Acts 21 Cross References - Bulgarian

¹ А когато се откъснахме от тях и отплавахме, дойдохме направо на Кос, а на следващия ден – на Родос и оттам – на Патара.² И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, се качихме на него и отплавахме.³ И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари.⁴ И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим.⁵ И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме.⁶ И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.⁷ И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.⁸ А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него.⁹ А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.¹⁰ И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.¹¹ И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.¹² И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим.¹³ Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус!¹⁴ И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля.¹⁵ И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим.¹⁶ С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем.¹⁷ И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.¹⁸ И на следващия ден Павел влезе с нас при Яков, където присъстваха всичките старейшини.¹⁹ И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.²⁰ А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.²¹ А за теб им е говорено, че ти учиш всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат обредите.²² И така, какво да се направи? Бездруго (ще се събере народ, защото) те ще чуят, че си дошъл.²³ Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;²⁴ вземи ги и се очисти заедно с тях, и им плати разноските, за да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че това, което са чули за теб, не е истина, а че ти самият следваш и пазиш закона.²⁵ А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си те да не пазят нищо такова, а само да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушено и от блудство.²⁶ Тогава Павел взе мъжете и на следващия ден, след като се очисти заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе принос за всеки един от тях.²⁷ И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ и сложиха ръце върху него, като викаха:²⁸ О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.²⁹ Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма.³⁰ И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени.³¹ И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен.³² И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.³³ Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.³⁴ А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта.³⁵ А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата,³⁶ защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го!³⁷ И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Мога ли да ти кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки!³⁸ Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници?³⁹ А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.⁴⁰ И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки:

¹¹ И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие.¹² И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята.

¹⁴ А Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца!

²⁰ Тогава пророчицата Мариам, сестрата на Аарон, взе в ръката си тимпанче и всичките жени излязоха след нея с тимпанчета и танци.

¹⁰ И ГОСПОД каза още на Мойсей: Иди при народа, освети го днес и утре и нека изперат дрехите си,

¹⁴ И така, Мойсей слезе от планината при народа и освети народа; и те изпраха дрехите си.

² Говори на израилевите синове и им кажи: Когато мъж или жена се посвети, като се обрече с обрека на назирейство, за да се посвети на ГОСПОДА,³ тогава да се откаже от вино и от спиртно питие, да не пие оцет от вино или оцет от спиртно питие, и да не пие никакво питие направено от грозде, и да не яде нито прясно, нито сухо грозде.⁴ През цялото време на назирейството си да не яде нищо, което се прави от лозе, от семките до ципата.⁵ През цялото време на назирейския му обрек бръснач да не мине през главата му. Докато се изпълни времето, което се е посветил на ГОСПОДА, ще бъде свят. И да остави да расте косата на главата му.

⁵ През цялото време на назирейския му обрек бръснач да не мине през главата му. Докато се изпълни времето, което се е посветил на ГОСПОДА, ще бъде свят. И да остави да расте косата на главата му.⁶ През цялото време, за което се е посветил на ГОСПОДА, да не се приближава до мъртвец —⁷ да не се оскверни заради баща си или майка си, брат си или сестра си, когато умрат; понеже назирейството на неговия Бог е на главата му.

⁹ А ако някой умре внезапно и неочаквано при него и главата на назирейството му се оскверни, тогава той да обръсне главата си в деня на очистването си; да я обръсне на седмия ден.

¹³ И ето закона за назирея: в деня, когато се изпълни времето на назирейството му, да се приведе при входа на шатъра за срещане,

¹³ И ето закона за назирея: в деня, когато се изпълни времето на назирейството му, да се приведе при входа на шатъра за срещане,¹⁴ И той да принесе своя принос на ГОСПОДА — едно едногодишно мъжко агне без недостатък за всеизгаряне, едно едногодишно женско агне без недостатък в жертва за грях, един овен без недостатък за примирителна жертва,¹⁵ кош с безквасни хлябове — пити от пшенично брашно, смесени с маслинено масло, безквасни кори, намазани с масло, заедно с хлебния им принос и възлиянията им.¹⁶ И свещеникът да ги представи пред ГОСПОДА и да принесе жертвата му за грях и всеизгарянето му,¹⁷ и да принесе овена за примирителна жертва на ГОСПОДА, заедно с коша с безквасните хлябове; свещеникът да принесе и хлебния й принос с възлиянието й.¹⁸ И назиреят да обръсне главата на назирейството си при входа на шатъра за срещане и да вземе космите на главата на назирейството си и да ги сложи на огъня, който е под примирителната жертва.

¹⁸ И назиреят да обръсне главата на назирейството си при входа на шатъра за срещане и да вземе космите на главата на назирейството си и да ги сложи на огъня, който е под примирителната жертва.¹⁹ И свещеникът да вземе сварената плешка на овена, една безквасна пита и една безквасна кора от коша, и да ги сложи на ръцете на назирея, след като той е обръснал главата на назирейството си.²⁰ И свещеникът да ги подвижи за движим принос пред ГОСПОДА; това е свято на свещеника заедно с гърдите на движимия принос и с бедрото на възвишаемия принос. И след това назиреят може да пие вино.

¹⁷ И за очистване на нечистия нека вземат в съд от пепелта на юницата, изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея изворна вода.¹⁸ Тогава чист човек да вземе исоп, да го натопи във водата и да поръси шатрата, всичките вещи и хората, които се намират там и онзи, който се е допрял до кост или до убит човек, или до умрял, или до гроб.¹⁹ И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава да изпере дрехите си и да се изкъпе във вода и вечерта ще бъде чист.²⁰ А онзи, който е нечист и не се очисти, онзи човек да се изтреби отсред събранието, понеже е осквернил ГОСПОДНОТО светилище; водата на нечистотата не е била поръсена на него, той е нечист.²¹ И това да им бъде вечна наредба: този, който поръсва с водата на нечистотата, да изпере дрехите си; и който се допре до водата на нечистотата, ще бъде нечист до вечерта.²² И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто и този, който се допре до него, ще бъде нечист до вечерта.

