Bulgarian(i)
24 А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване. 25 И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него. 26 Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш. 27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. 28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. 29 А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там. 30 И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена. 31 Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си. 32 Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.