Acts 22 Cross References - Bulgarian

¹ Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.² И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина. Тогава той каза:³ Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;⁴ и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;⁵ както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.⁶ И когато пътувах и приближих Дамаск около пладне, внезапно от небето блесна голяма светлина около мен.⁷ И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?⁸ А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш.⁹ А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше.¹⁰ И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което ти е определено да направиш.¹¹ И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, тези, които бяха с мен, ме поведоха за ръка и влязох в Дамаск.¹² И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи,¹³ дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него.¹⁴ А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста,¹⁵ защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул.¹⁶ И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа.¹⁷ И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, изпаднах в състояние на видение¹⁸ и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.¹⁹ И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб,²⁰ и когато се проливаше кръвта на Твоя свидетел Стефан, и аз бях там и одобрявах неговото убийство, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.²¹ Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците.²² До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее!²³ И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,²⁴ хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него.²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?²⁶ Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин.²⁷ Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да.²⁸ Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.²⁹ Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал.³⁰ На следващия ден, като искаше да разбере със сигурност защо го обвиняваха юдеите, той го развърза и заповяда да се съберат главните свещеници и целият техен Синедрион, и доведе Павел долу, и го постави пред тях.

⁹ И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?

¹⁵ И през нощта той и слугите му, като се разделиха против тях, ги поразиха и ги гониха до Хова, която е отляво на Дамаск.

² А Аврам каза: Господи БОЖЕ, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

⁸ и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.

¹ След тези събития Бог изпита Авраам и му каза: Аврааме! А той каза: Ето ме.

¹¹ Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме.

⁴ А като видя ГОСПОД, че свърна да види, Бог го извика изсред къпината и каза: Мойсей, Мойсей! И той каза: Ето ме.

¹³ А Мойсей каза на Бога: Ето, когато отида при израилевите синове и им кажа: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е Името? -- какво да им кажа?¹⁴ И Бог каза на Мойсей: Аз съм Онзи, който съм. И още каза: Така ще кажеш на израилевите синове: Онзи, който съм ме изпрати при вас.¹⁵ И Бог каза още на Мойсей: Така ще кажеш на израилевите синове: ГОСПОД, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков, ме изпрати при вас. Това е Името Ми вечно и това е споменът Ми от поколение в поколение.¹⁶ Иди, събери старейшините на Израил и им кажи: ГОСПОД, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, на Исаак и на Яков, ми се яви и каза: Посетих ви и видях онова, което ви правят в Египет,

² ГОСПОД е сила моя, песен моя и стана ми спасение. Той ми е Бог, и ще Го прославя, бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

⁷ А на сутринта ще видите ГОСПОДНАТА слава, понеже Той чу роптанията ви против ГОСПОДА -- защото какво сме ние, че да роптаете против нас?⁸ Мойсей каза още: Ще видите, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до насита, понеже ГОСПОД чу роптанията ви, с които роптаете против Него -- защото какво сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против ГОСПОДА.

³ Да, Той люби народите; всичките Му светии са в ръката Ти, седят при краката Ти, всеки приема думите Ти.

¹⁰ И ГОСПОД дойде и застана, и повика както предишните пъти: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.

⁷ А ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не теб отхвърлиха, а Мен отхвърлиха, да не царувам над тях.

⁶ И Давид постави гарнизони в Арам Дамаски; и арамейците станаха слуги на Давид и плащаха данък. И ГОСПОД запазваше Давид, където и да отидеше.

¹³ Така Давид и мъжете му вървяха по пътя, а Семей вървеше край хълма до него и докато вървеше, кълнеше и хвърляше камъни върху него, и хвърляше пръст.

² Тогава царят повика гаваонците и им говори. А гаваонците не бяха от израилевите синове, а от остатъка на аморейците. И израилевите синове им се бяха заклели да ги пощадят, но Саул беше поискал да ги убие в ревността си за синовете на Израил и Юда.

