Romans 3:1-9:33

Bulgarian^{(i) 1} Тогава какво е предимството на юдеина или каква е ползата от обрязването? ² Много, във всяко отношение. И първо, защото на тях се повериха Божиите слова. ³ Тогава какво? Ако някои бяха неверни, тяхната невярност ще унищожи ли Божията вярност? ⁴ Да не бъде! Но нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив, както е писано: ?за да се оправдаеш в думите Си и да победиш, когато се съдиш.“ ⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря. ⁶ Да не бъде! Понеже, как тогава Бог ще съди света? ⁷ Защото, ако чрез моята лъжа Божията истина преизобилства за Неговата слава, то защо и аз още да бъда осъждан като грешник? ⁸ И защо да не вършим зло, за да дойде добро, както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим? На такива осъждането е справедливо. ⁹ Тогава какво? Имаме ли ние някакво предимство пред езичниците? Съвсем не, защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях. ¹⁰ Както е писано: ?Няма праведен нито един, ¹¹ няма никой разумен, няма кой да търси Бога. ¹² Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма нито един.“ ¹³ ?Гроб отворен е гърлото им, с езиците си мамят.“ ?Аспидова отрова има под устните им.“ ¹⁴ ?Техните уста са пълни с проклятие и горчивина.“ ¹⁵ ?Краката им са бързи да проливат кръв, ¹⁶ опустошение и разорение е в пътищата им ¹⁷ и те не са познали пътя на мира.“ ¹⁸ ?Пред очите им няма страх от Бога.“ ¹⁹ А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога. ²⁰ Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха. ²¹ Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, ²² тоест Божието оправдание чрез вяра в Иисус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика, ²³ защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава, ²⁴ но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус. ²⁵ Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в прощението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, ²⁶ за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Иисус. ²⁷ Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? На делата ли? Не, а чрез закона на вярата. ²⁸ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона. ²⁹ Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците също, ³⁰ защото един е Бог, който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вяра. ³¹ Тогава отменяме ли закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме закона.^{4 1} И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? ² Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога. ³ Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“ ⁴ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; ⁵ а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда. ⁶ Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела: ⁷ ?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; ⁸ блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“ ⁹ Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда. ¹⁰ Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. ¹¹ И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата, ¹² и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан. ¹³ Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра. ¹⁴ Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено. ¹⁵ Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление. ¹⁶ Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас, ¹⁷ както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо. ¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“ ¹⁹ И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара, ²⁰ не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога ²¹ и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни. ²² Затова му се счете за правда. ²³ Но това, че му се счете, не беше написано само за него, ²⁴ а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ, ²⁵ който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.^{5 1} И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, ² чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава. ³ И не само това, но се и хвалим със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, ⁴ а твърдостта – опитност, а опитността – надежда, ⁵ а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден. ⁶ Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните. ⁷ Защото едва ли някой ще умре даже за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия. ⁸ Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас. ⁹ Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него. ¹⁰ Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот! ¹¹ И не само това, но се и хвалим в Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез когото получихме сега това примирение. ¹² Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и така смъртта премина във всичките хора, понеже всички съгрешиха; ¹³ защото грехът беше в света и преди закона, но когато няма закон, грях не се счита; ¹⁴ въпреки това смъртта царува от Адам до Мойсей дори над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия. ¹⁵ Но дарът не е такъв, каквото беше прегрешението; защото, ако поради прегрешението на един измряха мнозина, то много повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на един Човек, Иисус Христос, се изля изобилно за мнозина. ¹⁶ И дарът не е такъв, какъвто беше съдът чрез прегрешението на един; защото съдът доведе от едно престъпление до осъждане, а дарът доведе от много прегрешения до оправдание. ¹⁷ Защото, ако чрез прегрешението на един смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Иисус Христос. ¹⁸ И така, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички хора, така и чрез едно праведно дело дойде на всички хора оправданието, което докарва живот. ¹⁹ Защото, както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Един ще станат праведни мнозината. ²⁰ А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта; ²¹ така че, както грехът беше царувал в смъртта, така благодатта да царува чрез правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.^{6 1} Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта? ² Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем вече в него? ³ Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт? ⁴ И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. ⁵ Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото); ⁶ като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха. ⁷ Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха. ⁸ Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него; ⁹ като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него. ¹⁰ Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога. ¹¹ Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ. ¹² И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти. ¹³ И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата. ¹⁴ Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. ¹⁵ Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде! ¹⁶ Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? ¹⁷ Но да благодарим на Бога, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учение, на което бяхте обучени, ¹⁸ и като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата. ¹⁹ По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост. ²⁰ Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата. ²¹ Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт. ²² Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот. ²³ Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.^{7 1} Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив? ² Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа. ³ И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг. ⁴ И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. ⁵ Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта. ⁶ Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата. ⁷ Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“ ⁸ Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. ⁹ И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях; ¹⁰ и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт. ¹¹ Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея. ¹² Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра. ¹³ Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен. ¹⁴ Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. ¹⁵ Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша. ¹⁶ Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър. ¹⁷ И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен. ¹⁸ Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. ¹⁹ Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша. ²⁰ Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен. ²¹ И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства. ²² Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; ²³ но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми. ²⁴ Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? ²⁵ Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.^{8 1} И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус. ² Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта. ³ Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта, ⁴ за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. ⁵ Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното. ⁶ Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир. ⁷ Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може. ⁸ И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога. ⁹ Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. ¹⁰ Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата. ¹¹ И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас. ¹² И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски. ¹³ Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете. ¹⁴ Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове. ¹⁵ Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! ¹⁶ Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца. ¹⁷ И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него. ¹⁸ Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас. ¹⁹ Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове. ²⁰ Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини, ²¹ с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца. ²² Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега; ²³ и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло. ²⁴ Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда? ²⁵ Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме. ²⁶ Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания. ²⁷ А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля. ²⁸ Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. ²⁹ Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; ³⁰ а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави. ³¹ И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? ³² Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? ³³ Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава! ³⁴ Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас. ³⁵ Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч? ³⁶ Както е писано: ?Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“ ³⁷ Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил. ³⁸ Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, ³⁹ нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.^{9 1} Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух, ² че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. ³ Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът; ⁴ които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията; ⁵ чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин. ⁶ Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил, ⁷ нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а ?по Исаак ще се нарече твоето потомство.“ ⁸ Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство. ⁹ Защото това е думата на обещанието: ?Ще дойда по това време и Сара ще има син.“ ¹⁰ И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак, ¹¹ макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, ¹² й се каза: ?По-големият ще слугува на по-малкия“; ¹³ както е писано: ?Яков възлюбих, а Исав намразих.“ ¹⁴ Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде! ¹⁵ Защото Той казва на Мойсей: ?Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“ ¹⁶ И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост. ¹⁷ Защото Писанието казва на фараона: ?Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“ ¹⁸ И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява. ¹⁹ Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му? ²⁰ Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така? ²¹ Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба? ²² Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел, ²³ и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава – ²⁴ нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците? ²⁵ Както казва и в Осия: ?Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“; ²⁶ ?И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“ ²⁷ А Исая вика за Израил: ?Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси; ²⁸ защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“ ²⁹ И както Исая е казал по-преди: ?Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“ ³⁰ Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; ³¹ а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона. ³² Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване, ³³ както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“