Job 35 Cross References - Bulgarian

¹ Тогава Елиу продължи и каза:² Смяташ ли това за право? Ти казваш: Моята правда е по-голяма от Божията.³ Защото ти питаш какво ще те ползва: Какво ще спечеля, че не съм съгрешил?⁴ Аз ще ти отговоря, и на приятелите ти с теб:⁵ Погледни към небето и виж, гледай облаците — колко по-високи са от теб!⁶ Ако съгрешаваш, какво вършиш против Него? Ако престъпленията ти се умножават, какво на Него правиш?⁷ Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава Той от твоята ръка?⁸ Безбожието ти засяга само човек като теб и правдата ти — само човешки син.⁹ Поради множеството угнетения викат страдащите, викат за помощ поради ръката на могъщите.¹⁰ Но никой не казва: Къде е Бог, моят Създател, който дава песни в нощта,¹¹ който ни учи повече от зверовете земни и ни прави по-мъдри от птиците небесни?¹² Там те викат, но Той не отговаря заради гордостта на злите.¹³ Наистина Бог няма да послуша празнословие и Всемогъщият няма да го зачете.¹⁴ Въпреки че казваш, че не можеш да Го видиш, пак правосъдието е пред Него, и на Него се уповавай.¹⁵ И сега, понеже не е наказал в гнева Си, не знае ли Той за надменността?¹⁶ Затова Йов отваря устата си напразно и трупа думи без знание.

²⁶ И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята.

⁷ И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.

² Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение.

⁵ Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Така многобройно ще бъде твоето потомство!

²⁴ Може да има петдесет праведни в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да му простиш заради петдесетте праведни, които са в него?²⁵ Не може да бъде Ти да сториш такова нещо, да убиеш праведния с неправедния, така че праведният да бъде като неправедния! Не може да бъде това от Теб! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?²⁶ И ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведни, вътре в града, ще простя на цялото място заради тях.²⁷ А Авраам в отговор каза: Ето, сега аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа:²⁸ Може на петдесетте праведни да не достигат пет; ще погубиш ли целия град заради петимата? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.²⁹ А Авраам пак Му говори, и каза: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.³⁰ А Авраам каза: Да не се разгневи Господ, че пак ще кажа: Може да се намерят там тридесет. И Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.³¹ А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. И Той каза: Заради двадесетте няма да го погубя.³² Тогава Авраам каза: Да не се разгневи Господ, ако проговоря пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.³³ И като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде, а Авраам се върна на мястото си.

²⁹ И така, когато Бог унищожи градовете на тази равнина, Бог си спомни за Авраам и изведе Лот изсред разорението, когато разори градовете, в които живееше Лот.

²³ След дълго време египетският цар умря. А израилевите синове стенеха под робството и извикаха, и викът им от робството стигна до Бога.

⁷ И ГОСПОД каза: Видях страданието на народа Си в Египет и чух вика им поради притеснителите им; да, познах неволите им.

⁹ И сега, ето, викът на израилевите синове стигна до Мен, видях също и притеснението, с което ги притесняват египтяните.

¹² Но ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон: Понеже не Ми вярвахте, за да Ме осветите пред израилевите синове, затова няма вие да въведете това общество в земята, която им давам.

¹ А израилевите синове извършиха престъпление с прокълнатото, защото Ахан, синът на Хармий, син на Завдий, син на Зара, от юдовото племе, взе от прокълнатото и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против израилевите синове.² И Иисус изпрати мъже от Ерихон в Гай, който е близо до Ветавен, на изток от Ветил, и им говори и каза: Изкачете се и огледайте земята. И мъжете се изкачиха и огледаха Гай.³ И се върнаха при Иисус и му казаха: Да не се изкачва целият народ, а нека се изкачат две или три хиляди мъже и да разбият Гай; не затруднявай там целия народ, защото там са малцина.⁴ И около три хиляди мъже от народа се изкачиха там, но побягнаха пред гайските мъже.⁵ И гайските мъже убиха около тридесет и шест мъже от тях, и ги гониха от портата до Сиварим, и ги разбиха по нанадолнището; затова сърцето на народа се стопи и стана като вода.

²⁰ Нали Ахан, синът на Зара, извърши престъпление с прокълнатото и гняв падна върху цялото израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.

²⁷ Но наистина ли Бог ще обитава на земята? Ето, небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат — колко по-малко този дом, който аз построих!

¹³ Така умря Саул за престъплението си, което беше извършил против ГОСПОДА относно ГОСПОДНОТО слово, което не спази, и още, понеже беше потърсил врачка, за да се допита,¹⁴ а до ГОСПОДА не се допита. Затова Той го уби и обърна царството към Давид, сина на Есей.

¹⁴ Защото кой съм аз и кой е народът ми, че да можем да покажем такава щедрост? Защото всичко е от Теб и от Твоята ръка Ти даваме.

²² И във времето на притеснението си той вършеше още по-големи престъпления против ГОСПОДА. Такъв беше цар Ахаз.²³ Той жертваше на боговете на Дамаск, които го бяха поразили, и казваше: Понеже боговете на арамейските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, и ще помагат и на мен. А те станаха причина да падне той и целият Израил.

¹ И се надигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.² И имаше такива, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина, затова нека ни се даде жито да ядем и да живеем!³ А имаше и такива, които казваха: Ние заложихме нивите си и лозята си, и къщите си, за да ни се даде жито заради глада.⁴ Имаше и такива, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние взехме пари назаем за царския данък.⁵ Но сега, нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца са като техните деца. И ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са вече заробени, а ние сме безсилни да ги откупим, защото нивите и лозята ни са на други.

¹ След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

⁵ А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

¹¹ Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам.

¹⁴ Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него?

¹⁷ Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

¹⁹ Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове?

²¹ Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.²² Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.

³⁰ Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун,³¹ Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.

⁷ Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

¹⁵ Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

¹⁹ Откарва свещеници ограбени, поваля силни.

¹⁵ И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

¹⁷ макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

⁶ знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.⁷ Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

⁷ Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

¹⁵ Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

² Може ли човек да бъде полезен на Бога? Ако е разумен, може да бъде полезен на себе си.³ Наслада ли е за Всемогъщия, ако ти си праведен, или полза, ако правиш непорочни пътищата си?

¹² Бог не е ли във небесни висини? Виж най-високите звезди — колко са извисени!

²² Наставлението от устата Му ти приеми и думите Му присърце вземи.²³ Ако се върнеш към Всесилния, отново ще се утвърдиш. Махни далеч от шатрата си беззаконието;²⁴ и златото си във пръстта сложи, и офирското злато — под речните камъни.²⁵ Тогава Всемогъщият за теб ще бъде злато и изобилие сребро,²⁶ защото тогава ще се наслаждаваш във Всесилния, лицето си към Бога ще издигаш.²⁷ Ще Му се помолиш и Той ще те послуша, и ти ще изпълниш обещанията си.

³ О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!

⁸ Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;⁹ наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.¹⁰ Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.

¹² Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

⁵ Ето дори луната не свети и звездите не са чисти в очите Му —⁶ колко по-малко човек, който е червей, и човешкият син, който е червейче!

² Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми —³ докато дишането ми е в мен и Божият дъх — в ноздрите ми,⁴ устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!⁵ Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.⁶ Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.

⁸ Защото каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му?⁹ Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда?¹⁰ Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

¹⁵ Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.¹⁶ И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.¹⁷ Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.¹⁸ С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.¹⁹ В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.²⁰ Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

²⁰ Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.²¹ Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.²² Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —²³ защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.²⁴ Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?²⁵ Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?²⁶ Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.²⁷ Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.²⁸ Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.²⁹ На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.³⁰ Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.³¹ Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.

² Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

⁸ Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.

²² защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.

² Ето, сега отварям устата си, езикът ми говори на небцето ми.

⁸ Ти наистина говори пред ушите ми, гласа на думите ти чух:⁹ Чист съм и без престъпление, невинен съм, в мен няма беззаконие.¹⁰ Ето, Той поводи намира против мен, счита ме за враг Свой,¹¹ слага краката ми в клада, всичките ми пътеки наблюдава.¹² Ето, в това ти не си прав — отговарям ти — защото Бог е по-възвишен от човека.

⁵ Защото Йов каза: Аз съм праведен, но правото ми Бог отне.

⁸ който дружи с онези, които вършат грях, и ходи с безбожни мъже?⁹ Защото той каза: Нищо не ползва човека да е благоугоден на Бога.

²⁸ и направиха да стигне викът на бедните до Него и Той да чуе вика на наскърбените.

³⁵ Йов не говори със знание и думите му са лишени от разум.³⁶ Желая Йов да бъде изпитан докрай, защото отговаря като грешните хора.³⁷ Защото към греха си той прибавя бунт, пляска с ръце между нас и умножава думите си против Бога.

³ Ще донеса знанието си отдалеч и ще отдам правда на Създателя си.

¹³ А лицемерните по сърце натрупват гняв и не викат за помощ, когато Той ги връзва.

²² Ето, Бог е възвишен в мощта Си, кой поучава като Него?

²⁶ Ето, Бог е велик, и ние не Го познаваме; и броят на годините Му е неизследим.

¹⁶ Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

²² От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.²³ Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

² Кой е този, който помрачава съвета Ми с думи без знание?

⁸ Ще отмениш ли даже Моя съд — ще осъдиш Мен, за да се оправдаеш?⁹ Или имаш ръка като Бога и можеш с глас да гърмиш като Него?

⁸ Затова сега си вземете седем бика и седем овена и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си. И слугата ми Йов ще се помоли за вас, защото него ще приема, за да не постъпя с вас според безумието ви, защото не говорихте за Мен това, което е право, както слугата Ми Йов.

³ Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си поставил, си мисля:⁴ Какво е човек, че да го помниш, и човешки син, че да го посещаваш?

¹⁵ Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

⁵ Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее.

² Ти каза на ГОСПОДА, душо моя: Ти си мой Господ, вън от Теб няма добро за мен.

⁴¹ Извикаха, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори.

¹² Не ме предавай на волята на притеснителите ми, защото лъжливи свидетели са се вдигнали против мен и този, които издиша насилие.¹³ Ако не бях повярвал, че ще видя добротата на ГОСПОДА в земята на живите...!¹⁴ Чакай ГОСПОДА, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти! Да! Чакай ГОСПОДА!

⁵ Предай на ГОСПОДА пътя си и се уповавай на Него, и Той ще действа.⁶ Ще изведе наяве правдата ти като светлината и правото ти като пладне.

⁸ ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта — молитва към Бога на моя живот.

² Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя опечален от притеснението от врага?

² Чуй ме и отговори ми! Лутам се в тъгата си и стена³ от гласа на врага, от притеснението на безбожния; защото хвърлят върху мене грях и в гняв враждуват против мен.

¹ (По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява. ² Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.

⁵ Душо моя, тихо се уповавай само Бога, защото от Него е очакването ми.

⁸ Уповавайте се на Него по всяко време, хора, изливайте сърцето си пред Него! Бог е нашето прибежище. (Села.)

⁶ затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.⁷ Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.⁸ Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

¹³ Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,

⁵ Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.⁶ Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

⁶ Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.⁷ Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?⁸ Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?⁹ Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)¹⁰ Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

¹¹ В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?¹² В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?¹³ Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.¹⁴ ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?¹⁵ От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.¹⁶ Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

³² тогава ще накажа с тояга престъпленията им и с бич — беззаконията им,

¹² Блажен онзи човек, когото Ти наставляваш, ГОСПОДИ, и го учиш от закона Си,

² Облаци и мрак са около Него, правда и правосъдие са основата на престола Му.

¹⁷ ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

²³ Затова Той каза, че ще ги изтреби, ако Мойсей, избраният Му, не беше застанал пред Него в пролома, за да отвърне яростта Му, да не ги погуби.

³⁰ Тогава стана Финеес и извърши съд, и язвата престана.

⁶² Среднощ ставам, за да Те славя заради Твоите справедливи присъди.

³ Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.⁴ Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите.

⁵ Светиите ще тържествуват в слава, ще се радват на леглата си!

²⁸ Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

³⁶ а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.

¹² Ако си мъдър, си мъдър за себе си; и ако се присмееш, сам ще си го понесеш.

²⁰ Който ходи с мъдрите, ще бъде мъдър, а другарят на безумните ще стане лош.

⁸ Жертвата на безбожните е мерзост за ГОСПОДА, а молитвата на праведните Му е благоугодна.

²⁹ ГОСПОД е далеч от безбожните, но чува молитвата на праведните.

⁹ Който отклонява ухото си от слушане на закона, и самата му молитва е мерзост.

¹ Пази стъпките си, когато отиваш към Божия дом, и по-добре да се приближиш да слушаш, отколкото да принесеш жертва на безумни, защото те не знаят, че вършат зло.² Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога — защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.³ Защото сънищата идват от много занимание и гласът на безумния — от много думи.

¹⁸ Мъдростта е по-добра от военни оръжия; но един грешник погубва много добри неща.

¹ И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и да се приближат годините, за които ще кажеш: Нямам удоволствие от тях! —

¹⁵ И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, няма да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв.

