Psalms 77 Cross References - Bulgarian

¹ (По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе. ² В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.³ Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)⁴ Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.⁵ Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.⁶ Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.⁷ Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?⁸ Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?⁹ Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)¹⁰ Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.¹¹ Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.¹² Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.¹³ Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?¹⁴ Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.¹⁵ Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)¹⁶ Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.¹⁷ Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.¹⁸ Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.¹⁹ Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.²⁰ Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

⁷ А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:⁸ Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.⁹ Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!¹⁰ Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.¹¹ Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.¹² А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

²⁸ А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

³⁵ И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака.

³ И Яков каза на Йосиф: Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя и ме благослови, като ми каза:⁴ Ето, Аз ще те направя плодовит, ще те умножа и ще направя да произлязат от теб множество народи; и ще дам тази земя на потомството ти след теб за вечно притежание.⁵ И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда аз при теб в Египет, са мои — Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.⁶ А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.⁷ А когато се връщах от Падан, на пътя в ханаанската земя ми умря Рахил, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрат. И там я погребах, край пътя за Ефрат, който е Витлеем.⁸ И като съгледа синовете на Йосиф, Израил каза: Кои са тези?⁹ А Йосиф каза на баща си: Това са синовете ми, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля те, доведи ги при мен, за да ги благословя.¹⁰ А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.¹¹ И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но ето, Бог ми показа и потомството ти!¹² И Йосиф ги отведе от колената му и се поклони с лице до земята.¹³ И после Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.¹⁴ А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата си ръка — на главата на Манасия, като нарочно кръстоса ръцете си, защото Манасия беше първородният.¹⁵ И благослови Йосиф и каза: Бог, пред когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, който ме е пасъл през целия ми живот до този ден,¹⁶ Ангелът, който ме избави от всяко зло, нека благослови момчетата, и нека се нарече на тях моето име и името на бащите ми Авраам и Исаак, и нека нараснат в голямо множество сред земята!¹⁷ Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на главата на Ефрем, не одобри и хвана ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем на главата на Манасия.¹⁸ И Йосиф каза на баща си: Не така, татко мой, защото този е първородният — възложи дясната си ръка на неговата глава!¹⁹ Но баща му отказа, като рече: Зная, сине мой, зная. И той ще стане народ, и той ще бъде велик, но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.²⁰ И така, в онзи ден ги благослови, като каза: С теб Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! И постави Ефрем пред Манасия.

⁶ Затова кажи на израилевите синове: Аз съм ГОСПОД; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от тяхното робство и ще ви изкупя с простряна мишца и с велики присъди.

¹⁴ И после, като те запита синът ти и каже: Какво е това? -- да му кажеш: Със силна ръка ни изведе ГОСПОД от Египет, от дома на робството.

²¹ И ГОСПОД вървеше пред тях -- денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети -- за да пътуват денем и нощем.

¹⁹ Тогава Божият Ангел, който вървеше пред израилевото войнство, се вдигна и дойде зад тях; облачният стълб се вдигна отпред тях и застана зад тях,

²¹ И така, Мойсей простря ръката си над морето. И ГОСПОД направи да се оттегля морето цялата онази нощ от силен източен вятър и превърна морето в суша, и водите се раздвоиха.

²⁸ Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата войска на фараона, която беше влязла след тях в морето; не остана нито един от тях.

⁶ Десницата Ти, ГОСПОДИ, е славна в мощ; десницата Ти, ГОСПОДИ, смаза врага.

¹¹ Кой е подобен на Теб, ГОСПОДИ, между боговете? Кой е подобен на Теб, славен в святост, страхопочитаем, че да Те възпяват, правещ чудеса?

¹⁶ А на сутринта на третия ден имаше гърмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас. И целият народ, който беше в стана, потрепери.

¹⁸ А Синайската планина беше цяла в дим, защото ГОСПОД слезе на нея в огън. И димът й се издигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.

³⁴ Според броя на дните, за които разузнахте земята, четиридесет дни, по един ден за една година, четиридесет години ще теглите заради беззаконията си и ще познаете какво е Аз да се отвърна.

¹⁹ Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той каза и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го извърши? Изговори и няма ли да го утвърди?

