ Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.²⁵ И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето ми.²⁶ Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички;²⁷ защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.²⁸ Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.²⁹ Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;³⁰ също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си.³¹ Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.³² А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.³³ Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.³⁴ Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.³⁵ С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.³⁶ Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.³⁷ И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,³⁸ наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

¹⁴ Тогава падна на шията на брат си Вениамин и плака; и Вениамин плака на неговата шия.

²⁹ Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израил, и като се яви пред него, падна на шията му и дълго плака на шията му.

¹⁰ А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.

²⁴ След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.

¹⁴ Онзи ден да ви бъде за спомен и да го пазите като празник на ГОСПОДА във всичките си поколения; вечна наредба да ви бъде да го празнувате.¹⁵ Седем дни да ядете безквасен хляб. Още на първия ден да махнете кваса от къщите си, защото всеки, който яде квасно от първия ден до седмия ден, тази душа ще се изтреби от Израил.

¹⁸ От вечерта на четиринадесетия ден на първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца да ядете безквасни хлябове.¹⁹ Седем дни да не се намира квас в къщите ви, защото всеки, който яде квасно, онази душа ще се изтреби от обществото на Израил, бил той пришълец, или местен жител.²⁰ Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища да ядете безквасни хлябове.

⁶ Седем дни да ядеш безквасен хляб и седмият ден да бъде празник на ГОСПОДА.⁷ Безквасен хляб да се яде през седемте дни; и да не се намери у теб квасен хляб, и да не се появи квас във всичките ти области.

¹⁵ Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дни да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл от Египет; и никой да не се яви пред Мен с празни ръце.

¹⁸ Да пазиш празника на безквасните. Седем дни да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в месец Авив ти излезе от Египет.

²² И да пазиш празника на седмиците -- на първите плодове на жетвата на житото -- и празника на беритбата в края на годината.

¹⁵ Тогава Мойсей се разгневи много и каза на ГОСПОДА: Не поглеждай благосклонно на приноса им! Аз не съм взел нито едно магаре от тях и на никого от тях не съм сторил зло!

⁵ Ето, аз ви научих на наредби и правила, както ГОСПОД, моят Бог, ми заповяда, за да правите според тях в земята, в която влизате, за да я притежавате.

³ Ето ме, свидетелствайте против мен пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: На кого съм взел говедото или на кого съм взел магарето, или кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него? Ще ви го върна!⁴ А те казаха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.⁵ И той им каза: ГОСПОД е свидетел против вас и Неговият помазаник е свидетел днес, че не сте намерили нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.

⁴¹ И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много.

⁴¹ И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много.⁴² После Йонатан каза на Давид: Иди си с мир, както и двамата се заклехме в ГОСПОДНОТО Име и казахме: ГОСПОД да бъде между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! Тогава той стана и си отиде, а Йонатан отиде в града.

²⁸ А след това Давид чу и каза: Аз и царството ми сме невинни до века пред ГОСПОДА за кръвта на Авенир, сина на Нир!

³⁰ А Давид се изкачваше по възвишението на маслините и плачеше, докато се изкачваше, и главата му беше покрита, и вървеше бос. И всичките хора, които бяха с него, бяха покрили всеки главата си и се изкачваха, и плачеха, докато се изкачваха.

¹⁹ А той й каза: Дай ми сина си. И той го взе от скута й и го занесе в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си.

²¹ И той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА, и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Те, нека душата на това дете се върне в него!²² И ГОСПОД чу гласа на Илия и душата на детето се върна в него и то се съживи.

³⁴ После се качи на леглото и легна върху детето и сложи устата си върху неговата уста и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, и се простря върху него. И тялото на детето се стопли.³⁵ После се върна и отиде веднъж насам и веднъж натам в къщата, и пак се качи и се простря върху него. И момчето кихна седем пъти и момчето отвори очите си.

³ О, ГОСПОДИ, моля Те, спомни си как ходих пред Теб с истина и с неразделено сърце и върших това, което е добро пред Теб! И Езекия плака горчиво.

¹³ Защото Соломон беше направил бронзова платформа и я беше сложил сред двора; дължината й беше пет лакътя, ширината й — пет лакътя и височината й — три лакътя. И той застана на нея и падна на коленете си пред цялото израилево събрание, и разтвори ръцете си към небето, и каза:

⁶ И каза на съдиите: Внимавайте какво правите, защото не съдите за човека, а за ГОСПОДА, и Той е с вас в съдопроизнасянето.⁷ Затова нека страхът от ГОСПОДА бъде върху вас! Внимавайте в делата си, защото у ГОСПОДА, нашия Бог, няма неправда, нито пристрастие, нито подкупничество.

³¹ И на дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от реката Аава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на нашия Бог беше над нас и Той ни избави от ръката на врага и от засади по пътя.

¹ А докато Ездра се молеше и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, около него се събра едно много голямо събрание от Израил, мъже, жени и деца, защото народът плачеше с голям плач.

³ И той чете от него на площада, който беше пред Портата на водата, от зори до пладне пред мъжете и жените и онези, които можеха да разбират. И вниманието на целия народ беше към книгата на закона.

³ През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на ГОСПОДА, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха пред ГОСПОДА, своя Бог.

¹² И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето.

¹⁹ Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

¹¹ Радвайте се в ГОСПОДА и се веселете, вие праведни, и ликувайте, всички вие с право сърце!

⁹ Проповядвах правда в голямо събрание; ето, не въздържам устните си — ГОСПОДИ, Ти знаеш!¹⁰ Не скрих правдата Ти вътре във сърцето си, изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание.

¹ (По слав. 40) За първия певец. Псалм на Давид. Блажен онзи, който обръща внимание на сиромаха; в зъл ден ще го избави ГОСПОД. ² ГОСПОД ще го пази и ще съхрани живота му; той ще бъде блажен на земята и Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.³ ГОСПОД ще го подкрепя на болничното легло; в болестта му Ти ще преобърнеш за добро цялото му състояние.

² Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

⁷⁰ Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;⁷¹ доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.⁷² И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.

⁵ Добре е на човека, който е милостив и дава назаем, той ще защити делото си в съда.⁶ Наистина той няма да се поклати до века, праведният ще се помни до века.⁷ Няма да се страхува от лоши новини, сърцето му е непоколебимо, понеже се уповава на ГОСПОДА.⁸ Сърцето му е утвърдено, той няма да се страхува, докато види повалянето на притеснителите си.⁹ Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му трае вечно; рогът му ще се издигне на почит.

¹³⁶ Водни потоци текат от очите ми, понеже не се пази Твоят закон. Цаде

⁵ Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост.

¹¹ Ако кажат: Ела с нас, нека направим засада за кръв, нека причакаме без причина невинния,

²¹ Устните на праведния пасат мнозина, а безумните умират от липса на разум.

¹ По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив в устните си и безумен.

¹⁷ Който оказва милост на сиромаха, заема на ГОСПОДА и Той ще му отплати за благодеянието.

³³ Очите ти ще виждат странности и сърцето ти ще говори объркано,

⁷ Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?⁸ Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.

⁸ А благородният замисля благородни неща и ще стои в благородни неща.

³ Укрепете немощните ръце и утвърдете отслабналите колена.

¹ Утешавайте, утешавайте народа Ми, казва вашият Бог.

¹¹ Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата със силата Си, ще ги носи в пазвата Си и ще води полека дойните.

¹⁰ който от началото изявявам края и от древността — нестаналите още неща; който казвам: Намерението Ми ще се извърши и ще направя всичко, което Ми е угодно.¹¹ Аз съм, който викам хищна птица от изток, от далечна земя — мъжа по Своя план. Да, говорих и ще го направя да стане; намислих и ще го извърша.

¹⁰ Но ГОСПОД благоволи Той да бъде съкрушен, остави Го да страда. Когато направи душата Си жертва за вина, ще види потомство, ще продължи дните Си и ГОСПОДНОТО благоволение ще благоуспее в ръката Му.¹¹ Ще види плод от мъката на душата Си и ще се насити. Праведният Ми Слуга ще оправдае мнозината чрез познаването Му от тях и ще се натовари с беззаконията им.¹² Затова ще Му определя за дял великите и със силните ще дели плячка — затова, че предаде Себе Си на смърт и към престъпници беше причислен. А Той понесе греха на мнозина и ходатайства за престъпниците.

⁷ Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да заведеш в дом сиромаси без покрив? Когато видиш гол, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни?⁸ Тогава светлината ти ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти. Правдата ти ще върви пред теб и славата ГОСПОДНА ще ти бъде задна стража.⁹ Тогава ще викаш и ГОСПОД ще отговаря. Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си ярема, соченето с пръст и злите думи,¹⁰ ако раздаваш хляба си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще грее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.¹¹ ГОСПОД ще те води постоянно, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти, и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.¹² И идващите от теб ще съградят отдавна запустелите места, ще изправиш основите на много поколения; и ще се наречеш възстановител на развалините, възобновител на пътища за живеене.

³ Защото ръцете ви са омърсени с кръв и пръстите ви — с беззаконие; устните ви говорят лъжа, езикът ви отронва неправда.

¹¹ Тогава народът Му си спомни за древните дни на Мойсей: Къде е Онзи, който ги изведе от морето с пастирите на стадото Си? Къде е Онзи, който положи Светия Си Дух сред тях;

¹⁵ И ще ви дам пастири по сърцето Си и те ще ви пасат със знание и разум.

¹⁹ И Аз казах: Как да те поставя между синовете и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на народите? И казах: Ще Ме наречеш Отче мой и няма да се отвърнеш отслед Мен.

²⁶ Защото сред народа Ми се намират безбожни, които причакват, като птицеловци се снишават, залагат примки, ловят хора.

¹ О, да беше главата ми вода, очите ми — извор на сълзи! Щях да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа си.

¹⁷ Но ако не послушате това, душата ми ще плаче в тайно заради гордостта ви и окото ми ще се просълзи горчиво и ще изтече от сълзи, защото стадото ГОСПОДНО се отвежда в плен.

²⁰ Повдигни очите си и виж идващите от север. Къде е стадото, което ти се даде, хубавите ти овце?

¹ Горко на пастирите, които погубват и разпръсват овцете на паството Ми, заявява ГОСПОД.

²² Но ако бяха стояли в съвета Ми, щяха да прогласяват думите Ми на народа Ми и да го връщат от злия му път и от злите му дела.

¹⁰ Слушайте, народи, словото на ГОСПОДА и известете на далечните острови, и кажете: Който разпръсна Израил, ще го събере и ще го пази, както овчар — стадото си.

¹¹ Остави сирачетата си, Аз ще ги запазя живи; и вдовиците ти нека на Мен се уповават.

¹⁷ Сине човешки, поставих те страж на израилевия дом. И като чуеш словото от устата Ми, да ги предупредиш от Моя страна!¹⁸ Когато кажа на безбожния: Непременно ще умреш! — а ти не го предупредиш и не говориш, за да предупредиш безбожния за безбожния му път и да запазиш живота му, онзи безбожник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

¹⁸ Когато кажа на безбожния: Непременно ще умреш! — а ти не го предупредиш и не говориш, за да предупредиш безбожния за безбожния му път и да запазиш живота му, онзи безбожник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще изискам кръвта му.¹⁹ А ако предупредиш безбожния, но той не се върне от безбожието си и от безбожния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти си избавил душата си.

¹⁹ А ако предупредиш безбожния, но той не се върне от безбожието си и от безбожния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти си избавил душата си.²⁰ И ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя препънка пред него, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни, но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

²⁰ И ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя препънка пред него, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни, но от твоята ръка ще изискам кръвта му.²¹ Но ако ти предупредиш праведника, за да не греши праведникът, и той не съгреши, непременно ще живее, защото е приел предупреждение, а ти си избавил душата си.

³⁰ Затова ще ви съдя всекиго според пътищата му, доме израилев, заявява Господ БОГ. Покайте се и се обърнете от всичките си престъпления, за да не ви стане това препънка за беззаконие.³¹ Отхвърлете от себе си всичките си престъпления, които вършихте, и си направете ново сърце и нов дух! Защо да умрете, доме израилев?³² Защото Аз нямам благоволение в смъртта на умиращия, заявява Господ БОГ. Затова обърнете се и живейте!

² Сине човешки, говори на синовете на народа си и им кажи: Когато докарам меч върху някоя земя и народът на онази земя вземе някой човек от себе си и си го постави за страж,³ и той, като види, че мечът идва върху земята, затръби тръбата и предупреди народа,⁴ тогава, ако някой чуе добре гласа на тръбата и не се пази, и мечът дойде и го постигне, кръвта му ще бъде на главата му.⁵ Той е чул гласа на тръбата, но не се е пазил — кръвта му ще бъде на него; а който се пази, ще избави живота си.⁶ Но ако стражът види, че мечът идва, и не затръби тръбата, и народът не се пази, и мечът дойде и постигне някого от тях, той ще бъде постигнат заради беззаконието си, но кръвта му ще изискам от ръката на стража.⁷ И ти, сине човешки, поставих те страж на израилевия дом. И така, чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.⁸ Когато кажа на безбожния: Безбожнико, непременно ще умреш! — а ти не проговориш, за да предупредиш безбожния да се обърне от пътя си, онзи безбожник ще умре заради беззаконието си, но кръвта му ще изискам от ръката ти.⁹ Но ако предупредиш безбожния за пътя му, да се обърне от него, а той не се обърне от пътя си, той ще умре заради беззаконието си, а ти си спасил душата си.

² Сине човешки, пророкувай против израилевите пастири, пророкувай и им кажи: Така казва Господ БОГ на пастирите: Горко на израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадото?³ Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата.

³ Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата.

³¹ И вие сте Мое стадо, вие хора, сте стадо на пасбището Ми и Аз съм ваш Бог, заявява Господ БОГ.

¹⁰ А когато Даниил научи, че писанието било подписано, влезе у дома си — а той имаше на стаята си отворени прозорци към Ерусалим — и три пъти на ден коленичеше на коленете си и се молеше и благодареше пред своя Бог, както беше правил преди това.

⁵ И моряците се уплашиха и извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето вещите, които бяха в кораба, за да олекне от тях. А Йона беше слязъл и легнал на дъното на кораба и спеше дълбоко.⁶ И капитанът на кораба се приближи до него и каза: Какво спиш? Стани, призови Бога си — може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем!

⁴ И той ще стои и ще пасе стадото чрез силата ГОСПОДНА, чрез великото Име на ГОСПОДА, своя Бог. И те ще се настанят, защото сега Той ще бъде велик до краищата на земята.

¹⁴ Паси народа Си с жезъла Си, стадото на наследството Си, което живее уединено в гората сред Кармил. Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.

³ Първенците му сред него са ревящи лъвове, съдиите му — вечерни вълци, не оставят кост за сутринта.

¹³ Защото си опънах Юда и лъка си напълних с Ефрем; и ще подбудя децата ти, Сионе, срещу децата ти, Гърция; и ще те направя като меч на воин.

⁴ Така казва ГОСПОД, моят Бог: Паси овцете обречени на клане,

¹⁷ Горко на безполезния пастир, който оставя стадото! Меч ще връхлети върху мишцата му и върху дясното му око. Мишцата му ще изсъхне напълно и дясното му око напълно ще угасне.

⁶ ?И ти, Витлееме, земьо юдова, никак не си най-малък между юдовите началства, защото от теб ще произлезе Вожд, който ще пасе Моя народ Израил.“

² Покайте се, понеже наближи небесното царство.

⁷ А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, им каза: Рожби на усойница! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

¹⁷ Оттогава Иисус започна да проповядва, като казваше: Покайте се, защото наближи небесното царство.

²³ Тогава Иисус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа.

¹⁵ Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

²³ И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и разтревожения народ, каза:²⁴ Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха.

⁷ И като ходите, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи.⁸ Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, демони изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

¹⁶ Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.

¹⁹ При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.

²⁵ но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.

⁵² А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

¹⁸ А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

³¹ Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казаха Му: Първият. Иисус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.³² Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте, бирниците обаче и блудниците му повярваха. А вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте след това да му повярвате.

¹⁵ Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един прозелит, и когато стане такъв, го правите син на пъкъла два пъти повече от вас.

³⁴ Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света;³⁵ защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;³⁶ гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.³⁷ Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?³⁸ И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме?³⁹ И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?⁴⁰ А Царят в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.

²¹ И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.²² А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи?²³ А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде.²⁴ Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил.²⁵ А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза.

⁴⁰ И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен?⁴¹ Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.

²⁰ като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. (Амин.)

¹⁵ Времето се изпълни и Божието царство наближи: покайте се и повярвайте в благовестието!

³⁵ А сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде на едно уединено място, и там се молеше.

³⁴ А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

³⁹ И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи.

¹² И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят.

³¹ И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.³² И отидоха с кораба на уединено място насаме.³³ А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

⁴⁶ И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

²⁶ И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло.

⁹ А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мен – за да им свидетелствате.

³⁴ Това е както един човек, който отиде в чужбина, като остави къщата си и даде власт на слугите си – на всеки отделна работа, и на вратаря заповяда да бди.³⁵ Затова бдете, защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – дали вечерта, или посред нощ, или когато пеят петлите, или сутринта,³⁶ да не би като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

³⁶ да не би като дойде неочаквано, да ви намери заспали.³⁷ А каквото казвам на вас, на всички го казвам. Бдете!

⁹ И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем демона.

¹⁰ Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ.¹¹ Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ.

¹³ И Господ, като я видя, я съжали и й каза: Не плачи.

³⁰ А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него.

⁵¹ И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим.

⁶⁰ Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство.

³ Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

³² Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.

⁵⁰ Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя, и колко се измъчвам, докато то се извърши!

³ Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

⁵ Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

¹² Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.¹³ Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи;¹⁴ и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

⁷ Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

¹⁰ Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

²⁰ И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.

¹⁶ Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него.

³¹ И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни,³² защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,³³ и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

⁴¹ И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

³⁴ Но пазете се, да не би сърцата ви да натегнат от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно;

³⁶ Но бдете всякога и се молете, за да бъдете намерени достойни да избегнете всичко това, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син.

¹² И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

¹⁹ И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

⁴¹ И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше:

³⁵ А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

⁴⁷ и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.

¹⁵ че всеки, който вярва в Него (да не погине, а) да има вечен живот.¹⁶ Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.¹⁷ Понеже Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.¹⁸ Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в Името на Единородния Божи Син.

³⁶ Който вярва в Сина, има вечен живот; но който не се покорява на Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него.

¹² Но който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда, че идва вълкът, и като оставя овцете, бяга, и вълкът ги разграбва и разпръсва;

¹¹ Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.

⁴⁰ Иисус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

¹⁷ А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.

²⁶ Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.

¹ А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.

³ Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих.

¹⁵ Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши Господарят му; а вас нарекох приятели, защото ви явих всичко, което чух от Своя Отец.

²⁷ Но и вие ще свидетелствате, защото сте били с Мен отначало.

³³ Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света.

⁴ Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша.

¹⁷ Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.

⁴ А Иисус, като знаеше всичко, което щеше да дойде върху Него, излезе и им каза: Кого търсите?

³⁵ И този, който видя, свидетелства, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

¹ В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба рано, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е махнат от гроба.

¹⁹ А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратите, където бяха събрани учениците, бяха заключени поради страха от юдеите, Иисус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!

²⁶ И след осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома – с тях. Иисус дойде, като вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!

³¹ А тези са написани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото Име.

¹⁵ А когато закусиха, Иисус каза на Симон Петър: Симоне Йонов, любиш ли Ме повече отколкото тези? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Храни агънцата Ми.¹⁶ Пак му каза втори път: Симоне Йонов, любиш ли Ме? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Паси овцете Ми.¹⁷ Каза му трети път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме?; и Му каза: Господи, Ти всичко знаеш; Ти познаваш, че Те обичам. Иисус му каза: Храни овцете Ми.

¹³ И когато влязоха в града, се качиха в горната стая, където пребиваваха – Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

¹⁷ Защото той се числеше към нас и получи дял в това служение.

¹ И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

²³ Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници.

³⁸ А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух.

⁴⁰ И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.

⁴² И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите.

⁴⁶ И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

¹⁹ Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа

² и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.

³⁶ Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.³⁷ След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

⁴² И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.

⁶⁰ И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като изрече това, заспа.

¹² Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени.

²⁵ И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села.

²⁹ А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

¹⁵ Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.¹⁶ Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето Име.

²³ И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,

²³ И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,²⁴ но техният заговор стана известен на Савел. И те денем и нощем пазеха портите, за да го убият.

²⁴ но техният заговор стана известен на Савел. И те денем и нощем пазеха портите, за да го убият.²⁵ Тогава учениците го взеха през нощта и го спуснаха през стената в един голям кош.

³¹ И така, по цяла Юдея, Галилея и Самария църквите имаха мир и се изграждаха, и като ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваха.

⁴³ За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който вярва в Него, получава прощение на греховете си чрез Неговото Име.

¹⁸ Като чуха това, те се успокоиха и славеха Бога, като казваха: И така, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.

²³ който, като дойде и видя Божията благодат, се зарадва и увещаваше всички да стоят в Господа с непоколебимо сърце.

²⁶ и като го намери, го доведе в Антиохия. И цяла година те се събираха в църквата и научиха голямо множество. И първо в Антиохия учениците бяха наречени християни.

³⁰ което и направиха, като я изпратиха до старейшините чрез ръцете на Варнава и Савел.

³ И като видя, че това се хареса на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.

¹³ И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е.

² И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.

³⁶ Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля, заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.

³⁸ И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва прощаване на греховете;³⁹ и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

⁵⁰ Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.⁵¹ А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.

³ Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

⁵ И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни,⁶ те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,

⁶ те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,

¹⁹ Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

¹⁹ Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.²⁰ Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.

²⁰ Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.

²² като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много притеснения трябва да влезем в Божието царство.²³ И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.

²⁶ Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили.

³ И така, изпратени от църквата, те минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и доставяха голяма радост на всичките братя.⁴ А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и старейшините и разказаха всичко, което Бог беше извършил с тях.

⁶ И апостолите и старейшините се събраха да разискват този въпрос.

²³ И по тях написаха следното: От братята апостоли и старейшини поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

⁴⁰ а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.⁴¹ И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

¹ А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.

⁴ И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.

⁸ И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.⁹ И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!¹⁰ И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.¹¹ И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,¹² а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.

³¹ А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.

¹ И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

⁵ Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.

¹⁰ А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

¹⁰ А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.¹¹ А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно.¹² И така, мнозина от тях повярваха, както и от високопоставените гъркини и не малко от мъжете.¹³ Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата.

¹⁶ А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли.

³⁰ Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят,

³ И понеже имаше същия занаят, седеше у тях и работеха; защото занаятът им беше да правят шатри.⁴ И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци и се стараеше да ги убеждава.⁵ А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше завладян от словото и свидетелстваше на юдеите, че Иисус е Христос.⁶ Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист; отсега ще отивам между езичниците.

¹⁸ А Павел, след като поседя още много дни, се прости с братята и отплава за Сирия и с него Прискила и Акила, като си острига главата в Кенхрея, понеже имаше обрек.¹⁹ Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите.

²¹ а се прости с тях и каза: Ако иска Бог, пак ще се върна при вас. И отплава от Ефес.

¹ А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици.

⁸ И той влезе в синагогата и говореше дръзновено, и в продължение на три месеца разискваше и ги убеждаваше за неща, отнасящи се до Божието царство.

¹⁰ И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия – и юдеи, и гърци – чуха Господното слово.

¹⁷ И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци – и страх обзе всички тях, и Името на Господ Иисус се възвеличаваше.

²¹ И като свърши това, Павел си постави за цел в Духа да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като каза: След като постоя там, трябва да видя и Рим.²² И прати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст – а той остана още известно време в Азия.²³ А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господното учение.²⁴ Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и докарваше не малко печалба на занаятчиите,²⁵ като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: Мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.²⁶ И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка.²⁷ И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да не се счита за нищо и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и светът се покланят.²⁸ Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!²⁹ И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.

²⁹ И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.³⁰ А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.³¹ Тогава някои от азиархите, които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.³² И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.³³ А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.³⁴ Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!³⁵ Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?³⁶ И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено.³⁷ Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня.³⁸ И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други.³⁹ Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание.⁴⁰ Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.⁴¹ И като каза това, разпусна събранието.

³ и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

⁶ А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.

⁶ А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.

⁶ А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.⁷ И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.

⁷ И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.

⁷ И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.⁸ И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.⁹ А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.¹⁰ Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.¹¹ И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.

¹³ А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.

¹³ А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.¹⁴ И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.¹⁵ И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.¹⁶ Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.¹⁷ А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.

¹⁹ като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите,²⁰ как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,²¹ като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.²² И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

²⁴ Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.²⁵ И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето ми.

²⁷ защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.²⁸ Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.²⁹ Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

³¹ Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.³² А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.

³⁵ С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.

³⁷ И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,³⁸ наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

³ И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари.⁴ И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим.⁵ И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме.

⁵ И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме.⁶ И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

⁸ А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него.

¹¹ И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

¹¹ И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.¹² И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим.¹³ Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус!

¹³ Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус!¹⁴ И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля.

¹⁶ С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем.

²⁹ Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма.

³³ Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.

³⁸ Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници?

²¹ Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците.

¹² И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.¹³ Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.¹⁴ Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.¹⁵ И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

¹⁷ И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси.

²⁴ А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус.

³ като търсеха собствената си изгода против него, да изпрати да го доведат в Ерусалим, като поставяха засада, за да го убият по пътя.

¹⁷ като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,¹⁸ да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.

¹⁸ да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.

²⁰ а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си.

²² Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго, освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане:²³ че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

² И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

²³ защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:

¹⁴ където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим,

²³ И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутрин до вечер той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство, и ги уверяваше за Иисус и от Мойсеевия закон, и от пророците.

³¹ като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява.

¹ Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отделен за Божието благовестие,

⁹ Защото Бог, на когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам винаги в молитвите си,

¹⁴ Имам дълг както към гърци, така и към варвари, както към мъдри, така и към неучени.

¹⁶ Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка.

⁴ Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

²² тоест Божието оправдание чрез вяра в Иисус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика,²³ защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава,²⁴ но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус.²⁵ Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в прощението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,²⁶ за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Иисус.

⁴ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;

²⁴ а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,

¹ И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос,

²⁰ А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта;²¹ така че, както грехът беше царувал в смъртта, така благодатта да царува чрез правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.

³⁵ Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?³⁶ Както е писано: ?Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“³⁷ Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.³⁸ Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,³⁹ нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.

² Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.

⁹ Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

⁶ Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).

¹¹ В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа;

¹ Обаче ние, силните, сме длъжни да носим слабостите на слабите и да не угаждаме на себе си.

²³ Но сега, като нямам вече място за моето работене в тези области, и понеже от много години копнея да дойда при вас,²⁴ на отиването си в Испания ще дойда; защото се надявам да ви видя, като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се насладя донякъде на общуването с вас.²⁵ А сега отивам в Ерусалим, за да послужа на светиите.²⁶ Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.²⁷ Благоволиха наистина, но са им и длъжници, защото, ако езичниците станаха участници заедно с тях в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.²⁸ И така, като свърша това и като им запечатам този плод, ще мина през вас за Испания.

¹⁶ Поздравете се един друг със свята целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.

²¹ Поздравяват ви моят съработник Тимотей и моите сродници Лукий, Ясон и Сосипатър.

²³ Поздравява ви Гай, гостоприемник на мен и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.

² до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Иисус, призованите светии, заедно с всички, които призовават на всяко място Името на Иисус Христос, нашия Господ, който е и техен, и наш:

¹² Искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; А аз — Аполосов; А аз — Кифов; А пък аз — Христов.¹³ Нима Христос се е разделил? Нима Павел беше разпънат за вас? Или се кръстихте в името на Павел?¹⁴ Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Крисп и Гай,¹⁵ за да не каже никой, че сте били кръстени в моето име.

²² Понеже юдеите искат знамение, а гърците търсят мъдрост;

⁹ Защото сме съработници на Бога; вие сте Божия нива, Божи строеж.¹⁰ Според дадената ми Божия благодат, като мъдър майстор-строител аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки нека да внимава как гради на нея.

