Genesis 41 Cross References - Bulgarian

¹ Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката.² И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.³ И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката.⁴ И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди.⁵ И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.⁶ И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.⁷ И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън.⁸ И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона.⁹ Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен.¹⁰ Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.¹¹ И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му.¹² А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата — на всеки от нас според съня му даде значението.¹³ И както ни изтълкува, така и стана — мен възстановиха на службата ми, а него обесиха.¹⁴ Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата. И той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.¹⁵ И фараонът каза на Йосиф: Сънувах сън, но няма кой да го изтълкува. И чух да казват за теб, че разбираш да тълкуваш сън.¹⁶ А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро.¹⁷ Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на реката.¹⁸ И ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.¹⁹ И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито никога на съм виждал толкова грозни по цялата египетска земя.²⁰ И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави.²¹ Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих.²² После видях в съня си, и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.²³ И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър.²⁴ И тънките класове погълнаха седемте добри класа. И казах съня на гадателите, но нямаше кой да ми го изтълкува.²⁵ Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи.²⁶ Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години — сънят е един.²⁷ А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър — те ще бъдат седем години на глад.²⁸ Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи.²⁹ Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя.³⁰ А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.³¹ Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък.³² А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.³³ И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.³⁴ Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя.³⁵ Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят.³⁶ И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.³⁷ И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги.³⁸ И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи?³⁹ Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти.⁴⁰ Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб.⁴¹ И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя.⁴² Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му.⁴³ После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя.⁴⁴ При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя!⁴⁵ И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя.⁴⁶ Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя.⁴⁷ И през седемте години на изобилие земята роди пребогато.⁴⁸ И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете — във всеки град прибра храната от околните му ниви.⁴⁹ Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра.⁵⁰ А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.⁵¹ И Йосиф нарече първородния Манасия, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.⁵² А втория нарече Ефрем, защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми.⁵³ А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя,⁵⁴ настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб.⁵⁵ Защото, когато огладня цялата египетска земя и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всичките египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, направете.⁵⁶ А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя.⁵⁷ И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

²⁴ Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът.

¹⁸ Така и Мелхиседек, царят на Салим, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино,

⁶ Ще те направя много плодовит и ще произведа народи от теб, и царе ще произлязат от теб.

³ Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти умираш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.

¹⁷ ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на враговете си.

¹² И Исаак зася в онази земя и събра през същата година стократно, и ГОСПОД го благослови.

³ И Всемогъщият Бог да те благослови и да те направи плодовит и да те умножи, така че да произлязат от теб множество народи,

¹⁴ И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

³² И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.³³ И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече Симеон.³⁴ И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви.³⁵ И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда. И престана да ражда.

⁶ Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече Дан.⁷ И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков.⁸ Тогава Рахил каза: Силни борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече Нефталим.⁹ Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.¹⁰ И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.¹¹ И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече Гад.¹² И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.¹³ Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир.

²¹ Побягна с целия си имот, стана и премина реката Ефрат, и се отправи към планината Галаад.

² Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях.

⁵ И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече.

⁵ И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече.⁶ Той им каза: Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах:⁷ Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

⁷ Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.⁸ А братята му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или ще владееш над нас? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.⁹ А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

⁹ А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.¹⁰ Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

¹⁴ И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем.

³⁶ А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.

¹ А Йосиф беше отведен в Египет и египтянинът Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

⁴ Йосиф намери благоволение пред него и му служеше. И той го постави за настоятел на дома си и предаде в ръката му всичко, което имаше.⁵ И откакто го постави за настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф. И ГОСПОДНОТО благословение беше върху всичко, което имаше в дома и по нивите.

⁵ И откакто го постави за настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф. И ГОСПОДНОТО благословение беше върху всичко, което имаше в дома и по нивите.⁶ И Петефрий остави всичко, което имаше, в ръката на Йосиф и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.

²⁰ И господарят му взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото, където бяха затворени царските затворници. И той остана там, в крепостната тъмница.

²² И тъмничният началник предаде в ръката на Йосиф всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница. И за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник.

¹ След това виночерпецът и хлебарят на египетския цар се провиниха пред господаря си, египетския цар.² И фараонът се разгневи на двамата си придворни — началника на виночерпците и началника на хлебарите —³ и ги сложи под стража в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, където беше затворен Йосиф.

⁵ И виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, и двамата сънуваха сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува сънят му.

⁵ И виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, и двамата сънуваха сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува сънят му.⁶ И Йосиф влезе при тях сутринта и видя, че бяха смутени.

⁶ И Йосиф влезе при тях сутринта и видя, че бяха смутени.⁷ И попита придворните на фараона, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, и каза: Защо днес лицата ви са така скръбни?⁸ А те му казаха: Сънувахме сън, а няма кой да го изтълкува. И Йосиф им каза: Тълкуванията не са ли от Бога? Моля ви, разкажете ми ги.

⁸ А те му казаха: Сънувахме сън, а няма кой да го изтълкува. И Йосиф им каза: Тълкуванията не са ли от Бога? Моля ви, разкажете ми ги.

¹² И Йосиф му каза: Ето значението му: трите пръчки са три дни.

¹² И Йосиф му каза: Ето значението му: трите пръчки са три дни.¹³ След три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти, и ще поднасяш чашата в ръката на фараона, по предишното право, когато ти му беше виночерпец.¹⁴ Но спомни си за мен, когато те постигне благополучието, моля те, окажи ми милост и спомени на фараона за мен, и ме избави от този дом.

¹⁴ Но спомни си за мен, когато те постигне благополучието, моля те, окажи ми милост и спомени на фараона за мен, и ме избави от този дом.¹⁵ Понеже наистина бях откраднат от еврейската земя, а и тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тази яма.¹⁶ Като видя началникът на хлебарите, че той тълкуваше добре, каза на Йосиф: И аз сънувах, и ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми.¹⁷ В най-горната кошница имаше всякакви ястия за фараона, приготвени от хлебаря, и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.¹⁸ А Йосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са три дни.

¹⁸ А Йосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са три дни.¹⁹ След три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те обеси на дърво, и птиците ще изкълват месата ти от теб.²⁰ И след три дни, на рождения си ден, фараонът направи угощение на всичките си слуги и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си:²¹ началника на виночерпците възстанови на службата му и той подаваше чашата в ръката на фараона,²² а началника на хлебарите обеси, както им беше изтълкувал Йосиф.²³ А началникът на виночерпците не си спомни за Йосиф, а го забрави.

² И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.³ И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката.⁴ И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди.

⁴ И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди.⁵ И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.⁶ И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.

⁶ И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.⁷ И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън.⁸ И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона.⁹ Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен.¹⁰ Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.¹¹ И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му.¹² А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата — на всеки от нас според съня му даде значението.¹³ И както ни изтълкува, така и стана — мен възстановиха на службата ми, а него обесиха.

¹⁶ А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро.

²⁰ И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави.²¹ Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих.