²¹ Той не гледа беззаконие в Яков и не вижда престъпление в Израил. ГОСПОД, неговият Бог, е с него и царско ликуване е сред тях.²² Бог ги изведе от Египет, има сила като диво говедо.

³⁴ Или опитал ли се е някой бог да дойде, за да вземе за себе си народ отсред друг народ чрез изпитания, чрез знамения, чрез чудеса, чрез война, чрез могъща ръка, чрез издигната мишца и чрез големи ужаси, така, както ГОСПОД, вашият Бог, извърши за вас в Египет пред очите ти?

⁷ и на тях да учиш усърдно синовете си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

²⁶ И се помолих на ГОСПОДА и казах: Господи БОЖЕ, не погубвай народа Си и наследството Си, което си изкупил чрез величието Си и което си извел от Египет с мощна ръка!

²⁹ А те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си мощ и с издигнатата Си мишца.

⁷ Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат.

³¹ Защото тяхната канара не е като нашата Канара — дори самите ни врагове съдят за това.

¹⁵ и когато носещите ковчега дойдоха до Йордан и краката на свещениците, носещи ковчега, се потопиха в края на водата — а Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата —¹⁶ водите, които слизаха отгоре, застанаха и се издигнаха накуп много далеч, при Адам, града, който е до Царетан; а водите, които отиваха надолу към морето на равнината, тоест Солено море, престанаха и бяха отсечени. И народът премина срещу Ерихон.

⁹ А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ти заради Името на ГОСПОДА, твоя Бог; защото чухме слуха за Него и всичко, което е извършил в Египет,¹⁰ и всичко, което е извършил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан — на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който беше в Астарот.

⁴ ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода.

⁸ Тогава земята се поклати и потресе, основите на небето се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.

¹⁴ ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си.¹⁵ Изпрати стрели и ги разпръсна, светкавица — и ги обърка.

³ И те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на опозоряване е този ден, защото децата дойдоха до раждане, но няма сила за раждане.⁴ Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе всичките думи на рапсака, когото господарят му, асирийският цар, изпрати да хули живия Бог, и ще го накаже заради думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу. Моля те, издигни молба за остатъка, който е оцелял.

¹⁵ И Езекия се помоли пред ГОСПОДА, като каза: ГОСПОДИ, Боже на Израил, който седиш на престол между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства! Ти си направил небето и земята.¹⁶ ГОСПОДИ, приклони ухото Си и чуй! ГОСПОДИ, отвори очите Си и виж! Чуй думите на Сенахирим, който изпрати този да похули живия Бог!¹⁷ Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе опустошиха народите и земята им,¹⁸ и хвърлиха в огъня боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни, и те ги унищожиха.¹⁹ И сега, ГОСПОДИ, Боже наш, моля Те, спаси ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти, ГОСПОД, си единственият Бог!²⁰ Тогава Исая, синът на Амос, изпрати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Чух това, за което Ми се помоли против асирийския цар Сенахирим.

¹² Помнете чудните Му дела, които е извършил; знаменията Му и присъдите на устата Му,

⁴¹ И с тях остави Еман и Едутун, и останалите избрани, определени по име, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна.⁴² И при тях, при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят, и Божиите музикални инструменти. А синовете на Едутун бяха вратари.

³ От Едутун, синовете на Едутун: Годолия и Езрий, и Исая, и Асавия, и Мататия, и Семей, шестима, под ръководството на баща си Едутун, който пророкуваше с арфа и славеше и хвалеше ГОСПОДА.

⁶ Всички тези бяха под ръководството на бащите си Асаф и Едутун, и Еман при пеенето в ГОСПОДНИЯ дом с кимвали, лири и арфи за службата на Божия дом по наредбата на царя.

²⁸ Когато настане глад в земята, когато има мор, когато има главня и мана, когато има скакалци или гъсеници, когато враговете им ги обсадят в земята на градовете им — каквато и язва, каквато и болест да има —

¹¹ И Ти раздели морето пред тях и преминаха през морето по сухо, а преследвачите им хвърли в дълбините — като камък в силните води.

¹ И когато Мардохей научи всичко, което беше станало, той раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе сред града, и завика силно и горчиво.² И дойде пред царската порта, защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.³ И във всяка област, където стигна заповедта на царя и разпоредбата му, настана голяма скръб между юдеите и пост, и плач, и ридание; и мнозина имаха под себе си вретище и пепел.⁴ И момичетата на Естир и скопците й дойдоха и й съобщиха това; и царицата много се уплаши. И изпрати дрехи, за да облекат Мардохей и да свалят вретището от него, но той не прие.

¹ През онази нощ сънят побягна от царя. И той заповяда да донесат книгата на паметните събития, на летописите; и те се прочетоха пред царя.

¹³ И седяха с него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че болката му беше много голяма.

³ Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.⁴ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

¹¹ Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

¹³ Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —¹⁴ тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,¹⁵ така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

² Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

¹³ Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

¹⁵ Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.¹⁶ Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,

²³ Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

¹⁰ Но никой не казва: Къде е Бог, моят Създател, който дава песни в нощта,

¹ И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.² Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.³ Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.⁴ След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.⁵ Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

³ Ти попита кой е този, който скрива съвет без знание. И така, аз говорих това, което не разбирах — неща твърде чудни за мен, които не познавах.

⁴ Викнах към ГОСПОДА с гласа си и Той ме послуша от светия Си хълм. (Села.)

⁴ Треперете и не съгрешавайте, размишлявайте в сърцето си на леглото си и мълчете! (Села.)

² Смили се за мен, ГОСПОДИ, защото съм немощен; изцели ме, ГОСПОДИ, защото костите ми са смутени.³ Душата ми е много ужасена, но Ти, ГОСПОДИ — докога?

⁶ Уморих се от стенанието си, всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелката си.

¹ (По слав. 12) За първия певец. Псалм на Давид. Докога, ГОСПОДИ? Навеки ли ще ме забравиш? Докога ще криеш лицето Си от мен? ² Докога ще имам грижи в душата си, скръб в сърцето си всеки ден? Докога врагът ми ще се издига над мен?

⁶ В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му.⁷ Тогава земята се поклати и потресе и основите на планините се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.

¹⁴ И изпрати стрелите Си и ги разпръсна, изстреля светкавици и ги обърка.

⁶ Помни, ГОСПОДИ, милосърдията Си и милостите Си, защото са от века.

⁴ Едно поисках от ГОСПОДА, това ще търся — да живея в дома на ГОСПОДА през всичките дни на живота си, за да съзерцавам прелестта на ГОСПОДА и да размишлявам в Неговия храм.

⁵ Понеже не зачитат делата на ГОСПОДА, нито делото на ръцете Му, Той ще ги събори и няма да ги съгради.

³ Гласът на ГОСПОДА е над водите, Бог на славата гърми, ГОСПОД е над много води.⁴ Гласът на ГОСПОДА е мощен, гласът на ГОСПОДА е величествен.⁵ Гласът на ГОСПОДА строшава кедри, да, ГОСПОД строшава ливанските кедри.⁶ Прави ги да скачат като теле, Ливан и Сирион — като младо диво говедо.⁷ Гласът на ГОСПОДА разцепва огнени пламъци.⁸ Гласът на ГОСПОДА разтърсва пустинята, ГОСПОД разтърсва пустинята Кадис.⁹ Гласът на ГОСПОДА прави да раждат кошутите и оголва дъбравите, и в храма Му всеки възвестява: Слава!¹⁰ ГОСПОД седи над потопа, ГОСПОД седи като Цар до века.

²² А аз в уплахата си казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти! Но Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Теб.

⁶ Този сиромах извика и ГОСПОД чу, и от всичките му скърби го избави.

²⁴ Когато падне, няма да бъде повален, защото ГОСПОД подпира ръката му.

³ Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.⁴ Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.⁵ Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.⁶ Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.⁷ Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.⁸ Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

¹ (По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

¹¹ ГОСПОДИ, не задържай благите Си милости от мен; нека Твоята милост и Твоята истина ме пазят винаги!

⁵ Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му.

⁸ ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта — молитва към Бога на моя живот.

¹¹ Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

⁵ Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

¹ (По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

⁹ Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

¹ (По слав. 49) Псалм на Асаф. ГОСПОД Бог Всемогъщ е говорил и призовал земята от изгряването на слънцето до залязването му.

¹⁵ И призови Ме в ден на скръб, Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.

