Bulgarian(i)
1 Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето: 2 време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; 3 време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; 4 време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване; 5 време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане; 6 време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне; 7 време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене; 8 време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир. 9 Каква полза има работникът от това, в което се труди? 10 Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него. 11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края. 12 Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят и да вършат добро през живота си, 13 а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд — това е дар от Бога. 14 Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят. 15 Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото. 16 И още видях под слънцето мястото на съда, а там — беззаконието, и мястото на правдата, а там — беззаконието. 17 Казах в сърцето си: Бог ще съди и правЕдния и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело. 18 Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни. 19 Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета. 20 Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта. 21 Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята? 22 И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?