¹¹ децата ви, и жените ви, и чужденецът ти, който е сред становете ти — от дървосекача ти до водоносеца ти —¹² за да встъпиш в завета на ГОСПОДА, своя Бог, и в Неговата клетва, която ГОСПОД, твоят Бог, прави с теб днес,

¹⁵ Но ако не желаете да служите на ГОСПОДА, изберете си днес на кого ще служите: дали на боговете, на които бащите ви служеха оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и домът ми ще служим на ГОСПОДА!

⁴ А по онова време Девора, пророчица, жената на Лафит, съдеше Израил.

⁶ После израилевите синове пак вършиха зло пред ГОСПОДА и служеха на ваалимите и на астартите, на боговете на Арам, на боговете на Сидон, на боговете на Моав, на боговете на синовете на Амон и на боговете на филистимците; и оставиха ГОСПОДА и не Му служеха.

⁵ Защото, ето, ще забременееш и ще родиш син; и никакъв бръснач не бива да мине върху главата му, защото още от утробата момчето ще бъде назирей на Бога; и ще започне да избавя Израил от ръката на филистимците.

¹³ И те му говориха и казаха: Не, само ще те вържем здраво и ще те предадем в ръката им; но със сигурност няма да те убием. И те го вързаха с две нови въжета и го изведоха от скалата.

⁸ Тогава филистимските първенци й донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях.

¹² Тогава Далила взе нови въжета и го върза с тях, и му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! А засадата беше в стаята й. Но той ги скъса от ръцете си като конец.

¹⁷ той й откри цялото си сърце и й каза: Никога бръснач не е минавал върху главата ми, защото аз съм назирей на Бога още от утробата на майка си. Ако ме обръснат, тогава силата ми ще ме напусне и ще стана слаб, и ще бъда като всеки друг човек.¹⁸ И когато Далила видя, че той й откри цялото си сърце, тя изпрати да повикат филистимските първенци и каза: Елате този път, защото той ми откри цялото си сърце. И филистимските първенци дойдоха при нея и донесоха парите в ръцете си.¹⁹ И тя го приспа на коленете си и повика един човек, който обръсна седемте плитки на главата му. Така тя започна да го покорява и силата му го напусна.

²¹ Тогава филистимците го хванаха и му избодоха очите, и го отведоха в Газа, и го вързаха с бронзови окови; и той мелеше в затвора.

⁸ А мъжът й Елкана й каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина?

¹⁸ Тогава Самуил му каза всичките думи и не скри нищо от него. И той каза: ГОСПОД е; нека направи, каквото Му се вижда добро.

⁴ И те ще те поздравят и ще ти дадат два хляба; и ти ги вземи от ръката им.

¹⁰ И когато свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде; и Саул излезе да го посрещне и да го поздрави.

¹⁴ Но Самуил каза: Какво е тогава това блеене на овце в ушите ми и мучене на говеда, което чувам?

²⁷ И когато Самуил се обърна, за да си отиде, Саул сграбчи края на мантията му и той се откъсна.²⁸ Тогава Самуил му каза: Днес ГОСПОД откъсна израилевото царство от теб и го даде на ближния ти, който е по-добър от теб.

⁴¹ И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много.⁴² После Йонатан каза на Давид: Иди си с мир, както и двамата се заклехме в ГОСПОДНОТО Име и казахме: ГОСПОД да бъде между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! Тогава той стана и си отиде, а Йонатан отиде в града.

⁶ И Давид постави гарнизони в Арам Дамаски; и арамейците станаха слуги на Давид и плащаха данък. И ГОСПОД запазваше Давид, където и да отидеше.

²⁵ И царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако намеря благоволение пред ГОСПОДА, Той ще ме върне обратно и ще ми даде да видя и него, и обиталището Му.²⁶ Но ако Той каже така: Нямам благоволение в теб! — ето ме, нека направи с мен, каквото Му се вижда добро!

⁴¹ А Адония и всичките гости, които бяха с него, чуха шума, когато тъкмо бяха свършили да ядат. И когато Йоав чу звука на тръбата, каза: Защо градът вдига такъв шум?

⁵⁴ И когато Соломон свърши да принася цялата тази молитва и молба към ГОСПОДА, той стана отпред ГОСПОДНИЯ олтар, където беше коленичил с ръцете си разтворени към небето.

²⁹ И в онова време, когато Еровоам излезе веднъж от Ерусалим, на пътя го намери пророк Ахия, силонецът. Той беше облечен с нова дреха и двамата бяха сами на полето.³⁰ И Ахия хвана новата дреха, която беше на него, и я разкъса на дванадесет части.³¹ И каза на Еровоам: Вземи си десет части; защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Ето, Аз ще откъсна царството от ръката на Соломон и ще ти дам десет племена,

²⁵ Наистина нямаше никой като Ахав, който така се продаде да върши зло пред ГОСПОДА, защото жена му Езавел го подбуждаше.

¹¹ Тогава Седекия, синът на Ханаана, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще бодеш арамейците, докато ги довършиш.

¹³ Тогава бързо взеха всеки дрехата си и ги сложиха под него на върха на стълбите, и надуха тръбата и казаха: Ииуй се възцари!

¹⁵ И свещеник Йодая заповяда на стотниците, поставени над войската, и им каза: Извадете я между редовете и който я последва, го убийте с меч! Защото свещеникът беше казал: Да не бъде убита в ГОСПОДНИЯ дом.

¹⁵ А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели.¹⁶ Тогава каза на израилевия цар: Сложи ръката си на лъка. И като сложи ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и каза:¹⁷ Отвори източния прозорец. И той го отвори. И Елисей каза: Стреляй! И той стреля. И Елисей каза: Стрелата на ГОСПОДНОТО спасение и стрелата на спасението от арамейците! Така ще разбиеш арамейците в Афек, докато ги довършиш.¹⁸ И каза: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава каза на израилевия цар: Удряй в земята! И той удари три пъти и спря.¹⁹ Тогава Божият човек му се разгневи и каза: Трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш арамейците, докато ги довършиш; а сега само три пъти ще разбиеш арамейците.

