Bulgarian(i)
22 А според закона почти всичко се очиства с кръв и без проливането на кръв няма опрощаване. 23 И така, беше необходимо образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с по-добри жертви от тези. 24 Защото Христос не влезе в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице заради нас; 25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, 26 защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва. 27 И както на хората е определено веднъж да умрат, а след това – съд, 28 така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.10 1 Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват. 2 В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове? 3 Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят; 4 защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете. 5 Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло; 6 всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни. 7 Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“ 8 Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона – 9 а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто; 10 според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги. 11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете; 12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога; 13 и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие. 14 Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.