1 Samuel 30 Cross References - Bulgarian

¹ А когато на третия ден Давид и мъжете му дойдоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната земя и Сиклаг. Бяха опустошили Сиклаг и го бяха изгорили с огън,² и бяха отвели в плен жените и всички, които бяха там, от малък до голям. Не бяха убили никого, но ги бяха откарали и си бяха отишли по пътя.³ И когато Давид и мъжете му дойдоха до града, ето, той беше изгорен с огън и жените им и синовете им, и дъщерите им бяха отведени в плен.⁴ Тогава Давид и народът, който беше с него, издигнаха гласовете си и плакаха, докато в тях не остана вече сила да плачат.⁵ И двете жени на Давид бяха отведени в плен, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал.⁶ И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, понеже целият народ беше огорчен духом, всеки за синовете си и дъщерите си. Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.⁷ И Давид каза на свещеника Авиатар, сина на Ахимелех: Моля те, донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода на Давид.⁸ И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги настигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото непременно ще ги настигнеш и непременно ще избавиш всичко.⁹ Тогава Давид отиде, той и шестстотинте мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, където оставиха изоставащите.¹⁰ А Давид продължи да преследва, той и четиристотин мъже, понеже двеста мъже, които бяха прекалено уморени, за да преминат потока Восор, останаха.¹¹ И намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид; и му дадоха хляб и той яде, и му дадоха да пие вода,¹² и му дадоха парче от калъп смокини и два калъпа сушено грозде. И той яде и духът му се върна в него — защото три дни и три нощи не беше ял хляб и не беше пил вода.¹³ И Давид му каза: Чий си ти и откъде си? И той каза: Аз съм младеж от Египет, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави, понеже преди три дни се разболях.¹⁴ Ние нападнахме южната земя на херетците и тази, която принадлежи на Юда, и южната земя на Халев и изгорихме Сиклаг с огън.¹⁵ Тогава Давид му каза: Ще ме заведеш ли при тази дружина? А той му каза: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и ще те заведа при тази дружина.¹⁶ И го заведе и ето, те бяха пръснати по лицето на цялата земя, като ядяха и пиеха, и танцуваха поради цялата голяма плячка, която бяха взели от земята на филистимците и от земята на Юда.¹⁷ И Давид ги разби от полумрака до вечерта на следващия ден; и нито един от тях не избяга, освен четиристотин младежи, които се качиха на камили и побягнаха.¹⁸ Така Давид избави всичко, което бяха взели амаличаните; Давид избави и двете си жени.¹⁹ И нищо не им липсваше, от малко до голямо, до синове и дъщери, и от плячката до всичко, което им бяха взели: Давид върна всичко.²⁰ И Давид взе всичкия дребен и едър добитък; и го караха пред другия добитък и казваха: Това е Давидовата плячка.²¹ А Давид дойде при двестате мъже, които бяха прекалено уморени, за да следват Давид, и които бяха оставени при потока Восор. И те излязоха да посрещнат Давид и да посрещнат народа, който беше с него, и Давид се приближи при хората и ги поздрави.²² Тогава всичките зли и негодни мъже от онези, които отидоха с Давид, заговориха и казаха: Понеже те не дойдоха с нас, няма да им дадем нищо от плячката, която избавихме, освен на всеки жена му и децата му, да ги отведат и да си отидат!²³ Но Давид каза: Не постъпвайте така, братя мои, с това, което ни даде ГОСПОД, който ни запази и предаде в ръката ни дружината, която дойде срещу нас.²⁴ И кой ще ви послуша в това нещо? Защото какъвто е делът на слизащия в боя, такъв ще бъде и делът на седящия при вещите; заедно ще делят.²⁵ И така ставаше от онзи ден нататък; той направи това наредба и правило за Израил, както е и до днес.²⁶ И Давид дойде в Сиклаг и изпрати от плячката на старейшините на Юда, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката на ГОСПОДНИТЕ врагове.²⁷ Изпрати на тези във Ветил и на тези в Рамот на юг, и на тези в Ятир,²⁸ и на тези в Ароир, и на тези в Сифмот, и на тези в Естемо,²⁹ и на тези в Рахал, и на тези в градовете на ерамеилците, и на тези в градовете на кенейците,³⁰ и на тези в Хорма, и на тези в Бор-Асан, и на тези в Атах,³¹ и на тези в Хеврон, и на всичките места, където Давид беше обикалял с мъжете си.

¹⁴ И когато Аврам чу, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и гони враговете до Дан.¹⁵ И през нощта той и слугите му, като се разделиха против тях, ги поразиха и ги гониха до Хова, която е отляво на Дамаск.¹⁶ И възвърна всичкия имот, върна и брат си Лот с имота му, както и жените и народа.

¹⁶ И възвърна всичкия имот, върна и брат си Лот с имота му, както и жените и народа.

⁷ Моля ви се, братя мои, не правете такова зло!

⁶² А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя.

¹⁹ И нарече онова място Ветил, а преди това името на града беше Луз.

⁷ А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:

¹¹ Приеми, моля ти се, подаръка ми, който ти е поднесен, защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той прие.

³³ И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.³⁴ И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.³⁵ И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака.

⁴ Тогава Мойсей извика към ГОСПОДА и каза: Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни!

⁶ И на следващия ден станаха рано и пожертваха всеизгаряне и принесоха примирителни жертви. После народът седна да яде и да пие, и стана да играе.

¹⁷ А Иисус Навиев чу гласа на народа, който викаше, и каза на Мойсей: Боен глас има в стана.¹⁸ А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение, а глас на пеене чувам аз.¹⁹ И като се приближи до стана, видя телето и игрите. И гневът на Мойсей пламна и той хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.

