Ruth 2 Cross References - Bulgarian

¹ И Ноемин имаше един роднина на мъжа си, един много богат човек от рода на Елимелех на име Вооз.² И моавката Рут каза на Ноемин: Моля те, нека отида на полето да събирам житни класове след онзи, в чиито очи намеря благоволение. И тя й каза: Иди, дъще моя.³ И тя тръгна и отиде, и събираше в полето след жетварите. И случайно попадна в нивата на Вооз, който беше от рода на Елимелех.⁴ И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: ГОСПОД да е с вас! И те му отговориха: ГОСПОД да те благослови!⁵ И Вооз каза на слугата си, който беше поставен над жетварите: Чие е това момиче?⁶ И слугата, който беше поставен над жетварите, отговори и каза: Това е моавското момиче, което се върна с Ноемин от моавските полета.⁷ И тя каза: Моля те, нека да бера останалите класове и да събирам между снопите след жетварите! И така дойде и стоя от сутринта до сега, само малко си почина в къщата.⁸ И Вооз каза на Рут: Чуваш ли, дъще моя, не ходи да събираш класове в друга нива и не си отивай оттук, а стой тук при моите момичета.⁹ Нека очите ти бъдат насочени към нивата, където жънат, и ходи след тях. Ето, аз поръчах на момчетата да не те докосват. А когато си жадна, иди при съдовете и пий каквото са наточили момчетата.¹⁰ Тогава тя падна на лицето си и се поклони до земята, и му каза: Защо намерих благоволение в очите ти да ме забележиш, като съм чужденка?¹¹ А Вооз отговори и й каза: Добре ми беше разказано всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла при народ, който по-рано не си познавала.¹² ГОСПОД да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да търсиш прибежище!¹³ А тя каза: Нека намеря благоволение в очите ти, господарю мой, понеже ти ме утеши и говори на сърцето на слугинята си, макар и да не съм като някоя от твоите слугини.¹⁴ И по време на яденето Вооз й каза: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите и той й подаде печено жито и тя яде и се насити, и остави остатък.¹⁵ И стана да събира класове, а Вооз заповяда на момчетата си и им каза: Нека събира и между снопите и не я обиждайте.¹⁶ И даже изваждайте за нея класове от ръкойките и ги оставяйте, за да ги събира, и не й се карайте.¹⁷ И тя събира в нивата до вечерта и очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.¹⁸ И го взе и отиде в града, и свекърва й видя какво беше събрала. И тя извади и й даде това, което беше оставила, след като се бе заситила.¹⁹ И свекърва й каза: Къде събира днес и къде работи? Благословен да бъде онзи, който те забеляза! И тя разказа на свекърва си при кого беше работила и каза: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз.²⁰ Тогава Ноемин каза на снаха си: Благословен да е той от ГОСПОДА, който не оттегли милостта си нито от живите, нито от умрелите! И Ноемин й каза: Този човек ни е близък, един от сродниците ни.²¹ И моавката Рут каза: Той ми каза също: Да се държиш близо до момчетата ми, докато не свършат цялата ми жетва.²² И Ноемин каза на снаха си Рут: Добре е, дъще моя, да излизаш с неговите момичета и да не те срещат в друга нива.²³ И така, тя се държа близо до момичетата на Вооз, за да събира класове, докато свършиха ечемичната жетва и пшеничената жетва. И живееше със свекърва си.

² А Аврам каза: Господи БОЖЕ, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

² И повдигна очите си и видя, ето, трима мъже стояха пред него; и като ги видя, изтича от входа на шатрата да ги посрещне и се поклони до земята,

¹⁹ Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде на Авраам онова, което е говорил за него.

⁶ И Бог му каза насън: Да, Аз зная, че си направил това с право сърце; и Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.

² Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми,

¹⁸ А тя каза: Пий, господарю мой! — и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.¹⁹ И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.²⁰ И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.