⁹ Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света — както на ангелите, така и на хората:¹⁰ ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние — слаби, а вие — силни; вие — почитани, а ние — опозорени.¹¹ Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,¹² трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят — благославяме, като ни гонят — търпим,

¹² трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят — благославяме, като ни гонят — търпим,¹³ като ни злословят — умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.¹⁴ Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.

⁷ Затова изметете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като вие сте безквасни. Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан (за нас).⁸ Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и злина, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

¹¹ И някои от вас бяха такива, но вие бяхте измити, бяхте осветени, бяхте оправдани в Името на Господ Иисус Христос и в Духа на нашия Бог.

¹² Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.

¹⁵ Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.

¹⁷ Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.¹⁸ Тогава каква е моята награда? Тази — като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използувам напълно своето право в благовестието.

¹⁸ Тогава каква е моята награда? Тази — като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използувам напълно своето право в благовестието.

²⁴ Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.²⁵ А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.²⁶ Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;²⁷ а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.

¹⁶ Чашата на благословението, която ние благославяме, не е ли участие в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли участие в Христовото тяло?

³² Не ставайте спънка нито за юдеи, нито за гърци, нито за Божията църква,

¹⁷ А като ви давам тези наставления, не ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.¹⁸ Защото първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разцепления помежду ви; и отчасти вярвам това,¹⁹ защото е нужно да има и разделение между вас, за да се видят кои са одобрените между вас.²⁰ И когато така се събирате на едно място, не е възможно да ядете Господната вечеря.²¹ Защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите и така един остава гладен, а друг се напива.²² Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви хваля.

²² Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви хваля.²³ Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох — че Господ Иисус през нощта, когато беше предаден, взе хляб

²³ Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох — че Господ Иисус през нощта, когато беше предаден, взе хляб²⁴ и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание.²⁵ Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.²⁶ Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете (тази) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.²⁷ Затова всеки, който яде този хляб или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.²⁸ Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;²⁹ защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си.³⁰ По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.³¹ Защото, ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.³² Но когато биваме съдени, биваме наказвани от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света.³³ Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.³⁴ А ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не се събирате за осъждане. А останалите работи ще наредя, когато дойда.

⁷ А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза;⁸ защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг — слово на познание чрез същия Дух,⁹ на друг — вяра чрез същия Дух, а пък на друг — изцелителни дарби чрез същия Дух,¹⁰ а на друг — да върши чудеса, а на друг — пророчество, а на друг — разпознаване на духове, на друг — разни езици, а на друг — тълкуване на езици.¹¹ А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.

²⁸ И Бог е поставил някои в църквата — първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, после дарби на изцеление, помагания, управлявания, разни езици.²⁹ Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса?³⁰ Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?³¹ Копнейте за по-големите дарби. Но аз ви показвам един още по-превъзходен път.

⁶ Но сега, братя, ако дойда при вас и говоря на езици, какво ще ви ползувам, освен ако не ви съобщя или откровение, или знание, или пророчество, или поучение?

³ Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,

⁹ Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

⁹ Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.¹⁰ Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

¹⁰ Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

⁵⁸ Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.

² Във всеки първи ден на седмицата всеки от вас да си отделя и да събира според успеха на работите си, за да не се събира, когато аз дойда.

⁵ Но при вас ще дойда, след като мина през Македония, понеже минавам през Македония.

⁸ А в Ефес ще остана до Петдесетницата,

¹¹ Затова никой да не го презира, а го изпратете с мир, за да дойде при мен, защото го очаквам с братята.

²⁰ Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със свята целувка.

¹ Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:

⁴ който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.

¹² Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.

¹⁵ С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,

¹⁹ Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да;

²³ И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.

⁴ Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас.

¹² И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело,

⁵ не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

¹ Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме;² но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

⁷ Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.⁸ Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

⁸ Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;⁹ гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;

⁹ гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;¹⁰ винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.¹¹ Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;

¹⁶ Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.¹⁷ Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,¹⁸ които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.

⁸ И така, ние сме дързостни и предпочитаме да сме далеч от тялото и да дойдем у дома при Господа.

¹⁴ Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че ако един е умрял за всичките, тогава и всичките са умрели;

³ Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови служението ни,⁴ а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,

⁴ а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,⁵ в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,

⁵ в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,⁶ в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,

⁶ в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,⁷ в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,

⁷ в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,⁸ сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;

⁸ сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;⁹ като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;

⁹ като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;¹⁰ като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо, и въпреки това притежаващи всичко.

¹⁰ като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо, и въпреки това притежаващи всичко.¹¹ О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

² Направете място в сърцата си за нас. Никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме измамили.

⁴ Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, преизобилствам с радост при всичката наша скръб.⁵ Защото и когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше спокойствие, а отвсякъде бяхме притеснени – отвън борби, отвътре страхове.

¹⁰ Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, за което не съжаляваш; но скръбта на света докарва смърт.

³ Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според възможностите си и дори над възможностите си,

⁹ Защото знаете благодатта на нашия Господ Иисус Христос – че като беше богат, за вас стана беден, за да станете вие богати чрез Неговата бедност.

²³ Колкото за Тит, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите и са слава на Христос.²⁴ И така, покажете на тях, а и пред църквите, доказателство за своята любов и за основателността на нашата похвала с вас.

⁶ А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.⁷ Всеки да дава, както е решил в сърцето си, не с неохота и не от принуждение; защото Бог люби онзи, който дава на драго сърце.⁸ А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело,⁹ както е писано: ?Разпръсна щедро, даде на сиромасите; правдата Му трае до века.“¹⁰ А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще направи да изобилстват плодовете на вашата правда,¹¹ за да бъдете във всяко отношение богати за всякаква щедрост, която чрез нас произвежда благодарение на Бога.¹² Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и се умножава чрез многото благодарения пред Бога;

⁹ А когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотежах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест.

¹² А каквото правя, това и ще правя, за да отрежа възможността на тези, които търсят възможност да бъдат считани за такива, каквито сме ние, в това, с което те се хвалят.

²³ Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.²⁴ Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един,²⁵ три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии.²⁶ Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;

²⁶ Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;²⁷ в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота;²⁸ и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви.²⁹ Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?³⁰ Ако трябва да се хваля, ще се похваля със своята немощ.

⁷ А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.⁸ За това нещо три пъти се молих на Господа да се махне от мен;⁹ и Той ми каза: Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ. И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.¹⁰ Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в страхове заради Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

¹⁰ Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в страхове заради Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

¹³ Защото, в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви освен в това, че сам аз не ви дотежах? Простете ми тази неправда!¹⁴ Ето, готов съм да дойда при вас за трети път и няма да ви дотежа, защото не искам вашето, а вас; понеже децата не са длъжни да събират имот за родителите, а родителите – за децата.¹⁵ А пък аз с най-голяма радост ще харча и цял ще се похарча за душите ви. Ако аз ви любя повече, вие по-малко ли ще ме любите?¹⁶ Но нека да е така, че не съм ви натежал, но понеже съм бил хитър, съм ви уловил с измама.¹⁷ Припечелих ли аз чрез някои от онези, които изпратих до вас?

¹² Поздравете се един друг със свята целувка.