¹⁹ Тогава Езекия каза на Исая: Добро е ГОСПОДНОТО слово, което ти говори. И каза: Нали в моите дни ще има мир и сигурност?

¹⁴ Тогава свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асая отидоха при пророчицата Олда, жената на Селум, пазителя на одеждите, син на Текуя, син на Арас. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък. И те говориха с нея.

¹³ А целият Юда стоеше пред ГОСПОДА с челядите си, жените си и синовете си.

¹⁸ Понеже голяма част от народа, мнозина от Ефрем и Манасия, Исахар и Завулон, не се бяха очистили и ядоха пасхата не според предписанието. Но Езекия се помоли за тях и каза: ГОСПОД, Благият, да прости на всекиго,¹⁹ който е насочил сърцето си да търси Бога, ГОСПОДА, Бога на бащите си, дори и да не е според чистотата на светилището!

¹⁴ Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалат според тези техни дела, а също и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат!

⁴³ И в същия ден принесоха големи жертви и се зарадваха, защото Бог ги зарадва с голяма радост. И жените и децата също се зарадваха. И радостта на Ерусалим се чу надалеч.

⁵ И когато свършваха дните на пиршеството, Йов изпращаше и ги освещаваше; и ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях, защото Йов казваше: Може би синовете ми са съгрешили и са се разделили в сърцата си с Бога. Така правеше Йов винаги.

²⁵ От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

²³ Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

²⁷ Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

¹² И тирската дъщеря с подарък, и богатите сред народа ще търсят твоето благоволение.

⁹ Унищожи, Господи, и раздели езика им, защото в града видях насилие и свада.

² Не, в сърцето си вие вършите неправда, за насилието на ръцете си проправяте път по земята.

¹⁷ Боже, Ти си ме учил от младостта ми; и досега разгласявам Твоите чудни дела.¹⁸ И даже до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещото поколение, мощта Ти — на всички, които ще дойдат.

¹⁷ Името му ще пребъдва вечно, името му ще пребъдва, докато е слънцето. И в Него ще се благославят, блажен ще го наричат всичките народи.¹⁸ Благословен да е ГОСПОД Бог, Богът на Израил, който единствен върши чудеса!¹⁹ И благословено да бъде Неговото славно Име до века! И нека цялата земя се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.

⁴ Ще спомена Рахав и Вавилон на онези, които Ме познават. Ето, Филистия и Тир с Етиопия: Този се е родил там.

¹⁴ Ще са плодоносни и в дълбока старост, ще са сочни и зелени,

⁶ Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!

¹ (По слав. 97) Псалм. Пейте на ГОСПОДА нова песен, защото Той извърши чудни дела! Неговата десница и Неговата свята мишца Му спечелиха победата. ² ГОСПОД изяви спасението Си, откри правдата Си пред очите на народите.³ Спомни си милостта Си и верността Си към израилевия дом. Всичките земни краища видяха спасението на нашия Бог.

³¹ Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата.

¹⁵ Защо смазвате народа Ми и смилате лицата на сиромасите? — заявява Господ, ГОСПОД на Войнствата.

² И известиха на Давидовия дом и казаха: Арам се съюзи с Ефрем. И сърцето му и сърцето на народа му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.

¹⁷ И след седемдесет години ГОСПОД ще посети дъщерята на Тир; и тя ще се върне към печалбата си и ще блудства с всички земни царства по лицето на света.¹⁸ Но доходът и печалбата й ще се посветят на ГОСПОДА, няма да се трупат и няма да се съхраняват, защото търговията й ще бъде за живеещите пред ГОСПОДА, за да ядат до насищане и да имат великолепни дрехи.

¹⁰ Защото, както слиза дъждът и снегът от небето и не се връща там, а напоява земята и я прави да ражда и да произраства, за да дава семе на сеяча и хляб на ядящия,¹¹ така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми — няма да се върне празно при Мен, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.¹² Защото ще излезете с радост и ще бъдете водени с мир; планините и хълмовете ще запеят от радост пред вас и всички полски дървета ще пляскат с ръце.¹³ Вместо трън ще израсте елха и вместо драка ще израсте мирта. И това ще бъде на ГОСПОДА за име, за вечно знамение, което няма да се изличи.

⁹ Аз, който довеждам до раждане, няма ли да направя да роди? — казва ГОСПОД. Аз, който правя да раждат, ще затворя ли утробата? — казва твоят Бог.¹⁰ Развеселете се с ерусалимската дъщеря и се радвайте с нея, всички, които я обичате; ликувайте радостно с нея всички, които скърбите за нея;¹¹ за да сучете и се наситите от гърдите на утешенията й; за да се насучете и да се наслаждавате от изобилието на славата й.¹² Защото така казва ГОСПОД: Ето, простирам към нея мир като река и славата на народите — като прелял поток. И ще сучете и ще бъдете носени в обятия, и ще бъдете галени на колене.¹³ Като един, когото утешава майка му, така Аз ще ви утеша; и ще се утешите в Ерусалим.¹⁴ И ще видите и сърцето ви ще се зарадва, и костите ви ще цъфтят като зеленина. И ще се познае ръката на ГОСПОДА към слугите Му, а на враговете Си ще се гневи.