⁸ Тогава Исав каза: За какво ти е целият този стан, който срещнах? А той каза: За да намеря благоволението на господаря си.

¹⁰ Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм намерил благоволение пред теб, приеми подаръка ми от ръката ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, и ти беше благосклонен към мен.

¹⁵ А Исав каза: Поне да оставя с теб неколцина от хората, които са с мен. Но той каза: Каква нужда, стига да намеря благоволението на господаря си?

³ И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му.

⁴ Йосиф намери благоволение пред него и му служеше. И той го постави за настоятел на дома си и предаде в ръката му всичко, което имаше.

¹⁴ А Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца!

³⁶ А гоморът е една десета от ефата.

⁹ Когато жънете жетвата на земята си, да не жънеш докрай краищата на нивата си и да не събираш падналите в жетвата си класове.

¹⁶ Да не обикаляш между народа си като клеветник и да не се надигнеш против кръвта на ближния си. Аз съм ГОСПОД.

²² И когато жънете жетвата на земята си, да не жънеш докрай краищата на нивите си и да не събираш падналите в жетвата ти класове; да ги оставиш за сиромаха и за чужденеца. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

²⁵ Ако брат ти обеднее и продаде нещо от притежанието си, да дойде изкупителят му, най-близкият му сродник, и да откупи онова, което брат му е продал.

¹⁰ И когато се нахраниш и се наситиш, да благословиш ГОСПОДА, своя Бог, за добрата земя, която ти е дал.

¹⁷ И да не би да кажеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.¹⁸ А да помниш ГОСПОДА, своя Бог, че Той е, който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета Си, за който се закле на бащите ти, както е и днес.

¹⁵ и ще давам трева на полетата ти за добитъка ти; и ще ядеш, и ще се наситиш.

⁹ Да си преброиш седем седмици; откогато за първи път сложиш сърп на жетвата, да започнеш да броиш седемте седмици.

¹⁹ Когато жънеш жетвата на нивата си и забравиш някой сноп на нивата, да не се връщаш да го вземеш; да бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата, за да те благославя ГОСПОД, твоят Бог, във всяко дело на ръцете ти.²⁰ Когато брулиш маслините си, да не претърсваш клоните си; това да бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.²¹ Когато обереш на лозето си, да не се връщаш да го претърсваш; това да бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

⁵ Ако братя живеят заедно и един от тях умре и няма син, жената на умрелия да не се омъжи навън за чужд мъж; братът на мъжа й да влезе при нея и да си я вземе за жена, и да изпълни към нея дълга на девер.⁶ И първородният, когото тя роди, да наследи името на умрелия му брат, за да не се изличи името му от Израил.⁷ Но ако човекът не желае да вземе жената на брат си, тогава жената на брат му да отиде до градските порти при старейшините и да каже: Девер ми отказва да издигне име на брат си в Израил; не желае да изпълни към мен дълга си на девер.

¹⁵ Но ако не желаете да служите на ГОСПОДА, изберете си днес на кого ще служите: дали на боговете, на които бащите ви служеха оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и домът ми ще служим на ГОСПОДА!

¹² И Ангелът ГОСПОДЕН му се яви и му каза: ГОСПОД е с теб, силни и храбри!

⁸ А след него Ивцан от Витлеем съди Израил.⁹ Той имаше тридесет сина и тридесет дъщери, които омъжи навън; и доведе тридесет дъщери отвън за синовете си. Той съди Израил седем години.¹⁰ И Ивцан умря и беше погребан във Витлеем.

³ Тогава мъжът й стана и отиде след нея, за да й говори с добро и да я върне, и взе със себе си слугата си и две магарета. И тя го заведе в бащиния си дом; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.

² Името на човека беше Елимелех, името на жена му — Ноемин, а името на двамата му сина — Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдейски. И те отидоха в моавските полета и останаха там.

¹¹ А Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои. Защо да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, че да ви станат мъже?