¹ Павел, апостол не от хора, нито чрез човек, а чрез Иисус Христос и Бог Отец, който Го е възкресил от мъртвите,

⁷ което не е друго благовестие, а е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.⁸ Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.⁹ Както казахме и преди, така го казвам и сега пак: ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.¹⁰ Защото от хора ли сега търся благоволение, или от Бога? Или на хора ли искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да съм слуга на Христос.

¹⁰ Защото от хора ли сега търся благоволение, или от Бога? Или на хора ли искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да съм слуга на Христос.

¹³ Защото сте чули за моето някогашно поведение, когато бях в юдейската религия – как прекомерно гонех Божията църква и я разорявах;

²¹ После дойдох в областите на Сирия и Киликия,²² но още не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея,

¹⁶ като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, ние също повярвахме в Христос Иисус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.

²⁰ Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.

²² Но Писанието затвори всичко под грях, така че обещанието чрез вяра в Иисус Христос да се даде на тези, които вярват.

¹³ Вие знаете как първия път ви проповядвах благовестието вследствие на телесна слабост;¹⁴ и вие не презряхте това, което беше изкушение за вас в плътта ми, и не се погнусихте от него, а ме приехте като Божи ангел, като Христос Иисус.

¹⁶ И така, неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината?

¹² Онези, които желаят да се представят добре по плът, те ви заставят да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за Христовия кръст.¹³ Защото и самите тези, които са обрязани, не пазят закона, а желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашата плът.

⁶ за похвала на славата на Своята благодат, с която ни е дарил във Възлюбения Си.⁷ В Него имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощението на прегрешенията според богатството на Неговата благодат,

¹¹ В Него и ние бяхме взети за наследство, като бяхме предопределени за това според намерението на Бога, който върши всичко по решението на Своята воля,

¹⁴ който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава.¹⁵ Затова и аз, като чух за вярата ви в Господ Иисус и за любовта към всичките светии,

¹⁸ като просветли очите на сърцето ви, за да знаете каква е надеждата на Неговото призоваване, какво е богатството на славата на Неговото наследство в светиите

⁴ Бог обаче, който е богат на милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,⁵ въпреки че бяхме мъртви в престъпленията си, ни съживи заедно с Христос – по благодат сте спасени –⁶ и като ни съвъзкреси, ни сложи да седим заедно с Него в небесни места в Христос Иисус,⁷ за да показва през идните векове изобилните богатства на своята благодат чрез добрината си към нас в Христос Иисус.⁸ Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас – това е дар от Бога —⁹ не чрез дела, за да не се похвали никой.¹⁰ Защото сме Негово творение, създадено в Христос Иисус за добри дела, които Бог отнапред е наредил, за да ходим в тях.

²⁰ защото сте съградени върху основата на апостолите и пророците, като Сам Христос Иисус е крайъгълен камък,²¹ в когото сглобено, цялото здание расте за свят храм в Господа,²² в който вие също се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

¹³ Затова аз ви моля да не се обезсърчавате от моите скърби заради вас, които са ваша слава.¹⁴ Поради това аз прекланям коленете си пред Отца (на нашия Господ Иисус Христос),

¹¹ И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – благовестители, а други – пастири и учители¹² с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло,

¹⁶ от когото цялото тяло, сглобено и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растежа на тялото за неговото изграждане в любовта.

²⁸ Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си доброто, за да има да отдели и за този, който има нужда.

⁵ Защото знайте със сигурност, че нито един блудник или нечист, или сребролюбец – който е идолопоклонник – няма наследство в царството на Христос и на Бога.

⁷ и служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора,

²¹ Но за да знаете и вие за моите работи и как съм, Тихик, моят възлюбен брат и верен служител в Господа, ще ви каже всичко,²² когото изпратих до вас точно с тази цел – за да узнаете нашето състояние и той да утеши сърцата ви.

¹ Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всичките светии в Христос Иисус, които са във Филипи, заедно с надзорниците и служителите:

²⁰ според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, а както винаги, така и сега, с пълно дръзновение ще бъде възвеличен Христос в тялото ми – било чрез живот или чрез смърт.²¹ Защото животът за мен е Христос, а смъртта – придобивка.²² Но ако живея в плътта, това означава плод от моя труд. И не зная какво да избера,²³ защото съм притиснат между двете; понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което е много по-добре,

¹⁷ Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.

¹⁹ А надявам се на Господ Иисус да ви изпратя скоро Тимотей, така че и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

¹ И така, братя мои, радвайте се в Господа. За мен не е досадно да ви пиша едно и също, а за вас е за предпазване.

¹³ Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното,¹⁴ гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Иисус.¹⁵ И така, нека ние, колкото от нас са съвършени, да мислим така; и ако вие мислите за нещо по друг начин, Бог и това ще ви открие.

¹⁸ Защото мнозина живеят, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, че са враговете на Христовия кръст,

⁶ Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение;

¹⁷ Не че търся подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.¹⁸ Но получих всичко и имам изобилно. Наситих се, като получих от Епафродит изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.¹⁹ И моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своите богатства в слава в Христос Иисус.²⁰ А на нашия Бог и Отец да бъде слава за вечни векове. Амин.

¹² като благодарите на Отца, който ни направи способни да участваме в наследството на светиите в светлината,

¹⁴ в когото ние имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощението на греховете.

²⁴ И сега се радвам в страданията си за вас и допълвам в плътта си това, което още не достига на скърбите на Христос за Неговото тяло, което е църквата,

²⁸ Него ние възвестяваме, като наставляваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос.

¹ Защото желая да знаете каква голяма борба имам за вас и за онези, които са в Лаодикия, и за онези, които не са ме виждали лично,

⁵ Защото, макар и да не съм с вас тялом, пак духом съм с вас и се радвам, като гледам вашия ред и твърдостта на вашата вяра в Христос.

⁷ вкоренени и изграждани в Него и утвърждавани във вярата така, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение.

²⁴ като знаете, че като отплата от Господа ще получите наследството, тъй като вие служите на Господ Христос.

⁷ Що се отнася до мен, всичко ще ви каже Тихик, възлюбеният ми брат и верният служител и съработник в Господа,

¹⁰ Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мен, и Марк, племенникът на Варнава, за когото получихте поръчката – ако дойде при вас, приемете го,

¹⁷ И кажете на Архип: Внимавай в службата, която си приел от Господа – да я изпълниш!

⁵ защото нашето благовестие не дойде до вас само с думи, но също и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете какви се показахме помежду ви заради вас.⁶ И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като приехте словото сред много скръб с радостта на Светия Дух;

⁹ Защото самите те разказват за нас – какъв достъп сме имали при вас и как сте се обърнали към Бога от идолите, за да служите на живия и истинен Бог

¹ Защото вие сами знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен,² но макар и пострадали и опозорени по-рано във Филипи, както знаете, ние придобихме смелост в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие сред голяма борба.

² но макар и пострадали и опозорени по-рано във Филипи, както знаете, ние придобихме смелост в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие сред голяма борба.³ Защото нашето увещание не е от заблуда, нито от нечисти подбуди, нито с измама,

³ Защото нашето увещание не е от заблуда, нито от нечисти подбуди, нито с измама,⁴ а както сме били одобрени от Бога да ни се повери благовестието, така и говорим – не за да угаждаме на хора, а на Бога, който изпитва сърцата ни.