²⁷ И той им каза: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете напред и назад, от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки съседа си!²⁸ И Левиевите синове направиха според думата на Мойсей и в този ден паднаха около три хиляди мъже от народа.

¹ Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ.

¹⁰ Но цялото общество каза да ги убият с камъни. Тогава ГОСПОДНАТА слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилеви синове.

³⁹ И когато Мойсей говори тези думи на всичките израилеви синове, народът плака много.

⁴⁵ Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на онзи хълм, слязоха и ги разбиха, и ги разпиляха чак до Хорма.

²¹ Той да стои пред свещеника Елеазар и той да се допитва за него според съда на Урим пред ГОСПОДА: по неговата заповед да излизат и по неговата заповед да влизат, той и всичките израилеви синове с него, цялото общество.

⁹ А израилевите синове отведоха в плен жените на мадиамците и децата им, разграбиха всичкия им добитък и всичките им стада, всичкия им имот.¹⁰ А всичките им градове в местата, населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.¹¹ И взеха всичко заграбено и цялата плячка, и човек и животно.¹² И докараха пленниците, плячката и заграбеното на Мойсей, на свещеника Елеазар и на обществото израилеви синове в стана в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон.

²⁷ и раздели плячката наполовина между тези, които водиха войната, които ходиха на бой, и цялото общество.

⁴⁹ и казаха на Мойсей: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни, и не липсва нито един от нас.

⁴⁹ и казаха на Мойсей: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни, и не липсва нито един от нас.⁵⁰ Затова принасяме принос на ГОСПОДА, всеки каквото е намерил, златни украшения, верижки, гривни, пръстени, обици и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред ГОСПОДА.⁵¹ И Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.⁵² И цялото злато на възвишаемия принос, който принесоха на ГОСПОДА, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикъла от хилядниците и стотниците.⁵³ А войниците бяха грабили всеки за себе си.⁵⁴ И Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от хилядниците и стотниците и го донесоха в шатъра за срещане за спомен на израилевите синове пред ГОСПОДА.

¹⁰ И когато се нахраниш и се наситиш, да благословиш ГОСПОДА, своя Бог, за добрата земя, която ти е дал.

¹⁸ А да помниш ГОСПОДА, своя Бог, че Той е, който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета Си, за който се закле на бащите ти, както е и днес.

¹³ Някои зли хора са излезли отсред теб и са отклонили жителите на града си, като са казали: Да идем и да служим на други богове, които вие не сте знаели! —

⁷ Ако има при теб някой сиромах, някой от братята ти, вътре в някоя от портите ти, в земята ти, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, да не закоравяваш сърцето си и да не затваряш ръката си за брат си, сиромаха;⁸ а да отваряш ръката си широко към него и охотно да му заемаш достатъчно за нуждата му, от каквото се нуждае.⁹ Внимавай да няма зла мисъл в сърцето ти и да си кажеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването. — и окото ти да стане зло против брат ти, сиромаха, и да не му дадеш нищо, и той да извика към ГОСПОДА против теб, и това да ти бъде грях.¹⁰ Охотно да му даваш и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това нещо ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичко, което предприеме ръката ти.¹¹ Защото сиромахът няма да изчезне от земята ти; затова Аз ти заповядвам и казвам: Да отваряш широко ръката си към брат си, към оскъдния си и сиромаха си в земята си!

⁷ Да не се гнусиш от едомец, защото той ти е брат; да не се гнусиш от египтянин, защото си бил чужденец в неговата земя.

¹⁵ Да не предадеш на господаря му роб, който е избягал от господаря си при теб.¹⁶ Да живее при теб, сред вас, на мястото, което избере вътре в портите ти, където сметне за добре; да не го потискаш.

¹² И сега, моля ви се, закълнете ми се в ГОСПОДА, защото ви оказах милост, че и вие ще окажете милост на бащиния ми дом; и ми дайте верен знак,

² И Иисус изпрати мъже от Ерихон в Гай, който е близо до Ветавен, на изток от Ветил, и им говори и каза: Изкачете се и огледайте земята. И мъжете се изкачиха и огледаха Гай.

¹⁵ И Иисус сключи мир с тях и направи договор с тях да ги остави да живеят; и първенците на обществото им се заклеха.

¹⁹ Тогава всичките първенци казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог, и сега не можем да ги докоснем.²⁰ Това ще им направим, и ще ги оставим да живеят, за да не дойде гняв върху нас заради клетвата, с която им се заклехме.

⁶ И ГОСПОД каза на Иисус: Не се страхувай от тях, защото утре, около този час, Аз ще ги предам всички избити пред Израил; да прережеш сухожилята на конете им и да изгориш колесниците им с огън!

¹⁶ Тяхната област беше от Ароир, който е на брега на реката Арнон, от града, който е в средата на долината, и цялата равнина до Медева;

¹³ И Иисус го благослови и даде Хеврон за наследство на Халев, сина на Ефоний.

¹³ И Иисус го благослови и даде Хеврон за наследство на Халев, сина на Ефоний.¹⁴ Затова Хеврон стана наследството на Халев, сина на кенезеца Ефоний, както е и до днес, защото той напълно последва ГОСПОДА, Израилевия Бог.¹⁵ А името на Хеврон преди беше Кириат-Арва; а Арва беше най-големият човек между енакимите. И после земята си почина от война.

¹³ А на Халев, сина на Ефоний, той даде дял между синовете на Юда, според заповедта на ГОСПОДА към Иисус: Кириат-Арва, който е Хеврон — а Арва беше бащата на Енак.

⁴² Ливна и Етер, и Асан,

⁴⁸ И в хълмистата земя: Самир и Ятир, и Сохо,

⁵⁰ и Анав, и Естемо, и Аним,

² И границата отиваше от Ветил до Луз и преминаваше към границата на Архи до Атарот,

⁴ и Елтолад, и Ветул, и Хорма,

⁸ и всички села, които са около тези градове до Ваалат-Вир, южния Рамат. Това беше наследството на племето на синовете на Симеон според родовете им.

¹⁴ и Ятир със землищата му, и Естемой със землищата му,

⁸ и им говори и каза: Върнете се в шатрите си с много богатства, с твърде много добитък, със сребро и със злато, и с бронз, и с желязо, и с твърде много дрехи; и разделете плячката от враговете си с братята си.

¹⁶ А синовете на кенееца, тъста на Мойсей, бяха излезли от града на палмите със синовете на Юда, в пустинята на Юда, която е на юг от Арад; и отидоха и се заселиха при народа.¹⁷ И Юда отиде с брат си Симеон и разбиха ханаанците, които живееха в Сефат, и изпълниха проклятието над града. И градът беше наречен Хорма.

²² Също и йосифовият дом излезе против Ветил; и ГОСПОД беше с тях.²³ И йосифовият дом изпрати хора да разузнаят Ветил. А името на града преди беше Луз.²⁴ И стражите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Моля те, покажи ни входа за града, и ние ще ти окажем милост.²⁵ И той им показа входа за града и те поразиха града с острието на меча, а човека с целия му род пуснаха да си отиде.

⁴ И когато Ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всичките израилеви синове, народът издигна гласа си и заплака.

¹⁶ Но Варак преследва колесниците и войската до Аросет-Агоим и цялата войска на Сисара падна под острието на меча; не остана нито един.

⁴ После Гедеон дойде при Йордан и го премина, той и тристата мъже, които бяха с него; бяха изтощени, но още преследваха врага.⁵ И той каза на сокхотските мъже: Моля ви, дайте няколко хляба на народа, който ме следва, защото са изтощени, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салмана.

¹⁵ И той дойде при сокхотските мъже и каза: Ето тук Зевей и Салмана, за които ми се подиграхте и казахте: Ръцете на Зевей и Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на изтощените ти мъже?

¹⁹ И Бог разцепи падината която е в Лехий и от нея излезе вода. И той пи и духът му се върна, и той се съживи. Затова нарече това място Енакоре, който е в Лехий и до днЕс.

²³ И филистимските първенци се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се развеселят, защото казаха: Нашият бог предаде врага ни Самсон в ръката ни.²⁴ И когато народът го видя, прослави бога си, защото каза: Нашият бог предаде в ръцете ни врага ни, унищожителя на земята ни, който умножи убитите ни!²⁵ И когато сърцата им се развеселиха, те казаха: Повикайте Самсон, за да ни забавлява! Тогава те повикаха Самсон от затвора и той ги забавляваше. И те го сложиха между стълбовете.²⁶ А Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се облегна на тях.²⁷ А къщата беше пълна с мъже и жени и всичките филистимски първенци бяха там. И на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха, докато Самсон ги забавляваше.²⁸ Тогава Самсон извика към ГОСПОДА и каза: Господи, БОЖЕ, моля Те, спомни си за мен! Укрепи ме, моля Те, само този път, Боже, за да отмъстя наведнъж на филистимците за двете си очи!²⁹ И Самсон обхвана двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и се опря на тях, на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.³⁰ И Самсон каза: Нека умра с филистимците! И се наведе със сила и къщата падна върху първенците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.

²⁵ А синовете на Дан му казаха: Гласът ти да не се чуе между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, и да изгубиш живота си, заедно с живота на домашните си!

²² И като веселяха сърцата си, ето, градските мъже, мъже, които бяха зли мъже, заобиколиха къщата, като блъскаха по вратата и говореха на стареца, домакина, и казваха: Изведи мъжа, който влезе в къщата ти, за да го познаем!²³ А човекът, домакинът на дома, излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Моля ви, не вършете това зло! След като този човек е дошъл в дома ми, не правете това безумие!

¹⁸ И израилевите синове станаха и се изкачиха във Ветил, и се допитаха до Бога и казаха: Кой от нас да се изкачи пръв на бой срещу вениаминовите синове? И ГОСПОД каза: Юда да се изкачи пръв.

²³ И израилевите синове се изкачиха и плакаха пред ГОСПОДА до вечерта, и се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин? И ГОСПОД каза: Изкачете се срещу него.

²⁸ и Финеес, синът на Елеазар, син на Аарон, стоеше пред него през онези дни, за да служи — и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин, или да престана? И ГОСПОД каза: Изкачете се, защото утре ще го предам в ръката ти.

² И народът дойде във Ветил и остана там пред Бога до вечерта, и издигна гласа си, и плака горчиво.

² И той имаше две жени; името на едната беше Анна, а името на другата — Фенина. Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

¹⁰ И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.

⁷ ГОСПОД осиромашава и обогатява, смирява и възвишава.

¹³ И когато дойде, ето, Илий седеше на стол край пътя и гледаше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато човекът дойде в града, и съобщи това, целият град извика.

⁴ И пратениците дойдоха в Гавая Саулова и казаха тези думи на всеослушание пред народа. И целият народ издигна глас и заплака.

¹¹ И на следващата сутрин Саул раздели народа на три части и при утринната стража дойдоха сред стана и разбиха Амон, докато денят напече. А оцелелите се разпиляха и не останаха и двама от тях заедно.