¹⁴ И те издигнаха гласовете си и отново заплакаха. И Орфа целуна свекърва си за сбогом, а Рут се прилепи към нея.¹⁵ И тя каза: Ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.¹⁶ Но Рут каза: Не ме убеждавай да те оставя и да не дойда след теб, защото, където отидеш ти, ще отида и аз и където останеш, ще остана и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог — мой Бог;

¹⁶ Но Рут каза: Не ме убеждавай да те оставя и да не дойда след теб, защото, където отидеш ти, ще отида и аз и където останеш, ще остана и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог — мой Бог;¹⁷ където умреш ти, ще умра и аз и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД и така да прибави — само смъртта ще ме раздели от теб!¹⁸ И като видя Ноемин, че беше решена да отиде с нея, престана да я уговаря.¹⁹ И двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях и жените казваха: Това ли е Ноемин?

¹⁹ И двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях и жените казваха: Това ли е Ноемин?²⁰ А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мера, защото Всесилният ми е направил живота много горчив.²¹ Пълна излязох, а ГОСПОД ме доведе обратно празна. Защо ме наричате Ноемин, когато ГОСПОД свидетелства против мен и Всесилният ми стори зло?²² Така Ноемин се върна и с нея снаха й Рут, моавката, която се върна от моавските полета. А те дойдоха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

²² Така Ноемин се върна и с нея снаха й Рут, моавката, която се върна от моавските полета. А те дойдоха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

² И моавката Рут каза на Ноемин: Моля те, нека отида на полето да събирам житни класове след онзи, в чиито очи намеря благоволение. И тя й каза: Иди, дъще моя.

⁷ И тя каза: Моля те, нека да бера останалите класове и да събирам между снопите след жетварите! И така дойде и стоя от сутринта до сега, само малко си почина в къщата.

⁷ И тя каза: Моля те, нека да бера останалите класове и да събирам между снопите след жетварите! И така дойде и стоя от сутринта до сега, само малко си почина в къщата.⁸ И Вооз каза на Рут: Чуваш ли, дъще моя, не ходи да събираш класове в друга нива и не си отивай оттук, а стой тук при моите момичета.

¹⁰ Тогава тя падна на лицето си и се поклони до земята, и му каза: Защо намерих благоволение в очите ти да ме забележиш, като съм чужденка?

¹³ А тя каза: Нека намеря благоволение в очите ти, господарю мой, понеже ти ме утеши и говори на сърцето на слугинята си, макар и да не съм като някоя от твоите слугини.¹⁴ И по време на яденето Вооз й каза: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите и той й подаде печено жито и тя яде и се насити, и остави остатък.

¹⁸ И го взе и отиде в града, и свекърва й видя какво беше събрала. И тя извади и й даде това, което беше оставила, след като се бе заситила.

²² И Ноемин каза на снаха си Рут: Добре е, дъще моя, да излизаш с неговите момичета и да не те срещат в друга нива.

² И сега, Вооз, с чиито момичета си била, не е ли наш роднина? Ето, тази нощ той вее ечемик на хармана.

⁹ И каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут. Простри дрехата си над слугинята си, защото си сродник!¹⁰ Тогава той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще моя! Последната ти доброта, която показа, е по-голяма от първата, понеже не отиде след млади мъже, били те бедни или богати.

¹² И сега, вярно е, че аз съм сродник, но има един по-близък сродник от мен.

⁶ А сродникът каза: Не мога да я откупя за себе си, да не би да съсипя собственото си наследство. Ти откупи за себе си това, което е мое да откупя, защото аз не мога да го откупя.

¹¹ И целият народ, който беше при портата, и старейшините казаха: Свидетели сме! ГОСПОД да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и Лия, двете, които съградиха израилевия дом; а ти да придобиеш сила в Ефрат и да оставиш име във Витлеем!

¹⁴ Тогава жените казаха на Ноемин: Благословен да е ГОСПОД, който днес не те остави без сродник; нека името му стане известно в Израил.

