Ecclesiastes 2

Bulgarian^{(i) 1} Казах аз в сърцето си: Ела сега, ще те изпитам с веселие; затова, наслаждавай се на добро! И ето, и това беше суета. ² Казах за смеха: Лудост е! — и за веселието: Какво постига то? ³ Реших в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми ме водеше в мъдрост, и да удържа безумието, докато видя кое е доброто за човешките синове да го вършат под небето през всичките дни на живота си. ⁴ Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя, ⁵ направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета. ⁶ Направих си водоеми, от които да поливам растящата гора от дървета. ⁷ Купих слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми. Имах и стада от едър и дребен добитък, повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. ⁸ Събрах си и сребро, и злато, и съкровища на царе и страни. Събрах си също певци и певици, и насладите на човешките синове — всякакви изобилни великолепия. ⁹ Така станах велик и превъзходен повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Също и мъдростта ми ми остана. ¹⁰ И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд. ¹¹ И разгледах всичките си дела, които ръцете ми бяха извършили, и труда, в който работейки се трудих, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето. ¹² Тогава се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво ще направи човек, който идва след царя? — Това, което е вече направено. ¹³ Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината. ¹⁴ Очите на мъдрия са в главата му, а безумният ходи в тъмнина. Но познах също, че една участ ги постига всичките. ¹⁵ Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета. ¹⁶ Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? — Като безумния! ¹⁷ Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър. ¹⁸ И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен. ¹⁹ И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета. ²⁰ Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето. ²¹ Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло. ²² Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето? ²³ Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета. ²⁴ Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка. ²⁵ Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен — Бог? ²⁶ Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър.