Bulgarian(i)
1 Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му. 2 И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3 Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам. 4 Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5 И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6 А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет. 7 После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8 И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.