³⁸ А Елисей се върна в Галгал. А в земята имаше глад. И учениците на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: Сложи големия котел и сготви ядене за учениците на пророците.

²² И остави ГОСПОДА, Бога на бащите си, и не ходи в ГОСПОДНИЯ път.

¹⁷ А Давид излезе да ги посрещне и им проговори и каза: Ако идвате при мен с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се съедини с вас; но ако идвате, за да ме предадете на враговете ми, без да има насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и отсъди!

¹⁸ ГОСПОДИ, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израил, опази това до века като стремеж на мислите на сърцето на народа Си и насочи сърцето им към Себе Си!

²⁵ И във всеки един юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи ГОСПОДА, Бога на бащите си.

¹⁹ който е насочил сърцето си да търси Бога, ГОСПОДА, Бога на бащите си, дори и да не е според чистотата на светилището!

²⁷ Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на бащите ни, който вложи такова нещо в сърцето на царя — да прослави дома на ГОСПОДА, който е в Ерусалим —

⁸ Добър и праведен е ГОСПОД, затова наставлява грешниците в пътя.⁹ Води кротките в правда и учи кротките на пътя Си.

⁶⁰ Побързах и не се забавих да пазя Твоите заповеди.

⁸ Дай ми да чуя рано милостта Ти, защото на Теб се уповавам; покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Теб издигам душата си.⁹ Избави ме, ГОСПОДИ, от враговете ми — към Теб прибягвам.¹⁰ Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си моят Бог. Нека Твоят благ Дух ме води по равна земя!

³ Дори когато безумният ходи по пътя, той няма разум и показва на всекиго, че е безумен.

²³ Тогава луната ще се изчерви и слънцето ще се засрами, защото ГОСПОД на Войнствата ще царува на хълма Сион и в Ерусалим, и пред старейшините Си със слава.

¹⁶ И ще доведа слепите през път, който не са знаели, ще ги водя в пътеки, които не са познавали; ще направя тъмнината светлина пред тях и неравните пътища — прави. Тези неща ще направя за тях и няма да ги оставя.

²² Но ти не Ме призова, Якове, отегчи се от Мен, Израилю.²³ Не си Ми принасял агнетата на всеизгарянията си и не си Ме почитал с жертвите си. Аз не съм те затруднил с приноси и не съм ти дотегнал с ливан.²⁴ Не си Ми купувал благоуханна тръстика с пари и не си Ме наситил с тлъстината на жертвите си. А ти си Ме затруднил с греховете си и си ми дотегнал с беззаконията си.²⁵ Аз, Аз съм, който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, и няма да помня греховете ти.²⁶ Подсети Ме, за да се съдим заедно; говори, за да се оправдаеш.

⁵ Преди да те образувам в корема, те познах и преди да излезеш от утробата, те осветих; поставих те за пророк на народите.

⁵ Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мен бащите ви, че се отдалечиха от Мен и отидоха след нищожеството, и станаха нищожни?

⁹ Затова Аз още ще се съдя с вас, заявява ГОСПОД, и със синовете на синовете ви ще се съдя.

¹⁴ Защо седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там! Защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме против ГОСПОДА.

⁶ не при много народи с неразбираем говор и тежък език, чиито думи не разбираш. Не те ли изпратих при тези, които могат да чуят?⁷ Но израилевият дом няма да пожелае да те послуша, защото не желаят да послушат Мен; защото целият израилев дом е с кораво чело и безсрамно сърце.

²³ На Теб, Боже на бащите ми, благодаря и Теб прославям, че си ми дал мъдрост и сила и си ми дал да узная онова, което помолихме от Теб — защото Ти ни даде да узнаем делото на царя.

⁷ И само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но голям трепет ги нападна и те побягнаха да се скрият.

⁸ Защото така казва ГОСПОД на Войнствата: За слава Той ме изпрати при народите, които ви плячкосаха; защото, който докача вас, докача зеницата на окото Му.

²³ и дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че ще се нарече Назарянин.

²² А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си: Рака, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Бунтовни безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл.

⁸ Стотникът в отговор Му каза: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее.

¹⁴ И ако някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си.

¹⁷ И се пазете от хората, защото ще ви предават на съдилища и в синагогите си ще ви бият.

²³ А когато ви преследват в този град, бягайте в другия; защото, истина ви казвам: няма да свършите израилевите градове, докато дойде Човешкият Син.

⁴⁰ Който приема вас, Мен приема; и който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил.⁴¹ Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в името на праведник, награда на праведник ще получи.⁴² И който напои един от тези малките само с една чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

² И се преобрази пред тях: лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

⁴⁰ А Царят в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.

⁴⁵ Тогава Той в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже не сте направили това на нито един от тези най-малките, и на Мен не сте го направили.

² И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.

²³ А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Разпъни Го!

⁵⁴ А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога!

²⁵ А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него.

⁴⁶ И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси.

³⁵ И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха.

³⁹ Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му.

⁴⁸ И така, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

¹¹ И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

¹⁴ И така, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво ще отговаряте;

²¹ Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините и които са сред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.

⁶⁶ А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и Го заведоха в Синедриона си, и Му казаха:

¹⁸ Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;

⁴⁷ и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.⁴⁸ Вие сте свидетели на това.

²⁹ На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори.³⁰ Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

¹⁶ Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; така че каквото и да поискате от Отца в Мое Име, да ви даде.

²⁷ Но и вие ще свидетелствате, защото сте били с Мен отначало.

¹ Тогава Пилат взе Иисус и Го би.

¹⁵ А те извикаха: Махни Го! Махни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен императора!

⁸ Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

²² като се започне от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас – един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

²¹ И всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

³⁷ Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?³⁸ А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух.

⁶ Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в Името на Иисус Христос Назарянина (стани и) ходи!

¹³ Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Слуга Иисус, когото вие предадохте и от когото се отрекохте пред Пилат, когато той беше решил да Го пусне.¹⁴ Но вие се отрекохте от Светия и Праведния и като поискахте да ви се пусне един убиец,

¹⁹ Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа

⁵ И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,

¹⁰ нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.

²⁰ защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

²¹ И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.

³⁰ Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.

³⁴ Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;

³ Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази работа.

⁹ Тогава се надигнаха някои от синагогата, наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия и спореха със Стефан.

¹⁴ защото го чухме да казва, че този Иисус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които ни е предал Мойсей.

² А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,

⁵² Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци –⁵³ вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте.⁵⁴ А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.⁵⁵ А Стефан, като беше пълен със Свети Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Иисус, стоящ отдясно на Бога;⁵⁶ и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.⁵⁷ Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него,⁵⁸ и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел.

¹ А Савел одобряваше убиването му. И в онзи ден се надигна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските области.

¹ А Савел одобряваше убиването му. И в онзи ден се надигна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските области.² А благочестиви хора погребаха Стефан и много го оплакваха.

² А благочестиви хора погребаха Стефан и много го оплакваха.³ А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и отвличаше мъже и жени, и ги предаваше в тъмница.

³ А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и отвличаше мъже и жени, и ги предаваше в тъмница.⁴ А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото.

¹ А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника

¹ А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника² и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някои от това учение – мъже или жени – да ги докара вързани в Ерусалим.³ И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.⁴ И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш?⁵ И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен.⁶ И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

⁶ И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.⁷ А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

⁷ А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.⁸ И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск.

⁸ И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск.⁹ И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи.¹⁰ А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи.¹¹ И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли

¹¹ И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли¹² и е видял (във видение) един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.¹³ А Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек – колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

¹³ А Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек – колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.¹⁴ И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име.

¹⁴ И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име.

¹⁴ И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име.¹⁵ Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.

¹⁵ Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.¹⁶ Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето Име.¹⁷ И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух.