²⁰ И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и влязоха в боя; и ето, мечът на всеки беше срещу ближния му, и имаше много голямо объркване.

²⁷ Но Йонатан не беше чул, че баща му поставил народа под клетва, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, и я натопи в медената пита, и сложи ръката си в устата си; и му светна пред очите.

³¹ И в онзи ден те разбиха филистимците от Михмас до Еалон. А народът беше много изнемощял.

³⁷ И Саул се допита до Бога: Да сляза ли след филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но Той не му отговори в онзи ден.

³ Иди сега и разбий Амалик, и изпълни над него проклятието. Не го щади, а убий от мъж до жена, от дете до кърмаче, от говедо до овца, от камила до магаре.

⁶ И Саул каза на кенейците: Идете, отделете се, слезте отсред амаличаните, за да не ви унищожа с тях; защото вие показахте добрина към всичките израилеви синове, когато идваха от Египет. И кенейците се отделиха отсред амаличаните.⁷ И Саул разби амаличаните от Евила до пътя към Сур, който е срещу Египет.

¹³ Тогава Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Давид от този ден и нататък. А Самуил стана и отиде в Рама.

² И се събраха при него — всеки, който беше в беда, и всеки длъжник, и всеки, който беше недоволен — и той стана началник над тях. И с него имаше около четиристотин мъже.

²⁰ Но един от синовете на Ахимелех, сина на Ахитов, на име Авиатар, се избави и избяга след Давид.²¹ И Авиатар разказа на Давид, че Саул е избил ГОСПОДНИТЕ свещеници.

² И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да отида ли и да разбия тези филистимци? И ГОСПОД каза на Давид: Иди и разбий филистимците, и избави Кеила!

² И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да отида ли и да разбия тези филистимци? И ГОСПОД каза на Давид: Иди и разбий филистимците, и избави Кеила!³ Но мъжете на Давид му казаха: Ето, нас ни е страх тук, в Юда, а колко повече, ако отидем в Кеила срещу филистимските войски!⁴ Затова Давид още веднъж се допита до ГОСПОДА. И ГОСПОД му отговори и каза: Стани, слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти!

⁴ Затова Давид още веднъж се допита до ГОСПОДА. И ГОСПОД му отговори и каза: Стани, слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти!⁵ И Давид отиде с мъжете си в Кеила и се би срещу филистимците, и откара добитъка им, и им нанесе голямо поражение. Така Давид избави кеилските жители.⁶ А когато Авиатар, синът на Ахимелех, избяга при Давид в Кеила, той слезе с ефод в ръката си.⁷ И когато съобщиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила, Саул каза: Бог го е отхвърлил и го е предал в ръката ми, защото той се е затворил, като е влязъл в град с порти и лостове.⁸ Тогава Саул свика целия народ на бой, да слязат в Кеила и да обсадят Давид и мъжете му.⁹ Когато Давид научи, че Саул крои зло против него, каза на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода.¹⁰ И Давид каза: ГОСПОДИ, Боже Израилев, слугата Ти чу със сигурност, че Саул иска да дойде в Кеила, за да погуби града заради мен.¹¹ Ще ме предадат ли кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както чу слугата Ти? ГОСПОДИ, Боже Израилев, моля Те, кажи на слугата Си. И ГОСПОД каза: Ще слезе.¹² Тогава Давид каза: Кеилските мъже ще предадат ли мен и мъжете ми в ръката на Саул? И ГОСПОД каза: Ще ви предадат.

¹⁹ Тогава зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Давид не се ли крие при нас в непристъпните места в Хореш, на хълма Ехела, който е надясно от Есимон?

¹³ Тогава Давид каза на мъжете си: Всеки да препаше меча си! И всеки препаса меча си и Давид също препаса меча си. И около четиристотин мъже излязоха след Давид, а двеста останаха при вещите.

¹⁷ Затова сега знай това и виж какво ще направиш, защото злото е решено против господаря ни и против целия му дом! Понеже той е такъв негодник, че не може да му се говори.

²⁵ Моля те, нека господарят ми не обръща внимание на този негодник Навал! Защото, каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му, и безумие има в него. А аз, слугинята ти, не видях момчетата на господаря ми, които си изпратил.

²⁷ И сега, нека този дар, който слугинята ти донесе на господаря си, се даде на момчетата, които следват господаря ми.

³⁶ И когато Авигея дойде при Навал, ето, той имаше пир в дома си, като царски пир. И сърцето на Навал беше развеселено в него и той беше крайно пиян. И тя не му разказа нищо, нито малко, нито много, докато съмна.³⁷ Но на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа тези неща и сърцето му примря в него, и той стана като камък.³⁸ А около десет дни по-късно ГОСПОД порази Навал и той умря.

⁴² И Авигея стана бързо и се качи на магарето заедно с петте си момичета, които я придружаваха, и последва пратениците на Давид, и му стана жена.⁴³ Давид взе още и Ахиноама от Езраел; и те двете му станаха жени.

² И Давид стана и отиде, той и шестстотинте мъже, които бяха с него, при гетския цар Анхус, сина на Маох.³ И Давид остана при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки с дома си, и Давид с двете си жени, езраелката Ахиноама и кармилката Авигея, жената на Навал.

⁸ И Давид и мъжете му излязоха и нападнаха гесурците, гезерците и амаличаните; защото те от древността бяха жителите на земята, по пътя за Сур чак до египетската земя.⁹ И Давид нападаше земята и не оставяше жив нито мъж, нито жена; и вземаше овцете, говедата, магаретата, камилите и дрехите; после се връщаше и идваше при Анхус.¹⁰ И Анхус казваше: Къде направихте нападение днес? А Давид казваше: В южната част на Юда. — или: В южната част на ерамеилците. — или: В южната част на кенейците.

¹⁰ И Анхус казваше: Къде направихте нападение днес? А Давид казваше: В южната част на Юда. — или: В южната част на ерамеилците. — или: В южната част на кенейците.¹¹ Давид не оставяше живи нито мъж, нито жена, които да бъдат доведени в Гет, защото си казваше: Да не би да съобщят за нас и да кажат: Така направи Давид! Така правеше той през цялото време, когато живееше в земята на филистимците.

⁶ И Саул се допита до ГОСПОДА, но ГОСПОД не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урим, нито чрез пророците.

¹⁵ И Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме изведе? А Саул отговори: Много съм притеснен, защото филистимците се бият против мен, а Бог се е оттеглил от мен и не ми отговаря вече нито чрез пророците, нито чрез сънища. Затова повиках теб, за да ми кажеш какво да правя.¹⁶ Тогава Самуил каза: Защо тогава питаш мен, след като ГОСПОД се е оттеглил от теб и ти е станал враг?

⁴ Но филистимските началници му се разгневиха и филистимските началници му казаха: Изпрати човека обратно да се върне на мястото, което си му определил; и да не слиза с нас в боя, да не би да ни стане противник в боя. Защото как би се примирил той с господаря си, ако не с главите на тези мъже?

⁶ Тогава Анхус извика Давид и му каза: Жив е ГОСПОД — ти си честен и излизането ти и влизането ти с мен във войската са добри пред очите ми. И не съм намерил зло в теб от деня на идването ти при мен до днес. Но въпреки това първенците не са благоразположени към теб.

¹¹ И Давид стана рано, той и мъжете му, за да си тръгнат на сутринта да се върнат в земята на филистимците. А филистимците се изкачиха към Езраел.

¹ А когато на третия ден Давид и мъжете му дойдоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната земя и Сиклаг. Бяха опустошили Сиклаг и го бяха изгорили с огън,

⁸ И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги настигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото непременно ще ги настигнеш и непременно ще избавиш всичко.⁹ Тогава Давид отиде, той и шестстотинте мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, където оставиха изоставащите.¹⁰ А Давид продължи да преследва, той и четиристотин мъже, понеже двеста мъже, които бяха прекалено уморени, за да преминат потока Восор, останаха.

¹³ И Давид му каза: Чий си ти и откъде си? И той каза: Аз съм младеж от Египет, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави, понеже преди три дни се разболях.¹⁴ Ние нападнахме южната земя на херетците и тази, която принадлежи на Юда, и южната земя на Халев и изгорихме Сиклаг с огън.

¹⁶ И го заведе и ето, те бяха пръснати по лицето на цялата земя, като ядяха и пиеха, и танцуваха поради цялата голяма плячка, която бяха взели от земята на филистимците и от земята на Юда.

¹⁸ Така Давид избави всичко, което бяха взели амаличаните; Давид избави и двете си жени.¹⁹ И нищо не им липсваше, от малко до голямо, до синове и дъщери, и от плячката до всичко, което им бяха взели: Давид върна всичко.

²¹ А Давид дойде при двестате мъже, които бяха прекалено уморени, за да следват Давид, и които бяха оставени при потока Восор. И те излязоха да посрещнат Давид и да посрещнат народа, който беше с него, и Давид се приближи при хората и ги поздрави.

²⁶ И Давид дойде в Сиклаг и изпрати от плячката на старейшините на Юда, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката на ГОСПОДНИТЕ врагове.

² А на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул с раздрани дрехи и пръст на главата си. И като дойде при Давид, падна на земята и се поклони.

¹ После Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли в някой от юдовите градове? И ГОСПОД му каза: Изкачи се. А Давид каза: Къде да се изкача? И Той му каза: в Хеврон.² И Давид се изкачи там, а също и двете му жени, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал.

⁴ И юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над юдовия дом. И съобщиха на Давид и казаха: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.

² И на Давид се родиха синове в Хеврон: първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноама;³ вторият му — Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият — Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;

¹ А когато синът на Саул чу, че Авенир бил умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и целият Израил се смути.

¹⁹ И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли против филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката ми? И ГОСПОД каза на Давид: Изкачи се, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.

²³ И Давид се допита до ГОСПОДА и Той каза: Не се изкачвай, заобиколи ги в гръб и ги нападни откъм черниците.

¹⁸ и Ваная, синът на Йодая, беше над херетците и фелетците; и синовете на Давид бяха велможи.

²⁸ А Авесалом заповяда на момчетата си и каза: Гледайте сега, когато сърцето на Амнон се развесели от виното и когато аз ви кажа: Ударете Амнон! — тогава го убийте. Не се страхувайте; не съм ли аз, който ви заповядвам? Бъдете силни и храбри!

¹⁰ А Авесалом изпрати съгледвачи по всичките израилеви племена да кажат: Щом чуете звука на тръбата, да кажете: Авесалом се възцари в Хеврон!

⁸ И Хусай каза: Ти познаваш баща си и мъжете му, че са силни мъже и са огорчени духом като мечка на полето, лишена от малките си. И баща ти е военен мъж, няма да пренощува при народа.

³⁸ И свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, синът на Йодая, херетците и фелетците слязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.

⁴⁴ Царят изпрати с него свещеник Садок и пророк Натан, и Ваная, сина на Йодая, и херетците, и фелетците и те го качиха на мулето на царя,

²⁶ А на свещеник Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивата си, защото заслужаваш смърт. Но няма да те убия в този ден, понеже си носил ковчега на Господа БОГА пред баща ми Давид и понеже си страдал във всичко, в което е страдал и баща ми.

²⁹ И той постави едното във Ветил, а другото сложи в Дан.

²⁹ И те стояха на стан едни срещу други седем дни. А на седмия ден боят започна и израилевите синове избиха от арамейците сто хиляди пешаци в един ден.³⁰ А останалите избягаха в Афек, в града, и стената падна върху двадесет и седемте хиляди мъже, които бяха останали. И Венадад избяга и влезе в града, и се криеше от стая в стая.

¹⁰ И поставете пред него двама мъже, лоши хора, да свидетелстват против него и да кажат: Ти похули Бога и царя. После го изведете навън и го убийте с камъни да умре.

¹³ И влязоха двама мъже, лоши хора, и седнаха пред него; и лошите хора свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа и казаха: Навутей похули Бога и царя. И го изведоха извън града и го убиха с камъни и той умря.

²⁷ И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил.

¹⁵ Тогава той се върна при Божия човек с цялата си свита и дойде, и застана пред него, и каза: Ето, сега разбрах, че няма Бог по цялата земя освен в Израил. И сега, моля те, приеми подарък от слугата си!

¹ И това са тези, които дойдоха при Давид в Сиклаг, докато още се криеше от Саул, сина на Кис. И те бяха от силните мъже, които му помагаха в бой.² Те бяха въоръжени с лъкове и умееха и с дясната, и с лявата ръка да хвърлят камъни с прашка и да стрелят с лък и стрели. От братята на Саул, от Вениамин:³ главата Ахиезер, и Йоас, синовете на гаваатеца Сама, Езиил и Фелет, синовете на Азмавет, и Вераха, и анатотецът Ииуй,⁴ и гаваонецът Исмая, силен между тридесетте, и над тридесетте, и Еремия, и Яазаил, и Йоанан, и гедиротецът Йозавад,⁵ Елузай и Еримот, и Ваалия, и Семария, и аруфецът Сафатия,⁶ Елкана и Есия, и Азареил, и Йоезер, и Ясовеам, кореовците,⁷ и Йоила и Зевадия, синовете на Ероам от Гедор.⁸ И от гадците се отделиха и дойдоха при Давид в непристъпното място в пустинята силни и храбри мъже, мъже, обучени за война и за бой, въоръжени с щит и копие, чиито лица бяха като лица на лъвове, и които бяха бързи като сърните по хълмовете.⁹ Езер беше главата, Авдия — вторият, Елиав — третият,¹⁰ Мисмана — четвъртият, Еремия — петият,¹¹ Атай — шестият, Елиил — седмият,¹² Йоанан — осмият, Елзавад — деветият,¹³ Еремия — десетият, Махванай — единадесетият.¹⁴ Тези от синовете на Гад бяха началници; най-долният беше над сто, а най-горният беше над хиляда.¹⁵ Тези са, които преминаха Йордан в първия месец, когато беше залял всичките си брегове, и разгониха всичките жители на долините на изток и на запад.

¹⁷ а Ваная, синът на Йодая, беше над херетците и фелетците. А синовете на Давид бяха първи около царя.

¹² Богатства и слава са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка са власт и сила и в Твоята ръка е да възвеличаваш и укрепяваш всичко.¹³ И сега, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим славното Ти Име.¹⁴ Защото кой съм аз и кой е народът ми, че да можем да покажем такава щедрост? Защото всичко е от Теб и от Твоята ръка Ти даваме.

²⁵ И Йосафат и народът му дойдоха да оберат плячката им и намериха много богатства между труповете им и скъпи вещи, и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат. Три дни обираха плячката, защото беше много.

¹ А докато Ездра се молеше и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, около него се събра едно много голямо събрание от Израил, мъже, жени и деца, защото народът плачеше с голям плач.

¹⁶ Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мен! Не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим също така. И после ще вляза при царя, което не е според закона, и ако загина, нека загина!

¹⁰ Не си ли оградил и него, и дома му, и всичко, което има? Благословил си делото на ръцете му и имотът му се шири по земята.

¹⁵ И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

⁵ че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?

¹³ Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,¹⁴ какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?¹⁵ Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

¹¹ когато казах: Дотук ще идваш, и по-нататък — не, дотук ще спира гордостта на вълните ти?

⁶ В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му.

⁴² И аз ги стрих като прах пред вятъра; изхвърлих ги като уличната кал.

¹⁷ Скърбите на сърцето ми се умножиха, извади ме от притесненията ми.

¹ (По слав. 25) Псалм на Давид. Отсъди ми, ГОСПОДИ, защото съм ходил в непорочността си! Уповах се на ГОСПОДА и няма да се поклатя. ² Провери ме, ГОСПОДИ, и ме изпитай, очисти вътрешностите ми и сърцето ми.

¹ (По слав. 26) Псалм на Давид. ГОСПОД е светлина моя и спасение мое — от кого ще се уплаша? ГОСПОД е крепост на живота ми — от кого ще се ужася? ² Когато злодеите се приближиха срещу мен, за да изядат плътта ми — противниците ми и враговете ми — те се спънаха и паднаха.³ Дори войска да се разположи на стан срещу мен, сърцето ми няма да се уплаши; дори и война да се надигне против мен, и при това ще имам увереност.

¹⁴ Чакай ГОСПОДА, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти! Да! Чакай ГОСПОДА!

¹ (По слав. 33) Псалм на Давид, когато се престори на луд пред Авимелех, който го изгони, и той си отиде. Ще благославям ГОСПОДА по всяко време, прославата Му ще бъде винаги в устата ми. ² Душата ми ще се хвали в ГОСПОДА; смирените ще чуят и ще се зарадват.³ Величайте ГОСПОДА с мен и нека заедно възвишаваме Името Му.⁴ Потърсих ГОСПОДА и Той ме послуша, и от всичките ми страхове ме избави.⁵ Погледнаха към Него и засияха, и лицата им не се посрамиха.⁶ Този сиромах извика и ГОСПОД чу, и от всичките му скърби го избави.⁷ Ангелът ГОСПОДЕН обгражда от всички страни онези, които Му се боят, и ги избавя.⁸ Вкусете и вижте, че ГОСПОД е благ; блажен човекът, който се уповава на Него!⁹ Бойте се от ГОСПОДА, вие, Негови светии, защото за онези, които Му се боят, няма лишение.¹⁰ Лъвчета търпят нужда и глад, но онези, които търсят ГОСПОДА, няма да бъдат лишени от никое добро.

¹⁹ Много са неволите на праведния, но от всички тях ГОСПОД го избавя.

²⁷ Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си!

¹ (По слав. 39) За първия певец. Псалм на Давид. Чаках търпеливо ГОСПОДА и Той се приклони към мен и чу вика ми. ² Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди.

⁵ Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му.

⁷ Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен.

¹¹ Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

² Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.³ Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.⁴ Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!⁵ Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.⁶ Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.⁷ Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

¹⁵ И призови Ме в ден на скръб, Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.

³ Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.⁴ В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

¹¹ в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

¹ (По слав. 61) За първия певец. По музиката на Едутун. Псалм на Давид. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Него е спасението ми.

⁵ Душо моя, тихо се уповавай само Бога, защото от Него е очакването ми.

⁸ Уповавайте се на Него по всяко време, хора, изливайте сърцето си пред Него! Бог е нашето прибежище. (Села.)⁹ Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже — лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх.

¹² Царе на войски бягат ли, бягат, а на мястото на дома се дели плячка!

¹⁸ Ти възлезе нависоко, плени плен, прие в дар хора, дори непокорните, така че ГОСПОД Бог да обитава между тях.

¹⁰ Защото дори човешката ярост ще Те хвали; с остатъка от яростта ще се препашеш.

⁹ Понеже ти си казал: ГОСПОД е моето прибежище! — и си направил Всевишния свое жилище,¹⁰ никакво зло няма да те сполети, нито язва ще се приближи до шатрата ти,

¹⁵ Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря. Ще бъда с него, когато е в бедствие, ще го избавя и ще го прославя.

³ Връзките на смъртта ме обвиха и притесненията на Шеол ме достигнаха; намерих нещастие и скръб.⁴ Тогава призовах ГОСПОДНОТО Име: Моля Те, ГОСПОДИ, избави душата ми!

¹⁰ Повярвах, затова говорих. Бях много наскърбен.

⁸ По-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек.⁹ По-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на князе.¹⁰ Всички народи ме заобиколиха, но с Името на ГОСПОДА ще ги изтребя.¹¹ Заобиколиха ме, да, заобиколиха ме, но с Името на ГОСПОДА ще ги изтребя.¹² Заобиколиха ме като пчели, но угаснаха като огън от тръни. Да, с Името на ГОСПОДА ще ги изтребя.¹³ Ти ме блъсна силно, за да падна, но ГОСПОД ми помогна.

⁷ ГОСПОД ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти.⁸ ГОСПОД ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века.

⁵ Уповавай се на ГОСПОДА с цялото си сърце и не се облягай на своя разум.⁶ Във всичките си пътища познавай Него и Той ще прави равни пътеките ти.

¹⁰ Праведният се грижи за живота на животното си, а сърцето на безбожните е немилостиво.

¹⁰ Името на ГОСПОДА е здрава кула, праведният прибягва в нея и е в безопасност.

¹⁶ Подаръкът на човека му отваря място и го довежда пред големци.¹⁷ Първият, който защищава делото си, изглежда прав, но идва ближният му и го изпитва.¹⁸ Жребият прекратява разприте и решава между силните.¹⁹ Излъган брат е по-недостъпен от укрепен град и разногласията са като резета на крепост.²⁰ От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му, от произведението на устните си ще се насити.²¹ Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му.²² Който е намерил добра жена, е намерил добро и е получил благоволение от ГОСПОДА.²³ Сиромахът говори с умолявания, а богатият отговаря грубо.²⁴ Човек с много приятели, идва до унищожение, но има приятел, по-близък и от брат.

²¹ Ако този, който те мрази, е гладен, дай му хляб да яде и ако е жаден, дай му вода да пие,

¹³ Но, ето, радост и веселие, клане на говеда и клане на овце, ядене на месо и пиене на вино! Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!

⁴ Защото си бил крепост на сиромаха, крепост на бедния в притеснението му, прибежище от буря, сянка от пек, когато устремът на насилниците е като буря върху стена.

⁸ С мярка му се противиш, когато го отпращаш; отвлече го със силния Си вятър в деня на източния вятър.⁹ Затова, с това ще се очисти беззаконието на Яков. И това ще бъде целият плод от отнемането на греха му, когато направи всичките камъни на жертвениците като стрит на прах варовик и ашерите и кумирите на слънцето няма вече да се издигнат.

⁸ А благородният замисля благородни неща и ще стои в благородни неща.

¹⁴ И Езекия взе писмото от ръката на пратениците и го прочете, и се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом, и Езекия го разгъна пред ГОСПОДА.¹⁵ И Езекия се помоли на ГОСПОДА, като каза:¹⁶ ГОСПОДИ на Войнствата, Боже на Израил, който седиш на престол между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства! Ти си направил небето и земята.¹⁷ ГОСПОДИ, приклони ухото Си и чуй! ГОСПОДИ, отвори очите Си и виж! Чуй всичките думи на Сенахирим, който изпрати този да похули живия Бог!¹⁸ Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе опустошиха всичките страни и земята им,¹⁹ и хвърлиха в огъня боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни, и те ги унищожиха.²⁰ И сега, ГОСПОДИ, Боже наш, спаси ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти, ГОСПОД, си единственият Бог!

²⁹ Той дава на уморените сила и умножава мощта на немощните.³⁰ И юношите ще се уморят и ще отслабнат, и младите мъже съвсем ще паднат,³¹ но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят.

¹² Затова ще Му определя за дял великите и със силните ще дели плячка — затова, че предаде Себе Си на смърт и към престъпници беше причислен. А Той понесе греха на мнозина и ходатайства за престъпниците.

¹⁹ ГОСПОДИ, сила моя и крепост моя, прибежище мое в скръбен ден! При Теб ще дойдат народи от краищата на земята и ще кажат: Само лъжа наследиха бащите ни, нищожни идоли и безполезни неща.

¹³ И взе от царския род и направи договор с него, и го накара да се закълне, и взе силните на земята,

¹⁶ Жив съм Аз, заявява Господ БОГ — непременно в страната на царя, който го е направил цар, чиято клетва той презря и чийто договор наруши, там, при него, сред Вавилон ще умре!

¹⁹ Затова, така казва Господ БОГ: Жив съм Аз — непременно ще въздам върху главата му Своята клетва, която той презря, и Своя договор, който наруши.

¹⁶ затова, така казва Господ БОГ: Ето, Аз простирам ръката Си върху филистимците и ще отсека херетците и ще погубя остатъка на брега на морето.

¹ Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си и пиеше вино пред хилядата.² Когато вкуси виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които баща му Навуходоносор беше изнесъл от храма, който беше в Ерусалим, за да пият от тях царят и големците му, жените му и наложниците му.³ Тогава донесоха златните съдове, които бяха изнесени от храма на Божия дом, който беше в Ерусалим; и царят и големците му, жените му и наложниците му пиеха от тях.⁴ Пиеха вино и хвалеха боговете от злато, сребро, бронз, желязо, дърво и камък.

¹⁷ А ГОСПОД определи една голяма риба да погълне Йона. И Йона беше в корема на рибата три дни и три нощи.

¹⁶ Затова жертва на мрежата си и кади на рибарската си мрежа, защото чрез тях делът му е тлъст и ястието му — избрано.

¹⁷ И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите,¹⁸ аз пак ще се радвам в ГОСПОДА, ще се веселя в Бога на спасението си.

⁵ Горко на жителите на морските крайбрежия, на народа на херетците! Словото ГОСПОДНО е против вас, Ханаане! Филистимска земьо, ще те погубя, да няма в теб жител!

³³ Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

¹² И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях; защото това е законът и пророците.

⁹ А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното Име! Осанна във висините!

³⁵ защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

²² Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос? Те всички казаха: Разпъни Го!

⁶³ Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.

²⁶ Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и яде присъствените хлябове, от които не е позволено на никого да яде, освен на свещениците, като даде и на онези, които бяха с него?

³⁶ Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия сред разбойниците?³⁷ А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

¹⁹ И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели.²⁰ А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?

²⁷ ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега; и дойде потопът и ги погуби всички.²⁸ Също така, както стана в дните на Лот: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и строяха;²⁹ но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваляха огън и сяра и погубиха всички.

³⁴ Но пазете се, да не би сърцата ви да натегнат от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно;³⁵ защото той ще дойде като примка върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.

⁵⁹ Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, (минавайки посред тях и така си отиде).

² А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,

¹ Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“

²⁰ не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

³¹ И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

³⁷ Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.

²⁰ И така, ?ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“²¹ Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто.

⁶ И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние.

⁸ Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;⁹ но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,¹⁰ който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,

⁸ Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

⁵ Защото и когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше спокойствие, а отвсякъде бяхме притеснени – отвън борби, отвътре страхове.

⁵ И така, намерих за необходимо да помоля братята да отидат при вас по-рано и да приготвят обещаното отпреди ваше дарение, за да бъде готово като дарение, а не като скъперничество.

³ Когато казват: Мир и безопасност; тогава ще дойде върху тях внезапна погибел както болките върху бременна жена; и няма да избегнат.

⁶ защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“

¹ Постоянствайте в братолюбието.

⁶ Така че ние смело можем да кажем: ?Господ ми е помощник, няма да се убоя; какво ще ми стори човек?“

¹³ Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

⁶ в което вие се радвате, макар и за малко време да поскърбите сега, ако е потребно, в различни изкушения,⁷ така че изпитването на вашата вяра – по-скъпоценна от златото, което е преходно, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и почест, и слава, когато се яви Иисус Христос,

⁸ А най-после, бъдете всички единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, смирени.⁹ Ето, давам ти от сатанинската синагога онези, които наричат себе си юдеи, но не са, а лъжат; ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред твоите крака, и да познаят, че Аз те възлюбих.

¹⁰ И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят и един на друг ще си пратят подаръци, защото тези двама пророци са мъчили земните жители.¹¹ А след трите и половина дни в тях влезе дух на живот от Бога и те се изправиха на краката си; и голям страх обзе онези, които ги гледаха.¹² А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Качете се тук. И те се изкачиха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.¹³ И в онзи час стана голямо земетресение и десетата част от града падна; и в земетресението измряха седем хиляди човека; и останалите се уплашиха и отдадоха слава на небесния Бог.