Jonah 2 Cross References - Bulgarian

¹ И Йона се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, от корема на рибата.² И каза: В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори; от утробата на Шеол извиках и Ти чу гласа ми.³ Защото Ти ме хвърли в дълбините, в сърцето на морето, и течението ме обви; всички Твои вълни и талази преминаха над мен.⁴ И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти! Но отново ще погледна към светия Ти храм.⁵ Водите обгърнаха душата ми, бездната ме обкръжи, водорасли се обвиха около главата ми.⁶ Слязох до дъното на планините, резетата на земята се затвориха зад мен навеки. Но Ти изведе живота ми от рова, ГОСПОДИ, Боже мой!⁷ Когато душата ми чезнеше в мен, си спомних за ГОСПОДА и молитвата ми дойде при Теб в светия Ти храм.⁸ Онези, които почитат нищожните идоли, оставят милостта, пазена за тях.⁹ Но аз ще ти принеса жертва с глас на хваление; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е при ГОСПОДА.¹⁰ И ГОСПОД заповяда на рибата и тя изплю Йона на сушата.

³ И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.

⁷ И Бог направи твърдта; и раздели водите, които бяха под твърдта, от водите, които бяха над твърдта. И стана така.

⁹ И Бог каза: Да се съберат на едно място водите, които са под небето, и да се яви сушата! И стана така.

¹¹ И Бог каза: Да произрасти земята зелена трева, трева, която дава семе, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята! И стана така.

¹⁴ И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд1, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времена, и дни, и години;

⁷ А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:⁸ Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.⁹ Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!¹⁰ Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.¹¹ Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.¹² А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

²⁴ А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.²⁵ И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.²⁶ Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.²⁷ А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.²⁸ А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

³ и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен в пътя, по който ходих.

¹⁸ Да не донасяш заплатата на блудница или цената на куче в дома на ГОСПОДА, своя Бог, за никакъв обрек, защото и двете са мерзост за ГОСПОДА, твоя Бог.

²² Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата й и ще запали основите на планините.

¹⁶ Не считай слугинята си за негодна жена, защото от голямата си мъка и от скръбта си говорих досега.

²¹ И не се отклонявайте, защото тогава ще отидете след празни неща, които не ползват и не избавят, защото са празни.

⁶ И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, понеже целият народ беше огорчен духом, всеки за синовете си и дъщерите си. Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.

⁷ А като минаха четиридесет години, Авесалом каза на царя: Моля те, нека отида в Хеврон, за да изпълня обрека си, който направих на ГОСПОДА!

³⁸ каквато и молитва или молба да се принесе от някой човек или от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната на сърцето си и простре ръцете си към този дом,³⁹ тогава Ти чуй в небето, в мястото, където обитаваш, и прости, и подействай, и отдай на всекиго според всичките му пътища, като познаваш сърцето му — защото Ти, само Ти познаваш сърцата на всички човешки синове —

⁴² защото ще чуят за Твоето велико Име и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца — когато дойде и се помоли към този дом,

⁴⁸ и ако се обърнат към Теб с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на враговете си, които са ги отвели в плен, и Ти се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и дома, който построих за Името Ти,

⁷ тогава ще отсека Израил от земята, която съм му дал, и ще отхвърля от лицето Си дома, който осветих за Името Си. И Израил ще стане за поговорка и за подигравка сред всичките народи.

¹⁵ И отхвърлиха наредбите Му и завета, който беше сключил с бащите им, и свидетелствата, с които свидетелстваше против тях, и последваха идолите и сами станаха идолопоклонници и последваха езичниците наоколо си, за които ГОСПОД им беше заповядал да не правят като тях.

³⁸ и се обърнат към Теб с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на пленничеството си, където са отведени в плен, и се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Името Ти,

²⁷ И свещениците, левитите, станаха и благословиха народа. И гласът им беше чут и молитвата им дойде в святото Му обиталище, в небето.

¹¹ Затова ГОСПОД доведе против тях военачалниците на асирийския цар и те хванаха Манасия, и го вързаха с бронзови окови, и го отведоха във Вавилон.¹² И като беше в притеснение, той се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си.¹³ И Му се помоли и Бог се смили над него и послуша молбата му, и пак го върна в Ерусалим в царството му. Тогава Манасия позна, че ГОСПОД е Бог.

¹⁵ И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

²⁷ Ще Му се помолиш и Той ще те послуша, и ти ще изпълниш обещанията си.