⁴ Не разчитайте на лъжливи думи, да казвате: Храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН е това!⁵ Защото, ако наистина поправите пътищата си и делата си, ако наистина съдите право между човека и ближния му,⁶ ако не потискате чужденеца, сирачето и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, и не следвате чужди богове за свое собствено зло,⁷ тогава ще ви оставя да живеете на това място, в земята, която дадох на бащите ви за вечни векове.⁸ Ето, вие разчитате на лъжливи думи, от които няма полза.⁹ Като крадете, убивате и прелюбодействате, и се кълнете лъжливо и кадите на Ваал, и следвате други богове, които не сте познавали,¹⁰ ще идвате ли после да стоите пред Мен в този дом, който се нарича с Моето Име, и да казвате: Отървахме се! — за да вършите всички тези гнусотии?¹¹ Този дом, който се нарича с Моето Име, разбойнически вертеп ли стана в очите ви? И ето, Аз сам видях това, заявява ГОСПОД.¹² Но идете сега на мястото Ми, което беше в Сило, където отначало настаних Името Си, и вижте какво му направих заради злината на Своя народ Израил.¹³ И сега, понеже извършихте всички тези дела, заявява ГОСПОД, и Аз ви говорих, ставах рано и говорих, но вие не слушахте, и ви виках, но не отговорихте,¹⁴ затова ще направя на дома, който се нарича с Моето Име, на който вие се уповавате, и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви, както направих на Сило!¹⁵ И ще ви отхвърля отпред Себе Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото потомство на Ефрем.

¹ Така ми каза ГОСПОД: Иди и си купи ленен пояс и го опаши на кръста си, но във вода не го слагай.² И купих пояса според словото на ГОСПОДА и го опасах на кръста си.³ И словото на ГОСПОДА беше към мен втори път и каза:⁴ Вземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани и иди при Ефрат, и го скрий там в някоя пукнатина на скалата.⁵ И отидох и го скрих при Ефрат, както ми заповяда ГОСПОД.⁶ И след много дни ГОСПОД ми каза: Стани, иди при Ефрат и вземи оттам пояса, който ти заповядах да скриеш там.⁷ И отидох при Ефрат и изкопах, и взех пояса от мястото където го бях скрил; и ето, поясът се беше развалил, не ставаше за нищо.⁸ И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза:⁹ Така казва ГОСПОД: Също така ще разваля гордостта на Юда и голямата гордост на Ерусалим.¹⁰ Този зъл народ, който отказва да слуша думите Ми, който ходи според упорството на сърцето си и следва други богове, за да им служи и да им се покланя, ще стане като този пояс, който не става за нищо.¹¹ Защото, както поясът прилепва към кръста на мъжа, така прелепих към Себе Си целия израилев дом и целия юдов дом, заявява ГОСПОД, за да Ми бъдат народ и име, слава и украшение; но те не послушаха.

¹⁰ И да строшиш стомната пред очите на мъжете, които са отишли с теб,¹¹ и да им кажеш: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Така ще строша този народ и този град, както се строшава грънчарски съд, който не може вече да се възстанови; и в Тофет ще погребват поради липса на място за погребване.

¹⁰ Защото земята е пълна с прелюбодейци, защото земята жалее поради проклятието; пасбищата на степта изсъхнаха. И стремежът им стана лош и силата им е неправда.

¹⁰ Противникът е прострял ръката си върху всичките й желани неща — защото тя видя, че езичниците влязоха в светилището й, тези за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

² Какво употребявате вие тази поговорка за израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на синовете скоминясаха?

¹⁹ И народът ми каза: Няма ли да ни обясниш какво значи за нас това, което правиш?²⁰ И им казах: ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:²¹ Говори на израилевия дом: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз ще оскверня светилището Си, гордостта на силата ви, радостта на очите ви и желанието на душите ви. И синовете ви и дъщерите ви, които сте изоставили, ще паднат от меч.²² И вие ще направите, както направих аз: устните си няма да покриете и хляба на хората няма да ядете,²³ и тюрбаните ви ще бъдат на главите ви, и сандалите ви — на краката ви; няма да оплаквате и няма да плачете, а ще се топите в беззаконията си и ще въздишате един към друг.²⁴ И Езекиил ще ви бъде за знамение; всичко, което направи той, ще направите и вие. Когато дойде, тогава ще познаете, че Аз съм Господ БОГ.²⁵ А ти, сине човешки, ето, в деня, когато взема от тях силата им, радостта на великолепието им, желанието на очите им и копнежа на душите им — синовете им и дъщерите им,

¹⁰ И говорих чрез пророците и умножих виденията, и давах сравнения чрез пророците.

²⁸ А след това ще излея Духа Си на всяка плът и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще сънуват сънища, юношите ви ще виждат видения.

³ А Йона стана да побегне в Тарсис от лицето на ГОСПОДА. И слезе в Йопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис, и плати за пътуването си и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от лицето на ГОСПОДА.

⁶ И капитанът на кораба се приближи до него и каза: Какво спиш? Стани, призови Бога си — може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем!

² Докога, ГОСПОДИ, ще викам, а Ти няма да чуваш? Викам към Теб: Насилие! — но не спасяваш.³ Защо ме оставяш да виждам беззаконие и гледаш нещастие? И опустошение и насилие има пред мен, и възниква караница и се надига раздор.

³ Като чу това, цар Ирод се смути, и цял Ерусалим с него.

²⁴ И се разнесе слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, обладани от демони, епилептици и парализирани; и ги изцели.

¹¹ Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мен.

⁴⁷ И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

¹⁰ да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!

² А ето имената на дванадесетте апостоли: първият – Симон, който се нарича Петър, и брат му Андрей; Яков Зеведеев и брат му Йоан;

¹¹ И в който и да било град или село като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.

¹⁸ Да! И пред управители и царе ще ви извеждат заради Мен, за да свидетелствате на тях и на народите.¹⁹ А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.²⁰ Защото не сте вие, които говорите, а Духът на Отца ви, който говори във вас.

²¹ Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.

³¹ Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си;³² което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.³³ Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

²¹ А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.

²¹ Оттогава Иисус започна да показва на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.²² Тогава Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри, като казваше: Бог да е милостив към Теб, Господи; това никак няма да стане с Теб!²³ А Той се обърна и каза на Петър: Махни се и иди зад Мен, Сатана! Ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

¹⁸ Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,¹⁹ и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.

