Nehemiah 5 Cross References - Bulgarian

¹ И се надигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.² И имаше такива, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина, затова нека ни се даде жито да ядем и да живеем!³ А имаше и такива, които казваха: Ние заложихме нивите си и лозята си, и къщите си, за да ни се даде жито заради глада.⁴ Имаше и такива, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние взехме пари назаем за царския данък.⁵ Но сега, нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца са като техните деца. И ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са вече заробени, а ние сме безсилни да ги откупим, защото нивите и лозята ни са на други.⁶ И когато чух вика им и тези думи, много се разгневих.⁷ И размислих в себе си и се скарах с благородните и първенците, и им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си! И свиках против тях голямо събрание и им казах:⁸ Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на езичниците. А вие сами ли ще продадете братята си? Или те да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха отговор.⁹ И аз казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не сме за присмех на езичниците, нашите врагове?¹⁰ Но и аз, братята ми и слугите ми, сме им заели пари и жито, но моля ви, нека оставим тази лихва!¹¹ И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, а също и една стотна част от парите и от житото, от виното и от маслиненото масло, които сте им заели.¹² Тогава те казаха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците и ги заклех, че ще направят според това обещание.¹³ Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всекиго, който не изпълни това обещание! Да, така да бъде отърсен и изпразнен! И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание.¹⁴ И от времето, когато царят ме назначи за областен управител над тях в юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз с братята си не съм вземал заплатата на областен управител.¹⁵ А предишните областни управители, които бяха преди мен, бяха налагали товар на народа и бяха вземали от тях хляб и вино, освен четиридесет сикъла сребро. И слугите им бяха господарували над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.¹⁶ И също помагах в работата на тази стена; и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за делото.¹⁷ И юдеите и първенците, сто и петдесет мъже освен онези, които идваха при нас от народите около нас, бяха на трапезата ми.¹⁸ А това, което се готвеше всеки ден, беше едно говедо, шест избрани овце и птици се готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно всякакво вино. И при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.¹⁹ Помни ме, Боже мой, за добро заради всичко, което съм сторил за този народ!

⁷ И между говедарите на Аврам и говедарите на Лот се появи спречкване. По това време ханаанците и ферезейците населяваха тази земя.⁸ Тогава Аврам каза на Лот: Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя!

¹¹ И Авраам каза: Сторих го понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.

¹⁴ И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

²⁷ Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

¹⁴ Но спомни си за мен, когато те постигне благополучието, моля те, окажи ми милост и спомени на фараона за мен, и ме избави от този дом.

⁵⁷ И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

² И каза: Ето, чух, че в Египет се намира жито. Слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем!

¹⁸ А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

⁸ Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати момчето с мен, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем — и ние, и ти и децата ни.

¹⁵ И като се свършиха всичките пари в египетската земя и ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб! Защо да умираме пред теб, понеже се свършиха парите?¹⁶ А Йосиф каза: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.¹⁷ И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, овцете, говедата и магаретата им. И така, през онази година той ги нахрани с хляб срещу всичкия им добитък.¹⁸ И като измина онази година, дойдоха при него и втората година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките пари свършиха и добитъкът стана собственост на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.¹⁹ Защо и ние да измрем пред очите ти, и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята.²⁰ И Йосиф купи за фараона цялата египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях. Така земята стана собственост на фараона.²¹ И той пресели народа в градовете от единия край до другия край на египетските области.²² Само земята на жреците не купи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде, затова не продадоха земята си.²³ Тогава Йосиф каза на народа: Ето, днес купих вас и земята ви за фараона. Ето ви семе, засейте земята.²⁴ И във времето на плода ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас — за да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.²⁵ И те казаха: Ти запази живота ни. Нека намерим благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на фараона.

⁷ И ГОСПОД каза: Видях страданието на народа Си в Египет и чух вика им поради притеснителите им; да, познах неволите им.

⁸ И всички тези твои слуги ще слязат при мен и ще паднат пред мен, и ще кажат: Излез, ти и целият народ, който те следва! И след това ще изляза. И Мойсей излезе отпред фараона с голям гняв.