²¹ Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих.

²⁵ Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи.²⁶ Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години — сънят е един.²⁷ А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър — те ще бъдат седем години на глад.²⁸ Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи.²⁹ Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя.

²⁹ Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя.³⁰ А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

³⁰ А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.³¹ Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък.

³³ И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.³⁴ Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя.³⁵ Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят.³⁶ И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

³⁹ Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти.⁴⁰ Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб.⁴¹ И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя.

⁴⁴ При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя!⁴⁵ И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя.⁴⁶ Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя.⁴⁷ И през седемте години на изобилие земята роди пребогато.

⁴⁷ И през седемте години на изобилие земята роди пребогато.⁴⁸ И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете — във всеки град прибра храната от околните му ниви.⁴⁹ Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра.

⁴⁹ Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра.

⁵¹ И Йосиф нарече първородния Манасия, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

⁵³ А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя,⁵⁴ настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб.

⁵⁶ А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя.

¹ А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, Яков каза на синовете си: Защо се гледате един друг?² И каза: Ето, чух, че в Египет се намира жито. Слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем!

⁵ И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят жито, защото и в ханаанската земя имаше глад.

⁵ И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят жито, защото и в ханаанската земя имаше глад.⁶ А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята.

⁶ А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята.

³⁰ И казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да шпионират страната.

³³ И човекът, господарят на земята, каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята при мен и вземете жито за глада на домовете си, и си идете,

¹ А гладът се усилваше по земята.

⁶ Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оран, нито жетва.⁷ Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатък на земята и да опазя живота ви за голямо спасение.⁸ И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, който ме и направи отец на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата египетска земя.

⁸ И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, който ме и направи отец на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата египетска земя.⁹ Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мен незабавно!

¹¹ Там ще те храня — защото остават още пет години на глад — за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.

²⁶ И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя! А сърцето му примря, защото не им вярваше.

²⁰ И на Йосиф се родиха в египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.

¹³ А хляб нямаше по цялата земя, защото гладът беше много тежък и египетската земя и ханаанската земя изнемогваха от глад.

¹³ А хляб нямаше по цялата земя, защото гладът беше много тежък и египетската земя и ханаанската земя изнемогваха от глад.¹⁴ И Йосиф събра всичките пари, които се намираха в египетската и ханаанската земя, за житото, което купуваха. И Йосиф донесе парите във фараоновия дом.

¹⁴ И Йосиф събра всичките пари, които се намираха в египетската и ханаанската земя, за житото, което купуваха. И Йосиф донесе парите във фараоновия дом.¹⁵ И като се свършиха всичките пари в египетската земя и ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб! Защо да умираме пред теб, понеже се свършиха парите?

¹⁵ И като се свършиха всичките пари в египетската земя и ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб! Защо да умираме пред теб, понеже се свършиха парите?¹⁶ А Йосиф каза: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

¹⁶ А Йосиф каза: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.¹⁷ И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, овцете, говедата и магаретата им. И така, през онази година той ги нахрани с хляб срещу всичкия им добитък.

¹⁷ И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, овцете, говедата и магаретата им. И така, през онази година той ги нахрани с хляб срещу всичкия им добитък.¹⁸ И като измина онази година, дойдоха при него и втората година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките пари свършиха и добитъкът стана собственост на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

¹⁸ И като измина онази година, дойдоха при него и втората година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките пари свършиха и добитъкът стана собственост на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.¹⁹ Защо и ние да измрем пред очите ти, и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята.

¹⁹ Защо и ние да измрем пред очите ти, и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята.²⁰ И Йосиф купи за фараона цялата египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях. Така земята стана собственост на фараона.

²⁰ И Йосиф купи за фараона цялата египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях. Така земята стана собственост на фараона.²¹ И той пресели народа в градовете от единия край до другия край на египетските области.

²¹ И той пресели народа в градовете от единия край до другия край на египетските области.

²¹ И той пресели народа в градовете от единия край до другия край на египетските области.²² Само земята на жреците не купи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде, затова не продадоха земята си.

²² Само земята на жреците не купи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде, затова не продадоха земята си.²³ Тогава Йосиф каза на народа: Ето, днес купих вас и земята ви за фараона. Ето ви семе, засейте земята.

²³ Тогава Йосиф каза на народа: Ето, днес купих вас и земята ви за фараона. Ето ви семе, засейте земята.²⁴ И във времето на плода ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас — за да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.

²⁴ И във времето на плода ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас — за да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.²⁵ И те казаха: Ти запази живота ни. Нека намерим благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на фараона.

⁵ И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда аз при теб в Египет, са мои — Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.

¹³ И после Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.¹⁴ А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата си ръка — на главата на Манасия, като нарочно кръстоса ръцете си, защото Манасия беше първородният.

¹⁶ Ангелът, който ме избави от всяко зло, нека благослови момчетата, и нека се нарече на тях моето име и името на бащите ми Авраам и Исаак, и нека нараснат в голямо множество сред земята!¹⁷ Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на главата на Ефрем, не одобри и хвана ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем на главата на Манасия.¹⁸ И Йосиф каза на баща си: Не така, татко мой, защото този е първородният — възложи дясната си ръка на неговата глава!

¹⁸ И Йосиф каза на баща си: Не така, татко мой, защото този е първородният — възложи дясната си ръка на неговата глава!¹⁹ Но баща му отказа, като рече: Зная, сине мой, зная. И той ще стане народ, и той ще бъде велик, но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.

¹⁹ Но баща му отказа, като рече: Зная, сине мой, зная. И той ще стане народ, и той ще бъде велик, но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.²⁰ И така, в онзи ден ги благослови, като каза: С теб Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! И постави Ефрем пред Манасия.

²² Йосиф е плодоносна фиданка, плодоносна вейка край извор, клончетата й прехвърлят стената.

²⁰ Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес.

²³ и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф.

²² Тогава фараонът поръча на целия си народ, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в реката, а всяка дъщеря оставяйте жива!

¹⁶ А мадиамският свещеник имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят стадото на баща си.

⁹ Но ако не повярват и на тези две знамения и не послушат гласа ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сухото; и водата, която извадиш от реката, ще стане кръв на сухото.

¹³ Тогава Мойсей каза: Моля ти се, Господи, изпрати чрез когото искаш да изпратиш!

¹¹ Но фараонът повика мъдреците и заклинателите и те, египетските магьосници, направиха същото със заклинанията си.

²² Но и египетските магьосници със заклинанията си направиха същото. И сърцето на фараона се закорави, и той не ги послуша, както беше казал ГОСПОД.

⁷ Но и магьосниците направиха същото със заклинанията си и направиха да излязат жаби по египетската земя.

¹⁸ И магьосниците работеха да направят същото със заклинанията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по хората и по животните.¹⁹ Тогава магьосниците казаха на фараона: Божи пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил.

¹⁹ Тогава магьосниците казаха на фараона: Божи пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил.

¹¹ И магьосниците не можаха да стоят пред Мойсей поради възпалението, защото възпалението беше на магьосниците, както на всичките египтяни.

¹⁴ Защото този път Аз изпращам всичките Си язви против сърцето ти, върху слугите ти и върху народа ти, за да познаеш, че по цялата земя няма подобен на Мен.

¹⁶ Тогава фараонът бързо повика Мойсей и Аарон и каза: Съгреших против ГОСПОДА, вашия Бог, и против вас.

⁷ А против израилевите синове, от човек до животно, дори куче няма да поклати езика си, за да познаете, че ГОСПОД прави разлика между египтяните и Израил.

¹¹ Така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си. Да го ядете набързо, Пасха на ГОСПОДА е.

¹⁹ Сега послушай гласа ми; ще те посъветвам и Бог да бъде с теб. Ти представлявай народа пред Бога и ти представяй делата пред Бога,²⁰ и ги учи на наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.²¹ Но си избери измежду целия народ способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и ги постави над тях за хилядници, стотници, петдесетници и десетници.²² И нека те всякога съдят народа. Всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами. Така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.

⁶ Да направиш и петдесет златни куки и с куките да съединиш завесите една за друга, така че скинията да стане едно цяло.

³¹ Да не се отнасяте към онези, които извикват мъртви, и към врачовете; не ги посещавайте да се осквернявате чрез тях. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

⁶ И човек, който се отнесе към онези, които извикват мъртвите и към врачовете, за да блудства след тях, Аз ще насоча лицето Си против онзи човек и ще го изтребя изсред народа му.

³ от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизат в отряда, за да вършат работата в шатъра за срещане.

⁶ И каза: Слушайте сега думите Ми! Ако има пророк между вас, Аз, ГОСПОД, ще му стана познат чрез видение, насън ще му говоря.

¹⁹ Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той каза и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го извърши? Изговори и няма ли да го утвърди?

¹⁸ И ГОСПОД каза на Мойсей: Вземи си Иисус, сина на Навий, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си.

¹⁴ А Мойсей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход,

¹³ Изберете мъдри и разумни, и известни мъже отсред племената си и аз ще ги поставя над вас като началници.

²⁸ за да не каже земята, от която ни изведе: Понеже ГОСПОД не можа да ги заведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги убие в пустинята.

¹⁰ Защото земята, в която влизаш, за да я притежаваш, не е като египетската земя, от която излязохте, където ти сееше семето си и го напояваше с крака си като зеленчукова градина.

⁹ Когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, да не се учиш да правиш според мерзостите на онези народи.¹⁰ Да не се намира между теб никой, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, или врач, или астролог, или заклинател, или гадател,¹¹ или който прави магии, или медиум, или спиритист, или който вика мъртвите;¹² защото всеки, който прави тези неща, е омразен за ГОСПОДА и поради тези мерзости ГОСПОД, твоят Бог, ги изгонва отпред теб.¹³ Да принадлежиш изцяло на ГОСПОДА, своя Бог.¹⁴ Защото тези народи, които ще завладееш, слушат астролози и врачове; но колкото до теб, ГОСПОД, твоят Бог, не ти е позволил това.

¹⁴ с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино — кръв гроздова.

¹⁷ Славата му е като на първородния му юнец и роговете му — като роговете на дивото говедо; с тях той ще избоде народите, всички заедно, до краищата на земята. Тези са Ефремовите десетки хиляди, тези са Манасиевите хиляди.

⁶ И ГОСПОД каза на Иисус: Не се страхувай от тях, защото утре, около този час, Аз ще ги предам всички избити пред Израил; да прережеш сухожилята на конете им и да изгориш колесниците им с огън!

³⁰ И свещеникът Финеес и първенците на обществото, началниците на израилевите хиляди, които бяха с него, чуха думите, които говориха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия и те им се видяха добри.

⁵ Защото идваха с добитъка си и с шатрите си и нахлуваха многобройни като скакалци; и те, и камилите им бяха безброй; и навлизаха в земята, за да я опустошават.

¹² А мадиамците и амаличаните, и всичките източни жители лежаха в долината, многобройни като скакалци; и камилите им бяха безброй, като пясъка на морския бряг по множество.¹³ И когато Гедеон дойде, ето, един човек разказваше сън на другаря си и каза: Ето, сънувах сън, и ето, една пита от ечемичен хляб се търкулна в мадиамския стан и дойде до шатъра, и го удари така че падна; и го обърна с краката нагоре и шатърът се срина.¹⁴ А другарят му отговори и каза: Това не е нищо друго, освен мечът на Гедеон, сина на Йоас, един израилтянин; Бог е предал Мадиам и целия стан в ръката му.

⁷ ГОСПОД осиромашава и обогатява, смирява и възвишава.⁸ Въздига бедния от праха и издига сиромаха от бунището, за да ги сложи да седят с благородните; славен престол им дава в наследство. Защото стълбовете на земята са на ГОСПОДА и Той е поставил на тях света.

⁶ Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотяните, и Той ги съсипа, и ги порази с хемороиди — и Азот, и областта му.

¹ Тогава Самуил взе съда с масло и го изля на главата му, и го целуна, и каза: Не те ли помаза ГОСПОД за княз над наследството Си?

⁵ А филистимците се събраха да се бият с Израил: тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, и народ като пясъка на морския бряг по множество. И се изкачиха и се разположиха на стан в Михмас, на изток от Ветавен.

²¹ Така Давид дойде при Саул и застана пред него; и той го обикна много и Давид му стана оръженосец.

³⁶ И целият народ видя това и то му се видя добро, както и всичко, което правеше царят, се виждаше добро на целия народ.

⁴ Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.

¹⁸ и Ваная, синът на Йодая, беше над херетците и фелетците; и синовете на Давид бяха велможи.

²⁴ И Мемфивостей, синът на Саул, слезе да посрещне царя. А той нито беше измил краката си, нито беше сресал брадата си, нито беше изпрал дрехите си от деня, когато царят замина, до деня, когато се върна с мир.

²⁶ и яирецът Ирас също беше велможа при Давид.

¹³ И Гад дойде при Давид и му съобщи, и му каза: Да дойдат ли седем години глад в земята ти, или да бягаш три месеца от враговете си, докато те преследват, или да има три дни мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да върна на Този, който ме изпрати.

¹⁹ И Давид се изкачи според словото на Гад, както ГОСПОД беше заповядал.

¹⁵ Тогава Соломон се събуди, и ето, беше сън. И той дойде в Ерусалим и застана пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, и принесе всеизгаряния, и принесе примирителни жертви, и направи угощение за всичките си слуги.

⁶ Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които бяха стояли пред баща му Соломон, докато беше жив, и каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

⁸ Но той отхвърли съвета на старейшините, който му дадоха, и се посъветва с младежите, които бяха израснали заедно с него и стояха пред него.

¹ А тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на Ахав: Жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, пред когото стоя — тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума!

² И Ахав говори на Навутей и каза: Дай ми лозето си да ми стане зеленчукова градина, понеже е близо до къщата ми. А вместо него ще ти дам по-добро лозе или, ако ти се вижда добре, ще ти дам стойността му в пари.

²⁵ И в Самария настана голям глад. И ето, обсаждаха я, докато една магарешка глава се продаваше за осемдесет сребърни сикъла, а четвърт кав гълъбова тор — за пет сребърни сикъла.²⁶ И когато израилевият цар минаваше по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!²⁷ А той каза: Ако ГОСПОД не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли, или от лина?

²⁷ А той каза: Ако ГОСПОД не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли, или от лина?²⁸ И царят й каза: Какво ти е? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.²⁹ И така, сварихме моя син и го изядохме. А на следващия ден й казах: Дай твоя син да го изядем — а тя скри сина си!

¹ А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, и й беше казал: Стани и иди, ти и домът ти, и пребивавай където можеш да пребиваваш, защото ГОСПОД е повикал глада и той ще дойде на земята за седем години.

¹¹ И телохранителите, всеки с оръжията си в ръка, застанаха около царя, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, при олтара и при дома.¹² Тогава Йодая изведе царския син и положи на него короната и свидетелството. И го направиха цар и го помазаха, и плеснаха с ръце и извикаха: Да живее царят!

²⁶ И жителите им бяха безсилни, уплашиха се, посрамиха се, бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на къщния покрив, която изсъхва, преди да е пораснала.

²⁹ И той смени затворническите си дрехи и се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си.

¹² И мъжете вършеха работата честно. А надзиратели над тях бяха левитите Яат и Авдия от синовете на Мерарий и Захария и Месулам от синовете на каатците, за да надзирават, а от другите левити — всички, които добре си служеха с музикалните инструменти.

⁹ Йоил, синът на Зехрий, беше надзирател над тях, а Юда, синът на Сенуй, беше втори над града.

¹⁰ Тогава царят извади пръстена си от ръката си и го даде на агагеца Аман, сина на Амидата, притеснителя на юдеите.

¹² Тогава, на тринадесетия ден от първия месец, повикаха царските писари и се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи и на областните управители на всяка област, и на началниците на всеки народ; на всяка област според писмеността й и на всеки народ според езика му; писа се в името на цар Асуир и се подпечата с царския пръстен.

¹ И когато Мардохей научи всичко, което беше станало, той раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе сред града, и завика силно и горчиво.² И дойде пред царската порта, защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.³ И във всяка област, където стигна заповедта на царя и разпоредбата му, настана голяма скръб между юдеите и пост, и плач, и ридание; и мнозина имаха под себе си вретище и пепел.⁴ И момичетата на Естир и скопците й дойдоха и й съобщиха това; и царицата много се уплаши. И изпрати дрехи, за да облекат Мардохей и да свалят вретището от него, но той не прие.

¹ И на третия ден Естир се облече в царските си одежди и застана във вътрешния двор на царската къща, срещу царската къща. А царят седеше на царския си престол в царската къща, срещу входа на къщата.

¹ През онази нощ сънят побягна от царя. И той заповяда да донесат книгата на паметните събития, на летописите; и те се прочетоха пред царя.

⁷ И Аман каза на царя: За човека, когото царят благоволява да почете,⁸ нека донесат царска одежда, с която се облича царят, и кон, на който язди царят, на чиято глава се слага царска корона,

⁸ нека донесат царска одежда, с която се облича царят, и кон, на който язди царят, на чиято глава се слага царска корона,⁹ и одеждата и конят да се дадат в ръката на един от най-видните царски началници. И нека облекат човека, когото царят благоволява да почете, и да го разведат възседнал на коня по градския площад и да викат пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете!

⁹ и одеждата и конят да се дадат в ръката на един от най-видните царски началници. И нека облекат човека, когото царят благоволява да почете, и да го разведат възседнал на коня по градския площад и да викат пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете!¹⁰ Тогава царят каза на Аман: Бързо вземи одеждата и коня, както каза, и направи така на юдеина Мардохей, който седи в царската порта! Да не пропуснеш нищо от всичко, което каза!¹¹ И Аман взе одеждата и коня и облече Мардохей, и го разведе възседнал на коня по градския площад и викаше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете!¹² После Мардохей се върна в царската порта. А Аман изтича у дома си наскърбен и с покрита глава.

² И царят извади пръстена си, който беше взел от Аман, и го даде на Мардохей. А Естир постави Мардохей над дома на Аман.

⁸ Сега вие пишете по отношение на юдеите, каквото ви се вижда добро, в името на царя, и го подпечатайте с царския пръстен, защото писмо, писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен, не може да се отмени.

¹⁰ И Мардохей писа в името на цар Асуир и подпечата с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци, конници, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отбрани кобили,

¹⁵ А Мардохей излезе от присъствието на царя в царско облекло от син и бял памук и с голяма златна корона, и с наметало от висон и пурпур. А градът Суса ликуваше и се веселеше.

³ Защото юдеинът Мардохей стана втори след цар Асуир, велик между юдеите и благоприятен на многото си братя. Той търсеше доброто на народа си и говореше за мир за целия си род.

³ И имотът му беше седем хиляди глави дребен добитък и три хиляди камили, и петстотин чифта говеда, и петстотин магарици, и голямо множество слуги; и този човек беше най-голям от всичките жители на изтока.

¹² Осуетява замислите на коварните и ръцете им не изпълняват начинанието си.¹³ Улавя мъдрите в лукавството им, на хитрите съветът се проваля.

²⁰ В глад от смърт ще те откупи и във война — от силата на меча.

²⁷ и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

⁸ Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.

¹⁴ Наистина Бог говори веднъж или два пъти, но човекът не внимава:¹⁵ в сън, в нощно видение, когато дълбок сън хората напада, когато дремят на леглата си,

¹⁵ в сън, в нощно видение, когато дълбок сън хората напада, когато дремят на леглата си,¹⁶ тогава Той отваря на хората ушите и запечатва в тях поука,

¹² Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете на пътя, когато след малко пламне Неговият гняв. Блажени всички, които се уповават на Него.

¹⁴ Довереният съвет на ГОСПОДА е за онези, които Му се боят, и заветът Му ще им се обяви.

⁵ Защото гневът Му е за миг, а благоволението Му е за живот; вечер пренощува плач, а сутринта е радост.

¹¹ Обърнал си плача ми в радост за мен; съблякъл си ми вретището и си ме препасал с радост,

¹⁹ за да избави душата им от смърт, в глад да ги запази живи.

¹⁹ Те няма да се посрамят във време на зло и в дни на глад ще бъдат сити.

¹⁰ Слушай, дъще, внимавай и приклони ухото си: забрави и народа си, и бащиния си дом.

¹⁶ Изобилие от жито ще има в земята, на върха на планините; плодът му ще се люлее като Ливан и жителите на града ще процъфтяват като земната трева.