¹ (По слав. 50) За първия певец. Псалм на Давид, когато пророк Натан отиде при него, след като той беше влязъл при Витсавее. Смили се над мен, Боже, според милостта Си; според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми!

⁴ Сърцето ми тъжи във мен, нападнаха ме ужасите на смъртта.⁵ Страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме покри.

¹⁶ А аз, аз ще извикам към Бога и ГОСПОД ще ме спаси.¹⁷ Вечер и сутрин, и по обед ще се оплаквам и ще стена и Той ще чуе моя глас.

² От края на земята ще викам към Теб, когато примира сърцето ми; заведи ме на канарата, която е твърде висока за мен —

¹ (По слав. 61) За първия певец. По музиката на Едутун. Псалм на Давид. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Него е спасението ми.

² Така съм се взирал в Тебе в светилището, за да видя Твоята мощ и Твоята слава.

⁶ когато си спомням за Теб на леглото си и размишлявам за Теб в нощните часове,

⁸ земята се потресе и небесата закапаха от Божието присъствие, разтресе се самата планина Синай от присъствието на Бога, Израилевия Бог.⁹ Боже, Ти изпрати изобилен дъжд; укрепи наследството Си в слабостта му.

²⁵ Отпред вървяха певците, след тях — свирещите с инструменти, сред девойките, биещи тъпанчета.

³³ на Него, който се носи на небето на небесата, което е от вечността, ето, Той издава гласа Си, мощен глас.

¹⁹ И правдата Ти, Боже, е превъзвишена. Ти, който си извършил велики дела — Боже, кой е като Теб?

²⁴ И езикът ми ще говори за Твоята правда цял ден, защото се посрамиха, защото се унижиха онези, които търсят злото ми.

¹⁸ Благословен да е ГОСПОД Бог, Богът на Израил, който единствен върши чудеса!

¹⁷ докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.

²² толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.

¹ (По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти? ² Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

¹² А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.¹³ Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,¹⁴ Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.¹⁵ Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.¹⁶ Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.¹⁷ Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.¹⁸ Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

⁵ Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

¹⁰ Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

¹¹ и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.

⁵² А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.

⁵ Докога, ГОСПОДИ? Ще се гневиш ли навеки? Ще гори ли ревността Ти като огън?

¹ (По слав. 79) За първия певец. По музиката на Кремовете. Свидетелство на Асаф. Псалм. Послушай, Пастирю на Израил! Ти, който водиш Йосиф като стадо, Ти, който седиш на престол над херувимите, възсияй!

¹ (По слав. 84) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. ГОСПОДИ, Ти си показал благоволение към земята Си, възвърнал си Яков от плен.

⁵ До века ли ще се гневиш против нас? Ще продължиш ли гнева Си за всички поколения?

⁷ В деня на скръбта си ще Те призова, защото ще ме послушаш.⁸ Между боговете няма подобен на Теб, Господи, нито дела, подобни на Твоите.

¹⁰ защото си велик и вършиш чудеса — Ти си Бог, само Ти!

¹ (По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб. ² Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,³ защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

³ защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.⁴ Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,⁵ паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.⁶ Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.⁷ Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)⁸ Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,⁹ окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.¹⁰ За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)¹¹ В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?¹² В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?¹³ Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.¹⁴ ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?¹⁵ От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.¹⁶ Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.¹⁷ Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.¹⁸ Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

⁶ Защото кой на небето може да се сравни с ГОСПОДА? Кой сред синовете на могъщите може да се оприличи на ГОСПОДА?⁷ Бог е много страхопочитаем в събранието на светиите и страшен между всички, които са около Него.⁸ ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, кой е могъщ като Теб, ГОСПОДИ? Истината Ти Те обкръжава.

³⁸ Но Ти си отхвърлил и презрял, разгневил си се против Своя помазаник.

⁴⁶ Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли навеки? Ще гори ли яростта Ти като огън?

² Облаци и мрак са около Него, правда и правосъдие са основата на престола Му.

⁴ Светкавиците Му осветляват света. Земята видя и потрепери.

¹ (По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб! ² Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,³ защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.⁴ Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.⁵ Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.⁶ Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.⁷ Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.⁸ Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.⁹ Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,¹⁰ заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.¹¹ Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.¹² Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.¹³ Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.¹⁴ Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.¹⁵ Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.¹⁶ Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,¹⁷ ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.¹⁸ Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.¹⁹ Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,²⁰ за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,²¹ за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,²² когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.²³ Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.²⁴ Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.²⁵ От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.²⁶ Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.²⁷ Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.²⁸ Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.

⁷ При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

³⁴ Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

² Пейте Му, пейте Му псалми, говорете за всичките Му чудни дела!

⁵ Помнете чудните Му дела, които е извършил, знаменията Му и присъдите на устата Му,

⁸ Но Той ги избави заради Името Си, за да направи познато могъществото Си.

⁴ Направи чудесата Си да се помнят; милостив и състрадателен е ГОСПОД.

³ Морето видя и побягна, Йордан се върна назад.⁴ Планините заподскачаха като овни, хълмовете — като агнета.⁵ Какво ти стана, море, че побягна? На теб, Йордане, че се върна назад?⁶ На вас, планини, че заподскачахте като овни, и вие, хълмове — като агнета?

¹ (По слав. 115) Любя ГОСПОДА, защото Той чу гласа ми и молбите ми, ² защото Той приклони ухото Си към мен, и аз ще Го призовавам, докато съм жив.

¹¹ В тревогата си казах: Всеки човек е лъжлив!

¹ (По слав. 129) Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ. ² Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми!

⁴ Който единствен върши велики чудеса — защото милостта Му е вечна!

¹¹ И изведе Израил отсред тях — защото милостта Му е вечна —¹² със силна ръка и с издигната мишца — защото милостта Му е вечна!

²³ Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.²⁴ И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

¹ (По слав. 141) Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА. ² Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.³ Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.

⁴ Затова духът ми е отпаднал вътре в мен, сърцето ми е ужасено вътре в мен.⁵ Спомням си дните на древността, размишлявам за всичките Твои дела, размислям за творението на ръцете Ти.

⁵ Спомням си дните на древността, размишлявам за всичките Твои дела, размислям за творението на ръцете Ти.

⁶ Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

⁴ Едно поколение ще хвали делата Ти на друго и ще провъзгласяват могъщите Твои дела.

¹¹ Ще говорят за славата на царството Ти и ще разказват за мощта Ти,

¹⁴ Духът на човека ще го подкрепя в немощта му, но кой ще повдигне унилия дух?

¹⁶ Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

⁵ Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Цялата глава е болна и цялото сърце — изнемощяло.⁶ От стъпалото на крака чак до главата няма в него здраво място — струпеи и синини, и гнойни рани, нито изстискани, нито превързани, нито омекчени с масло.

¹² И с арфа и лира, с тъпан и свирка, и с вино са техните пирове, но не се взират в делото на ГОСПОДА и не виждат действието на ръцете Му.

⁹ С душата си копнея за Теб нощем; да, и с дълбочината на духа си Те търся в зори, защото, когато Твоите присъди се вършат на земята, жителите на света се учат на правда.

¹⁶ ГОСПОДИ, в скръбта Те потърсиха, изляха молитвен шепот, когато наказанието Ти беше върху тях.

¹¹ Когато клоните му изсъхнат, ще се отчупят, жени ще дойдат и ще ги запалят. Понеже не са разумен народ, затова Творецът им няма да ги пожали и Създателят им няма да се смили за тях.

¹⁸ И на кого ще уподобите Бога? И какво подобие ще сравните с Него?

²⁵ И на кого ще Ме уподобите, че да му бъда равен? -- казва Светият.

²⁷ Защо казваш, Якове, и говориш, Израилю: Пътят ми е скрит от ГОСПОДА и правото ми се пренебрегва от моя Бог?

⁵ На кого ще Ме уподобите и приравните, и ще Ме съпоставите, че да бъдем подобни?

¹⁴ А Сион каза: ГОСПОД ме е оставил и Господ ме е забравил.¹⁵ Може ли жена да забрави кърмачето си, да не се смили над рожбата на утробата си? Дори и тези да забравят, Аз пак няма да те забравя!

⁹ Събуди се, събуди се, облечи се със сила, ти, мишца ГОСПОДНА! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните поколения! Не си ли ти, която посече Раав и прободе смъртно морското чудовище?

