Deuteronomy 32:15-52

Bulgarian(i) 15 Но Йесурун затлъстя и ритна — ти затлъстя, надебеля, угои се — и остави Бога, който го направи, и презря Канарата на спасението си. 16 С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. 17 Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха. 18 Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде. 19 И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото го разгневиха синовете Му и дъщерите Му. 20 И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност. 21 Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя. 22 Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата й и ще запали основите на планините. 23 Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си. 24 Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха. 25 Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец. 26 Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! — 27 ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД. 28 Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях. 29 О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си! 30 Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал! 31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара — дори самите ни врагове съдят за това. 32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви. 33 Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова. 34 Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми? 35 Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях. 36 Защото ГОСПОД ще съди народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой — роб или свободен. 37 И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха, 38 които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила! 39 Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми! 40 Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века! 41 Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят. 42 Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе. 43 Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си. 44 И Мойсей дойде и изговори всичките думи на тази песен на всеослушание пред народа, той и Осия, сина на Навий. 45 И когато Мойсей свърши да говори всички тези думи на целия Израил, 46 той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон. 47 Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете. 48 И ГОСПОД говори на Мойсей в същия този ден и каза: 49 Изкачи се на тази планина Аварим, планината Нево, която е в моавската земя срещу Ерихон, и разгледай ханаанската земя, която давам на израилевите синове за притежание. 50 И ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при народа си, 51 защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове. 52 Затова ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там, в земята, която давам на израилевите синове.