¹⁰ И когато влезе в Ерусалим, целият град се раздвижи и казваха: Кой е Този?

¹⁵ Затова, когато видите мерзостта на запустението, за която е говорено чрез пророк Даниил, стояща на святото място – който чете, нека разбира –

²⁶ И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята! – не излизайте, или: Ето, Той е във вътрешните стаи! – не вярвайте.

⁵ но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа.

³⁹ И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.

⁴² Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.

¹ А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Иисус, за да Го убият.² И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.

⁴⁰ Тогава дойде при Него един прокажен и Му се молеше, като коленичеше пред Него и казваше: Ако искаш, можеш да ме очистиш.

² Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа.

² Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.

³⁶ Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си,

²⁹ и като станаха, Го изкараха вън от града и Го заведоха при края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу.

⁴ А когато престана да говори, каза на Симон: Оттегли към дълбокото и хвърлете мрежите за лов.

²² А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха.

¹³ Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

² А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче (наш, който си на небесата), да се свети Твоето Име; да дойде Твоето царство, (да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята);

¹ Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че едни други се тъпчеха, Той започна да говори на учениците Си: Преди всичко се пазете от фарисейския квас, който е лицемерие.

³ И Той им разказа тази притча:⁴ Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?⁵ И като я намери, я вдига на рамената си радостен.⁶ И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца.⁷ Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.⁸ Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?⁹ И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила.¹⁰ Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

³² Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

¹² А преди да стане всичко това, ще сложат ръце на вас и ще ви преследват, като ви предават на синагоги и в тъмници, и ще ви завеждат пред царе и пред управители заради Моето Име.

¹⁵ защото Аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всичките ваши противници ще бъдат безсилни да противостоят или противоречат.

⁴² Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята.

¹⁸ Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;

³⁸ И над Него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е юдейският Цар.

¹¹ При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.

²⁵ Тогава възникна спор от страна на учениците на Йоан с един юдеин относно очистването.

² А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет предверия.

⁵³ И всеки отиде у дома си.

⁵⁵ А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

²⁴ Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.

² Ще ви отлъчат от синагогата; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.

³² Ето, настава час, дошъл е вече, да се разпръснете всеки при своето си и Мен да оставите сам; но Аз не съм сам, защото Отец е с Мен.

¹² И така, дружината, хилядникът и юдейските служители хванаха Иисус и Го вързаха.

²⁹ Тогава Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате този Човек?³⁰ В отговор му казаха: Ако Той не беше злодей, ние нямаше да ти Го предадем.

¹³ А Пилат, като чу тези думи, изведе Иисус навън и седна на съдийския престол, на мястото, наречено Каменната настилка, а на еврейски – Гавата.

¹⁵ А те извикаха: Махни Го! Махни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен императора!

¹⁷ И Той, носейки кръста Си, излезе на мястото, наречено Лобно, което на еврейски се казва Голгота,

²⁰ Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Иисус, беше близо до града и написаното беше на еврейски, на гръцки и на латински.

²⁷ После каза на ученика: Ето твоята майка! И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.

¹⁷ Защото той се числеше към нас и получи дял в това служение.

¹⁷ ?И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища;

⁴¹ И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

³ И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.⁴ А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

²¹ А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

³⁶ Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,

¹⁸ сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

³⁶ Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.³⁷ След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

⁴⁰ И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.⁴¹ А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.

¹ А през тези дни, когато учениците се умножаваха, възникна недоволство сред гръцките юдеи срещу еврейските за това, че техните вдовици били пренебрегвани във всекидневното раздаване на помощите.

⁵ И това предложение се хареса на цялото множество и избраха Стефан, мъж, пълен с вяра и със Светия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия,

⁷ И Божието слово растеше и броят на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се покоряваха на вярата.

⁹ Тогава се надигнаха някои от синагогата, наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия и спореха със Стефан.

¹² И подбудиха народа, старейшините и книжниците и като го нападнаха, го уловиха и го докараха в Синедриона.¹³ И поставиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори думи против това свято място и закона;¹⁴ защото го чухме да казва, че този Иисус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които ни е предал Мойсей.

⁵⁴ А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.

⁵⁷ Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него,⁵⁸ и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел.

⁵ Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.⁶ И множествата единодушно внимаваха в това, което им говореше Филип, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше.⁷ Защото нечисти духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и недъгави бяха изцелени.⁸ И голяма радост настана в онзи град.⁹ А имаше един човек на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше народа на Самария, като представяше себе си за нещо голямо,¹⁰ в когото внимаваха всички – от най-малкия до най-големия – като казваха: Този е великата Божия сила.¹¹ И внимаваха в него, понеже дълго време ги беше смайвал с магиите си.¹² Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени.¹³ Самият Симон също повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше знаменията и великите чудеса, които се вършеха.

²⁶ А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.²⁷ И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони²⁸ и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.²⁹ А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.³⁰ И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш?³¹ А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.³² А мястото от Писанието, което четеше, беше това: ?Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си.³³ При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“³⁴ И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг?³⁵ А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус.³⁶ И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?³⁷ (И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.)³⁸ Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата – и Филип, и скопецът – слязоха във водата, и той го кръсти.³⁹ А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продължи по пътя си с радост.⁴⁰ А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.

⁴⁰ А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.

¹¹ И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли

¹⁶ Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето Име.

³⁰ Но братята, като разбраха това, го заведоха в Кесария и го изпратиха в Тарс.

⁴⁰ А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и като се обърна към тялото, каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.

¹ Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

²⁴ А на другия ден влязоха в Кесария. И Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

⁴⁸ И заповяда да бъдат кръстени в Името на Иисус Христос. Тогава му се помолиха да остане няколко дни.

