Deuteronomy Това са думите, които Мойсей говори на целия Израил отсам Йордан, в пустинята, в равнината, срещу Суф, между Фаран и Тофол, и Лаван, и Асирот, и Дизаав.

Bulgarian⁽ⁱ⁾ ¹ Това са думите, които Мойсей говори на целия Израил отсам Йордан, в пустинята, в равнината, срещу Суф, между Фаран и Тофол, и Лаван, и Асирот, и Дизаав. ² Единадесет дни път са от Хорив по пътя на планината Сиир до Кадис-Варни. ³ И в четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Мойсей говори на израилевите синове според всичко, което ГОСПОД му заповяда за тях, ⁴ след като беше разбил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот и в Едраи. ⁵ Отсам Йордан, в моавската земя, Мойсей започна да обяснява този закон и каза: ⁶ ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: Достатъчно стояхте на тази планина. ⁷ Обърнете се и тръгнете, и идете към хълмистата земя на аморейците и към всичките им съседи в равнината, в хълмистата земя и в низината, на юг и към крайбрежието, в земята на ханаанците, и към Ливан, до голямата река, реката Ефрат. ⁸ Ето, Аз предавам земята пред вас; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви — на Авраам, Исаак и Яков — да я даде на тях и на потомството им след тях. ⁹ И аз ви говорих в онова време и казах: Аз не мога да ви нося сам. ¹⁰ ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество. ¹¹ ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал! ¹² Как бих могъл аз сам да нося тежестта ви, товара ви и караниците ви? ¹³ Изберете мъдри и разумни, и известни мъже отсред племената си и аз ще ги поставя над вас като началници. ¹⁴ И вие ми отговорихте и ми казахте: Добро е това, което каза да направим. ¹⁵ И аз взех началниците на племената ви, мъдри и известни мъже, и ги поставих началници над вас — хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви. ¹⁶ И заповядах на съдиите ви в онова време и казах: Изслушвайте жалбите между братята си и съдете според правдата между човек и брат му или чужденеца, който е при него. ¹⁷ Не показвайте пристрастие в съда; изслушвайте както малкия, така и големия; не се бойте от човек, защото съдът е на Бога. А делото, което е прекалено трудно за вас, донесете пред мен и аз ще го изслушвам. ¹⁸ И в онова време ви заповядах всичко, което трябва да вършите. ¹⁹ И тръгнахме от Хорив и минахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която видяхте по пътя към хълмистата земя на аморейците, както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-Варни. ²⁰ И аз ви казах: Вие дойдохте до хълмистата земя на аморейците, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава. ²¹ Ето, ГОСПОД, твоят Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти. Не се бой и не се обезсърчавай. ²² Тогава всички вие дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да разузнаят за нас земята и да ни донесат известие за пътя, по който трябва да се изкачим, и за градовете, в които ще влезем. ²³ И това беше добро в очите ми и аз взех дванадесет мъже от вас, по един мъж от всяко племе. ²⁴ И те тръгнаха и се изкачиха на планината, и дойдоха до долината Есхол, и я разузнаха. ²⁵ И взеха в ръцете си от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни и известие и казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра. ²⁶ Обаче вие не пожелахте да се изкачите, а се разбунтувахте срещу заповедта на ГОСПОДА, своя Бог. ²⁷ И роптаехте в шатрите си и казвахте: Понеже ГОСПОД ни мрази, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците, за да ни изтребят! ²⁸ Накъде да се изкачваме? Нашите братя обезсърчиха сърцата ни, като казаха: Народ по-голям и по-висок от нас, градове големи и укрепени до небето, а и синовете на енакимите видяхме там! ²⁹ Тогава аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях. ³⁰ ГОСПОД, вашият Бог, който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас в Египет пред очите ви, ³¹ и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те носи, както човек носи сина си, през целия път, по който вървяхте, докато стигнахте на това място. ³² Но във всичко това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог, ³³ който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разполагате стан — нощем в огън, за да виждате пътя, по който вървите, а денем в облак. ³⁴ И ГОСПОД чу гласа на думите ви и се разгневи, и се закле, като каза: ³⁵ Нито един от тези хора от това зло поколение няма да види добрата земя, която се заклех да дам на бащите ви, ³⁶ освен Халев, синът на Ефоний; той ще я види, и на него и на синовете му ще дам земята, на която той стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА. ³⁷ И на мен се разгневи ГОСПОД заради вас и каза: И ти няма да влезеш там. ³⁸ Иисус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там. Утвърди го, защото той ще раздели на Израил наследството. ³⁹ А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават. ⁴⁰ А вие се върнете и тръгнете в пустинята по пътя за Червено море. ⁴¹ Тогава вие отговорихте и ми казахте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ще се изкачим и ще воюваме, както ни е заповядал ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте всеки бойните си оръжия и лекомислено се изкачихте в хълмистата земя. ⁴² И ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте и не се бийте, защото Аз не съм между вас — да не бъдете разбити пред враговете си. ⁴³ И аз ви говорих, но вие не пожелахте да слушате, а се разбунтувахте срещу ГОСПОДНАТА заповед и постъпихте дръзко, и се изкачихте на планината. ⁴⁴ И аморейците, които живееха в онази хълмиста земя, излязоха против вас и ви гониха, както правят пчелите, и ви разпиляха от Сиир до Хорма. ⁴⁵ Тогава вие се върнахте и плакахте пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не послуша гласа ви и не даде ухо. ⁴⁶ И останахте в Кадис много дни, според дните, които останахте там.