¹ Ето наредбите на закона, които ще представиш пред тях.² Ако купиш роб евреин, шест години да работи, а на седмата да излезе свободен, без откуп.³ Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, и жена му да излезе с него.⁴ Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата й да бъдат на господаря й, а той да излезе сам.⁵ Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си; не желая да изляза свободен! --⁶ тогава господарят му да го заведе пред съдиите, да го сложи при вратата или при стълба на вратата и господарят му да промуши ухото му с шило; и той ще му бъде роб завинаги.⁷ Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.⁸ Ако не хареса на господаря си, който я е определил за себе си, нека я остави да бъде откупена; той няма да има власт да я продаде на чужд народ, тъй като е постъпил невярно с нея.⁹ Но ако я е определил за сина си, нека постъпи с нея според правото на дъщерите.¹⁰ Ако си вземе още една жена, да не намали на онази храната й, облеклото й и съпружеското сношение с нея.¹¹ А ако не й отдава тези трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

¹⁶ Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

²⁵ Ако дадеш назаем пари на сиромаха, който е при теб, на някой от Моя народ, да не постъпваш с него като заемодател, да не му налагаш лихва.

²⁵ Ако дадеш назаем пари на сиромаха, който е при теб, на някой от Моя народ, да не постъпваш с него като заемодател, да не му налагаш лихва.²⁶ Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до залеза на слънцето да му я върнеш,²⁷ защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? И като викне към Мен, Аз ще чуя, защото съм милостив.

⁴ тогава, ако е съгрешил и е виновен, да върне това, което е взел с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или това, което му е било поверено, или изгубеното, което е намерил,⁵ или каквото и да било нещо, за което се е заклел лъжливо. Да го върне; да върне главното и да му прибави една пета. В деня, когато се принася жертвата му за вина, да го даде на онзи, на когото принадлежи.

¹⁵ Да не вършите неправда в съд; да не покажеш пристрастие към сиромаха, нито да почетеш личността на големеца, а да съдиш ближния си в правда.

³⁵ Ако брат ти обеднее и видиш, че ръката му трепери при теб, да му помогнеш, както и на чужденеца и пришълеца, за да живее при теб.

³⁵ Ако брат ти обеднее и видиш, че ръката му трепери при теб, да му помогнеш, както и на чужденеца и пришълеца, за да живее при теб.³⁶ Да не му вземеш лихва или печалба и да се боиш от своя Бог, за да живее брат ти при теб.

³⁶ Да не му вземеш лихва или печалба и да се боиш от своя Бог, за да живее брат ти при теб.

³⁶ Да не му вземеш лихва или печалба и да се боиш от своя Бог, за да живее брат ти при теб.³⁷ Да не му дадеш парите си с лихва и да не му дадеш храната си за печалба.

³⁷ Да не му дадеш парите си с лихва и да не му дадеш храната си за печалба.³⁸ Аз съм ГОСПОД, вашият Бог, който ви изведох от египетската земя, за да ви дам ханаанската земя и да бъда ваш Бог.³⁹ Ако брат ти при теб обеднее и ти се продаде, да не го натовариш с робска работа.

³⁹ Ако брат ти при теб обеднее и ти се продаде, да не го натовариш с робска работа.⁴⁰ Той да бъде като наемник или пришълец при теб; нека ти работи до юбилейната година.⁴¹ Тогава да си излезе от теб, той и децата му с него, и да се върне при племето си, и да се върне в притежанието на бащите си.⁴² Защото те са Мои слуги, които изведох от египетската земя — да не бъдат продавани като роби.⁴³ Да не господаруваш жестоко над него; да се боиш от своя Бог.

⁴⁷ Ако чужденецът или пришълецът, който живее при теб, се замогне, а брат ти при него обеднее и се продаде на чужденеца или на пришълеца при теб, или на когото и да било от рода на чужденеца,⁴⁸ след като се продаде, той може да се откупи. Един от братята му може да го откупи;⁴⁹ или чичо му, или чичовият му син може да го откупи, или някой кръвен роднина от рода му може да го откупи, или ако на него му стига ръка, може сам да се откупи.

²² и тази вода, която докарва проклетия, да влезе във вътрешностите ти и да надуе корема ти, и да изсуши бедрото ти! И жената да каже: Амин, амин.

¹⁵ Тогава Мойсей се разгневи много и каза на ГОСПОДА: Не поглеждай благосклонно на приноса им! Аз не съм взел нито едно магаре от тях и на никого от тях не съм сторил зло!