¹⁷ И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух.¹⁸ И веднага паднаха от очите му нещо като люспи и той прогледна; и стана и се кръсти.

¹⁸ И веднага паднаха от очите му нещо като люспи и той прогледна; и стана и се кръсти.

²¹ И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли това този, който в Ерусалим съсипвал онези, които призовавали това име, и затова е дошъл и тук – за да ги закара вързани при главните свещеници?

²⁶ И когато дойде в Ерусалим, той се опитваше да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него и не вярваха, че е ученик.²⁷ Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя и че Той му говорил, и как в Дамаск дързостно говорел в Името на Иисус.²⁸ И той беше с тях, като влизаше и излизаше в Ерусалим и говореше дързостно в Името на Господ Иисус,²⁹ и говореше, и спореше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.³⁰ Но братята, като разбраха това, го заведоха в Кесария и го изпратиха в Тарс.

¹ Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

⁹ А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час, Петър се качи на покрива на къщата да се помоли.¹⁰ И когато огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той изпадна в състояние на видение

²² А те казаха: Стотникът Корнилий, един праведен човек, който се бои от Бога и има добро име сред целия юдейски народ, беше упътен чрез един свят ангел да те повика в своя дом и да чуе думи от теб.

³³ И така, аз веднага пратих до теб и ти добре направи, че дойде. Затова сега всички ние присъстваме тук, пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.

³⁹ И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши и в юдейската земя и в Ерусалим; когото те убиха, като Го приковаха на дърво.⁴⁰ Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви –⁴¹ не на целия народ, а на свидетели, предварително избрани от Бога – на нас, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите.

²⁵ Тогава Варнава отиде в Тарс, за да търси Савел;

² И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.

¹¹ И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.

¹⁷ Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.

²⁶ Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение.

⁴⁶ Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.⁴⁷ Защото така ни заповяда Господ: ?Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“

²³ И по тях написаха следното: От братята апостоли и старейшини поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

⁴¹ И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

¹⁷ Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

²² Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.²³ И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

³⁰ и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

³⁷ Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!³⁸ И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.³⁹ И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.

⁴ И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от видните жени.

⁶ Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист; отсега ще отивам между езичниците.

²⁶ Той почна да говори дързостно в синагогата, но Прискила и Акила, като го чуха, го прибраха и му изложиха по-точно Божия път.

⁹ А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, а злословеха учението пред множеството, той се оттегли от тях и отдели учениците; и разискваше всеки ден в училището на Тиран.

²³ А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господното учение.

³³ А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.

¹¹ И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

²⁰ А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.

³¹ И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен.³² И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.³³ Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.³⁴ А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта.

³⁶ защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го!

³⁹ А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.⁴⁰ И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки:

¹ Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

⁴ и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;⁵ както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

¹² И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи,¹³ дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него.¹⁴ А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста,

¹⁴ А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста,¹⁵ защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул.¹⁶ И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа.

¹⁸ и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.¹⁹ И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб,²⁰ и когато се проливаше кръвта на Твоя свидетел Стефан, и аз бях там и одобрявах неговото убийство, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

²⁴ хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него.²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?

²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?²⁶ Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин.

²⁶ Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин.²⁷ Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да.

²⁷ Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да.²⁸ Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

²⁸ Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.²⁹ Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал.

²⁹ Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал.

¹ И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

⁶ А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите!

¹⁰ И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.¹¹ И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.

¹⁵ И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

¹⁷ Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.

²⁷ Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.²⁸ И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, го заведох долу, пред техния Синедрион;

³⁴ А когато го прочете, го попита от коя област е, и като разбра, че е от Киликия, каза:

¹⁰ А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

¹⁴ Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,

⁸ но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора съм извършил някакво престъпление.

¹⁶ Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек (на смърт), преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си и да му е дадена възможност да говори в своя защита относно обвинението.

²⁴ Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички вие, които присъствате тук с нас, ето човекът, за когото цялото юдейско множество ми представи жалба – и в Ерусалим, и тук – като крещяха, че той не трябва повече да живее.

¹ Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и започна да говори в своя защита:² Честит се считам, царю Агрипа, затова че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

⁵ Защото знаят отначало – ако искаха да засвидетелстват – че според най-строгата секта на нашата религия живеех като фарисей.

⁹ Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина;

⁹ Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина;

⁹ Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина;¹⁰ което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях.

¹⁰ което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях.

¹⁰ което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях.¹¹ И често, като ги наказвах по всички синагоги, ги принуждавах да богохулстват; и в безмерната си ярост против тях ги гонех даже и по чуждите градове.

¹¹ И често, като ги наказвах по всички синагоги, ги принуждавах да богохулстват; и в безмерната си ярост против тях ги гонех даже и по чуждите градове.

¹¹ И често, като ги наказвах по всички синагоги, ги принуждавах да богохулстват; и в безмерната си ярост против тях ги гонех даже и по чуждите градове.¹² И при това, като пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

¹² И при това, като пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

¹² И при това, като пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,¹³ по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен.

¹³ по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен.¹⁴ И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен.

¹⁴ И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен.¹⁵ И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш.

¹⁵ И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш.¹⁶ Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия,

¹⁶ Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия,¹⁷ като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,¹⁸ да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.

²⁰ а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си.

²⁴ Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост.

²⁹ А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.

¹ И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

³ На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.

²⁴ Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.

⁴³ Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

¹⁷ И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните,

²¹ А те му казаха: Ние нито сме получавали писма от Юдея за теб, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за теб.

¹ Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отделен за Божието благовестие,

⁵ чрез когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата всички народи в Неговото Име,

³² които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

¹⁵ те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

³ Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт?⁴ И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

³ Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;⁴ които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

² Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.³ Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.

¹² Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.¹³ Защото ?всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“¹⁴ Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

¹ И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.

¹³ Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение,

¹⁶ да бъда служител на Иисус Христос между езичниците, като свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.

²⁶ а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата,

² до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Иисус, призованите светии, заедно с всички, които призовават на всяко място Името на Иисус Христос, нашия Господ, който е и техен, и наш:

¹¹ И някои от вас бяха такива, но вие бяхте измити, бяхте осветени, бяхте оправдани в Името на Господ Иисус Христос и в Духа на нашия Бог.

¹ Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

³ Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази:

²³ Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох — че Господ Иисус през нощта, когато беше предаден, взе хляб

¹² Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.¹³ Защото всички ние — било юдеи или гърци, било роби или свободни — бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени.

²⁶ И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.²⁷ А вие сте тялото на Христос и поотделно — части от Него.

³ Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,

⁸ а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.⁹ Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

²¹ който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние в Него праведни пред Бога.

⁸ сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;

¹¹ Защото вижте, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, каква защита, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

²² Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм.

¹ Трябва да се хваля, макар че не е от полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.² Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години – в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае – беше грабнат и занесен до третото небе.³ И зная за този човек – в тялото ли, или извън тялото, не зная, Бог знае –⁴ че беше грабнат и занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

¹⁹ Още ли мислите, че ние се защищаваме пред вас? Ние говорим пред Бога в Христос, и всичко това, възлюбени мои, за ваше изграждане.

¹² понеже аз нито съм го приел от човек, нито съм го научил от човек, а чрез откровение от Иисус Христос.

¹⁴ и напредвах в юдейската религия повече от мнозина свои връстници между съотечествениците си, като бях много по-ревностен към преданията на предците си.¹⁵ А когато Бог, който още от утробата на майка ми ме беше отделил и призовал чрез Своята благодат,

¹⁵ А когато Бог, който още от утробата на майка ми ме беше отделил и призовал чрез Своята благодат,¹⁶ благоволи да открие в мен Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах до плът и кръв,

¹⁸ По-късно, след три години, се изкачих в Ерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;

²¹ После дойдох в областите на Сирия и Киликия,

⁷ а напротив, когато видяха, че на мен беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните –⁸ защото Този, който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мен за апостолство между езичниците –

²⁷ понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.