⁴ а както сме били одобрени от Бога да ни се повери благовестието, така и говорим – не за да угаждаме на хора, а на Бога, който изпитва сърцата ни.⁵ Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи или прикрито сребролюбие – Бог е свидетел –

⁵ Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи или прикрито сребролюбие – Бог е свидетел –⁶ нито сме търсили слава от хора – било от вас, или от други – макар и да сме могли да се държим с тежест като Христови апостоли,⁷ но сме се държали нежно с вас, като майка-кърмачка, която се грижи за децата си.⁸ Така, като имахме гореща любов към вас, бяхме готови да ви предадем не само Божието благовестие, но и своя живот, защото ни бяхте станали мили.⁹ Защото вие помните, братя, нашия труд и усилие – как, като работехме ден и нощ, за да не натежим на нито един от вас, ние ви проповядвахме Божието благовестие.

⁹ Защото вие помните, братя, нашия труд и усилие – как, като работехме ден и нощ, за да не натежим на нито един от вас, ние ви проповядвахме Божието благовестие.¹⁰ Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите,

¹⁰ Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите,¹¹ като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,

¹¹ като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,¹² и ви подтиквахме да живеете достойно за Бога, който ви призовава в Своето царство и слава.

² и изпратихме Тимотей, нашия брат и съработник на Бога, и съработник в благовестието на Христос, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,³ за да не се разколебае никой от тези скърби. Защото вие сами знаете, че за това сме определени,

¹ По-нататък, братя, молим ви и ви увещаваме в Господ Иисус: така, както сте научили от нас как трябва да живеете и да угаждате на Бога – както и живеете наистина – така да преуспявате все повече и повече.

¹¹ и усърдно да се стараете да бъдете тихи, да вършите своите си работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме,

¹⁸ И така, насърчавайте се един друг с тези думи.

¹¹ Затова се насърчавайте помежду си и се изграждайте един друг, както и правите.

¹⁴ Молим ви още, братя, вразумявайте безредните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.

²⁶ Поздравете всичките братя със свята целувка.

¹⁶ А Сам нашият Господ Иисус Христос и нашият Бог и Отец, който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда,

⁷ Понеже вие сами знаете как трябва да ни подражавате, защото ние самите не се държахме безредно между вас,⁸ нито ядохме даром хляб у някого, но с труд и усилие работихме нощем и денем, за да не натежим на никого от вас –

⁸ нито ядохме даром хляб у някого, но с труд и усилие работихме нощем и денем, за да не натежим на никого от вас –⁹ не защото нямаме право, а за да ви представим себе си като пример за подражание.

¹ Павел, апостол на Иисус Христос по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христос Иисус, нашата надежда,

³ Както те помолих, когато отивах в Македония, да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават други учения

¹⁹ имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха, претърпяха корабокрушение спрямо вярата;²⁰ от които са Именей и Александър, които предадох на Сатана, за да се научат да не богохулстват.

² Надзорникът обаче трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, гостолюбив, способен да поучава,

⁵ защото, ако човек не знае да управлява своя дом, как ще се грижи за Божията църква?

¹⁵ в случай, че закъснея, за да знаеш как трябва да се държат в Божия дом, който е църквата на живия Бог, стълбът и основата на истината.¹⁶ И както е признато, велика е тайната на благочестието: Този, който се яви в плът, оправдан в Духа, видян от ангели, проповядван между нациите, повярван в света, възнесен в слава.

¹⁴ Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде чрез пророчество с полагането на ръце от старейшинството.

¹⁶ Внимавай на себе си и на учението и постоянствай в това, защото, като правиш това, ще спасиш и себе си, и тези, които те слушат.

¹³ и освен това се научават да бъдат безделни, като ходят от къща на къща, и не само безделни, но и бъбриви, и да се занимават с празни работи, като говорят това, което не трябва да се говори.

¹⁷ Нека старейшините, които управляват добре, да се удостояват с двойна почит – особено онези, които се трудят в словото и поучението;

²² Не прибързвай да полагаш ръце на никого и не участвай в чужди грехове. Пази себе си чист.

⁵ постоянни караници между хора с покварен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба.

² до Тимотей, възлюбеното ми дете: Благодат, милост, мир от Бог Отец и от Христос Иисус, нашия Господ.

⁴ и като си спомням сълзите ти, копнея да те видя, за да се изпълня с радост.

¹² по която причина и страдам това. Но не се срамувам, защото зная в кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи Ден онова, което съм Му поверил.

¹² Ако устоим, то и ще царуваме с Него. Ако се отричаме от Него, и Той ще се отрече от нас.

¹⁷ и тяхното слово ще разяжда като гангрена; от които са Именей и Филет,¹⁸ които се отклониха от истината, като казват, че възкресението вече е станало, и събарят вярата на някои.

²⁵ с кротост да увещава онези, които се противопоставят, та дано Бог да им даде покаяние, за познаване на истината²⁶ и да изтрезнеят, и се освободят от примката на дявола, от когото са били уловени, за да вършат неговата воля.

¹⁰ А ти си последвал изцяло учението ми, поведението, целта, вярата, дълготърпението, любовта, твърдостта,¹¹ гоненията, страданията, които ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра. Какви гонения издържах, и от всички тях ме избави Господ!

¹⁶ Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата;¹⁷ за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.

² проповядвай словото, бъди готов в подходящо и неподходящо време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и поучаване.³ Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, а ще си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите,⁴ и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.⁵ Но ти бъди трезв във всичко, понасяй страдания, върши работата на благовестител, изпълни докрай службата си.⁶ Защото аз вече ставам възлияние и времето на отиването ми наближи.⁷ Аз се борих в добрата борба, пътя свърших, вярата опазих;⁸ отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване.

¹² А Тихик изпратих в Ефес.¹³ Когато дойдеш, донеси наметалото, което оставих в Троада при Карп, и книгите, а особено пергаментите.

¹⁷ Но Господ беше с мен и ме укрепи, за да се оповести напълно посланието чрез мен и да чуят всички езичници; и аз бях избавен от лъвови уста.

²⁰ Ераст остана в Коринт, а Трофим оставих болен в Милит.

³ но в определеното време яви словото Си чрез посланието, поверено на мен по заповед на Бога, нашия Спасител,

⁵ Оставих те в Крит по тази причина – да сложиш в ред недовършеното и да поставиш старейшини във всеки град, както ти поръчах:

⁷ Защото надзорникът трябва да е безупречен, като Божи управител, не своеволен, нито сприхав, нито да се заседява при виното, нито побойник, нито да е лаком за пагубна печалба,

¹¹ Защото се яви Божията благодат, която носи спасение за всичките хора,

⁴ Но когато се яви благостта и човеколюбието на Бога, нашия Спасител,⁵ Той ни спаси не чрез праведни дела, които сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването на новорождението и обновяването на Светия Дух,⁶ когото изля изобилно върху нас чрез Иисус Христос, нашия Спасител,⁷ така че, като сме оправдани чрез Неговата благодат, да станем наследници според надеждата на вечния живот.