² А това е правилото за опрощаването: всеки заемодател да опрости заема, който е дал на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, защото се провъзгласява опрощаване за ГОСПОДА.³ От чужденец можеш да го изискваш, но ръката ти да опрощава каквото твое има у брат ти,

⁷ Ако има при теб някой сиромах, някой от братята ти, вътре в някоя от портите ти, в земята ти, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, да не закоравяваш сърцето си и да не затваряш ръката си за брат си, сиромаха;

⁷ Ако има при теб някой сиромах, някой от братята ти, вътре в някоя от портите ти, в земята ти, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, да не закоравяваш сърцето си и да не затваряш ръката си за брат си, сиромаха;⁸ а да отваряш ръката си широко към него и охотно да му заемаш достатъчно за нуждата му, от каквото се нуждае.⁹ Внимавай да няма зла мисъл в сърцето ти и да си кажеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването. — и окото ти да стане зло против брат ти, сиромаха, и да не му дадеш нищо, и той да извика към ГОСПОДА против теб, и това да ти бъде грях.¹⁰ Охотно да му даваш и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това нещо ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичко, което предприеме ръката ти.¹¹ Защото сиромахът няма да изчезне от земята ти; затова Аз ти заповядвам и казвам: Да отваряш широко ръката си към брат си, към оскъдния си и сиромаха си в земята си!

¹⁹ Да не заемаш на брат си с лихва — лихва върху пари, храна или каквото и да било нещо, което се заема с лихва.²⁰ На чужденец можеш да заемаш с лихва, но на брат си да не заемаш с лихва, за да те благославя ГОСПОД, твоят Бог, във всичко, което ръката ти предприема в земята, в която влизаш, за да я завладееш.

⁷ Ако някой бъде намерен, че е откраднал някого от братята си, от израилевите синове, и го е заробил или го е продал, тогава този крадец да умре. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

¹⁰ Когато заемаш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог от него.¹¹ Да заставаш навън и човекът, на когото заемаш, да изнесе залога вън при теб.¹² И ако човекът е беден, да не задържаш залога му през нощта.¹³ Непременно да му върнеш залога, когато слънцето залезе, за да спи с дрехата си и да те благослови; и това ще ти бъде правда пред ГОСПОДА, твоя Бог.

¹⁴ И левитите да възгласят и да кажат с висок глас на всичките израилеви мъже:¹⁵ Проклет онзи, който направи изваян или леян идол, мерзост за ГОСПОДА, дело на ръцете на майстор, и го постави на скришно място! И целият народ да отговори и да каже: Амин!¹⁶ Проклет онзи, който презира баща си или майка си! И целият народ да каже: Амин!¹⁷ Проклет онзи, който премести границата на ближния си! И целият народ да каже: Амин!¹⁸ Проклет онзи, който отбие слепия от пътя! И целият народ да каже: Амин!¹⁹ Проклет онзи, който изкриви делото на чужденеца, на сирачето и на вдовицата! И целият народ да каже: Амин!²⁰ Проклет онзи, който лежи с жената на баща си, защото е открил полата на баща си! И целият народ да каже: Амин!²¹ Проклет онзи, който лежи с каквото и да е животно! И целият народ да каже: Амин!²² Проклет онзи, който лежи със сестра си, дъщерята на баща си или дъщерята на майка си! И целият народ да каже: Амин!²³ Проклет онзи, който лежи с тъща си! И целият народ да каже: Амин!²⁴ Проклет онзи, който скришно убие ближния си! И целият народ да каже: Амин!²⁵ Проклет онзи, който приеме подкуп, за да убие човек, да пролее невинна кръв! И целият народ да каже: Амин!²⁶ Проклет онзи, който не поддържа думите на този закон, като ги изпълнява! И целият народ да каже: Амин!

⁴⁷ Понеже не си служил на ГОСПОДА, своя Бог, с радост и веселие на сърцето заради изобилието на всичко,⁴⁸ затова ще слугуваш на враговете си, които ГОСПОД ще изпрати против теб, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко; и Той ще сложи железен ярем на шията ти, докато те изтреби.

¹⁰ Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер, и ханаанците живеят между Ефрем и до днес, и станаха принудителни работници.

¹⁵ Дори и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който жертваше: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от теб варено месо, а сурово.¹⁶ И ако човекът му кажеше: Нека изгорят първо тлъстината, а после си вземи колкото иска душата ти! — тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, а ако не, ще го взема насила!¹⁷ И грехът на тези младежи беше много голям пред ГОСПОДА, защото мъжете презираха ГОСПОДНИЯ принос.

²⁴ Недейте, синове мои! Защото не е добър слухът, който чувам — вие правите ГОСПОДНИЯ народ престъпници.

¹⁵ И от посевите ви и от лозята ви ще взема десятък и ще го дава на скопците си и на слугите си.

³ Ето ме, свидетелствайте против мен пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: На кого съм взел говедото или на кого съм взел магарето, или кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него? Ще ви го върна!

²⁸ Тогава Самуил му каза: Днес ГОСПОД откъсна израилевото царство от теб и го даде на ближния ти, който е по-добър от теб.

⁷ И Давид му каза: Не се бой, защото непременно ще ти окажа милост заради баща ти Йонатан и ще ти възвърна цялата земя на баща ти Саул; а ти постоянно ще ядеш хляб на трапезата ми.

¹³ Така Мемфивостей живееше в Ерусалим, защото постоянно ядеше на царската трапеза. А той беше недъгав и в двата крака.

⁶ И ще плати за агнето четирикратно, понеже е направил това и не се е съжалил!

¹⁴ Но понеже чрез това дело ти си дал повод на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, синът, който ти се е родил, непременно ще умре.

²² А продоволствието на Соломон за един ден беше тридесет кора пшенично брашно, шестдесет кора брашно,²³ десет угоени говеда, двадесет говеда от пасбището и сто овце, освен елени, газели, сръндаци и угоени птици.

²¹ синовете им, които бяха останали след тях в земята, над които израилевите синове не бяха могли да изпълнят проклятието, тях Соломон направи принудителни работници, както е и до днес.

²⁹ И в онова време, когато Еровоам излезе веднъж от Ерусалим, на пътя го намери пророк Ахия, силонецът. Той беше облечен с нова дреха и двамата бяха сами на полето.³⁰ И Ахия хвана новата дреха, която беше на него, и я разкъса на дванадесет части.³¹ И каза на Еровоам: Вземи си десет части; защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Ето, Аз ще откъсна царството от ръката на Соломон и ще ти дам десет племена,

¹⁹ И сега изпрати и събери целия Израил при мен на планината Кармил и четиристотин и петдесетте пророци на Ваал, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на трапезата на Езавел.

¹ И една жена от жените на учениците на пророците извика към Елисей и каза: Слугата ти, мъжът ми, умря; а ти знаеш, че слугата ти се боеше от ГОСПОДА; и заемодавецът дойде да си вземе двамата ми сина за роби.

² И царят се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом и с него всичките юдови мъже и всичките ерусалимски жители, и свещениците, и пророците, и целият народ от малък до голям. И прочетоха на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в ГОСПОДНИЯ дом.³ И царят застана до колоната и направи завет пред ГОСПОДА да следва ГОСПОДА, да пази заповедите Му и свидетелствата му, и наредбите Му с цялото си сърце и с цялата си душа, за да изпълнява думите на този завет, които са записани в тази книга. И целият народ встъпи в завета.

³ И царят застана до колоната и направи завет пред ГОСПОДА да следва ГОСПОДА, да пази заповедите Му и свидетелствата му, и наредбите Му с цялото си сърце и с цялата си душа, за да изпълнява думите на този завет, които са записани в тази книга. И целият народ встъпи в завета.

³⁶ Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ каза: Амин! — и възхвали ГОСПОДА.

²² Ако някой съгреши против ближния си и му наложат клетва и го накарат да се закълне, и клетвата дойде пред Твоя олтар в този дом,²³ тогава Ти чуй от небето и подействай, отсъди за слугите Си, като отплатиш на злия и докараш пътя му върху главата му, а оправдаеш праведния и му отдадеш според правдата му!

¹³ а всеки, който не би потърсил ГОСПОДА, Израилевия Бог, да се убива — от малък до голям, от мъж до жена.¹⁴ И се заклеха на ГОСПОДА със силен глас, с възгласи, с тръби и с рогове.

⁶ И каза на съдиите: Внимавайте какво правите, защото не съдите за човека, а за ГОСПОДА, и Той е с вас в съдопроизнасянето.⁷ Затова нека страхът от ГОСПОДА бъде върху вас! Внимавайте в делата си, защото у ГОСПОДА, нашия Бог, няма неправда, нито пристрастие, нито подкупничество.

⁹ А там имаше един ГОСПОДЕН пророк на име Одид. Той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: Ето, понеже ГОСПОД, Бог на бащите ви, се разгневи на Юда, Той ги предаде в ръката ви. И вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.¹⁰ И сега възнамерявате да държите синовете на Юда и Ерусалим като свои роби и робини. Но у самите вас няма ли престъпления против ГОСПОДА, вашия Бог?¹¹ И сега, послушайте ме и върнете пленниците, които пленихте от братята си, защото яростният гняв на ГОСПОДА е върху вас.¹² Тогава някои от главите на синовете на Ефрем — Азария, синът на Йоанан, Варахия, синът на Месилемот, и Езекия, синът на Селум, и Амаса синът на Адлай — станаха против идващите от боя им казаха:¹³ Не довеждайте тук пленниците, защото престъпление против ГОСПОДА тежи върху нас, а вие искате да добавите към греховете ни и престъплението ни — защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв има върху Израил.¹⁴ Тогава войниците оставиха пленниците и плячката пред началниците и пред цялото събрание.¹⁵ И споменатите по име мъже станаха и взеха пленниците, и облякоха от плячката всичките голи между тях. Облякоха ги и ги обуха, и им дадоха да ядат и да пият, и ги помазаха. А всичките немощни от тях пренесоха на магарета и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. И се върнаха в Самария.

¹³ Нека сега е известно на царя, че ако се построи този град и се издигнат стените, няма вече да плащат данък, мито, или пътен данък и това ще навреди на дохода на царете.

¹³ Нека сега е известно на царя, че ако се построи този град и се издигнат стените, няма вече да плащат данък, мито, или пътен данък и това ще навреди на дохода на царете.¹⁴ А понеже ние служим на двореца и е неприлично за нас да гледаме вредата, която ще се нанесе на царя, затова изпращаме да известим на царя,

²⁰ И е имало силни царе над Ерусалим, които са владеели над всичко отвъд реката, и са им се плащали данък, мито и пътен данък.

²⁴ Също ви съобщаваме, че никой няма право да налага данък, мито или пътен данък на никого от свещениците и левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на този Божи дом.

⁵ Тогава Ездра стана и закле началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил, че ще постъпят според това слово. И те се заклеха.

¹² И цялото събрание отговори и каза със силен глас: Според думите ти, така сме длъжни да направим!

¹ И в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, когато пред него имаше вино, аз взех виното и го дадох на царя. А никога не бях изглеждал посърнал пред него,

⁴ Чуй, Боже наш, защото станахме за присмех! И обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници!

³ А имаше и такива, които казваха: Ние заложихме нивите си и лозята си, и къщите си, за да ни се даде жито заради глада.⁴ Имаше и такива, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние взехме пари назаем за царския данък.

⁷ И размислих в себе си и се скарах с благородните и първенците, и им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си! И свиках против тях голямо събрание и им казах:

⁹ И аз казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не сме за присмех на езичниците, нашите врагове?

¹⁴ И от времето, когато царят ме назначи за областен управител над тях в юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз с братята си не съм вземал заплатата на областен управител.¹⁵ А предишните областни управители, които бяха преди мен, бяха налагали товар на народа и бяха вземали от тях хляб и вино, освен четиридесет сикъла сребро. И слугите им бяха господарували над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

¹⁵ А предишните областни управители, които бяха преди мен, бяха налагали товар на народа и бяха вземали от тях хляб и вино, освен четиридесет сикъла сребро. И слугите им бяха господарували над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

⁶ И Ездра прослави ГОСПОДА, великия Бог, и целият народ отговори: Амин, амин! — като издигнаха ръцете си и се наведоха и се поклониха на ГОСПОДА с лицата си до земята.

³⁷ Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас заради греховете ни. И те властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; и ние сме в голямо притеснение.

²⁹ се присъединиха към братята си, към високопоставените между тях, и встъпиха в клетва и обрек да ходят по Божия закон, който беше даден чрез Божия слуга Мойсей, и да спазват и вършат всичките заповеди на ГОСПОДА, нашия Господ, правилата Му и наредбите Му.

³¹ И ако народите на земята донесат стоки или каквато и да е храна за продан в съботен ден, няма да купуваме от тях в събота или в друг свят ден! И оставяме седмата година и изискването на всеки дълг!

⁶ Но когато е ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим, защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време измолих позволение от царя

⁸ И това ме оскърби много и аз изхвърлих цялата покъщнина на Товия вън от стаята.

¹⁴ Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините ми, които съм извършил за дома на моя Бог и за заповяданото за него.

²² И аз заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да се освещава съботният ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мен според голямата Си милост!

²⁵ И се скарах с тях и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си!

³¹ Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро!

¹⁰ гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

²³ Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

³⁸ Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,³⁹ ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

¹⁵ Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.

²⁸ и направиха да стигне викът на бедните до Него и Той да чуе вика на наскърбените.

⁴ Треперете и не съгрешавайте, размишлявайте в сърцето си на леглото си и мълчете! (Села.)

¹ (По слав. 14) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее на святата Ти планина?

⁵ не дава парите си с лихва, нито приема подкуп против невинния. Който прави това, няма да се поклати до века.

²³ И непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.²⁴ И ГОСПОД ми отплати според правдата ми, според чистотата на ръцете ми пред очите Му.²⁵ Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш,

⁶ Помни, ГОСПОДИ, милосърдията Си и милостите Си, защото са от века.⁷ Не помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; помни ме според милостта Си и заради добрината Си, ГОСПОДИ!

⁸ Сърцето Ми ти казва: Търсете лицето Ми! Лицето Ти ще търся, ГОСПОДИ.

²¹ Безбожният взема назаем и не връща, а праведният е милостив и дава.

²⁶ Цял ден е милостив и дава назаем, и потомството му е за благословение.

¹⁷ А аз съм сиромах и беден, но Господ мисли за мен. Помощ моя и мой спасител си Ти; Боже мой, не се бави!

¹⁴ Принеси на Бога жертва на благодарност и изпълни обещанията си пред Всевишния.

¹¹ Обричайте се на ГОСПОДА, своя Бог, и изпълнявайте обещанията си, всички, които сте около Него! Принасяйте дарове на Страшния!

¹ (По слав. 81) Псалм на Асаф. Бог стои в Божието събрание, съди сред владетелите. ² Докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към безбожните? (Села.)³ Съдете право сиромаха и сирачето, отдайте справедливост на наскърбения и бедния.⁴ Избавяйте сиромаха и нуждаещия се, освобождавайте ги от ръката на безбожните!

⁴ Помни ме, ГОСПОДИ, в благоволението към Своя народ, посети ме със спасението Си,

¹ (По слав. 111) Алилуя! Блажен човекът, който се бои от ГОСПОДА, който много се наслаждава на Неговите заповеди!

¹⁰⁶ Заклех се и потвърждавам, че ще пазя праведните Ти присъди.

³ Ето, наследство от ГОСПОДА са синовете и награда от Него е плодът на утробата.⁴ Както са стрелите в ръката на силния, така са и синовете на младостта.⁵ Блажен човекът, който е напълнил колчана си с тях! Те няма да се посрамят, когато говорят с враговете си в портата.

² Ще ядеш от труда на ръцете си, ще бъдеш блажен и ще ти бъде добре.³ Жена ти ще бъде като плодоносна лоза вътре в дома ти, синовете ти — като млади маслини около трапезата ти.⁴ Ето, така ще се благослови човекът, който се бои от ГОСПОДА.

¹¹ ГОСПОД благоволява в онези, които Му се боят, в онези, които се надяват на Неговата милост.

⁶ С милост и истина беззаконието се изкупва и чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото.

²⁹ Насилникът подмамва ближния си и го води по недобър път.

²⁶ Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

⁵ Не е добре да се показва пристрастие към безбожния, за да се онеправдава праведният в съда.

² Не е добре за душата да бъде без знание и който бърза с краката си, се спъва.

²³ И тези притчи са на мъдрите: Да се показва пристрастие в съд, не е добро.

⁵ По-добре открито изобличение, отколкото скрита любов.

¹² Владетел, който слуша лъжливи думи, всичките му служители са безбожни.

⁵ По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.

¹³ Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека —¹⁴ защото Бог ще доведе всяко дело на съда над всичко скрито, било то добро или зло.

⁷ Защото лозето на ГОСПОДА на Войнствата е израилевият дом и юдовите мъже са насаждението, което Го радва. И Той очакваше правосъдие, но ето, кръвопролитие; очакваше правда, но ето, писък.

⁸ А благородният замисля благородни неща и ще стои в благородни неща.

¹⁰ Кой между вас се бои от ГОСПОДА и слуша гласа на Неговия служител? Който ходи в тъмнина и няма за него светлина, нека се уповава на Името на ГОСПОДА и нека се обляга на своя Бог.

⁶ Не е ли това постът, който Аз съм избрал — да се развързват връзките на безбожието, да се разхлабват възлите на ярема, да се пускат на свобода угнетените и да разчупите всеки ярем?⁷ Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да заведеш в дом сиромаси без покрив? Когато видиш гол, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни?

¹¹ Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява ГОСПОД, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда.

⁸ Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, след като цар Седекия беше направил завет с целия народ, който беше в Ерусалим, за да им прогласи освобождение —⁹ всеки да пусне на свобода слугата си и всеки — слугинята си, евреин или еврейка, за да не поробва никой брат си юдеин.¹⁰ И всичките първенци и целият народ, които встъпиха в завета да пуснат на свобода всеки слугата си и всеки слугинята си, послушаха, за да не ги поробват вече. Послушаха и ги пуснаха.

⁸ не дава с лихва и не взема печалба, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие според истината между човек и човек,

¹³ дава с лихва и взема печалба — той ще живее ли? Няма да живее. Извършил е всички тези мерзости — непременно ще умре, кръвта му ще бъде върху него.

¹² В теб вземаха подкупи, за да проливат кръв, ти вземаше лихва и печалба и онеправдаваше ближните си с насилие, а Мен забрави, заявява Господ БОГ.

²⁰ И когато дойдоха между народите, където дойдоха, оскверниха святото Ми Име, като се говореше за тях: Тези са народът на ГОСПОДА и от Неговата земя излязоха!

⁹ Така казва Господ БОГ: Много ви е, израилеви князе! Отмахнете насилието и грабителството и вършете правосъдие и правда! Престанете да пъдите народа Ми, заявява Господ БОГ.

¹ Горко на онези, които замислят беззаконие и подготвят зло на леглата си! При светлината на утрото те го извършват, защото е в силата на ръката им.

³ И ми каза: Това е проклятието, което излиза по лицето на цялата земя; защото всеки, който краде, ще бъде пометен, както пише в него от едната страна; и всеки който се кълне лъжливо, ще бъде пометен, както пише в него от другата страна.⁴ Аз го направих да излезе, заявява ГОСПОД на Войнствата, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на онзи, който се кълне лъжливо в Моето Име; и ще обитава сред дома му и ще го унищожи — и дърветата му, и камъните му.

² Ако не послушате и ако не вземете присърце да отдадете слава на името Ми, казва ГОСПОД на Войнствата, тогава ще изпратя върху вас проклятието и ще прокълна благословението ви. Да, проклех ги, понеже не взимате присърце.

⁸ Ще краде ли човек Бога? А вие Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и във възвишаемите приноси.⁹ Вие сте наистина проклети, защото Ме крадете, вие, целият народ!¹⁰ Донесете всичките десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва ГОСПОД на Войнствата, дали няма да ви отворя небесните отвори и да ви излея благословение в изобилие!¹¹ И заради вас ще смъмря изедника и няма вече да поврежда плодовете на земята ви, и лозата ви на полето няма да бъде безплодна, казва ГОСПОД на Войнствата.

⁴⁷ И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

¹⁴ И ако някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си.

⁴² И който напои един от тези малките само с една чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

¹⁷ И ако не послуша тях, кажи това на църквата, а ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

²⁵ Но понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът.

²¹ Иисус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.²² Но младежът, като чу това слово, си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

¹² И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

¹⁵ На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един: на всекиго според способностите му; и тръгна.

²⁹ Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

³⁴ Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света;³⁵ защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;³⁶ гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.³⁷ Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?³⁸ И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме?³⁹ И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?⁴⁰ А Царят в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.

⁶³ Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?

⁵ И като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя.

⁴¹ Защото, който ви напои с чаша вода в Мое Име, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си.

⁸ Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние и не започвайте да си казвате: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне деца на Авраам.

¹³ А той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено.¹⁴ Питаха го и военнослужещи, като казаха: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого и не наклеветявайте; и се задоволявайте със заплатите си.

¹⁵ А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го държат в искрено и добро сърце и дават плод с търпение.

² В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе.³ В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!⁴ Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,

⁷ А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?

⁸ А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.

²⁶ На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг?

³¹ И така, по цяла Юдея, Галилея и Самария църквите имаха мир и се изграждаха, и като ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваха.

⁵¹ А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.

⁶ Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист; отсега ще отивам между езичниците.

³³ Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.³⁴ Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.³⁵ С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.

⁷ вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

²⁴ Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

¹⁹ А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.

¹³ помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие.

⁶ Понеже затова плащате и данъци; защото са Божии служители тези, които са постоянно заети с тази длъжност.⁷ И така, отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка, на когото мито – митото, на когото страх – страха, на когото почит – почитта.

¹⁵ Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос.

⁶ а брат с брат се съди, и то пред невярващите?⁷ Въобще вече е голям ваш недостатък, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не останете онеправдани? Защо да не бъдете ощетени?⁸ Но вие самите онеправдавате и ощетявате, и то братя!

¹¹ И заради твоето знание ще загине слабият, братът, за когото е умрял Христос.

⁴ Нямаме ли и ние право да ядем и да пием?⁵ Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа?⁶ Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?⁷ Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?⁸ По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото?⁹ Защото в Мойсеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,¹⁰ или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.¹¹ Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното?¹² Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.

¹² Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.¹³ Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара?

¹³ Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара?¹⁴ Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

¹⁴ Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.¹⁵ Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.

¹⁵ Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.¹⁶ Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам.¹⁷ Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.¹⁸ Тогава каква е моята награда? Тази — като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използувам напълно своето право в благовестието.

¹⁸ Тогава каква е моята награда? Тази — като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използувам напълно своето право в благовестието.

⁵⁸ Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.

¹¹ И така, като познаваме страха от Господа, убеждаваме хората, а за Бога сме открити; надявам се още, че и за вашите съвести сме открити.

¹⁶ Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така.

²⁰ И така, от страна на Христос ние сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от страна на Христос: примирете се с Бога,

¹ И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

¹² Защото, ако има готовност, тя се приема според това, което има човек, а не според това, което няма.

⁹ А когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотежах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест.

¹³ Защото, в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви освен в това, че сам аз не ви дотежах? Простете ми тази неправда!

¹⁶ Но нека да е така, че не съм ви натежал, но понеже съм бил хитър, съм ви уловил с измама.¹⁷ Припечелих ли аз чрез някои от онези, които изпратих до вас?¹⁸ Помолих Тит да отиде при вас и изпратих нашия брат с него. Тит припечели ли в нещо от вас? Не ходехме ли в същия дух, в същите стъпки?

¹¹ Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен.

⁹ Нека не ни дотяга да вършим добро, защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.¹⁰ И така, като имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече – на своите по вяра.

²⁶ Гневете се, но не съгрешавайте, слънцето да не залезе в разгневяването ви;

²⁰ Защото нямам никой друг единомислен, който да се погрижи искрено за вас.²¹ Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е на Иисус Христос.

⁵ Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи или прикрито сребролюбие – Бог е свидетел –⁶ нито сме търсили слава от хора – било от вас, или от други – макар и да сме могли да се държим с тежест като Христови апостоли,

⁸ нито ядохме даром хляб у някого, но с труд и усилие работихме нощем и денем, за да не натежим на никого от вас –⁹ не защото нямаме право, а за да ви представим себе си като пример за подражание.

¹⁴ По тази причина искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули;

²⁰ Онези, които съгрешават, изобличавай пред всички, за да имат и другите страх.

⁵ да са разбрани, целомъдрени, да работят по домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието слово.

¹⁵ Така говори, увещавай и изобличавай с абсолютна настойчивост! Никой да не те презира!

⁸ Затова, макар че имам голямо дръзновение в Христос да ти заповядам това, което подобава,⁹ заради любовта предпочитам да те моля – аз, който съм старецът Павел, а сега и затворник за Христос Иисус.

⁵ Слушайте, възлюбени мои братя! Не избра ли Бог бедните на този свят да бъдат богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го любят?⁶ А вие презряхте бедняка. Нали богатите ви угнетяват и нали те ви влачат по съдилищата?

⁴ Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, и от която ги лишихте, вика и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Войнствата.

¹² да живеете благоприлично между езичниците, така че за каквото ви хулят като злосторници, да могат чрез добрите ви дела, които виждат, да прославят Бога в деня на посещението.

⁹ Бъдете гостолюбиви едни към други, без да роптаете.¹⁰ Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.