⁴ А Петър започна отначало и им разясни всичко подред, като каза:⁵ Аз бях в град Йопия и като се молех, изпаднах в състояние на видение и видях видение: един съд, като голямо ленено платнище, слизаше от небето, спускан за четирите ъгъла, и дойде даже до мен.⁶ В него, като се взрях и разглеждах, видях земните четирикраки, диви зверове и пълзящи, и небесни птици.⁷ И чух глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.⁸ Но аз казах: Не, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.⁹ Но гласът втори път ми проговори от небето: Което Бог е очистил, ти не го считай за нечисто.¹⁰ Това стана три пъти, и всичко се вдигна пак в небето.¹¹ И ето, в същия час пред къщата, в която бяхме, пристигнаха трима мъже, изпратени от Кесария до мен.¹² И Духът ми каза да отида с тях, без да се двоумя. А с мен дойдоха и тези шестима братя и влязохме в къщата на човека.¹³ И той ни разказа как видял в къщата си ангела, който застанал и му казал: Прати в Йопия да повикат Симон, който се нарича и Петър,¹⁴ който ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.¹⁵ И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас отначало.¹⁶ Тогава си спомних словото на Господа, как каза: Йоан е кръщавал с вода, но вие ще бъдете кръстени със Свети Дух.¹⁷ И така, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господ Иисус Христос, както и на нас, кой бях аз, че да можех да се противопоставя на Бога?¹⁸ Като чуха това, те се успокоиха и славеха Бога, като казваха: И така, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.

¹⁸ Като чуха това, те се успокоиха и славеха Бога, като казваха: И така, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.¹⁹ А онези, които се бяха разпръснали поради гонението, което стана заради убийството на Стефан, пътуваха чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите.

²⁶ и като го намери, го доведе в Антиохия. И цяла година те се събираха в църквата и научиха голямо множество. И първо в Антиохия учениците бяха наречени християни.

²⁸ И един от тях на име Агав стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по целия свят, какъвто и настана в дните на Клавдий.

³⁰ което и направиха, като я изпратиха до старейшините чрез ръцете на Варнава и Савел.

⁶ И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата пазеха тъмницата.

¹⁷ А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как Господ го е извел от тъмницата. И им каза: Разкажете това на Яков и на братята. И излезе и отиде на друго място.

²⁰ А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; но те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския камериер Власт, поискаха мир, защото тяхната област се хранеше от царската.

¹ А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел.² И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.

⁴ И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър.

¹⁶ Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте.

⁵⁰ Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.

² Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.

⁵ И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни,

¹⁹ Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

²⁷ И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.

¹ А някои слязоха от Юдея и учеха братята: Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.² И когато се получи доста голямо разногласие и спор между тях и Павел и Варнава, наредиха Павел и Варнава, и някои други от тях да се изкачат за този въпрос в Ерусалим, при апостолите и старейшините.³ И така, изпратени от църквата, те минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и доставяха голяма радост на всичките братя.⁴ А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и старейшините и разказаха всичко, което Бог беше извършил с тях.⁵ Тогава станаха някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали, и казаха: Трябва да се обрязват и да им се поръча да пазят Мойсеевия закон.⁶ И апостолите и старейшините се събраха да разискват този въпрос.

¹² Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.¹³ И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мен.

¹⁹ Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду езичниците, които се обръщат към Бога,

¹⁹ Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду езичниците, които се обръщат към Бога,²⁰ а да им пишем да се въздържат от осквернения чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушено и кръв.

²⁰ а да им пишем да се въздържат от осквернения чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушено и кръв.²¹ Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите.²² Тогава апостолите и старейшините, с цялата църква, намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, който се наричаше и Варсава, и Сила – водители между братята.²³ И по тях написаха следното: От братята апостоли и старейшини поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.²⁴ Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви разтревожили с думите си и са смутили душите ви, (като ви казват да се обрязвате и да пазите закона), без да са приели заповед от нас,

²⁹ да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушено, и от блудство; от които, ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!

³⁹ И възникна огорчение (между тях), така че те се разделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър;

⁴¹ И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

³ Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.

⁶ И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

¹⁰ И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.

¹⁰ И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.¹¹ И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,

¹³ А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

¹⁶ И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.

¹⁹ А когато господарите й видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.²⁰ И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,²¹ и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.²² Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

³⁷ Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!

⁵ Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.

⁵ Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.⁶ Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук,

¹⁰ А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

¹³ Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата.

¹² А когато Галион беше управител в Ахая, юдеите се повдигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха:

¹⁷ Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состен и го биха пред съдилището, но Галион не искаше и да знае за това.¹⁸ А Павел, след като поседя още много дни, се прости с братята и отплава за Сирия и с него Прискила и Акила, като си острига главата в Кенхрея, понеже имаше обрек.¹⁹ Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите.

²² И като слезе в Кесария, се изкачи в Ерусалим и поздрави църквата, и после слезе в Антиохия.

¹ А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици.

²⁶ И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка.²⁷ И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да не се счита за нищо и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и светът се покланят.²⁸ Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!²⁹ И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.³⁰ А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.

³² И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.³³ А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.

⁴⁰ Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.

⁴ И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.

⁶ А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.

⁶ А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.⁷ И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.

¹³ А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.

¹⁶ Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.¹⁷ А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.

²² И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

²² И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,²³ освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.

²³ освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.²⁴ Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.

³⁶ Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.³⁷ И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,

³⁷ И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,³⁸ наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

³⁸ наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

³ И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари.⁴ И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим.

⁴ И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим.

⁷ И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.⁸ А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него.

¹⁰ И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

¹⁰ И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.¹¹ И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

¹¹ И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.¹² И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим.

¹⁶ С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем.

¹⁹ И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

²¹ А за теб им е говорено, че ти учиш всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат обредите.

²⁴ вземи ги и се очисти заедно с тях, и им плати разноските, за да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че това, което са чули за теб, не е истина, а че ти самият следваш и пазиш закона.

²⁶ Тогава Павел взе мъжете и на следващия ден, след като се очисти заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе принос за всеки един от тях.

²⁸ О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

³³ Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.³⁴ А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта.³⁵ А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата,

³⁷ И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Мога ли да ти кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки!³⁸ Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници?

