Genesis 32

Bulgarian^{(i) 1} Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха. ² И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим. ³ И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом, ⁴ и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега. ⁵ Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти. ⁶ А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него. ⁷ А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза: ⁸ Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави. ⁹ Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро! ¹⁰ Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана. ¹¹ Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца. ¹² А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи. ¹³ И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав: ¹⁴ двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни, ¹⁵ тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета, ¹⁶ и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо. ¹⁷ На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? — ¹⁸ тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков — подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас. ¹⁹ Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете. ²⁰ И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно. ²¹ И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана. ²² И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок. ²³ Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. ²⁴ А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване. ²⁵ И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него. ²⁶ Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш. ²⁷ А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. ²⁸ А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. ²⁹ А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там. ³⁰ И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена. ³¹ Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си. ³² Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.