²⁰ Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

²⁷ Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,

² ГОСПОД изяви спасението Си, откри правдата Си пред очите на народите.

¹⁶ После наложи глад върху земята, строши всяка подпорка на хляба.

¹⁶ После наложи глад върху земята, строши всяка подпорка на хляба.¹⁷ Изпрати пред тях човек — Йосиф беше продаден за роб.

¹⁷ Изпрати пред тях човек — Йосиф беше продаден за роб.¹⁸ Стиснаха краката му в окови, душата му — в желязо.¹⁹ До времето, когато думата му се изпълни, словото на ГОСПОДА го изпитваше.

¹⁹ До времето, когато думата му се изпълни, словото на ГОСПОДА го изпитваше.²⁰ Царят изпрати и го освободи, господарят на народите го пусна на свобода.²¹ Направи го господар над дома си и управител над целия си имот,²² за да връзва князете му според волята си и да учи старейшините му на мъдрост.

²² за да връзва князете му според волята си и да учи старейшините му на мъдрост.

⁷ Издига бедния от пръстта и възвишава сиромаха от праха,⁸ за да го сложи да седне с първенци, с първенците на народа Си.

⁶ Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,⁷ с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

⁹ защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица за шията ти.

⁶ Иди при мравката, ленивецо, виж пътищата й и стани мъдър.⁷ Тя, без да има началник, надзирател или управител,⁸ приготвя хляба си през лятото, събира храната си в жетва.

²⁰ Езикът на праведния е избрано сребро, сърцето на безбожните не струва нищо.

² Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

³ Благоразумният вижда злото и се скрива, а простите вървят напред и се наказват.

²⁹ Виждаш ли човек, прилежен в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

¹¹ Както златни ябълки в сребърни съдове, така е дума, казана на място.

¹² Благоразумният вижда нещастието и се скрива, а простите вървят напред и плащат.

⁷ Нека пийне и забрави бедността си, и не помни вече злостраданието си.

²² Прави си завивки и облеклото й е висон и пурпур.

²⁴ Прави тъкани и ги продава и доставя пояси на търговеца.

¹⁰ Красиви са бузите ти с украшения и шията ти с огърлици.

¹⁹ И когато ви кажат: Допитвайте се до медиумите и до спиритистите, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Да се допита ли до мъртвите за живите?

²⁰ граби отдясно, но гладува, яде наляво, но не се насища! Всеки ще яде плътта на ръката си:

²⁴ ГОСПОД на Войнствата се закле и каза: Непременно, както намислих, така ще бъде; и както реших, така ще стане —²⁵ да съкруша Асирия в земята Си и да я стъпча на планините Си. И яремът му ще се вдигне от тях и товарът му ще се снеме от плещите им.²⁶ Това е решението, решено за цялата земя, и това е ръката, простряна над всичките народи.²⁷ Защото ГОСПОД на Войнствата реши — и кой ще попречи? И ръката Му е простряна — и кой ще я върне?

³ И духът на Египет ще повехне в него и ще осуетя намеренията му. И ще се допитат до идолите и врачовете, до медиумите и спиритистите.

⁵ И водите ще пресъхнат от морето, реката Нил ще пресекне и ще изсъхне.⁶ Реките ще смърдят и египетските канали ще спаднат и ще пресекнат, рогозът и тръстиката ще повехнат.

¹¹ Наистина първенците на Цоан са безумни, мъдрите съветници на фараона; съветът им стана безсловесен. Как казвате на фараона: Аз съм син на мъдри, син на древни царе?¹² Тогава, къде са мъдреците ти? Нека ти заявят сега и нека разберат какво е решил ГОСПОД на Войнствата за Египет!¹³ Първенците на Танис обезумяха, първенците на Мемфис се заблудиха и водачите на племената му измамиха Египет.

¹⁷ И след седемдесет години ГОСПОД ще посети дъщерята на Тир; и тя ще се върне към печалбата си и ще блудства с всички земни царства по лицето на света.

²⁰ Земята ще залита като пиян и ще се мята като колиба. Беззаконието й ще натегне върху нея и ще падне, и няма вече да стане.

¹⁴ затова, ето, ще продължа да върша чудно дело с този народ, чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите му ще погине, и разумът на разумните му ще се скрие.

³³ Защото Тофет е отдавна приготвен и за царя е подготвен. Дълбок и широк го направи, кладата му е с огън и много дърва; като поток от сяра диханието на ГОСПОДА ще го запали.

¹ Утешавайте, утешавайте народа Ми, казва вашият Бог.² Говорете по сърцето на Ерусалим и извикайте към него, че времето на робуването му се изпълни, че беззаконието му се прости, защото взе от ръката на ГОСПОДА двойно за всичките си грехове.

²² Нека ги приведат и нека ни кажат какво ще стане! Кажете предишното, какво е било, за да го вземем присърце и да узнаем следствието му! Или известете ни бъдещето,²³ кажете какво идва после, за да познаем, че сте богове. Да, направете някакво добро или направете някакво зло, за да се ужасим и да го видим всички заедно.

⁹ Нека се съберат заедно всичките народи и нека се струпат племената! Кой от тях може да изяви това и да ни извести какво е било отначало? Нека доведат свидетелите си и да се оправдаят, за да чуят хората и да кажат: Истина е!

¹⁰ който от началото изявявам края и от древността — нестаналите още неща; който казвам: Намерението Ми ще се извърши и ще направя всичко, което Ми е угодно.¹¹ Аз съм, който викам хищна птица от изток, от далечна земя — мъжа по Своя план. Да, говорих и ще го направя да стане; намислих и ще го извърша.

¹² Застани сега с магиите си и с многото си заклинания, в които си се трудила от младостта си! Може би ще имаш полза! Може би ще уплашиш някого!¹³ Умори се в многото си съвещания. Нека застанат сега астролозите, звездобройците и предвещателите по новолунията и да те спасят от това, което идва върху теб!

¹⁶ Защото няма да се съдя с хората вечно и няма навеки да се гневя, защото духът им би примрял пред Мен, и душите, които Аз съм направил.

³ да наредя за наскърбените в Сион; да им дам венец вместо пепел, масло на радост — вместо плач, облекло на хваление — вместо унил дух, за да се наричат дървета на правда, насадени от ГОСПОДА за Негова прослава.

¹⁰ Ще се веселя много в ГОСПОДА, душата ми ще се радва в моя Бог, защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда, като младоженец, украсен с венец като първосвещеник, и като невяста, накитена с украшенията си.

¹⁶ така че, който се благославя на земята, да се благославя в Бога на истината*; и който се кълне на земята, да се кълне в Бога на истината*; защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите Ми.

¹⁰ Виж, в този ден те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да разоряваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

¹ ГОСПОДНОТО слово, което беше към Еремия относно сушата:² Юда ридае, и портите му изнемощяват. Седят в черно на земята и викът на Ерусалим се издига.³ И благородните му пращат малките си за вода; те идват при кладенците, не намират вода, връщат се с празните си съдове; посрамват се и се опозоряват и покриват главите си.⁴ Понеже земята се напука, защото нямаше дъжд на земята, земеделците се посрамват, покриват главите си.⁵ Дори и кошутата на полето ражда и изоставя малкото си, понеже няма трева.⁶ И дивите магарета стоят по голите височини, задъхват се за въздух като чакали, очите им чезнат понеже няма зеленина.

¹ ГОСПОД ми показа, и ето, две кошници смокини, сложени пред ГОСПОДНИЯ храм, след като вавилонският цар Навуходоносор беше пленил от Ерусалим юдовия цар Йехония, сина на Йоаким, и юдовите първенци, и занаятчиите, и ковачите и ги беше отвел във Вавилон.² В едната кошница бяха много добри смокини, като ранните смокини; а в другата кошница бяха много лоши смокини, които поради негодността си не можеха да се ядат.³ И ГОСПОД ми каза: Какво виждаш, Еремия? И казах: Смокини — добрите смокини са много добри, а лошите са много лоши, така че поради негодността си не могат да се ядат.

⁵ Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Както тези добри смокини, така ще погледна за добро пленените от Юда, които изпратих от това място в халдейската земя.

⁸ И както лошите смокини, които поради негодността си не могат да се ядат, да, така казва ГОСПОД: Така ще направя юдовия цар Седекия и първенците му, и остатъка от Ерусалим, останалите в тази земя, които живеят в египетската земя.

²² Както не може да се изброи небесното войнство и да се измери морският пясък, така ще умножа потомството на слугата Си Давид, и левитите, които Ми служат.

³² И му говори любезно и постави неговия престол над престола на царете, които бяха с него във Вавилон.³³ И той смени затворническите си дрехи и се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си.

³ Даже чакалите дават мляко и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята.⁴ Езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им подаде.⁵ Онези, които ядяха избрани ястия, гинат по улиците, отгледаните в пурпур прегръщат бунището.⁶ Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше разорен в един миг, без да го допрат човешки ръце.⁷ Назиреите й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им беше по-червена от рубини, блестяха като сапфир.⁸ По тъмно от сажди е лицето им, не се познават по улиците. Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.⁹ По-щастливи бяха убитите от меч от убитите от глад, защото тези чезнат прободени от липсата на плодовете на полето.¹⁰ Ръцете на милостивите жени свариха децата им; те им станаха храна при разрушението на дъщерята на народа ми.

³ И ми каза: Сине човешки, нахрани корема си и напълни вътрешността си с този свитък, който ти давам. И аз го изядох и беше в устата ми сладък като мед.

¹⁰ И те облякох с везани дрехи и те обух с чехли от язовски кожи, и те препасах с висон, и те покрих с коприна.¹¹ И те украсих с накити, сложих гривни на ръцете ти и огърлица на шията ти.

¹⁰ И ето, въпреки че е посадена, ще успее ли? Няма ли да изсъхне напълно, щом я докосне източният вятър? В лехите, където растеше, ще изсъхне.

¹² Но беше изтръгната с ярост и хвърлена на земята, и източният вятър изсуши плода й; силните й пръчки се счупиха и изсъхнаха, огън ги пояде.

⁷ От извезан висон от Египет беше платното ти, за да ти бъде за знаме; синьо и мораво от островите на Елиса беше покровът ти.

³ Говори и кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз съм против теб, фараоне, царю на Египет, ти голямо чудовище, което лежиш сред реките си, което казваш: Реката ми е моя, аз я направих за себе си!

⁹ И египетската земя ще бъде пустош и опустошение. И ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, защото той каза: Реката е моя, и аз я направих.

¹⁷ Младежите на Илиопол и Пивесет ще паднат от меч, а останалите ще отидат в плен.

³ И видът на видението, което видях, беше като видението, което видях, когато дойдох да пророкувам за разрушението на града. Виденията бяха като видението, което видях при реката Ховар, и паднах на лицето си.

¹⁹ И царят разговаря с тях и между всички тях не се намери друг като Даниил, Анания, Мисаил и Азария; и те стояха пред царя.²⁰ И във всяко дело, което изискваше мъдрост и разбиране, за което царят ги попита, ги намери десет пъти по-добри от всичките книжници и гадатели, които бяха в цялото му царство.

¹ И във втората година от царуването на Навуходоносор, Навуходоносор сънува сънища и духът му се обезпокои и сънят побягна от него.

¹ И във втората година от царуването на Навуходоносор, Навуходоносор сънува сънища и духът му се обезпокои и сънят побягна от него.² И царят каза да повикат книжниците и гадателите, заклинателите и халдейците, за да разкрият на царя сънищата му. И те влязоха и застанаха пред царя.

² И царят каза да повикат книжниците и гадателите, заклинателите и халдейците, за да разкрият на царя сънищата му. И те влязоха и застанаха пред царя.³ И царят им каза: Сънувах сън; и духът ми е обезпокоен да разбера съня.

³ И царят им каза: Сънувах сън; и духът ми е обезпокоен да разбера съня.⁴ И халдейците говориха на царя на арамейски: Царю, да си жив до века! Кажи съня на слугите си, и ние ще изявим тълкуванието му.⁵ Царят отговори и каза на халдейците: Решението ми е твърдо: Ако не ми известите съня и тълкуванието му, ще бъдете разсечени на части и къщите ви ще бъдат обърнати на бунища;⁶ но ако съобщите съня и тълкуванието му, ще получите от мен подаръци, награди и голяма чест. И така, съобщете ми съня и тълкуванието му.⁷ Те отговориха втори път и казаха: Нека царят каже съня на слугите си, и ние ще изявим тълкуванието му.

⁷ Те отговориха втори път и казаха: Нека царят каже съня на слугите си, и ние ще изявим тълкуванието му.⁸ Царят отговори и каза: Зная със сигурност, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че решението ми е твърдо.

⁸ Царят отговори и каза: Зная със сигурност, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че решението ми е твърдо.⁹ Така че, ако не ми известите съня, има само едно решение за вас — защото сте се наговорили да говорите лъжливи и измамни думи пред мен, докато се променят времената. И така, кажете ми съня, и аз ще зная, че можете да ми изявите и тълкуванието му.¹⁰ Халдейците отговориха пред царя и казаха: Няма човек на света, който да може да изяви делото на царя — защото никой цар, и велик и могъщ, не е изисквал такова нещо от книжник или гадател, или халдеец.¹¹ И това нещо, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го изяви пред царя освен боговете, чието жилище не е при смъртните.

¹⁸ за да измолят милост от небесния Бог за тази тайна, за да не бъдат погубени Даниил и другарите му с останалите вавилонски мъдреци.¹⁹ След това тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил благослови небесния Бог.²⁰ Даниил проговори и каза: Да бъде благословено Божието Име от века и до века, защото мъдростта и силата са Негови!²¹ Той променя времената и годините, сваля царе и поставя царе. Той дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.²² Той открива дълбоките и скрити неща, Той знае онова, което е в тъмнината, и светлината обитава с Него.²³ На Теб, Боже на бащите ми, благодаря и Теб прославям, че си ми дал мъдрост и сила и си ми дал да узная онова, което помолихме от Теб — защото Ти ни даде да узнаем делото на царя.

²⁵ Тогава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от пленените от Юда, който ще извести на царя тълкуванието.

²⁷ Даниил отговори пред царя и каза: Тайната, която царят изисква, не могат да изявят на царя нито мъдреци, нито гадатели, нито книжници, нито гледачи.²⁸ Но има Бог на небесата, който открива тайни, и Той известява на цар Навуходоносор какво ще стане в последните дни. Сънят ти и виденията на главата ти на леглото ти са тези:

²⁸ Но има Бог на небесата, който открива тайни, и Той известява на цар Навуходоносор какво ще стане в последните дни. Сънят ти и виденията на главата ти на леглото ти са тези:

²⁸ Но има Бог на небесата, който открива тайни, и Той известява на цар Навуходоносор какво ще стане в последните дни. Сънят ти и виденията на главата ти на леглото ти са тези:²⁹ В теб, царю, се надигнаха размишления на леглото ти за това, какво ще стане след това; и Онзи, който открива тайни, ти е известил какво ще стане.

²⁹ В теб, царю, се надигнаха размишления на леглото ти за това, какво ще стане след това; и Онзи, който открива тайни, ти е известил какво ще стане.³⁰ А на мен тази тайна се откри не чрез мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, а за да се извести на царя тълкуването на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.

⁴⁵ понеже си видял, че от планината се е откъснал камък, но не с ръце, и е разбил желязото, бронза, глината, среброто и златото. Великият Бог е известил на царя какво ще стане след това. Сънят е верен и тълкуванието му — достоверно.⁴⁶ Тогава цар Навуходоносор падна на лицето си и се поклони на Даниил и заповяда да му принесат принос и кадения.

⁴⁶ Тогава цар Навуходоносор падна на лицето си и се поклони на Даниил и заповяда да му принесат принос и кадения.⁴⁷ Царят отговори на Даниил и каза: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и открива тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.

⁴⁷ Царят отговори на Даниил и каза: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и открива тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.

⁴⁷ Царят отговори на Даниил и каза: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и открива тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.⁴⁸ Тогава царят възвеличи Даниил и му даде множество големи подаръци и го постави за владетел над цялата вавилонска област и за главен началник над всичките вавилонски мъдреци.

² Беше ми угодно да оповестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог ми направи.

² Беше ми угодно да оповестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог ми направи.³ Колко велики са знаменията Му и колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство и Неговото владичество — от поколение в поколение.

⁵ Видях сън, който ме уплаши, и размишленията на леглото ми и виденията на главата ми ме уплашиха.

⁵ Видях сън, който ме уплаши, и размишленията на леглото ми и виденията на главата ми ме уплашиха.⁶ И издадох указ да се въведат пред мен всичките вавилонски мъдреци, за да ми известят тълкуванието на съня.

⁶ И издадох указ да се въведат пред мен всичките вавилонски мъдреци, за да ми известят тълкуванието на съня.⁷ Тогава влязоха книжниците, гадателите, халдейците и гледачите, и аз разказах съня пред тях, но не ми известиха тълкуванието му.

⁷ Тогава влязоха книжниците, гадателите, халдейците и гледачите, и аз разказах съня пред тях, но не ми известиха тълкуванието му.⁸ А накрая дойде пред мен Даниил, чието име е Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него:

⁸ А накрая дойде пред мен Даниил, чието име е Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него:⁹ Валтасасаре, началнико на книжниците, понеже зная, че духът на светите богове е в теб и никаква тайна не ти е трудна, обясни ми виденията на съня ми, който видях, и тълкуванието му.

⁹ Валтасасаре, началнико на книжниците, понеже зная, че духът на светите богове е в теб и никаква тайна не ти е трудна, обясни ми виденията на съня ми, който видях, и тълкуванието му.¹⁰ Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах, и ето, дърво сред земята, а височината му беше огромна.¹¹ Дървото стана голямо и здраво, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на цялата земя.¹² Листата му бяха хубави, плодът му — изобилен и на него имаше храна за всички; полските животни намираха сянка под него и небесните птици живееха в клоните му, и от него се хранеше всяко създание.¹³ Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свят страж слезе от небето.¹⁴ Той извика силно и каза така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него и птиците от клоните му!¹⁵ Но пъна с корените му оставете в земята, и то стегнат с обръч от желязо и бронз сред полската зеленина; и нека се мокри от небесната роса и нека участва с животните в тревата на земята.¹⁶ Нека човешкото му сърце се измени и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.¹⁷ Чрез решение на стражите е дошло това послание и делото е по думата на светите, за да разберат живите, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска, и поставя над него най-нищожния измежду хората.¹⁸ Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи тълкуванието му, защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми извести тълкуванието, а ти можеш, защото духът на светите богове е в теб.

¹⁸ Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи тълкуванието му, защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми извести тълкуванието, а ти можеш, защото духът на светите богове е в теб.¹⁹ Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за известно време и размислите му го плашеха. Царят проговори и каза: Валтасасаре, сънят и тълкуванието му да не те плашат! Валтасасар каза в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде за онези, които те мразят, и тълкуванието му — за враговете ти!

²⁷ Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да оставиш греховете си чрез правда и беззаконията си — чрез милост към бедните, ако искаш да се продължи благоденствието ти.

⁶ Тогава лицето на царя пребледня и мислите му го уплашиха, така че ставите на бедрата му се разхлабиха и коленете му се удряха едно в друго.⁷ Царят извика силно да въведат гадателите, халдейците и гледачите. И царят проговори и каза на вавилонските мъдреци: Който прочете това писание и ми изяви значението му, ще бъде облечен в мораво, златна огърлица ще се окачи на шията му и ще бъде третият властник в царството.

⁷ Царят извика силно да въведат гадателите, халдейците и гледачите. И царят проговори и каза на вавилонските мъдреци: Който прочете това писание и ми изяви значението му, ще бъде облечен в мораво, златна огърлица ще се окачи на шията му и ще бъде третият властник в царството.⁸ Тогава влязоха всичките царски мъдреци, но не можаха да прочетат писанието, нито да известят на царя значението му.

¹¹ Има мъж в царството ти, в когото е духът на светите богове. И в дните на баща ти в него се намериха просветление, разум и мъдрост като мъдростта на боговете. И цар Навуходоносор, баща ти, го постави за началник на книжниците, на гадателите, на халдейците и на гледачите, царю,¹² защото превъзходен дух и знание, разум, тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на трудности се намираха у този Даниил, на когото царят даде името Валтасасар. Нека сега бъде повикан Даниил, и той ще изяви значението.

¹⁴ Чух за теб, че духът на боговете бил в теб и че просветление, разум и превъзходна мъдрост се намирали в теб.

¹⁶ И аз чух за теб, че си могъл да тълкуваш и да разрешаваш трудности; ако можеш сега да прочетеш написаното и да ми съобщиш значението му, ще бъдеш облечен в мораво, златна огърлица ще се окачи на шията ти и ще бъдеш третият властник в царството.

²⁹ Тогава Валтасар заповяда и облякоха Даниил в мораво, окачиха златна огърлица около шията му и прогласиха за него, че ще бъде третият властник в царството.

³ Тогава този Даниил се отличаваше от другите началници и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

¹ В първата година на вавилонския цар Валтасар, Даниил видя сън и видения на главата си на леглото си. Тогава записа съня и началото на словото беше така:² Даниил проговори и каза: Видях във видението си през нощта, и ето, четирите небесни ветрища се спуснаха върху голямото море.³ И четири големи звяра се надигнаха от морето, различни един от друг.⁴ Първият беше като лъв и имаше орлови криле. Аз гледах, докато крилете му се изскубаха и той беше вдигнат от земята и изправен на краката си като човек и му се даде човешко сърце.⁵ И ето, друг, втори звяр, подобен на мечка. И той беше изправен на една страна и имаше три ребра в устата си между зъбите си. И му казаха така: Стани, изяж много месо!⁶ След това гледах, и ето, друг звяр, като леопард, който имаше на гърба си четири птичи криле. Звярът имаше и четири глави; и му се даде власт.⁷ След това гледах в нощните видения, и ето, четвърти звяр, страшен и ужасен и изключително силен. И имаше големи железни зъби, ядеше и смазваше, и стъпкваше остатъка с краката си. Той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога.⁸ Докато разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг, малък рог, пред който три от първите рогове се изтръгнаха. И ето, на този рог имаше очи като човешки очи и уста, която говореше големи неща.

²⁸ Дотук е краят на това слово. А мен, Даниил, размислите ми много ме уплашиха и лицето ми пребледня; и запазих това слово в сърцето си.

²⁷ Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех делата на царя. И бях ужасен за видението, защото никой не го разбираше.

⁷ Защото посяха вятър и ще пожънат буря. Няма узряло жито, израсналото няма да даде брашно, а ако даде, чужденци ще го погълнат.

¹⁶ Ефрем е поразен, изсъхна коренът им, плод няма да родят; и дори да родят, ще умъртвя любимата рожба на утробата им.

¹⁵ Ако и да е той плодовит между братята си, ще дойде източен вятър; вятър от ГОСПОДА ще се надигне от пустинята и изворът му ще пресекне, и кладенецът му ще пресъхне. Той ще ограби съкровищницата на всичките му скъпоценни вещи.

⁷ Наистина Господ БОГ няма да направи нищо, без да открие тайната си на слугите Си, пророците.

⁶ които пиете вино с паници и се мажете с най-добрите масла, а не скърбите за бедствието на Йосиф —

¹⁶ Чух, и вътрешностите ми се разтресоха, устните ми трепереха от гласа, гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих, защото трябва да чакам скръбния ден, когато се изкачи против народа онзи, който ще ни нападне.

³ И ми каза: Това е проклятието, което излиза по лицето на цялата земя; защото всеки, който краде, ще бъде пометен, както пише в него от едната страна; и всеки който се кълне лъжливо, ще бъде пометен, както пише в него от другата страна.

¹ А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.

¹⁷ и ето, глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в когото благоволих.

⁵ А докато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в когото благоволих; Него слушайте!

³⁵ Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

⁴⁰ Тогава двама ще бъдат на полето: единият ще се вземе, а другият ще се остави.

³⁴ Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света;

⁴¹ Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели;

¹⁹ При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Нямай нищо с този Праведник, защото днес много пострадах насън поради Него.

¹⁸ Тогава Иисус се приближи към тях и им говори, като каза: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

⁴⁰ но да седнете от дясната Ми или от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено.

²³ А вие внимавайте. Ето, предсказах ви всичко.

¹ А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят.

²³ А Самият Иисус беше на около тридесет години, когато започна да поучава, и както мислеха, беше Син на Йосиф, на Илий,

²⁵ Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя;

²² Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му;

⁵ И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

²⁵ Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

¹⁶ Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.¹⁷ И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.¹⁸ Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.¹⁹ И на него каза: Бъди и ти над пет града.

⁴² Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

³⁵ защото той ще дойде като примка върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.³⁶ Но бдете всякога и се молете, за да бъдете намерени достойни да избегнете всичко това, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син.

¹⁴ И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.¹⁵ Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за когото казах: Този, който идва след мен, е пред мен, понеже е бил преди мен.¹⁶ И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат;

⁷ И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и начаса краката и глезените му добиха сила.

¹² А Петър, като видя това, каза на народа: Израилтяни, защо се чудите на това? Или защо сте се вгледали в нас, като че със своя сила или благочестие сме направили този да ходи?

³ Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази работа.

¹⁰ и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.¹¹ И настана глад и голямо бедствие по цялата земя на Египет и Ханаан; и бащите ни не намираха прехрана.

²² И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело.

²⁸ И един от тях на име Агав стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по целия свят, какъвто и настана в дните на Клавдий.

¹⁴ Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:¹⁵ Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;

¹⁸ После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението.

²⁶ Той е направил от една кръв всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им;

¹⁹ Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля."

⁹ А както е писано: "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят."

¹⁸ Нека никой да не лъже себе си! Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този свят, нека стане глупав, за да бъде мъдър.¹⁹ Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";²⁰ и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни."

⁴ и всички са пили от едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната Канара, която ги придружаваше — и тази Канара беше Христос.

¹⁰ Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

⁵ не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

¹ Ето, трети път идвам при вас. ?От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа.“

¹⁷ така че Бог на нашия Господ Иисус Христос, Отец на славата, да ви даде дух на мъдрост и откровение в познаването на Него Самия,

⁹ Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;¹⁰ така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества

¹⁰ така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества¹¹ и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.

¹⁹ И моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своите богатства в слава в Христос Иисус.

¹⁹ Защото в Него благоволи Отец да обитава цялата пълнота

¹⁷ Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли с молитва да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.

⁷ и Духът е, който свидетелства, понеже Духът е истината.

²⁴ А на Онзи, който може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни пред Своята слава с голяма радост,

¹ След това погледнах, и ето, врата, отворена в небето; и първият глас, който бях чул да говори с мен като тръба, каза: Ела тук, горе, и ще ти покажа това, което трябва да стане след това.

¹⁵ И четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец, и година, се развързаха, за да убият третата част от хората.

⁹ И аз отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. И той ми каза: Вземи и я изяж; и в корема ти ще стане горчиво, но в устата ти ще бъде сладка като мед.¹⁰ И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох. И в устата ми беше сладка като мед, но като я изядох, коремът ми се вгорчи.