²¹ Салмон роди Вооз, а Вооз роди Овид,

¹⁸ А тя каза: Нека слугинята ти намери благоволение в очите ти! И жената отиде по пътя си и яде и лицето й вече не беше скръбно.

⁶ А ГОСПОД извика втори път: Самуиле! И Самуил стана и отиде при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, сине мой; легни си пак.

¹⁶ Тогава Илий повика Самуил и каза: Самуиле, сине мой. А той каза: Ето ме.

¹⁷ А Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си тази ефа печено жито и тези десет хляба и тичай при братята си в стана.

¹⁹ И ти показа днес, че се отнесе добре с мен, защото ГОСПОД ме предаде в ръката ти и ти не ме уби.

¹⁸ Тогава Авигея побърза и взе двеста хляба, два меха с вино, пет овци, вече приготвени, пет мери печено жито, сто калъпа сушено грозде и двеста калъпа смокини, и ги натовари на магарета.

²³ А когато Авигея видя Давид, слезе бързо от магарето и падна по лице пред Давид, и се наведе до земята.

⁴¹ Тогава тя стана и се наведе с лицето си до земята, и каза: Ето, слугинята ти е готова да служи на слугите на господаря си и да им мие краката.

⁵ И Давид изпрати пратеници до явис-галаадските мъже и им каза: Благословени да сте от ГОСПОДА, понеже сте оказали тази милост на господаря си, на Саул, и сте го погребали!

¹ И Давид каза: Има ли още някой останал от Сауловия дом, за да му окажа милост заради Йонатан?

⁸ Тогава той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, че да погледнеш такова умряло куче като мен?

⁴ Затова царят каза на Сива: Ето, целият имот на Мемфивостей е твой. И Сива каза: Покланям ти се; нека намеря благоволение пред теб, господарю мой, царю!

²⁸ и донесоха постелки и легени, и грънчарски съдове, и жито, и ечемик, и брашно, и печено жито, и боб, леща и други печива,

²⁸ Защото целият ми бащин дом не беше нищо друго освен мъртъвци пред господаря ми, царя, и въпреки това ти постави слугата си сред онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз и защо да се оплаквам още на царя?

²¹ И изправи стълбовете при предверната зала на храма. Изправи десния стълб и го нарече Яхин. Изправи и левия стълб и го нарече Воаз.

⁴³ А слугата му каза: Как да сложа това пред сто души? А той каза: Дай на хората да ядат, защото така казва ГОСПОД: Ще ядат и ще остане излишък.⁴⁴ Тогава той сложи пред тях и ядоха, и остана излишък, според словото на ГОСПОДА.

¹³ Тогава слугите му се приближиха и му говориха, и казаха: Татко мой, ако ти беше поръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, като ти каза: Окъпи се и ще бъдеш чист!

⁵ И когато разказваше на царя как беше съживил мъртвия, ето че жената, чийто син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. Тогава Гиезий каза: Господарю мой, царю, тази е жената и този е синът й, когото Елисей съживи!

¹⁰ И Арам роди Аминадав, а Аминадав роди Наасон, първенец на синовете на Юда.¹¹ И Наасон роди Салмон, а Салмон роди Вооз,¹² а Вооз роди Овид, а Овид роди Есей.

¹ През онази нощ сънят побягна от царя. И той заповяда да донесат книгата на паметните събития, на летописите; и те се прочетоха пред царя.² И се намери, че Мардохей беше съобщил за Вихтан и Терес, двамата царски скопци, от онези, които пазеха входа, че бяха поискали да вдигнат ръка против цар Асуир.

³ И имотът му беше седем хиляди глави дребен добитък и три хиляди камили, и петстотин чифта говеда, и петстотин магарици, и голямо множество слуги; и този човек беше най-голям от всичките жители на изтока.

²¹ Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

²⁵ Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

¹² защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.¹³ Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

¹⁶ Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,¹⁷ или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —¹⁸ но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —¹⁹ ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,²⁰ ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,²¹ ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;²² то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

²⁵ ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

⁸ Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

¹¹ Освен това слугата Ти се предупреждава чрез тях; в пазенето им има голяма награда.

⁵ Приготвяш трапеза пред мен пред лицето на враговете ми, помазваш с миро главата ми, чашата ми прелива.

⁷ Колко е скъпоценна милостта Ти, Боже! И човешките синове прибягват под сянката на Твоите криле.

⁵ Предай на ГОСПОДА пътя си и се уповавай на Него, и Той ще действа.⁶ Ще изведе наяве правдата ти като светлината и правото ти като пладне.

¹ (По слав. 40) За първия певец. Псалм на Давид. Блажен онзи, който обръща внимание на сиромаха; в зъл ден ще го избави ГОСПОД.

¹⁰ Слушай, дъще, внимавай и приклони ухото си: забрави и народа си, и бащиния си дом.

¹ (По слав. 56) За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид, когато избяга от Саул в пещерата. Бъди милостив към мен, Боже, бъди милостив към мен! Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията.

¹¹ И човек ще каже: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, който съди на земята.

⁴ Ще живея в Твоя шатър вечно, ще прибягна под защитата на Твоите криле. (Села.)

⁷ понеже Ти си бил помощта ми, и аз ще се радвам в сянката на Твоите криле.

⁴ С перата Си ще те покрива и под крилете Му ще прибегнеш — Неговата истина е щит и защита.

¹⁵ И каза: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци!

⁹ Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му трае вечно; рогът му ще се издигне на почит.

²⁶ Благословен, който иде в ГОСПОДНОТО Име! Благословихме ви от ГОСПОДНИЯ дом.

⁷ с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,⁸ нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!

¹ (По слав. 132) Песен на изкачванията. На Давид. Ето, колко е добро и колко е приятно да живеят братя в единомислие! ² То е като скъпоценното масло на главата, слизащо по брадата, брадата на Аарон, слизащо по края на одеждите му.³ То е като ермонската роса, слизаща по сионските планини; защото там ГОСПОД е заповядал благословението — живот вечен.

⁶ Иди при мравката, ленивецо, виж пътищата й и стани мъдър.⁷ Тя, без да има началник, надзирател или управител,⁸ приготвя хляба си през лятото, събира храната си в жетва.

²⁹ Така е и с онзи, който влиза при жената на ближния си — който се докосне до нея, няма да бъде невинен.

¹⁸ Злият придобива измамна печалба, но който сее правда, получава трайна награда.

²⁴ Един разпръсва, но изобилства повече, а друг пести без мярка, но пак достига до оскъдност.²⁵ Благотворителната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен.

¹ Мъдър син приема наставлението на баща си, а присмивателят не слуша изобличение.

⁴ Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.

²⁰ Който ходи с мъдрите, ще бъде мъдър, а другарят на безумните ще стане лош.

³³ Страхът от ГОСПОДА е наставление в мъдрост и смирението предхожда славата.

¹⁷ Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

²³ Сиромахът говори с умолявания, а богатият отговаря грубо.

¹⁷ Който оказва милост на сиромаха, заема на ГОСПОДА и Той ще му отплати за благодеянието.

²⁹ Виждаш ли човек, прилежен в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

¹⁸ защото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да се отсече.

¹⁰ Не изоставяй приятеля си и приятеля на баща си и не отивай в дома на брат си в деня на нещастието си — по-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

²⁷ Наглежда домакинството в дома си и хляб на леност не яде.

¹⁰ Всичко, което ръката ти намери да прави, направи със силата си, понеже няма нито работа, нито размисъл, нито знание, нито мъдрост в Шеол, където отиваш.

⁷ Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?⁸ Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.

⁸ Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.

⁸ А благородният замисля благородни неща и ще стои в благородни неща.

³ А чужденецът, който се е прилепил към ГОСПОДА, да не говори, като казва: ГОСПОД съвсем ще ме отдели от народа Си! И скопецът да не казва: Ето, аз съм сухо дърво!⁴ Защото така казва ГОСПОД за скопците, които пазят съботите Ми и избират това, в което благоволя, и здраво държат завета Ми:⁵ На тях ще дам в дома Си и вътре в стените Си място и име по-добро от синове и дъщери. На тях ще дам вечно име, което няма да се изличи.⁶ И чужденците, които се прилепват към ГОСПОДА, за да Му служат и да обичат Името на ГОСПОДА, да бъдат Негови слуги; всички, които пазят съботата да не я осквернят и здраво държат завета Ми,⁷ ще ги доведа в светия Си хълм и ще ги зарадвам в Своя молитвен дом. Всеизгарянията им и жертвите им ще бъдат благоугодни на олтара Ми, защото домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи.⁸ Така заявява Господ БОГ, който събира израилевите изгнаници: Към него, към събраните му, ще събера още.

⁷ Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да заведеш в дом сиромаси без покрив? Когато видиш гол, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни?

¹⁰ ако раздаваш хляба си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще грее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.¹¹ ГОСПОД ще те води постоянно, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти, и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.

¹¹ Ефата и ватът да имат еднаква мярка, така че ватът да събира една десета от хомера и ефата — една десета от хомера; според хомера да бъде мярката им.¹² И сикълът да бъде двадесет гери; двадесет сикъла, двадесет и пет сикла, и петнадесет сикла да ви бъде мнасата.

⁵ Салмон роди Вооз от Рахав; Вооз роди Овид от Рут; Овид роди Есей;

³ Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.

¹² Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

¹ Внимавайте да не вършите правдата си пред хората, за да ви виждат; иначе нямате награда при вашия Отец, който е на небесата.

² И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете.

²² А Иисус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

⁷ И като ходите, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи.⁸ Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, демони изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.⁹ Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,¹⁰ нито торба за път, нито две ризи, нито сандали, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.¹¹ И в който и да било град или село като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.

²⁹ Не се ли продават две врабчета за един асарий? И пак нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец.

⁴¹ Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в името на праведник, награда на праведник ще получи.⁴² И който напои един от тези малките само с една чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

⁴² И който напои един от тези малките само с една чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

²⁰ И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.

²² И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон.²³ Но Той не й отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас.²⁴ А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом.²⁵ А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми!²⁶ Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.²⁷ А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им!²⁸ Тогава Иисус в отговор й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря й оздравя.

⁸ Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

³⁷ Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

⁴⁵ Кой тогава е верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна навреме?

³⁵ защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

⁴⁰ А Царят в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.

²⁸ И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените).

⁴³ И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ?

⁴⁸ Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове.

³² на Есей1, на Овид, на Вооз, на Салмон, на Наасон,

¹¹ И като изтеглиха корабите на сушата, оставиха всичко и Го последваха.

²³ Кое е по-лесно да кажа? Прощават ти се греховете!; или: Стани и ходи!

³⁵ Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

⁶ А когато Иисус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми.⁷ Затова не счетох и себе си достоен да дойда при Теб. Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

³¹ А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.

¹² Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.¹³ Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи;¹⁴ и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

³³ И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

¹⁶ и падна на лице при краката на Иисус, и Му благодареше. И той беше самарянин.¹⁷ А Иисус в отговор му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?¹⁸ Не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога освен този другоплеменник?

²⁹ А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство,³⁰ и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот.

⁷ Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус й каза: Дай Ми да пия.⁸ Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.⁹ Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.¹⁰ Иисус в отговор й каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода.¹¹ Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?

¹² И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.¹³ И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

¹⁰ горещо се обичайте един друг с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг.¹¹ В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа;

¹³ помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие.

¹ А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена.

³³ Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.

