John 4:1-16:33

Bulgarian^{(i) 1} И така, когато Господ узна, че фарисеите чули, че Иисус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан – ² не че Сам Иисус кръщаваше, а учениците Му – ³ напусна Юдея и отиде пак в Галилея. ⁴ Но трябваше да мине през Самария. ⁵ И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. ⁶ Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. ⁷ Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус й каза: Дай Ми да пия. ⁸ Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. ⁹ Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. ¹⁰ Иисус в отговор й каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода. ¹¹ Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? ¹² Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му? ¹³ Иисус в отговор й каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; ¹⁴ а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. ¹⁵ Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не извървявам толкова път дотук, за да изваждам. ¹⁶ Иисус й каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук. ¹⁷ В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Иисус й каза: Добре каза, че нямаш мъж; ¹⁸ защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза. ¹⁹ Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. ²⁰ Нашите бащи върху този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. ²¹ Иисус й каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. ²² Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. ²³ Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. ²⁴ Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. ²⁵ Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. ²⁶ Иисус й каза: Аз съм, който разговарям с теб. ²⁷ В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея? ²⁸ Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: ²⁹ Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? ³⁰ Тогава те излязоха от града и отиваха към Него. ³¹ Междувременно учениците молеха Иисус, като казваха: Равви, яж. ³² Но Той им каза: Аз имам да ям храна, за която вие не знаете. ³³ Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене? ³⁴ Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. ³⁵ Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. ³⁶ Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. ³⁷ Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. ³⁸ Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд. ³⁹ И много самаряни от този град повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм направила. ⁴⁰ И така, когато дойдоха самаряните при Него, Го помолиха да остане при тях; и преседя там два дни. ⁴¹ И още мнозина повярваха заради Неговото слово; ⁴² а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света. ⁴³ След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея; ⁴⁴ защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място. ⁴⁵ И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. ⁴⁶ И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. ⁴⁷ Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. ⁴⁸ Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. ⁴⁹ Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло. ⁵⁰ Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде. ⁵¹ И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив. ⁵² А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави. ⁵³ И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом. ⁵⁴ Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.^{5 1} След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим. ² А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет предверия. ³ В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата. ⁴ Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да беше болен.) ⁵ И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. ⁶ Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш? ⁷ Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен. ⁸ Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. ⁹ И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота. ¹⁰ Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; не ти е позволено да носиш постелката си. ¹¹ Но той им каза: Онзи, който ме изцели, Той ми каза: Вдигни постелката си и ходи. ¹² Попитаха го: Кой е Човекът, който ти каза: Вдигни постелката си и ходи? ¹³ А изцеленият не знаеше кой е; защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, което беше на онова място. ¹⁴ По-късно Иисус го намери в храма и му каза: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо. ¹⁵ Човекът отиде и каза на юдеите, че Иисус е, който го изцели. ¹⁶ Затова юдеите гонеха Иисус (и търсеха случай да Го убият), защото вършеше тези неща в събота. ¹⁷ А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя. ¹⁸ Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога. ¹⁹ Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът. ²⁰ Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие. ²¹ Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска. ²² Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина, ²³ за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил. ²⁴ Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. ²⁵ Истина, истина ви казвам: идва часът, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. ²⁶ Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; ²⁷ и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син. ²⁸ Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му ²⁹ и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. ³⁰ Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил. ³¹ Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. ³² Друг е, който свидетелства за Мен; и Аз зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно. ³³ Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината. ³⁴ Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие. ³⁵ Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте за малко време да се радвате в неговата светлина. ³⁶ Но Аз имам свидетелство по-голямо от това на Йоан; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил. ³⁷ И Отец, който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Вие нито сте чули гласа Му някога, нито образа Му сте видели. ³⁸ И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил. ³⁹ Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен, ⁴⁰ а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот. ⁴¹ От хора слава не приемам; ⁴² но ви зная, че вие нямате в себе си Божията любов. ⁴³ Аз дойдох в Името на Своя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете. ⁴⁴ Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог? ⁴⁵ Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се надявате. ⁴⁶ Защото, ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мен писа. ⁴⁷ Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?^{6 1} След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро. ² А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. ³ И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си. ⁴ А наближаваше Пасхата, юдейският празник. ⁵ Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези? ⁶ А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи. ⁷ Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко. ⁸ Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: ⁹ Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора? ¹⁰ Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой. ¹¹ Иисус взе хлябовете и като благодари, ги раздаде на учениците, а учениците на седналите; също така и от рибите, колкото искаха. ¹² И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. ¹³ И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли. ¹⁴ Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света. ¹⁵ А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. ¹⁶ А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото ¹⁷ и влязоха в кораб, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях. ¹⁸ И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър. ¹⁹ И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към кораба; и се уплашиха. ²⁰ Но Той им каза: Аз съм; не се бойте! ²¹ Тогава те с желание Го взеха в кораба и веднага корабът се намери при сушата, към която отиваха. ²² На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в кораба с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами, ²³ обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарил; ²⁴ и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в корабите и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус. ²⁵ И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук? ²⁶ В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. ²⁷ Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си. ²⁸ Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела? ²⁹ Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил. ³⁰ Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? ³¹ Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: ?Хляб от небето им даде да ядат.“ ³² На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. ³³ Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света. ³⁴ А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. ³⁵ Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее. ³⁶ Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате. ³⁷ Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя; ³⁸ защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил. ³⁹ Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден. ⁴⁰ И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден. ⁴¹ Тогава юдеите зароптаха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. ⁴² И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето? ⁴³ Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си. ⁴⁴ Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден. ⁴⁵ Писано е в пророците: ?Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен. ⁴⁶ Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца. ⁴⁷ Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот. ⁴⁸ Аз съм хлябът на живота. ⁴⁹ Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха. ⁵⁰ Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре. ⁵¹ Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света. ⁵² Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му? ⁵³ Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. ⁵⁴ Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. ⁵⁵ Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. ⁵⁶ Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него. ⁵⁷ Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен. ⁵⁸ Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века. ⁵⁹ Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум. ⁶⁰ Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша? ⁶¹ Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаят, им каза: Това ли ви препъва? ⁶² Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди? ⁶³ Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот. ⁶⁴ Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде. ⁶⁵ И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отец. ⁶⁶ Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него. ⁶⁷ Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? ⁶⁸ Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот; ⁶⁹ и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи. ⁷⁰ Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол? ⁷¹ А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.^{7 1} След това Иисус ходеше из Галилея; защото не искаше да ходи из Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият. ² А наближаваше юдейският празник Строене на колиби. ³ Затова Неговите братя Му казаха: Замини оттук и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш; ⁴ защото никой, който сам иска да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тези дела, покажи Себе Си на света. ⁵ Защото и братята Му не вярваха в Него. ⁶ А Иисус им каза: Моето време още не е дошло, а вашето време винаги е готово. ⁷ Вас светът не може да мрази, а Мен мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са зли. ⁸ Изкачете се вие на празника; Аз няма да се изкача на този празник, защото времето Ми още не се е навършило. ⁹ И като им каза това, си остана в Галилея. ¹⁰ А когато братята Му се бяха изкачили на празника, тогава и Той се изкачи, не явно, а някак си тайно. ¹¹ А юдеите Го търсеха на празника и казваха: Къде е Онзи? ¹² И имаше за Него голяма глъчка сред множествата. Едни казваха: Добър Човек е. Други казваха: Не е, а заблуждава народа. ¹³ Обаче никой не говореше за Него открито поради страха от юдеите. ¹⁴ Но вече по средата на празника Иисус се изкачи в храма и започна да поучава. ¹⁵ Затова юдеите се чудеха и казваха: Как този Човек е грамотен, като не се е учил? ¹⁶ Иисус в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, който Ме е пратил. ¹⁷ Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря. ¹⁸ Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда. ¹⁹ Не ви ли даде Мойсей закона? Но никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете? ²⁰ Народът отговори: Имаш демон. Кой иска да Те убие? ²¹ Иисус в отговор им каза: Едно дело извърших, а вие всички се чудите. ²² Мойсей ви даде обрязването – не че то е от Мойсей, а от бащите – и вие в съботен ден обрязвате човека. ²³ Ако човек приема обрязване в събота, за да не бъде нарушен Мойсеевият закон, на Мен ли се гневите за това, че изцяло оздравих човек в събота? ²⁴ Не съдете по вида, а съдете справедливо. ²⁵ Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този, когото търсят да убият? ²⁶ Ето, Той явно говори и нищо не Му казват. Да не би първенците наистина да са познали, че Този е Христос? ²⁷ Обаче Този знаем откъде е, а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е. ²⁸ Тогава Иисус, като поучаваше в храма, извика и каза: И Мен познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, а истинен е Този, който Ме е пратил, когото вие не познавате. ²⁹ А Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил. ³⁰ И тогава искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл. ³¹ И мнозина от народа повярваха в Него и казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тези, които Този е извършил? ³² Фарисеите чуха, че множеството шушукало така за Него, и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат. ³³ А Иисус им каза: Още малко време съм с вас и ще отида при Онзи, който Ме Е пратил. ³⁴ Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и там, където съм Аз, вие не можете да дойдете. ³⁵ На това юдеите казаха помежду си: Къде мисли да отиде Този, така че да не можем да Го намерим? Да не мисли да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците? ³⁶ Какво значи тази дума, която каза: Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и там, където съм Аз, вие не можете да дойдете? ³⁷ А в последния ден, великия на празника, Иисус застана и извика, като каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. ³⁸ Ако някой вярва в Мен, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от утробата му. ³⁹ А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото (Светият) Дух още не беше даден, понеже Иисус още не се беше прославил. ⁴⁰ Затова някои от множеството, като чуха тези думи, казваха: Наистина Този е Пророкът. ⁴¹ Други казваха: Този е Христос. Но някои казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос? ⁴² Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от потомството на Давид и от градчето Витлеем, където е бил Давид? ⁴³ И така възникна разцепление между народа за Него. ⁴⁴ А някои от тях искаха да Го хванат, но никой не сложи ръце на Него. ⁴⁵ Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите, които им казаха: Защо не Го доведохте? ⁴⁶ Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така (като този Човек). ⁴⁷ А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени? ⁴⁸ Някой от първенците или от фарисеите повярвал ли е в Него? ⁴⁹ Но това простолюдие, което не знае закона, е проклето! ⁵⁰ Никодим, който беше ходил при Него през нощта и който беше един от тях, им каза: ⁵¹ Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере какво върши? ⁵² Те в отговор му казаха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че няма пророк, който да се е издигнал от Галилея. ⁵³ И всеки отиде у дома си.^{8 1} А Иисус отиде на Елеонския хълм. ² И рано сутринта пак дойде в храма и целият народ дойде при Него, и Той седна и ги поучаваше. ³ А книжниците и фарисеите доведоха (при Него) една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, Му казаха: ⁴ Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние. ⁵ А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш? ⁶ И това казаха, за да Го изпитат, та да имат за какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. ⁷ Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея. ⁸ И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. ⁹ А те, като чуха това, се разотидоха един по един, като започнаха от по-старите; и Иисус остана сам и жената, която стоеше по средата. ¹⁰ И когато се изправи и не видя никого освен жената, Иисус й каза: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди? ¹¹ И тя отговори: Никой, Господи. Иисус каза: И Аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече. ¹² Тогава Иисус пак им говори, като казваше: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота. ¹³ Затова фарисеите Му казаха: Ти Сам свидетелстваш за Себе Си, Твоето свидетелство не е истинно! ¹⁴ Иисус в отговор им каза: Ако и да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам. ¹⁵ Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. ¹⁶ И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил. ¹⁷ А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. ¹⁸ Аз съм, който свидетелствам за Себе Си, и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен. ¹⁹ Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Иисус отговори: Не познавате нито Мен, нито Моя Отец; ако познавахте Мен, щяхте да познавате и Моя Отец. ²⁰ Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл. ²¹ И Иисус пак им каза: Аз си отивам и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете. ²² Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете? ²³ И им каза: Вие сте от долното; Аз съм от горното. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. ²⁴ По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си, защото, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. ²⁵ Тогава те Му казаха: Кой си Ти? Иисус им каза: Преди всичко Аз съм именно това, което ви казвам. ²⁶ Много нещо имам да говоря и да съдя за вас, но Този, който Ме е пратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света. ²⁷ Те не разбраха, че им говореше за Отца. ²⁸ Тогава Иисус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря. ²⁹ И Този, който Ме е пратил, е с Мен; не Ме е оставил сам, защото Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно. ³⁰ Когато говореше това, мнозина повярваха в Него. ³¹ Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици. ³² И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. ³³ Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били роби на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни? ³⁴ Иисус им отговори: Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. ³⁵ А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно. ³⁶ И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. ³⁷ Зная, че сте Авраамово потомство, но пак искате да Ме убиете, защото за Моето слово няма място във вас. ³⁸ Аз говоря това, което съм видял при Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. ³⁹ Те в отговор Му казаха: Авраам е нашият баща. Иисус им каза: Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата на Авраам. ⁴⁰ А сега искате да убиете Мен, Човека, който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е направил. ⁴¹ Вие вършите делата на баща си. Те Му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога. ⁴² Иисус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати. ⁴³ Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето слово. ⁴⁴ Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. ⁴⁵ А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате. ⁴⁶ Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ми вярвате? ⁴⁷ Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога. ⁴⁸ Юдеите в отговор Му казаха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш демон? ⁴⁹ Иисус отговори: Нямам демон; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите. ⁵⁰ Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, който търси и съди. ⁵¹ Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века. ⁵² Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш демон. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето слово, няма да вкуси смърт до века. ⁵³ Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш? ⁵⁴ Иисус отговори: Ако Аз Сам славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, който Ме слави, за когото вие казвате, че е ваш Бог; ⁵⁵ но вие не сте Го познали, а Аз Го познавам и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. ⁵⁶ Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва. ⁵⁷ Юдеите Му казаха: Още нямаш и петдесет години, и си видял и Авраам? ⁵⁸ Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм. ⁵⁹ Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, (минавайки посред тях и така си отиде).^{9 1} И когато минаваше, видя един човек, който беше сляп по рождение. ² И учениците Му Го попитаха, като казаха: Равви, кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп? ³ Иисус отговори: Нито този човек, нито родителите му са съгрешили, а за да се явят в него Божиите дела. ⁴ Ние трябва да вършим делата на Този, който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. ⁵ Докато съм в света, Аз съм светлината на света. ⁶ Като каза това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите на слепия; ⁷ и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам, което значи Пратен. И така, той отиде, уми се и дойде прогледнал. ⁸ А съседите и онези, които го бяха виждали по-рано, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше? ⁹ Едни казваха: Той е; други казваха: Прилича на него. Той каза: Аз съм. ¹⁰ Тогава му казаха: Как ти се отвориха очите? ¹¹ Той отговори: Човекът, който се нарича Иисус, направи кал, намаза очите ми и ми каза: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах. ¹² Тогава му казаха: Къде е Той? Каза: Не зная. ¹³ Заведоха някогашния слепец при фарисеите. ¹⁴ А беше събота, когато Иисус направи калта и му отвори очите. ¹⁵ И така, фарисеите също го попитаха пак как е прогледнал. И той им каза: Кал сложи на очите ми, умих се и гледам. ¹⁶ Затова някои от фарисеите казваха: Този Човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна разцепление помежду им. ¹⁷ Казват пак на слепеца: Ти какво казваш за Него, като ти е отворил очите? И той каза: Пророк е. ¹⁸ Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия ¹⁹ и ги попитаха, казвайки: Този ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда? ²⁰ Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син и че се е родил сляп; ²¹ а как сега вижда, не знаем или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е пълнолетен, сам нека говори за себе си. ²² Tова казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха споразумели вече помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал като Христос. ²³ Затова родителите му казаха: Той е пълнолетен, него питайте. ²⁴ И така, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му казаха: Отдай слава на Бога; ние знаем, че този Човек е грешник. ²⁵ А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная – че бях сляп, а сега виждам. ²⁶ Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите? ²⁷ Отговори им: Казах ви вече и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици? ²⁸ Тогава те го изругаха и казаха: Ти си Негов ученик, а ние сме ученици на Мойсей. ²⁹ Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е. ³⁰ Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но Той ми отвори очите. ³¹ Знаем, че Бог не слуша грешници, а ако някой се бои от Бога и върши Божията воля, него слуша. ³² А пък от началото на света не се е чуло някой да е отворил очите на сляпороден човек. ³³ Ако този Човек не беше от Бога, нямаше да може нищо да направи. ³⁴ Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха навън. ³⁵ Иисус чу, че го изпъдили навън, и като го намери, каза: Ти вярваш ли в Божия Син? ³⁶ Той в отговор каза: А кой е Той, Господине, за да вярвам в Него? ³⁷ Иисус му каза: И видял си Го, и който говори с теб, Той е. ³⁸ А той каза: Вярвам, Господи! И Му се поклони. ³⁹ И Иисус каза: За съд дойдох Аз на този свят: за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. ⁴⁰ Някои от фарисеите, които бяха с Него, чуха това и Му казаха: Да не сме и ние слепи? ⁴¹ Иисус им каза: Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате, че виждате, и затова грехът ви остава.^{10 1} Истина, истина ви казвам: който не влиза в кошарата на овцете през вратата, а прескача от другаде, той е крадец и разбойник. ² А който влиза през вратата, е овчар на овцете. ³ На него вратарят отваря и овцете слушат гласа му, и той вика своите овце по име и ги извежда. ⁴ И когато е изкарал всичките свои овце, върви пред тях и овцете го следват, защото познават гласа му. ⁵ Но чужд човек няма да следват, а ще побягнат от него, защото не познават гласа на чуждите. ⁶ Тази притча им каза Иисус, но те не разбраха какво им говореше. ⁷ Тогава Иисус пак каза: Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овцете. ⁸ Всички, които са идвали преди Мен, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. ⁹ Аз съм вратата: ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и ще намира паша. ¹⁰ Крадецът влиза само за да открадне, да убие и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. ¹¹ Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота Си за овцете. ¹² Но който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда, че идва вълкът, и като оставя овцете, бяга, и вълкът ги разграбва и разпръсва; ¹³ защото е наемник и не го е грижа за овцете. ¹⁴ Аз съм добрият пастир и познавам Моите, и Моите познават Мен, ¹⁵ както Отец познава Мен и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете. ¹⁶ И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и те ще чуят гласа Ми и ще бъде едно стадо, с един пастир. ¹⁷ Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. ¹⁸ Никой не Ми го отнема, а Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец. ¹⁹ Поради тези думи пак възникна разцепление между юдеите. ²⁰ Мнозина от тях казваха: Има демон и е луд. Защо Го слушатЕ? ²¹ Други казваха: Тези думи не са на човек, обзет от демон. Може ли демон да отваря очи на слепи? ²² И настъпи в Ерусалим празникът Освещение на храма. Беше зима. ²³ И Иисус ходеше в Соломоновата зала на храма. ²⁴ Тогава юдеите Го наобиколиха и Му казаха: Докога ще ни държиш в напрежение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно. ²⁵ Иисус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в Името на Своя Отец, те свидетелстват за Мен. ²⁶ Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце, както ви казах. ²⁷ Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. ²⁸ И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми. ²⁹ Моят Отец, който Ми ги даде, е по-голям от всичко; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. ³⁰ Аз и Отец сме едно. ³¹ Тогава юдеите пак взеха камъни, за да Го убият. ³² Иисус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни? ³³ Юдеите Му отговориха: Не за добро дело Те замеряме с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки Човек, правиш Себе Си Бог. ³⁴ Иисус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: ?Аз казах: Богове сте вие“? ³⁵ Ако Той нарече ?богове“ онези, към които дойде Божието слово – а Писанието не може да се отмени – ³⁶ то на Този ли, когото Бог освети и прати на света, вие казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божи Син? ³⁷ Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; ³⁸ но ако ги върша, макар и да не вярвате на Мен, вярвайте на делата, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мен и Аз в Него. ³⁹ Тогава пак искаха да Го хванат, но Той избяга от ръката им. ⁴⁰ И отиде отвъд Йордан, на мястото, където Йоан по-преди кръщаваше, и остана там. ⁴¹ И мнозина дойдоха при Него и казаха: Йоан не извърши никакво знамение, но всичко, което Йоан каза за този Човек, беше истинно. ⁴² И там мнозина повярваха в Него.^{11 1} Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен. ² А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си. ³ И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен. ⁴ А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея. ⁵ А Иисус любеше Марта и сестра й, и Лазар. ⁶ И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. ⁷ След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. ⁸ Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? ⁹ Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. ¹⁰ Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него. ¹¹ Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя. ¹² Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. ¹³ Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън. ¹⁴ Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря. ¹⁵ Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него. ¹⁶ Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него. ¹⁷ И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба. ¹⁸ А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия; ¹⁹ и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им. ²⁰ А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи. ²¹ Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми. ²² Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. ²³ Иисус й каза: Брат ти ще възкръсне. ²⁴ Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. ²⁵ Иисус й каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; ²⁶ и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това? ²⁷ Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божия Син, който има да дойде на света. ²⁸ И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е дошъл и те вика. ²⁹ И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. ³⁰ Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта. ³¹ А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. ³² И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми. ³³ Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути. ³⁴ И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. ³⁵ Иисус се просълзи. ³⁶ Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал! ³⁷ А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре? ³⁸ А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък. ³⁹ Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв. ⁴⁰ Иисус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? ⁴¹ Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. ⁴² Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил. ⁴³ Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! ⁴⁴ И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви. ⁴⁵ Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него. ⁴⁶ А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус. ⁴⁷ Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения. ⁴⁸ Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни. ⁴⁹ А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, ⁵⁰ нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. ⁵¹ Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа, ⁵² и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца. ⁵³ И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият. ⁵⁴ Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си. ⁵⁵ А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят. ⁵⁶ И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника? ⁵⁷ А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.^{12 1} А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. ² Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. ³ Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. ⁴ Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: ⁵ Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните? ⁶ А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея. ⁷ Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение. ⁸ Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам. ⁹ И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвите. ¹⁰ А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, ¹¹ защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус. ¹² На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим, ¹³ взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил! ¹⁴ А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано: ¹⁵ ?Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“ ¹⁶ Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това. ¹⁷ А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше. ¹⁸ По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение. ¹⁹ Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него. ²⁰ А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. ²¹ Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус. ²² Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус. ²³ А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. ²⁴ Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод. ²⁵ Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. ²⁶ Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец. ²⁷ Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час. ²⁸ Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя! ²⁹ На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори. ³⁰ Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас. ³¹ Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. ³² И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. ³³ А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре. ³⁴ А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син? ³⁵ Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. ³⁶ Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях. ³⁷ Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; ³⁸ за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: ?Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“ ³⁹ Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал: ⁴⁰ ?Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“ ⁴¹ Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. ⁴² Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; ⁴³ защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава. ⁴⁴ А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил. ⁴⁵ И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил. ⁴⁶ Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен. ⁴⁷ И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света. ⁴⁸ Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. ⁴⁹ Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. ⁵⁰ И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец.^{13 1} А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. ² И по време на вечерята, когато дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, ³ Иисус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива, ⁴ стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса. ⁵ После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан. ⁶ И така, дойде при Симон Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? ⁷ Иисус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това. ⁸ Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака! Иисус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен. ⁹ Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, а и ръцете и главата! ¹⁰ Иисус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички. ¹¹ Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. ¹² А като уми краката им и си взе мантията, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих? ¹³ Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. ¹⁴ И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. ¹⁵ Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. ¹⁶ Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. ¹⁷ Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. ¹⁸ Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: ?Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“ ¹⁹ Отсега ви го казвам, преди да е станало, че когато стане, да повярвате, че съм Аз. ²⁰ Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мен приема; а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил. ²¹ Като каза това, Иисус се смути в духа Си и свидетелства, и каза: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. ²² Тогава учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори. ²³ А на трапезата един от учениците, когото Иисус любеше, се беше облегнал на гърдите на Иисус. ²⁴ Симон Петър му кимна да попита кой е този, за когото Иисус говори. ²⁵ А той, като се беше облегнал назад на гърдите на Иисус, Му каза: Господи, кой е? ²⁶ Иисус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И като натопи залъка, Той го подаде на Юда Симонов Искариотски. ²⁷ И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Иисус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. ²⁸ Но никой от седящите не разбра защо му каза това. ²⁹ Защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Иисус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или че трябва да даде нещо на бедните. ³⁰ И така, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ. ³¹ А когато излезе, Иисус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него. ³² Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави. ³³ Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както казах на юдеите, така казвам и на вас, че там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете. ³⁴ Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. ³⁵ По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. ³⁶ Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Иисус отговори: Където отивам Аз, ти не можеш сега да Ме последваш, но ще Ме последваш после. ³⁷ Петър Му каза: Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб. ³⁸ Иисус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: петелът няма да пропее, преди ти три пъти да се отречеш от Мен.^{14 1} Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен. ² В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. ³ И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие. ⁴ А вие знаете къде отивам, и пътя знаете. ⁵ Тома Му каза: Господи, не знаем къде отиваш, а как можем да знаем пътя? ⁶ Иисус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен. ⁷ Когато познаете Мен, ще познаете и Моя Отец; и отсега Го познавате и сте Го видели. ⁸ Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца, и ни е достатъчно. ⁹ Иисус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, е видял Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? ¹⁰ Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си, а Отец, който обитава в Мен, върши Своите дела. ¹¹ Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен; или пък вярвайте Ми поради самите дела. ¹² Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца. ¹³ И каквото и да поискате в Мое Име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. ¹⁴ Ако поискате нещо в Мое Име, ще го направя. ¹⁵ Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди. ¹⁶ И Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Застъпник, който ще бъде с вас до века – ¹⁷ Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас. ¹⁸ Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас. ¹⁹ Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, но вие Ме виждате; понеже Аз живея, и вие ще живеете. ²⁰ В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас. ²¹ Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Моя Отец, и Аз ще го възлюбя и ще му явя Себе Си. ²² Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света? ²³ Иисус в отговор му каза: Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него. ²⁴ Който не Ме люби, не пази думите Ми; а словото, което слушате, не е Мое, а на Отца, който Ме е пратил. ²⁵ Това ви казах, докато още съм с вас. ²⁶ А Застъпникът, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. ²⁷ Мир ви оставям; Моя мир ви давам: Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои. ²⁸ Чухте как Аз ви казах: Отивам си и ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали, че казах, че отивам при Отца, защото Отец е по-голям от Мен. ²⁹ И сега ви го казах, преди да е станало, че когато стане, да повярвате. ³⁰ Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на (този) свят, и той няма нищо в Мен; ³¹ но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца и както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.^{15 1} Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. ² Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод. ³ Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих. ⁴ Стойте в Мен, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не стои на лозата, така и вие не можете, ако не стоите в Мен. ⁵ Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз – в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо. ⁶ Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят. ⁷ Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде. ⁸ В това се прославя Моят Отец – да принасяте много плод; и ще бъдете Мои ученици. ⁹ Както Отец възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас; стойте в Моята любов. ¹⁰ Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов. ¹¹ Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да бъде пълна. ¹² Това е Моята заповед: да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. ¹³ Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си. ¹⁴ Вие сте Ми приятели, ако вършите, каквото ви заповядвам. ¹⁵ Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши Господарят му; а вас нарекох приятели, защото ви явих всичко, което чух от Своя Отец. ¹⁶ Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; така че каквото и да поискате от Отца в Мое Име, да ви даде. ¹⁷ Това ви заповядвам: да се любите един друг. ¹⁸ Ако светът ви мрази, знайте, че преди вас Мен е намразил. ¹⁹ Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, а Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. ²⁰ Помнете думата, която ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мен гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето слово, ще пазят и вашето. ²¹ Но всичко това ще ви сторят заради Моето Име, защото не познават Онзи, който Ме е пратил. ²² Ако не бях дошъл и не им бях говорил, не биха имали грях; но сега нямат извинение за греха си. ²³ Който мрази Мен, мрази и Моя Отец. ²⁴ Ако не бях извършил между тях делата, които никой друг не е извършил, не биха имали грях; но сега видяха и намразиха и Мен, и Моя Отец. ²⁵ Но това стана, за да се изпълни писаното в закона им слово: ?Намразиха Ме без причина.“ ²⁶ А когато дойде Застъпникът, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мен. ²⁷ Но и вие ще свидетелствате, защото сте били с Мен отначало.^{16 1} Това ви казах, за да не се препънете. ² Ще ви отлъчат от синагогата; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. ³ И това ще ви сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мен. ⁴ Но Аз ви казах тези неща, за да помните, че съм ви ги казал, когато дойде часът им. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас. ⁵ Но сега отивам при Онзи, който Ме е пратил, и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш? ⁶ Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. ⁷ Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. ⁸ А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: ⁹ за грях, защото не вярват в Мен; ¹⁰ за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате; ¹¹ и за съд, защото князът на този свят е осъден. ¹² Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. ¹³ А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви води в цялата истина; защото няма да говори от Себе Си, а каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. ¹⁴ Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. ¹⁵ Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще взема и ще ви известява. ¹⁶ Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите. ¹⁷ Тогава някои от учениците Му си казаха помежду си: Какво е това, което ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите, и това: Отивам при Отца? ¹⁸ Затова си казаха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже. ¹⁹ Иисус, като разбра, че желаят да Го питат, им каза: Затова ли се питате помежду си, че казах: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите? ²⁰ Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. ²¹ Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; но когато роди детенцето, не помни вече мъките поради радостта, че се е родил човек на света. ²² Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме. ²³ И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: ако поискате нещо от Отца в Мое Име, Той ще ви го даде. ²⁴ Досега нищо не сте искали в Мое Име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. ²⁵ Това ви говорих с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца. ²⁶ В онзи ден ще искате в Мое Име; и не ви казвам, че Аз ще моля Отца за вас, ²⁷ защото Сам Отец ви обича, понеже вие обикнахте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох. ²⁸ Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца. ²⁹ Неговите ученици Му казаха: Ето, сега ясно говориш и никаква притча не казваш. ³⁰ Сега знаем, че Ти всичко знаеш и няма нужда да Те пита някой. По това вярваме, че си излязъл от Бога. ³¹ Иисус им отговори: Сега ли вярвате? ³² Ето, настава час, дошъл е вече, да се разпръснете всеки при своето си и Мен да оставите сам; но Аз не съм сам, защото Отец е с Мен. ³³ Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света.