John 4

Bulgarian(i) 1 И така, когато Господ узна, че фарисеите чули, че Иисус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан – 2 не че Сам Иисус кръщаваше, а учениците Му – 3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея. 4 Но трябваше да мине през Самария. 5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. 6 Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. 7 Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус й каза: Дай Ми да пия. 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. 10 Иисус в отговор й каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода. 11 Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? 12 Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му? 13 Иисус в отговор й каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не извървявам толкова път дотук, за да изваждам. 16 Иисус й каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук. 17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Иисус й каза: Добре каза, че нямаш мъж; 18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза. 19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи върху този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. 21 Иисус й каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. 25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. 26 Иисус й каза: Аз съм, който разговарям с теб. 27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29 Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? 30 Тогава те излязоха от града и отиваха към Него. 31 Междувременно учениците молеха Иисус, като казваха: Равви, яж. 32 Но Той им каза: Аз имам да ям храна, за която вие не знаете. 33 Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене? 34 Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. 35 Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. 37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. 38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд. 39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм направила. 40 И така, когато дойдоха самаряните при Него, Го помолиха да остане при тях; и преседя там два дни. 41 И още мнозина повярваха заради Неговото слово; 42 а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света. 43 След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея; 44 защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място. 45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 46 И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48 Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. 49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло. 50 Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде. 51 И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив. 52 А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави. 53 И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54 Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.