⁵ И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и по Божията воля на нас.⁶ Така че помолихме Тит да довърши у вас и това благодеяние, както го беше и започнал.⁷ И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние.⁸ Не казвам това като по заповед, а за да изпитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.⁹ Защото знаете благодатта на нашия Господ Иисус Христос – че като беше богат, за вас стана беден, за да станете вие богати чрез Неговата бедност.¹⁰ А относно това ви давам този съвет, защото това е полезно за вас, които миналата година започнахте не само да правите това, но и да го желаете.¹¹ А сега го свършете и на дело, така че, както сте имали готовност в желанието, така да имате и в довършването според това, което имате.

¹³ понеже чрез доказателството на това служение те славят Бога за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето участие в дарението за тях и за всички;¹⁴ и в молитвите си за вас те копнеят за вас поради дадената ви изобилна Божия благодат.¹⁵ Да благодарим на Бога за Неговия неизразим дар!

⁹ Нека не ни дотяга да вършим добро, защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.

²¹ подчинявайте се един на друг в страх от Христос:

¹ Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно.² ?Почитай баща си и майка си“ – което е първата заповед с обещание –³ ?за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.“

³ Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си.

⁸ Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е достойно за обич, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте.

¹⁰ Но аз много се радвах в Господа, че сега най-после направихте отново да се прояви вашата грижа към мен; за което наистина сте се грижили, но не сте имали благоприятна възможност.

¹⁸ Никой да не ви отнема наградата, вършейки собствената си воля в смирение и поклонение на ангели, като се вглъбява в неща, които не е видял, и напразно се надува с плътския си ум,

¹¹ и усърдно да се стараете да бъдете тихи, да вършите своите си работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме,¹² за да живеете благоприлично пред външните хора и да не се нуждаете от никого.

¹² На такива заръчваме и ги напътстваме в Името на Господ Иисус Христос да работят тихо и да ядат своя хляб.

¹⁶ А Сам Господ на мира да ви дава мира винаги и всякак. Господ да бъде с всички вас.

⁴ Но ако някоя вдовица има деца или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си, защото това е угодно пред Бога.

² И нека онези, които имат вярващи господари, да не ги презират за това, че са братя, а да им служат още по-усърдно, защото онези, които се ползуват от усърдието им, са вярващи и възлюбени. Това поучавай и увещавай.

¹⁶ Господ да покаже милост към дома на Онисифор, защото той много пъти ме ободряваше и не се засрами от оковите ми,¹⁷ а когато беше в Рим, ме потърси старателно и ме намери.¹⁸ Господ да му даде да намери милост от Господа в онзи Ден; а колко служи в Ефес, ти знаеш много добре.

¹⁸ Господ да му даде да намери милост от Господа в онзи Ден; а колко служи в Ефес, ти знаеш много добре.

⁸ отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване.

²² Господ Иисус Христос да бъде с твоя дух. Благодат да бъде с вас. (Амин.)

⁷ Защото имах голяма радост и утеха в твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежиха чрез теб, брате.

¹⁰ Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

⁶ А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.

⁸ С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива.⁹ С вяра той се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри с Исаак и Яков, сънаследниците на същото обещание,

²⁴ С вяра Мойсей, когато стана на възраст, отказа да се нарича син на дъщерята на фараона²⁵ и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава временно на греха,²⁶ като счете опозоряването на Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към наградата.

²⁶ като счете опозоряването на Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към наградата.

⁵ Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.

⁵ Така и вие, по-младите, се покорявайте на старейшините. Да! А всички се облечете със смирение, като се покорявате един на друг, защото „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“⁶ И така, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно,

¹⁷ Но ако някой има благата на този свят и види, че брат му е в нужда, а заключи сърцето си от него, как обитава в него Божията любов?¹⁸ Дечица, да не любим с думи, нито с език, а с дело и истина.

¹⁸ Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава; а *роденият от Бога, пази себе си* и лукавият не го докосва.

¹⁰ Ако някой дойде при вас и не носи това учение, не го приемайте в дома и не го поздравявайте,¹¹ защото, който го поздравява, става участник в неговите зли дела.