⁴⁰ И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки:

² И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина. Тогава той каза:³ Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

¹⁹ И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб,

²² До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее!

²⁴ хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него.

²⁴ хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него.²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?

²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?

²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?²⁶ Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин.²⁷ Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да.²⁸ Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.²⁹ Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал.

²⁹ Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал.³⁰ На следващия ден, като искаше да разбере със сигурност защо го обвиняваха юдеите, той го развърза и заповяда да се съберат главните свещеници и целият техен Синедрион, и доведе Павел долу, и го постави пред тях.

¹⁰ И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.

¹⁶ Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.¹⁷ Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.

²³ Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта.

²³ Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта.²⁴ Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс.

²⁷ Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.

³² И на другия ден оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

³⁴ А когато го прочете, го попита от коя област е, и като разбра, че е от Киликия, каза:

⁵ понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес,⁶ който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,

⁶ който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,

¹⁸ При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие,

²² А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

²⁷ Но като изминаха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест. А понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

¹ А Фест, като дойде в областта, след три дни се изкачи от Кесария в Ерусалим.

⁶ И когато прекара между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.

⁹ Но Фест, понеже искаше да угоди на юдеите, в отговор на Павел каза: Искаш ли да се изкачиш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мен?

¹³ А след няколко дни цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест.

¹⁶ Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек (на смърт), преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си и да му е дадена възможност да говори в своя защита относно обвинението.

²³ На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел.

²⁶ А за него нямам нищо сигурно да пиша на господаря си, затова го изведох пред вас, и особено пред теб, царю Агрипа, така че след разследването да имам какво да пиша.

⁹ Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина;¹⁰ което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях.

¹⁴ И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен.

²⁰ а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си.²¹ По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.

²¹ По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.

²⁹ А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.

¹ И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.² И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

⁴ И оттам, като тръгнахме, плавахме на зЁвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.

¹¹ След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.¹² И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.

¹⁴ където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим,

¹⁶ А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел се позволи да живее сам с войника, който го пазеше.¹⁷ И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните,

²⁰ По тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви говоря, защото заради надеждата на Израил съм вързан с тази верига.

²⁵ И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

³⁵ Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?³⁶ Както е писано: ?Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“³⁷ Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.

² Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.

¹ Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения.² Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук.³ Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел.⁴ Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.⁵ Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.⁶ Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

⁶ така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Иисус Христос.⁷ Затова, приемайте се един друг, както и Христос ни прие, за Божията слава.

⁷ Затова, приемайте се един друг, както и Христос ни прие, за Божията слава.

⁹ и заради това, народите да прославят Бога за милостта Му, както е писано: ?Затова ще Те хваля между народите и за Името Ти ще пея.“¹⁰ И пак казва: ?Ликувайте, народи, с Неговия народ!“¹¹ И пак: ?Хвалете Господа, всички народи! Да Го славословят всички народи!“¹² И пак Исая казва: ?Ще бъде Есеевият корен; и Този, който ще се издигне да владее над народите, на Него ще се надяват народите.“¹³ И нека Бог на надеждата ви изпълни с всякаква радост и мир във вярата, така че да се преумножава надеждата ви чрез силата на Светия Дух.

¹⁸ Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мен, за да приведе езичниците в покорност – чрез слово и дело,¹⁹ със силата на знамения и чудеса, със силата на Божия Дух, така че от Ерусалим и около него, чак до Илирик, аз изцяло съм проповядвал благовестието на Христос.

⁷ Поздравете Андроник и Юния, моите сродници и някога заедно с мен затворници, които са бележити между апостолите и които бяха в Христос още преди мен.

⁵ Какво е тогава Аполос и какво — Павел? Служители, чрез които повярвахте, и то, както Господ е дал на всекиго.⁶ Аз посадих, Аполос напои, но Господ даде растежа.⁷ И така, нито този, който сади, е нещо, нито този, който напоява, а Господ, който дава растеж.⁸ И така, този, който сади, и този, който напоява, са едно, но всеки ще получи своя собствена награда според своя собствен труд.⁹ Защото сме съработници на Бога; вие сте Божия нива, Божи строеж.

¹³ като ни злословят — умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.

¹⁸ Обрязан ли е бил призован някой, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил призован някой, да не се обрязва.¹⁹ Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди.

²⁵ Относно девиците нямам заповед от Господа, но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде достоен за доверие.²⁶ И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро: добре е за човека да остане така, както си е.²⁷ Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.²⁸ Но ако все пак се ожениш, не съгрешаваш; и ако една девица се омъжи, не съгрешава. Но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.²⁹ Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;³⁰ и онези, които плачат — като че не плачат; които се радват — като че не се радват; които купуват — като че не притежават;³¹ и които си служат със света — като че не са предадени на него; защото сегашното състояние на този свят преминава.³² А аз желая вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за това, което е Господно — как да угажда на Господа;³³ а жененият се грижи за това, което е световно — как да угажда на жена си.³⁴ Има разлика между жена и девица: неомъжената се грижи за това, което е Господно — да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно — как да угажда на мъжа си.

³⁸ Така че този, който омъжи девицата си, прави добре; а който не я омъжи, прави по-добре.

¹⁹ Защото, въпреки че съм свободен от всички хора, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.²⁰ За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон — въпреки че сам аз не съм под закон — за да спечеля онези, които са под закон;

²⁰ За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон — въпреки че сам аз не съм под закон — за да спечеля онези, които са под закон;²¹ на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон — въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос — за да спечеля онези, които нямат закон;

⁴ Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.⁵ А всяка жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

¹⁰ Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

³¹ Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

¹³ духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

¹⁰ винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.¹¹ Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;¹² така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас.¹³ А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: ?Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим,¹⁴ като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас.¹⁵ Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава.¹⁶ Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.¹⁷ Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,

¹ И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

²³ Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.

²³ Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.²⁴ Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един,

²⁴ Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един,²⁵ три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии.

²⁵ три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии.²⁶ Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;

²⁶ Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;

²⁶ Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;²⁷ в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота;

²⁷ в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота;²⁸ и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви.²⁹ Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?³⁰ Ако трябва да се хваля, ще се похваля със своята немощ.³¹ Бог и Отец на нашия Господ Иисус (Христос), който е благословен до века, знае, че не лъжа.³² В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови,³³ но през един прозорец ме спуснаха по стената с кош и избягах от ръцете му.

¹² Наистина, апостолските признаци се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

¹⁴ и напредвах в юдейската религия повече от мнозина свои връстници между съотечествениците си, като бях много по-ревностен към преданията на предците си.

¹⁹ но друг от апостолите не видях освен Яков, брата на Господа.

²⁴ и славеха Бога заради мен.

⁹ и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.

¹² Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, той се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

¹ И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.² Ето, аз, Павел, ви казвам, че ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползва.³ Да! Повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.⁴ Вие, които искате да се оправдаете чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.⁵ Защото ние чрез Духа очакваме изпълнението на надеждата за правдата чрез вяра.⁶ Понеже в Христос Иисус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любовта.

¹² Онези, които желаят да се представят добре по плът, те ви заставят да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за Христовия кръст.¹³ Защото и самите тези, които са обрязани, не пазят закона, а желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашата плът.¹⁴ А далеч от мен да се хваля с друго освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който светът за мен е разпънат, и аз – за света.¹⁵ Защото в Христос Иисус нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.

¹ Затова аз, Павел, съм затворник за Иисус Христос заради вас, езичниците,

¹ И така, аз, затворникът в Господа, ви моля да живеете достойно за званието, на което бяхте призовани,

¹¹ И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – благовестители, а други – пастири и учители

²⁰ за което съм посланик в окови, така че да говоря за него дръзновено, както подобава да говоря.

²⁰ според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, а както винаги, така и сега, с пълно дръзновение ще бъде възвеличен Христос в тялото ми – било чрез живот или чрез смърт.²¹ Защото животът за мен е Христос, а смъртта – придобивка.

¹⁷ Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.

²⁶ понеже копнееше за всички вас и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че бил болен.

²⁴ И сега се радвам в страданията си за вас и допълвам в плътта си това, което още не достига на скърбите на Христос за Неговото тяло, което е църквата,

²⁹ Затова се трудя и аз, като се боря според Неговата сила, която мощно действа в мен.

¹⁷ А ние, братя, като останахме без вас за кратко време – като присъствие, а не в нашето сърце – се постарахме още повече, с голямо желание да видим лицето ви.

¹⁰ когато Той дойде в онзи ден, за да се прослави в Своите светии и за да Му се възхищават във всички повярвали, защото нашето свидетелство към вас беше повярвано.

⁴ и като си спомням сълзите ти, копнея да те видя, за да се изпълня с радост.

¹⁶ Господ да покаже милост към дома на Онисифор, защото той много пъти ме ободряваше и не се засрами от оковите ми,¹⁷ а когато беше в Рим, ме потърси старателно и ме намери.

⁴ Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.⁵ И ако някой се състезава в игрите, той не получава победен венец, ако не се е състезавал законно.⁶ Усилно трудещият се земеделец пръв трябва да вкуси от плодовете.

⁹ за което страдам дотам, че съм в окови като злодей; но Божието слово не е вързано.

⁵ Но ти бъди трезв във всичко, понасяй страдания, върши работата на благовестител, изпълни докрай службата си.⁶ Защото аз вече ставам възлияние и времето на отиването ми наближи.

²⁰ Ераст остана в Коринт, а Трофим оставих болен в Милит.

⁹ заради любовта предпочитам да те моля – аз, който съм старецът Павел, а сега и затворник за Христос Иисус.

⁷ Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му,

¹⁰ понеже се състоят само от ястия и питиета, и различни умивания, и плътски постановления, наложени, докато дойде времето на правилния ред.¹¹ Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящото творение, и не чрез кръвта на козли и на телета, а чрез Собствената Си кръв,¹² Той влезе веднъж завинаги в Светилището и придоби за нас вечно изкупление.¹³ Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта,¹⁴ колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог!

³⁴ Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

¹ Постоянствайте в братолюбието.² Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

²⁴ Поздравете всички, които ви ръководят, и всички светии! Поздравяват ви тези, които са от Италия.

¹ Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

¹² И им се откри, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви се извести чрез онези, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух, изпратен от небесата, в което и ангели желаят да надникнат.

¹⁵ Но пазете свят в сърцата си Христос като Господ и бъдете винаги готови да отговаряте на всеки, който ви пита за причината за вашата надежда, но с кротост и страхопочитание,

¹⁵ Но нека никой от вас не страда като убиец или крадец, или злодей, или като такъв, който се бърка в чужди работи.¹⁶ Но ако страда някой като християнин, да не се срамува, а да слави Бога с това име.

¹⁴ понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както и ми извести нашият Господ Иисус Христос.

¹³ Пиша на вас, бащи, защото познахте Този, който е от началото. Пиша на вас, младежи, защото победихте лукавия. Писах на вас, дечица, защото познахте Отца.¹⁴ Писах на вас, бащи, защото познахте Този, който е от началото. Писах на вас, младежи, защото сте силни и Божието слово стои във вас, и победихте лукавия.

⁷ защото за Христовото Име излязоха, без да вземат нещо от езичниците.⁸ Ние обаче сме длъжни да приемаме такива, за да ставаме съработници за истината.

¹⁰ В Господния Ден бях в Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба,

²⁰ Но имам против теб това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено.

¹⁰ Понеже си опазил словото на Моето търпение, и Аз ще те опазя от часа на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена, за да изпита земните жители.

¹¹ И имаха над себе си цар – ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон, а на гръцки името му е Аполион.

¹¹ А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота си дори до смърт.

¹⁶ И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.

⁶ И чух нещо като глас от огромно множество, като глас от много води и като глас от силни гръмове, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари!⁷ Нека се радваме и се веселим и нека Му отдадем слава, защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила.