Bulgarian(i)
1 Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават. 2 Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди? 3 Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка? 4 Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш. 5 Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат. 6 Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето. 7 Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка. 8 Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера. 9 А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен. 10 Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас. 11 Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми. 12 Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака. 13 Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака. 14 Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми! 15 Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види? 16 Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.