¹⁷ Тези учители са ревностни за вас, но не по добър начин — те желаят да ви отлъчат от нас, за да сте ревностни за тях.¹⁸ Но добре е да сте ревностни за това, което е добро, и то винаги, а не само когато аз се намирам между вас.

⁶ а именно, че езичниците са сънаследници и са от същото тяло, и са съпричастници на (Неговото) обещание в Христос Иисус чрез благовестието,⁷ на което станах служител според дара на Божията благодат, който ми е даден според действието на Неговата сила.⁸ На мен, най-нищожния от всички светии, се даде тази благодат – да благовествам сред езичниците неизследимото богатство на Христос

⁷ И за мен е добре да мисля това за всички вас, понеже ви имам в сърцето си, тъй като вие всички участвате заедно с мен в благодатта – както в оковите ми, така и в защитата и утвърждаването на благовестието.

¹⁷ но другите възвестяват Христос от партизанщина, неискрено, като мислят да прибавят тъга на моите окови.

⁵ обрязан съм бил на осмия ден, от израилевия род съм, от вениаминовото племе, евреин от евреи, според закона – фарисей,⁶ според ревностното ми желание – гонител на църквата, според правдата на закона – непорочен.

⁶ според ревностното ми желание – гонител на църквата, според правдата на закона – непорочен.

¹³ мен, който преди това бях хулител, гонител и притеснител, но придобих милост, понеже като невеж сторих това в неверие,

¹³ мен, който преди това бях хулител, гонител и притеснител, но придобих милост, понеже като невеж сторих това в неверие,¹⁴ но благодатта на нашия Господ беше изобилна с вяра и любов в Христос Иисус.¹⁵ Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Иисус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.

⁷ за което аз бях поставен проповедник и апостол – говоря истината в Христос, не лъжа – учител на езичниците във вяра и истина.

⁷ Освен това той трябва да има добро име и сред външните, за да не бъде укоряван и да падне в примката на дявола.

¹⁴ Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде чрез пророчество с полагането на ръце от старейшинството.

¹ Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос според обещанието на живота, който е в Христос Иисус,

¹¹ на което аз бях поставен като проповедник, апостол и учител (на езичниците),

¹⁶ При първата ми защита никой не взе моята страна, а всички ме изоставиха; дано не им се счете за грях.

¹ Павел, слуга на Бога и апостол на Иисус Христос според вярата на Божиите избрани и познаването на истината, която е според благочестието,

⁵ Той ни спаси не чрез праведни дела, които сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването на новорождението и обновяването на Светия Дух,

¹⁶ но вече не като слуга, а като нещо повече от слуга – като възлюбен брат, особено на мен, а колко повече на теб, както по плът, така и в Господа!

²² нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

² Защото заради нея старовременните получаваха свидетелство.

³⁵ жени приемаха мъртвите си възкресени. А други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение,

²² който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му;

¹⁵ Но пазете свят в сърцата си Христос като Господ и бъдете винаги готови да отговаряте на всеки, който ви пита за причината за вашата надежда, но с кротост и страхопочитание,

²¹ чийто образ, кръщението, и сега ви спасява – не измиването на плътската нечистота, а молбата към Бога за чиста съвест – чрез възкресението на Иисус Христос,

¹ Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца – Иисус Христос Праведния.

¹² За Димитрий се свидетелства добро от всички, и от самата истина; а още и ние свидетелстваме и ти знаеш, че нашето свидетелство е истинно.

¹⁰ В Господния Ден бях в Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба,

¹⁶ И в дясната Си ръка имаше седем звезди, и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни, и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.

¹³ Зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана, и държиш здраво Името Ми, и не си се отрекъл от Моята вяра даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, където живее Сатана.

⁶ И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Иисусовите свидетели; и като я видях, се зачудих твърде много.