¹⁰ ГОСПОД откри святата Си мишца пред очите на всичките народи. И всички земни краища ще видят спасението от нашия Бог.

⁹ Във всичките им скърби Той скърбеше и Ангелът на присъствието Му ги избави. В любовта Си и в милосърдието Си Той ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.

⁹ Във всичките им скърби Той скърбеше и Ангелът на присъствието Му ги избави. В любовта Си и в милосърдието Си Той ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.¹⁰ Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Му Дух и Той им се обърна в неприятел; сам Той воюва против тях.¹¹ Тогава народът Му си спомни за древните дни на Мойсей: Къде е Онзи, който ги изведе от морето с пастирите на стадото Си? Къде е Онзи, който положи Светия Си Дух сред тях;

¹¹ Тогава народът Му си спомни за древните дни на Мойсей: Къде е Онзи, който ги изведе от морето с пастирите на стадото Си? Къде е Онзи, който положи Светия Си Дух сред тях;¹² който направи славната Си мишца да върви до десницата на Мойсей; който раздели пред тях водата, за да си направи вечно име;

¹² който направи славната Си мишца да върви до десницата на Мойсей; който раздели пред тях водата, за да си направи вечно име;¹³ който ги води през бездната като кон през пасбище, без да се препънат?¹⁴ Като добитък, който слиза в долината, Духът ГОСПОДЕН ги успокои. Така си водил народа Си, за да си направиш славно име.¹⁵ Погледни от небесата и виж от обиталището на светостта Си и славата Си! Къде са ревността Ти и мощните Ти дела? Многото Ти милости и благостите Ти към мен са задържани.

¹⁵ Погледни от небесата и виж от обиталището на светостта Си и славата Си! Къде са ревността Ти и мощните Ти дела? Многото Ти милости и благостите Ти към мен са задържани.

¹⁸ Защо болката ми е постоянна и раната ми неизлечима, не иска да оздравее? Ще ми бъдеш ли като измамен поток, като невярна вода?

¹⁷ Не бъди ужас за мен! Ти си ми прибежище в зъл ден.

²⁴ Може ли да се скрие някой на тайно място и Аз да не го видя? — заявява ГОСПОД. Не изпълвам ли Аз небесата и земята? — заявява ГОСПОД.²⁵ Чух какво говорят пророците, които в Моето Име пророкуват лъжа и казват: Видях сън, видях сън!²⁶ Докога ще бъде това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които са пророци на измамата на сърцето си,

¹⁵ Така казва ГОСПОД: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач. Рахил оплаква децата си, не иска да се утеши за децата си, защото ги няма.

¹⁷ Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.¹⁸ И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.¹⁹ Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!²⁰ Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.²¹ Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:²² Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.²³ Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

³¹ Защото Господ не отхвърля завинаги,³² а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

³⁹ Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?⁴⁰ Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

²⁹ Затова издавам указ: Който и да било от всеки народ, племе и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да се разсече на части и къщата му да се обърне на бунище; защото няма друг бог, който може да избави така.

²⁷ Той спасява и избавя, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята. Той спаси Даниил от силата на лъвовете.

¹³ И Ефрем видя болестта си и Юда — раната си; и Ефрем отиде при Асирия и изпрати до цар Ярив, но той не може да ви изцели и няма да ви излекува от раната ви.

¹ Елате, и нека се върнем при ГОСПОДА, защото Той разкъса, и Той ще ни изцели; Той удари, и Той ще ни превърже.

¹³ И чрез пророк ГОСПОД изведе Израил от Египет и чрез пророк той беше пазен.

² Стани, иди в големия град Ниневия и прогласявай против него, защото злината му се изкачи пред Мен.

¹ И Йона се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, от корема на рибата.² И каза: В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори; от утробата на Шеол извиках и Ти чу гласа ми.

¹⁴ Паси народа Си с жезъла Си, стадото на наследството Си, което живее уединено в гората сред Кармил. Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.¹⁵ Както в дните на излизането ти от египетската земя ще му покажа чудеса.

³ ГОСПОД е дълготърпелив и велик в сила и никак няма да изкара невинен виновния. ГОСПОД — пътят Му е във вихрушка и буря и облаците са праха на краката Му.⁴ Смъмря морето и го изсушава и пресушава всичките реки. Васан и Кармил повяхват и повяхва цветът на Ливан.

² ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се убоях. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта.³ Бог идва от Теман и Светият — от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небесата и земята се изпълни с прославата Му.⁴ Сиянието Му е като светлината, лъчи излизат от ръката Му и там е скривалището на силата Му.

⁴ Сиянието Му е като светлината, лъчи излизат от ръката Му и там е скривалището на силата Му.⁵ Пред Него ходи мор и язва излиза след Него.⁶ Той застана и разклати земята, погледна и разтрепери народите; и вечните планини се разпаднаха, древните хълмове се приведоха. Пътищата Му са вечни.⁷ Видях шатрите на Етиопия под скръб, треперят завесите на мадиамската земя.⁸ Против реките ли се разяри ГОСПОД? Против реките ли беше гневът Ти, против морето ли беше яростта ти, че си възседнал на конете Си, на победоносните Си колесници?

⁸ Против реките ли се разяри ГОСПОД? Против реките ли беше гневът Ти, против морето ли беше яростта ти, че си възседнал на конете Си, на победоносните Си колесници?⁹ Открит, оголен е лъкът Ти, пръчките на наказанието са заклети според словото Ти. (Села.) Ти проряза земята с реки.

⁹ Открит, оголен е лъкът Ти, пръчките на наказанието са заклети според словото Ти. (Села.) Ти проряза земята с реки.¹⁰ Видяха Те планините и се убояха, водният потоп нахлу, бездната нададе гласа си, вдигна нависоко ръцете си.

¹⁰ Видяха Те планините и се убояха, водният потоп нахлу, бездната нададе гласа си, вдигна нависоко ръцете си.¹¹ Слънцето и луната застанаха в жилището си при светлината на Твоите летящи стрели, при сиянието на Твоето святкащо копие.

¹¹ Слънцето и луната застанаха в жилището си при светлината на Твоите летящи стрели, при сиянието на Твоето святкащо копие.¹² С негодувание крачиш по земята, с гняв вършееш народите.¹³ Излязъл си за спасение на народа Си, за спасение на помазаника Си. Разбил си главата от дома на безбожието, открил си основите до шията. (Села.)

¹⁵ Преминал си през морето с конете Си, пенещите се големи води.

¹⁷ И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите,¹⁸ аз пак ще се радвам в ГОСПОДА, ще се веселя в Бога на спасението си.

⁵¹ И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

² И ето, стана голям трус; защото Господен ангел слезе от небето и пристъпи, премести камъка и седна на него.

²⁴ Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие!

²⁵ След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън и започнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; Той в отговор ще ви каже: Не ви зная откъде сте.²⁶ Тогава ще започнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб и по нашите улици си поучавал.²⁷ А Той ще каже: Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда.²⁸ Ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън.

²⁵ Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.²⁶ И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас.

¹⁴ И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.¹⁵ И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;¹⁶ но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.¹⁷ И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.¹⁸ И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?¹⁹ И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;²⁰ как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.²¹ А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.²² При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба²³ и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.²⁴ И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.²⁵ Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!²⁶ Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?²⁷ И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.²⁸ И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.²⁹ Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.³⁰ И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.³¹ Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.³² И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?

³¹ А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

³⁵ Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител.³⁶ Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години.

²⁵ Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

⁶ Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

¹ И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.² Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил:

³² Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост.³³ О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му!

²⁸ Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;²⁹ защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си.³⁰ По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.³¹ Защото, ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.³² Но когато биваме съдени, биваме наказвани от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света.

⁷ А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.⁸ За това нещо три пъти се молих на Господа да се махне от мен;

⁷ Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,

⁹ Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, а дълго ни търпи; понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат на покаяние.

¹⁷ Но ако някой има благата на този свят и види, че брат му е в нужда, а заключи сърцето си от него, как обитава в него Божията любов?

¹⁹ И Божият храм на небето се отвори, и в храма се видя ковчегът на Неговия завет; и настанаха светкавици и гласове, и гръмове, и земетресение, и силен град.

³ И те пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнето и казваха: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи, Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на нациите!

¹ След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята се осветли от неговата слава.

¹¹ И видях един голям бял престол и Седящия на него, от Чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях.