Bulgarian(i)
11 Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми. 12 Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака. 13 Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака. 14 Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми! 15 Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види? 16 Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.