Bulgarian(i)
7 И след време жената на господаря му хвърли око на Йосиф и му каза: Легни с мен! 8 Но той отказа и каза на жената на господаря си: Ето, господарят ми не се грижи за нищо от онова, което ми е поверил в дома, и предаде в ръката ми всичко, което има. 9 В този дом няма никой по-голям от мен, нито е задържал от мен друго нещо освен теб, защото си му жена. И как да направя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? 10 И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея и да бъде с нея. 11 А един ден Йосиф влезе в къщата, за да върши работата си, и никой от домашните не беше там в къщата. 12 И тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мен! Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън. 13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън, 14 тя извика домашните си и им говори, като каза: Вижте, доведе ни мъж евреин, за да се поругае с нас! Той влезе при мен, за да лежи с мен, но аз извиках с висок глас, 15 а той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мен и избяга, и излезе вън. 16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му у дома. 17 И му говори според тези думи и каза: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мен, за да се поругае с мен, 18 но като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мен и избяга вън. 19 Когато господарят му чу думите, които му говори жена му, като каза: Така ми стори слугата ти! — гневът му пламна. 20 И господарят му взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото, където бяха затворени царските затворници. И той остана там, в крепостната тъмница. 21 Но ГОСПОД беше с Йосиф и оказваше милост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. 22 И тъмничният началник предаде в ръката на Йосиф всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница. И за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник. 23 Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и ГОСПОД правеше да благоуспява всичко, което той вършеше.