²⁴ тогаз ще се смили над него и ще каже: Избави го, да не слезе в рова, намерих откуп.

²⁸ Той избави душата ми да не слезе във рова и животът ми ще види светлината!

⁴ Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Изяви, ако имаш разум!⁵ Кой определи мерките й? Кажи, ако знаеш! Или кой опъна мерителна връв върху нея?⁶ На какво се закрепиха основите й? Или кой положи крайъгълния й камък,⁷ когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божи синове възклицаваха от радост?⁸ А кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе от утробата;⁹ когато го облякох с облак и го пових с мъгла;¹⁰ когато му определих Моята граница и поставих лостове и порти;¹¹ когато казах: Дотук ще идваш, и по-нататък — не, дотук ще спира гордостта на вълните ти?

⁸ От ГОСПОДА е спасението, благословението Ти — върху Твоя народ. (Села.)

¹ За първия певец. На струнни инструменти. Псалм на Давид. Послушай ме, когато викам, Боже на правдата ми! В притеснение Ти ми даде простор — смили се за мен и чуй молитвата ми!

⁷ Аз обаче с Твоята изобилна милост ще вляза в дома Ти, със страхопочитание към Теб ще се поклоня към светия Ти храм.

⁴ ГОСПОД е в светия Си храм, ГОСПОДНИЯТ престол е в небесата, очите Му гледат, утринните Му лъчи изпитват човешките синове.

¹⁰ защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление.

⁴ Връзките на смъртта ме обвиха, пороите на злото ме ужасиха.⁵ Връзките на Шеол ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха.⁶ В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му.

⁶ В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му.

⁷ Едни споменават колесници, а други — коне; но ние ще споменем Името на ГОСПОДА, своя Бог.

¹⁴ Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

²⁴ Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

¹³ Ако не бях повярвал, че ще видя добротата на ГОСПОДА в земята на живите...!

³ ГОСПОДИ, Ти си извел душата ми от Шеол; опазил си ме жив, за да не сляза в рова.

⁹ Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Прахът ще Те слави ли? Ще възвестява ли Твоята истина?

⁶ Намразих онези, които се държат за суетните идоли, а аз се уповавам на ГОСПОДА.

²² А аз в уплахата си казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти! Но Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Теб.

⁹ Защото Той каза и стана; Той заповяда и се утвърди.

⁶ Този сиромах извика и ГОСПОД чу, и от всичките му скърби го избави.

³⁹ Но спасението на праведните е от ГОСПОДА; Той е тяхната крепост във време на беда.⁴⁰ И ГОСПОД ще им помогне и ще ги избави, ще ги избави от безбожните и ще ги спаси, понеже на Него се уповаха.

² Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди.

⁵ Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му.

⁷ Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен.

¹¹ Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

⁵ Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

¹⁴ Принеси на Бога жертва на благодарност и изпълни обещанията си пред Всевишния.¹⁵ И призови Ме в ден на скръб, Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.

²³ Всеки, който принася жертва на благодарност, Ме прославя; и на онзи, който слага в ред пътя си, ще покажа Божието спасение.

²³ Но Ти, Боже, ще ги свалиш долу в рова на погибелта; мъже кръвници и измамни няма да стигнат и до половината на дните си. Но аз на Теб ще се уповавам.

² От края на земята ще викам към Теб, когато примира сърцето ми; заведи ме на канарата, която е твърде висока за мен —

² Ти, който чуваш молитва, при Теб ще идва всяка плът.

⁴ Блажен онзи, когото избираш и му даваш да се приближи, за да живее в Твоите дворове. Ще се наситим с благостта на дома Ти, на светия Ти храм.

⁶ който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество,

¹³ Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, ще Ти изпълня обещанията си,¹⁴ които устните ми произнесоха и устата ми изговориха, когато бях в беда.¹⁵ Ще Ти принеса всеизгаряния от угоени животни с благоуханието на овни, ще принеса говеда и козли. (Села.)

²⁰ Бог е за нас Бог на спасителни дела, и при Господ БОГ са изходните пътища от смъртта.

¹ (По слав. 68) За първия певец. По музиката на Кремовете. Псалм на Давид. Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми! ² Потънах в дълбока тиня, където няма твърда основа, навлязох в дълбоки води и приливът ме потапя.

¹⁴ Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбините на водите!¹⁵ Да не ме завлече водният поток, нито да ме погълне бездната и да не затвори ровът устата си над мен.

¹ (По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе. ² В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.³ Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)⁴ Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.⁵ Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.⁶ Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.⁷ Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

¹⁰ Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.¹¹ Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

¹³ Защото милостта Ти към мен е голяма и Ти избави душата ми от дълбините на Шеол.

¹ (По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб. ² Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,³ защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.⁴ Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,⁵ паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

⁵ паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.⁶ Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

⁶ Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.⁷ Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

⁷ Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)⁸ Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

¹⁵ Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря. Ще бъда с него, когато е в бедствие, ще го избавя и ще го прославя.

⁶ Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

⁸ Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

³¹ Той каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели.

³⁴ Той каза и дойдоха скакалци — малки скакалци безчет —

²² Нека принасят жертви на благодарност и да провъзгласяват радостно делата Му!

³ Връзките на смъртта ме обвиха и притесненията на Шеол ме достигнаха; намерих нещастие и скръб.

¹⁷ На Теб ще принеса жертва на благодарност и ще призова Името на ГОСПОДА.¹⁸ Ще изпълня обещанията си на ГОСПОДА, сега, пред целия Негов народ,

⁸¹ Душата ми копнее за Твоето спасение; на словото Ти се уповавам.⁸² Очите ми копнеят за думата Ти, като казвам: Кога ще ме утешиш?⁸³ Защото станах като мех в дим, но не забравих Твоите наредби.

¹ (По слав. 119) Песен на изкачванията. В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.

¹ (По слав. 129) Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ. ² Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми!

¹ (По слав. 141) Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА. ² Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.³ Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.

⁵ Спомням си дните на древността, размишлявам за всичките Твои дела, размислям за творението на ръцете Ти.

⁷ Послушай ме бързо, ГОСПОДИ, духът ми отпада! Не скривай лицето Си от мен, за да не стана като онези, които слизат в рова.

²⁵ Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,²⁶ докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.²⁷ Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,²⁸ когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,²⁹ когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

⁴ Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!⁵ По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.

⁹ Шеол отдолу се раздвижи заради теб, да те посрещне при идването ти — заради теб разбута сенките, всички земни първенци, вдигна от престолите им всичките царе на народите.

¹⁶ ГОСПОДИ, в скръбта Те потърсиха, изляха молитвен шепот, когато наказанието Ти беше върху тях.

¹⁰ Аз казах: В средата на дните си ще отида в портите на Шеол; лишен съм от остатъка на годините си.¹¹ Казах: Няма да видя ГОСПОДА, ГОСПОДА в земята на живите; няма да видя вече човек, като съм с жителите на онзи свят.¹² Жилището ми се вдигна и се премести от мен като овчарска шатра; навих живота си като тъкач — от основата ще ме отреже, от деня до нощта ще ме довършиш.¹³ Успокоявах се до сутринта, но като лъв троши всичките ми кости; от деня до нощта ще ме довършиш.¹⁴ Като лястовица, като жерав крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. Господи, в притеснение съм, застъпи се за мен!

¹⁷ Ето, за добро имах горчива скръб. И Ти възлюби душата ми и я избави от рова на тлението, защото хвърли зад гърба Си всичките ми грехове.

¹² Кой е премерил водите с шепата си и измерил небесата с педя, побрал в мярка пръстта на земята и претеглил планините с теглилка и хълмовете — с везни?

¹⁷ А Израил ще се спаси чрез ГОСПОДА с вечно спасение; няма да се посрамите и няма да се опозорите за вечни времена.

¹⁴ А Сион каза: ГОСПОД ме е оставил и Господ ме е забравил.

² Защо дойдох и нямаше никой; виках и никой не отговори? Скъсила ли се е някак ръката Ми да не може да изкупва? Или нямам сила да избавям? Ето, със смъмрянето Си изсушавам морето, обръщам реките в пустиня, рибите им се вмирисват от липса на вода, умират от жажда.

¹⁰ Кой между вас се бои от ГОСПОДА и слуша гласа на Неговия служител? Който ходи в тъмнина и няма за него светлина, нека се уповава на Името на ГОСПОДА и нека се обляга на своя Бог.

¹³ Защото две злини стори Моят народ: остави Мен, извора на живите води, за да си изсече щерни, разпукнати щерни, които не държат вода.

¹⁵ И ще ви отхвърля отпред Себе Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото потомство на Ефрем.

⁸ А те до един са глупави и безумни; учението на нищожните идоли е дърво.

¹⁴ Всеки човек е глупав, без знание; всеки златар се посрамва от кумира, защото изляното му е лъжа и в него няма дишане.¹⁵ Суета са те, дело на заблуда, във времето на наказанието си ще погинат.

¹ А ГОСПОД ми каза: И Мойсей и Самуил ако застанеха пред Мен, пак нямаше да се смили душата Ми над този народ. Изгони ги отпред Мен да си отидат!

¹⁹ ГОСПОДИ, сила моя и крепост моя, прибежище мое в скръбен ден! При Теб ще дойдат народи от краищата на земята и ще кажат: Само лъжа наследиха бащите ни, нищожни идоли и безполезни неща.

¹¹ глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невяста, глас на онези, които казват: Хвалете ГОСПОДА на Войнствата, защото ГОСПОД е благ, защото милостта Му е вечна! — гласът на онези, които принасят благодарение в ГОСПОДНИЯ дом; защото ще върна пленниците на тази земя, както в началото, казва ГОСПОД.

²¹ Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:²² Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.²³ Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.²⁴ Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.²⁵ Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.²⁶ Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

⁵³ Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.⁵⁴ Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

⁵⁴ Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!⁵⁵ Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.⁵⁶ Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

¹¹ И ми каза: Сине човешки, тези кости са целият израилев дом. Ето, те казват: Изсъхнаха костите ни и надеждата ни се изгуби; свършено е с нас.

¹⁰ А когато Даниил научи, че писанието било подписано, влезе у дома си — а той имаше на стаята си отворени прозорци към Ерусалим — и три пъти на ден коленичеше на коленете си и се молеше и благодареше пред своя Бог, както беше правил преди това.

¹⁵ Ще си отида, ще се върна на мястото Си, докато признаят вината си и потърсят лицето Ми. В бедата си ще Ме потърсят ревностно.

² Вземете със себе си думи и се върнете при ГОСПОДА! Кажете Му: Отнеми всяко беззаконие и приеми доброто, и ще отдадем жертва от устните си.

¹² И им каза: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мен ви постигна тази голяма буря.¹³ А мъжете гребяха силно, за да върнат кораба към сушата, но не можеха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.¹⁴ И извикаха към ГОСПОДА и казаха: Молим Те, ГОСПОДИ, молим Те да не загинем заради душата на този човек! И не налагай върху нас невинна кръв, защото Ти, ГОСПОДИ, си извършил, каквото си искал.¹⁵ И взеха Йона и го хвърлиха в морето, и яростта на морето утихна.¹⁶ И мъжете се убояха твърде много от ГОСПОДА и принесоха жертва на ГОСПОДА и направиха обреци.¹⁷ А ГОСПОД определи една голяма риба да погълне Йона. И Йона беше в корема на рибата три дни и три нощи.

⁴ И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти! Но отново ще погледна към светия Ти храм.

² Слушайте, всички народи, внимавай, земьо и всичко, което я изпълва! И Господ БОГ нека бъде свидетел против вас, Господ от светия Си храм.

¹⁸ Какво ползва изваяният идол, че го е изваял майсторът му? Или изленият идол, учител на лъжата, че който го е изработил, се уповава на изработката си, да прави неми идоли?¹⁹ Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! — и на немия камък: Стани! Той ли ще го научи? Ето, той е обкован със злато и сребро и никакво дихание няма в него.²⁰ А ГОСПОД е в светия Си храм — мълчи пред Него, цяла земьо!

²⁰ А ГОСПОД е в светия Си храм — мълчи пред Него, цяла земьо!

⁶ Той застана и разклати земята, погледна и разтрепери народите; и вечните планини се разпаднаха, древните хълмове се приведоха. Пътищата Му са вечни.

¹⁰ Видяха Те планините и се убояха, водният потоп нахлу, бездната нададе гласа си, вдигна нависоко ръцете си.

⁸ Стотникът в отговор Му каза: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее.⁹ Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на този: Иди! — и той отива; и на друг: Ела! — и той идва; а на слугата си: Направи това! — и той го прави.

²⁶ А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните и настана голяма тишина.²⁷ А хората се чудеха и казваха: Какъв е Този, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

⁴⁰ Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

⁴⁴ И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

²² Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

²⁷ защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.

¹² И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.

³³ че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“³⁴ А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: ?Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“³⁵ Затова и в друг псалм казва: ?Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“³⁶ Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля, заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.³⁷ А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление.

²⁴ който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.²⁵ Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

¹ И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение.

⁹ но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,¹⁰ който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,

⁷ Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,

³ Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.

¹⁵ И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно жертва на хваление, тоест плод на устни, които изповядват Неговото Име.

¹³ Страда ли някой от вас, нека се моли. Весел ли е някой, нека пее хваления.

¹⁰ и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, който седи на престола, и на Агнето!