²¹ И ще минат през тази земя тежко притискани и изгладнели; и когато огладнеят, ще негодуват и ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре,

¹⁴ ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!¹⁵ Но ти ще бъдеш свален в Шеол, в дълбочините на рова.¹⁶ Онези, които те видят, ще се взрат в теб, ще те разгледат и ще кажат: Този ли е мъжът, който разтреперваше земята, който разклащаше царствата,¹⁷ който запустяваше света и сриваше градовете му, който не пускаше затворниците си по домовете им?

¹⁸ Затова ГОСПОД ще чака, за да се смили над вас, и затова ще се превъзвиси, за да ви пожали; защото ГОСПОД е Бог на правосъдие — блажени всички, които Го чакат!

²² Той е, който седи над кръга на земята, и жителите й са като скакалци; който простира небето като завеса и го разпъва като шатра за живеене,²³ който докарва първенците до нищо и прави земните съдии като нищо —

¹⁰ Кой между вас се бои от ГОСПОДА и слуша гласа на Неговия служител? Който ходи в тъмнина и няма за него светлина, нека се уповава на Името на ГОСПОДА и нека се обляга на своя Бог.

¹³ а си забравил ГОСПОДА, който те е направил, който е разпрострял небесата и основал земята; и непрестанно, цял ден се страхуваш от яростта на притеснителя, когато се готви да унищожи? Къде е яростта на притеснителя?

⁵ Защото твоят съпруг е Творецът ти, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. И Изкупителят ти е Светият Израилев, Той ще се нарече Бог на цялата земя.

¹⁷ Нито едно оръжие, направено против теб, няма да успее; и ще осъдиш всеки език, който би се повдигнал против теб в съд. Това е наследството на слугите на ГОСПОДА и правдата им е от Мен, заявява ГОСПОД.

⁹ Защото, както небесата са по-високи от земята, така Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли — от вашите помисли.

¹⁹ Мен ли оскърбяват? — заявява ГОСПОД. — Не ли себе си, за посрамване на лицата си?

¹¹ Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам върху тях зло, от което няма да могат да излязат; и ще извикат към Мен, но няма да ги послушам.

³⁰ И потърсих между тях мъж, който би затворил оградата и би застанал в пролома пред Мен заради земята, за да не я погубя, но не намерих.

¹⁴ И не викат към Мен от сърце, когато ридаят на леглата си. Събират се за жито и вино, а от Мен отстъпват.

² Ще викат към Мен: Боже мой, ние, Израил, Те познаваме!³ Израил отхвърли доброто и враг ще го преследва.

⁸ Как да те предам, Ефреме, да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адма, да те поставя като Цевоим? Сърцето Ми се преобърна в Мен, цялото Ми милосърдие се събуди.⁹ Няма да изпълня пламтящия Си гняв, няма да изтребя отново Ефрем; защото Аз съм Бог, а не човек, Светият сред теб, и няма да дойда с ярост.

²² Защото, ако ми принесете всеизгарянията и приносите си, няма да ги приема, и примирителните ви жертви от угоен добитък няма да погледна.

¹² И им каза: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мен ви постигна тази голяма буря.

⁷ Но аз ще се взирам към ГОСПОДА, ще се надявам на Бога на спасението си; моят Бог ще ме послуша.⁸ Не злорадствай заради мен, неприятелко моя! И да падна, ще стана; и да седя в тъмнина, ГОСПОД ще ми бъде светлина.⁹ Ще нося яростта на ГОСПОДА, защото съгреших против Него, докато отсъди делото ми и ми отдаде правото. Ще ме изведе на светлина, ще видя правдата Му.

³ ГОСПОД е дълготърпелив и велик в сила и никак няма да изкара невинен виновния. ГОСПОД — пътят Му е във вихрушка и буря и облаците са праха на краката Му.

¹⁴ Казахте: Напразно е да се служи на Бога и каква полза, че сме пазили поръчението Му и че сме ходили с жалеене пред ГОСПОДА на Войнствата?

⁷ А когато се молите, не говорете излишни думи както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.

³⁶ И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден.³⁷ Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

²¹ А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.²² А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.

²⁰ И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.

¹⁰ Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

³ В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!⁴ Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,⁵ пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване.⁶ И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!⁷ А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?

²² Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

³¹ Знаем, че Бог не слуша грешници, а ако някой се бои от Бога и върши Божията воля, него слуша.

²⁵ Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

²⁴ Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.

³³ Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!³⁴ Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.

³⁵ Или кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати?“

⁷ С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра.

¹¹ Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.¹² Затова ?укрепете немощните ръце и отслабналите колена“

³ Просите и не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете за страстите си.

¹⁹ Затова и тези, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро.

¹⁹ Онези, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен и се покай!