¹² Когато изпратя при теб Артема или Тихик, побързай да дойдеш при мен в Никопол, защото съм решил там да презимувам.

⁵ като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господ Иисус и към всичките светии.

²⁴ а също и моите съработници Марк, Аристарх, Димас и Лука.

³ то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което отначало беше прогласено от Господа и беше потвърдено между нас от тези, които го бяха чули,⁴ като Бог също свидетелстваше чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Светия Дух според Своята воля?

¹¹ Понеже и Онзи, който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; по която причина Той не се срамува да ги нарича братя,

¹² Той влезе веднъж завинаги в Светилището и придоби за нас вечно изкупление.¹³ Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта,¹⁴ колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог!¹⁵ И затова Той е Посредник на един нов завет, така че чрез смъртта, станала за изкупване на престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.

¹⁴ Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

³⁴ Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

¹ Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще,² като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.³ Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.

¹² Затова ?укрепете немощните ръце и отслабналите колена“¹³ и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.

¹⁵ като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;

³ Помнете затворените, като че заедно с тях сте затворени, страдащите, понеже и самите вие сте в тяло.

⁹ Не се увличайте по разни и странни учения, защото е добре сърцето да се укрепва с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са имали полза онези, които са се водили по тях.

¹⁶ И не забравяйте да вършите добро и да разделяте с другите, защото такива жертви са угодни на Бога.¹⁷ Подчинявайте се на онези, които ви ръководят, и се покорявайте, защото те бдят за вашите души като такива, които ще отговарят; за да правят това с радост, а не с въздишане, защото да го правят с въздишане не е полезно за вас.

² Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,

¹⁴ когато вие не знаете какъв ще бъде утре животът ви, защото вие сте пћра, която се явява за малко и после изчезва –

¹⁴ Болен ли е някой от вас, нека повика старейшините на църквата и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното Име.

⁴ за наследство нетленно и неопетнено, и което не повяхва, запазено на небесата за вас,⁵ които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последното време,⁶ в което вие се радвате, макар и за малко време да поскърбите сега, ако е потребно, в различни изкушения,

¹⁸ като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви,¹⁹ а със скъпоценната кръв на Христос, като на агне без недостатък и петно.

⁹ Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина,

²⁵ Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души.

¹ И така, старейшините, които са между вас, увещавам аз, който също съм старейшина и свидетел на страданията на Христос, и участник на славата, която има да се яви:² пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го не по принуда, а с добра воля, като за Бога, нито за гнусна печалба, а с усърдие,

² пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го не по принуда, а с добра воля, като за Бога, нито за гнусна печалба, а с усърдие,³ нито като че ли сте господари над онези, които са ви поверени, а като сте пример на стадото.

¹² Чрез Сила, верния брат, както мисля, ви писах накъсо, като ви насърчавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат, в която вие стоите.

¹ Симон Петър, слуга и апостол на Иисус Христос, до онези, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Иисус Христос са получили еднаква с нас скъпоценна вяра:

¹⁴ понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както и ми извести нашият Господ Иисус Христос.

¹ Но е имало също и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел.

¹ Но е имало също и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел.² И мнозина ще последват техните безчинства и заради тях пътят на истината ще се похули.³ От алчност те ще ви използуват с престорени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя и тяхната погибел не дреме.

¹⁸ Защото, като говорят с надуто празнословие, те подмамват чрез плътски страсти и безнравственост онези, които едвам са избягали от живеещите в заблуда.

⁷ Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Иисус (Христос), Неговия Син, ни очиства от всеки грях.

¹⁹ От нас излязоха, но не бяха от нас; защото, ако бяха от нас, щяха да останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.

¹⁶ По това познахме любовта, че Той отдаде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да отдадем живота си за братята.

¹ Всеки, който вярва, че Иисус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него.

⁵ И кой побеждава света, ако не този, който вярва, че Иисус е Божият Син?

¹¹ И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син.¹² Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота.¹³ Това ви писах на вас, които вярвате в Името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.

¹ Старейшината до избраната госпожа и нейните деца, които аз любя в истина; и не само аз, а и всички, които са познали истината,

⁷ Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Иисус Христос в плът. Такъв е измамник и антихрист.

¹ Старейшината до любимия Гай, когото любя в истина:

¹ Юда, слуга на Иисус Христос и брат на Яков, до призваните, възлюбени от Бог Отец и пазени в Иисус Христос:

⁴ Защото са се вмъкнали тайно някои хора, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, безбожници, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и отричат единствения Владетел, Бог, и нашия Господ Иисус Христос.⁵ Но искам да ви напомня – макар вече да знаете всичко това – че Господ, след като избави Своя народ от египетската земя, после погуби онези, които не повярваха.⁶ И ангелите, които не опазиха подобаващото им първенство, а напуснаха своето собствено жилище, Той държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден;⁷ както и Содом и Гомора, и околните на тях градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и тръгнаха след чужда плът, са поставени за пример, като търпят наказанието на вечния огън.⁸ При все това, и тези със съновиденията си оскверняват плътта, презират властта и хулят славните същества.⁹ Но архангел Михаил, когато в борба с дявола спореше за тялото на Мойсей, не посмя да произнесе против него хулителна присъда, а каза: Господ да те смъмри!¹⁰ Тези обаче хулят всичко, което не знаят; а което естествено, както диви животни разбират, в това погубват себе си.¹¹ Горко им! Защото тръгнаха по пътя на Каин, заради печалба се предадоха на заблудата на Валаам и загинаха в упорството на Корей.¹² Тези са петна на вашите трапези на любовта, като без страх се гощават с вас и угояват себе си; безводни облаци, отнесени от ветровете; есенни дървета, безплодни, два пъти умрели, изкоренени;¹³ свирепи морски вълни, изпускащи като пяна срамотите си; скитащи звезди, за които тъмнината на мрака се пази до века.¹⁴ За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, като каза: Ето, Господ иде с хилядите си светии¹⁵ да извърши съд над всички и да обяви за виновни всички безбожници за всичките безбожни дела, които са извършили в безбожие, и за всичките жестоки думи, които безбожните грешници са говорили против Него.¹⁶ Тези са роптатели, които се оплакват от съдбата и ходят по страстите си, и устата им говорят надуто и ласкаят хората заради печалба.

²⁰ Но вие, възлюбени, като изграждате себе си върху своята пресвята вяра и като се молите в Светия Дух,

²⁴ А на Онзи, който може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни пред Своята слава с голяма радост,²⁵ на единствения Бог, нашия Спасител, чрез Иисус Христос, нашия Господ, да бъде слава и величие, сила и власт, преди всичките векове и сега, и до всичките векове. Амин.

¹⁰ В Господния Ден бях в Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба,

⁶ Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.

⁹ И пееха нова песен, като казваха: Ти си достоен да вземеш книгата и да отвориш печатите й, защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога хора от всяко племе, език, народ и нация,

¹⁵ Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм, и Седящият на престола ще разпростре скинията си върху тях.

¹⁷ защото Агнето, което е по средата на престола, ще ги пасе и ще ги заведе при извори на водите на живота, и Бог ще избърше всяка сълза от очите им.

¹¹ А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота си дори до смърт.

¹⁵ – Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам. –

⁴ Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина.