1 Kings 21 Cross References - Bulgarian

¹ А след тези събития стана това: езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, до двореца на Ахав, царя на Самария.² И Ахав говори на Навутей и каза: Дай ми лозето си да ми стане зеленчукова градина, понеже е близо до къщата ми. А вместо него ще ти дам по-добро лозе или, ако ти се вижда добре, ще ти дам стойността му в пари.³ Но Навутей каза на Ахав: Да не ми даде ГОСПОД да ти дам наследството на бащите си!⁴ И Ахав дойде в къщата си мрачен и огорчен заради думата, която езраелецът Навутей му беше говорил, като каза: Няма да ти дам наследството на бащите си. И легна на леглото си и обърна лицето си, и не яде хляб.⁵ А жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е толкова мрачен духът ти и не ядеш хляб?⁶ А той й каза: Защото говорих с езраелеца Навутей и му казах: Дай ми лозето си за пари или, ако искаш, ще ти дам друго лозе вместо него. Но той каза: Няма да ти дам лозето си.⁷ Тогава жена му Езавел му каза: Ти ли царуваш сега над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти. Аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей!⁸ И тя написа писма от името на Ахав и ги запечата с печата му, и изпрати писмата до старейшините и до благородните, които бяха в града му, които живееха с Навутей.⁹ А в писмата писа и каза: Провъзгласете пост и поставете Навутей отпред пред народа.¹⁰ И поставете пред него двама мъже, лоши хора, да свидетелстват против него и да кажат: Ти похули Бога и царя. После го изведете навън и го убийте с камъни да умре.¹¹ И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, направиха както Езавел им беше изпратила заповед, както беше написано в писмата, които им беше изпратила.¹² Прогласиха пост и поставиха Навутей отпред пред народа.¹³ И влязоха двама мъже, лоши хора, и седнаха пред него; и лошите хора свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа и казаха: Навутей похули Бога и царя. И го изведоха извън града и го убиха с камъни и той умря.¹⁴ И изпратиха до Езавел и казаха: Навутей беше убит с камъни и умря.¹⁵ И когато Езавел чу, че Навутей е бил убит с камъни и е умрял, Езавел каза на Ахав: Стани, присвои си лозето на езраелеца Навутей, което той отказа да ти даде за пари; защото Навутей вече не е жив, а умря.¹⁶ И когато Ахав чу, че Навутей е умрял, Ахав стана, за да слезе в лозето на езраелеца Навутей да го присвои.¹⁷ Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към тесвиеца Илия и каза:¹⁸ Стани, слез да посрещнеш израилевия цар Ахав, който е в Самария; ето, той е в лозето на Навутей, където слезе, за да го присвои.¹⁹ И му говори и кажи: Така казва ГОСПОД: Уби ли, а също и присвои ли? И му говори и кажи: Така казва ГОСПОД: На мястото, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, кучетата ще лижат и твоята кръв, да, твоята!²⁰ А Ахав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А Илия отговори: Намерих те, защото си се продал да вършиш зло пред ГОСПОДА.²¹ Ето, Аз ще докарам зло върху теб и ще измета след теб. Ще изтребя от Ахав всеки от мъжки пол, и роба, и свободния в Израил.²² И ще направя дома ти като дома на Еровоам, сина на Нават, и като дома на Вааса, сина на Ахия, заради гнева, с който ме разгневи, и защото въведе Израил в грях.²³ Също и за Езавел говори ГОСПОД и каза: Кучетата ще изядат Езавел пред стената на Езраел.²⁴ Който от Ахав умре в града, ще го изядат кучетата, а който умре на полето, ще го изядат небесните птици.²⁵ Наистина нямаше никой като Ахав, който така се продаде да върши зло пред ГОСПОДА, защото жена му Езавел го подбуждаше.²⁶ И той постъпваше много гнусно, като следваше идолите, точно както бяха правили аморейците, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.²⁷ И когато Ахав чу тези думи, той раздра дрехите си и сложи вретище на тялото си и пости, и лежеше във вретище, и ходеше унило.²⁸ Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към тесвиеца Илия и каза:²⁹ Виждаш ли как Ахав се смири пред Мен? Понеже се смири пред Мен, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.

⁶ И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.

¹¹ А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

⁵ а на Каин и на жертвата му не погледна благосклонно. И Каин се разсърди твърде много и лицето му се помрачи.⁶ И ГОСПОД каза на Каин: Защо си се разсърдил и защо е помрачено лицето ти?⁷ Ако правиш добро, не е ли прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към теб ще бъде неговото желание, но ти владей над него.⁸ А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин нападна брат си Авел и го уби.⁹ И ГОСПОД каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той каза: Не зная. Пазач ли съм аз на брат си?¹⁰ И Бог каза: Какво си направил? Гласът на кръвта на брат ти вика към Мен от земята.

¹⁶ А в четвъртото поколение потомците ти ще се върнат тук, защото беззаконието на аморейците още не е стигнало до върха си.

⁶ А Аврам каза на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти. Направи с нея, както искаш. И Сарая се отнасяше зле с нея, така че тя побягна от лицето й.

¹³ А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха:¹⁴ Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас.¹⁵ Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас.¹⁶ Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.¹⁷ Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

³⁴ И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.

⁷ А те му казаха: Защо говори господарят ни такива думи? Не, слугите ти няма да направят такова нещо!

¹⁷ Но Йосиф каза: Не, това няма да сторя! Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде слуга, а вие си идете с мир при баща си.

¹⁷ Но акушерките се бояха от Бога и не правеха каквото им беше казал египетският цар, а оставяха живи момченцата.

²¹ И понеже акушерките се бояха от Бога, Той им направи домове.

³ Тогава Мойсей и Аарон влязоха при фараона и му казаха: Така говори ГОСПОД, Бог на евреите: Докога ще отказваш да се смириш пред Мен? Пусни народа Ми, за да ми послужи!

⁵ да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят,⁶ а оказвам милост към хиляди поколения на онези, които Ме любят и спазват Моите заповеди.

¹⁶ Не свидетелствай лъжливо против ближния си.¹⁷ Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да било нещо, което е на ближния ти.

²⁸ Да не хулиш съдиите и да не кълнеш първенец на народа си.

¹ Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействаш с неправедния и да не свидетелстваш в полза на неправдата.² Да не следваш множеството да вършиш зло. Да не свидетелстваш в съдебно дело, като се увличаш след множеството и изкривяваш правосъдието.

²⁵ И земята се оскверни и Аз въздавам върху нея беззаконието й, и земята избълва жителите си.²⁶ Но вие пазете наредбите Ми и законите Ми и не правете нито една от тези гнусотии, нито местен жител, нито пришълец, който пребивава между вас —²⁷ защото всички тези гнусотии вършеха хората на тази земя, които бяха преди вас, и земята се оскверни —²⁸ за да не избълва земята и вас, когато я осквернявате, както избълва народа, който беше преди вас.²⁹ Защото всеки, който върши някоя от тези гнусотии, хората, които ги вършат, ще се изтребят отсред народа си.³⁰ И така, пазете заповедите Ми и не вършете никой от тези гнусни обичаи, които са се вършили преди вас, и не се осквернявайте с тях. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

¹⁵ Да не вършите неправда в съд; да не покажеш пристрастие към сиромаха, нито да почетеш личността на големеца, а да съдиш ближния си в правда.

²² И така, пазете всичките Ми наредби и всичките Ми закони и ги изпълнявайте, за да не ви избълва земята, в която Аз ви завеждам да живеете в нея.²³ И да не ходите по обичаите на народите, които Аз изгонвам отпред вас, защото те извършиха всички тези неща и затова Аз се погнусих от тях.

¹¹ И синът на израилтянката похули Името на ГОСПОДА и Го прокле. И го доведоха при Мойсей. А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврий, от дановото племе.¹² И го поставиха под стража, докато им се обяви волята на ГОСПОДА.¹³ И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:¹⁴ Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, да сложат ръцете си на главата му и цялото общество да го убие с камъни.¹⁵ И говори на израилевите синове и кажи: Който прокълне своя Бог, ще носи греха си.¹⁶ Който похули ГОСПОДНОТО Име, непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни. Бил той чужденец или местен жител, ако похули Името на ГОСПОДА, да се умъртви.

²³ Земята да не се продава завинаги, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришълци при Мен.

¹⁶ И ГОСПОД каза на Мойсей: Събери ми седемдесет мъже измежду израилевите старейшини, за които знаеш, че са старейшини на народа и негови надзорници, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб.

³⁵ И ГОСПОД каза на Мойсей: Човекът непременно трябва да се умъртви. Цялото общество да го убие с камъни вън от стана.³⁶ Тогава цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни и той умря, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

¹³ И така, Валаам стана сутринта и каза на първенците на Валак: Идете в земята си, защото ГОСПОД Отказва да ме пусне да дойда с вас.¹⁴ Тогава моавските първенци станаха и отидоха при Валак и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.

⁷ за да не преминава наследството на израилевите синове от племе на племе; защото израилевите синове трябва да се привързват всеки към наследството на бащиното си племе.

²⁰ Не свидетелствай лъжливо против ближния си.²¹ Не пожелавай жената на ближния си, да не ти се иска къщата на ближния ти, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да било нещо, което е на ближния ти.

¹⁰ Защото земята, в която влизаш, за да я притежаваш, не е като египетската земя, от която излязохте, където ти сееше семето си и го напояваше с крака си като зеленчукова градина.

³¹ Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА, своя Бог; защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която ГОСПОД мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън за боговете си.

¹⁰ Да го убиеш с камъни, така че да умре, защото се е опитал да те отклони от ГОСПОДА, твоя Бог, който те изведе от египетската земя, от дома на робството.

¹³ Някои зли хора са излезли отсред теб и са отклонили жителите на града си, като са казали: Да идем и да служим на други богове, които вие не сте знаели! —

¹⁸ Да си поставиш съдии и надзорници според племената си във всичките си порти, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава; за да съдят народа със справедлив съд.¹⁹ Да не изкривяваш правосъдието; да не гледаш на лице и да не вземаш подарък, защото подаръкът заслепява очите на мъдрите и изкривява думите на праведните.

¹⁵ Един свидетел да не се изправя против някого за каквото и да е беззаконие и за какъвто и да е грях, при какъвто и да е грях, който някой извърши; от устата на двама свидетели или от устата на трима свидетели да се потвърждава всяко нещо.¹⁶ Ако против някой човек се изправи неправеден свидетел, за да свидетелства против него за някакво престъпление,¹⁷ тогава и двамата мъже в спора да застанат пред ГОСПОДА, пред свещениците и съдиите, които са в онези дни.¹⁸ И съдиите да разследват подробно, и ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и е свидетелствал лъжливо против брат си,¹⁹ тогава да му направите така, както той е бил намислил да направи на брат си. Така да отмахнеш злото отсред себе си.²⁰ И останалите ще чуят и ще се убоят, и няма да вършат занапред такова зло сред теб.²¹ Окото ти да не го пожали: живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак.

¹ Ако в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да я притежаваш, се намери някой убит да лежи на полето и не се знае кой го е убил,² тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и да измерят разстоянието до градовете, които са около убития.³ И старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която още не е работено и която още не е теглила ярем,⁴ и старейшините на онзи град да закарат юницата в долина на постоянно течащ поток, която не е нито орана, нито засята; и там, в долината, да пречупят врата на юницата.⁵ Тогава да се приближат свещениците, синовете на Леви, понеже ГОСПОД, твоят Бог, избра тях, за да Му служат и да благославят в Името на ГОСПОДА; и според тяхното слово да се решава при всеки спор и всяко насилие.⁶ И всичките старейшини от онзи град, който е най-близо до убития, да измият ръцете си над юницата, чийто врат е бил пречупен в долината,⁷ и да отговорят, и да кажат: Нашите ръце не са пролели тази кръв, нито очите ни са видели.⁸ Дай умилостивение, ГОСПОДИ, за народа си Израил, който си изкупил, и не считай вината за невинна кръв на народа си Израил! И кръвта ще им се прости.⁹ Така да отмахнеш вината за проливането на невинна кръв отсред себе си, като направиш това, което е право в очите на ГОСПОДА.

²¹ Тогава всичките хора от града му да го убият с камъни и да умре. Така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.

²¹ тогава да изведат момичето до вратата на бащиния й дом и мъжете от града й да я убият с камъни и да умре, защото е извършила безчестие в Израил, като е блудствала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

²⁴ тогава да изведете и двамата при портата на онзи град и да ги убиете с камъни и да умрат — момичето, защото не е извикало в града, и мъжът, защото е унижил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

³⁶ Защото ГОСПОД ще съди народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой — роб или свободен.

²⁴ Тогава Иисус и целият Израил с него взеха Ахан, сина на Зара, и среброто, и дрехата, и златната плочка, и синовете му, и дъщерите му, и говедата му, и магаретата му, и дребния му добитък, и шатрата му, и всичко, което имаше, и ги занесоха в долината Ахор.²⁵ И Иисус каза: Защо си ни докарал бедствие? ГОСПОД ще докара днес бедствие на теб. И целият Израил го уби с камъни, и ги изгориха с огън, и ги замеряха с камъни.

¹⁸ И тяхната област беше до Езраел и Кесулот, и Сунам,

²⁹ Далеч да бъде от нас да се разбунтуваме против ГОСПОДА и да се отвърнем днес от следването на ГОСПОДА, като си издигнем друг олтар за всеизгаряне, за хлебен принос и за жертва освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му!

¹⁶ И народът отговори и каза: Далеч да бъде от нас да оставим ГОСПОДА, за да служим на други богове!

⁷ И Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката са събирали трохи под трапезата ми. Както аз съм правил, така и Бог ми отплати. И те го доведоха в Ерусалим и там умря.

³³ Тогава целият Мадиам и Амалик и източните жители се събраха заедно и преминаха Йордан, и се разположиха на стан в долината Езраел.

²² И като веселяха сърцата си, ето, градските мъже, мъже, които бяха зли мъже, заобиколиха къщата, като блъскаха по вратата и говореха на стареца, домакина, и казваха: Изведи мъжа, който влезе в къщата ти, за да го познаем!

⁴ Тогава всичките старейшини на Израил се събраха и дойдоха при Самуил в Рама.

⁶ Но това нещо се видя лошо на Самуил, че казаха: Дай ни цар, за да ни съди. И Самуил се помоли на ГОСПОДА.

¹⁴ И от нивите ви, лозята ви и маслинените ви градини ще взема най-добрите и ще ги дава на слугите си.

²³ А колкото до мен, далеч да бъде от мен да съгреша против ГОСПОДА, като престана да се моля за вас; а ще ви уча на добрия и правия път.

¹⁷ Тогава царят каза на телохранителите, които стояха около него: Обърнете се и убийте ГОСПОДНИТЕ свещеници, защото и тяхната ръка е с Давид, и защото са знаели, че той е бягал и не са ми съобщили! Но слугите на царя не желаеха да вдигнат ръка, за да нападнат ГОСПОДНИТЕ свещеници.

²⁰ Затова сега, царю, слез според цялото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката на царя.

⁶ А след това сърцето на Давид се разтрепери, понеже беше отрязал края на дрехата на Саул.

²² Така да направи Бог на враговете на Давид и така да прибави, ако до сутринта оставя едно мъжко от всичко, което е негово!

³⁴ Но жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, който ме възпря да ти сторя зло — ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, със сигурност на Навал нямаше да остане нито едно мъжко до зазоряване.

⁹ Но Давид каза на Ависей: Не го погубвай, защото кой ще простре ръката си срещу ГОСПОДНИЯ помазаник и ще бъде невинен?¹⁰ И Давид каза: Жив е ГОСПОД — ГОСПОД ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре, или ще излезе на бой и ще загине.¹¹ Да не даде ГОСПОД да простра ръката си против ГОСПОДНИЯ помазаник! Но сега, моля те, вземи копието, което е при главата му, и стомната с вода, и да си вървим.

¹ И филистимците събраха всичките си войски в Афек, а Израил се разположи на стан при извора, който е в Езраел.

⁶ Тогава Анхус извика Давид и му каза: Жив е ГОСПОД — ти си честен и излизането ти и влизането ти с мен във войската са добри пред очите ми. И не съм намерил зло в теб от деня на идването ти при мен до днес. Но въпреки това първенците не са благоразположени към теб.

¹³ И Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.¹⁴ Тогава Давид му каза: Как не се убоя да простреш ръката си и да погубиш ГОСПОДНИЯ помазаник?¹⁵ И Давид повика едно от момчетата и каза: Приближи се и го нападни! И той го удари, така че умря.¹⁶ И Давид му каза: Кръвта ти е на главата ти, защото устата ти свидетелства против теб, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник.

³¹ И Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, и плачете пред Авенир! И цар Давид вървеше след носилката.

⁹ А Давид отговори на Рихав и на брат му Ваана, синовете на виротеца Римон, и им каза: Жив е ГОСПОД, който изкупи живота ми от всяка беда —¹⁰ онзи, който ми съобщи и каза: Ето, Саул е мъртъв! — и мислеше, че е донесъл добра вест — аз го хванах и го убих в Сиклаг. Това беше наградата, която му дадох за вестта.¹¹ Колко повече, когато безбожни мъже са убили праведен човек в собствената му къща на леглото му. Няма ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и да ви изтребя от земята!¹² Тогава Давид заповяда на момчетата си и те ги убиха, и им отрязаха ръцете и краката, и ги окачиха при водоема в Хеврон. А главата на Исвостей взеха и я погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.

¹⁴ А на сутринта Давид написа на Йоав писмо и го прати чрез ръката на Урия.

¹⁴ А на сутринта Давид написа на Йоав писмо и го прати чрез ръката на Урия.¹⁵ А в писмото написа и каза: Поставете Урия напред, където боят е най-силен, и се оттеглете от него, за да бъде убит и да умре.

¹⁵ А в писмото написа и каза: Поставете Урия напред, където боят е най-силен, и се оттеглете от него, за да бъде убит и да умре.¹⁶ И когато Йоав обсаждаше града, той постави Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже.¹⁷ И мъжете от града излязоха и се биха с Йоав, и някои от народа, от слугите на Давид, паднаха; и хетеецът Урия също умря.¹⁸ Тогава Йоав изпрати и съобщи на Давид всичките събития на битката.¹⁹ И заповяда на пратеника и каза: Когато свършиш да разказваш на царя всички събития на битката,²⁰ ако гневът на царя пламне и той ти каже: Защо се доближихте до града да се биете? Не знаехте ли, че ще стрелят от стената?²¹ Кой уби Авимелех, сина на Ерувесет? Не хвърли ли една жена горен воденичен камък върху него от стената, така че умря в Тевес? Защо се доближихте до стената? — тогава ти да кажеш: И слугата ти, хетеецът Урия, умря.²² И пратеникът отиде и дойде, и съобщи на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил.²³ И пратеникът каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха срещу нас на полето, но ние ги притиснахме чак до входа на портата.²⁴ Но стрелците стреляха по слугите ти от стената и няколко от слугите на царя умряха; и слугата ти, хетеецът Урия, също умря.²⁵ Тогава Давид каза на пратеника: Така да кажеш на Йоав: Нека това нещо не ти се вижда зло, защото мечът поглъща един или друг. Засили атаката си срещу града и го превземи. Така го насърчи.²⁶ А когато жената на Урия чу, че мъжът й Урия умрял, тя оплака мъжа си.²⁷ И когато жалейката й премина, Давид изпрати и я взе в дома си, и тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред ГОСПОДА.

⁹ Защо презря ти словото на ГОСПОДА, като стори зло пред Него? Ти уби с меч хетееца Урия и си взе за жена неговата жена, а него уби с меча на синовете на Амон.

¹¹ Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще повдигна зло против теб от дома ти и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти явно под лъчите на слънцето;

¹⁶ И Давид се моли на Бога за момчето и Давид пости, и влезе, и лежа цяла нощ на земята.¹⁷ И старейшините на дома му станаха и отидоха при него, за да го вдигнат от земята, но той не искаше и не яде хляб с тях.

² А Амнон толкова се измъчваше заради сестра си Тамар, че се разболя; защото беше девица и на Амнон се виждаше невъзможно да й стори каквото и да било.

⁴ И той му каза: Защо ти, царски сине, слабееш ден след ден? Няма ли да ми кажеш? Тогава Амнон му каза: Обичам Тамар, сестрата на брат си Авесалом.

¹⁵ И Давид пожела и каза: Кой ще ми даде да пийна вода от витлеемския кладенец, който е при портата!¹⁶ Тогава тримата силни мъже направиха пробив във филистимския стан и наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, взеха и я донесоха на Давид. Но той не пожела да я изпие, а я изля на ГОСПОДА.¹⁷ И каза: Далеч от мен, ГОСПОДИ, да сторя това! Да пия ли кръвта на мъжете, които отидоха с опасност за живота си? И не пожела да я пие. Това извършиха тримата силни мъже.

¹ А цар Соломон залюби освен дъщерята на фараона и много чужденки — моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,² от народите, за които ГОСПОД беше казал на израилевите синове: Да не влизате между тях и те да не влизат между вас, защото непременно ще наклонят сърцето ви към боговете си. А Соломон се прилепи към тях с желание.³ Имаше и седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отклониха сърцето му.⁴ И когато Соломон остаря, жените му отклониха сърцето му след други богове; и сърцето му не беше неразделено с ГОСПОДА, неговия Бог, като сърцето на баща му Давид.

³⁰ А това нещо стана грях, защото народът отиваше да се кланя пред едното чак до Дан.

³² Защото непременно ще стане това, което той извика чрез ГОСПОДНОТО слово срещу олтара във Ветил и срещу всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

¹⁰ затова ето, Аз ще докарам зло на Еровоамовия дом, и ще отсека от Еровоам всеки от мъжки пол, и роба, и свободния в Израил, и ще измета след Еровоамовия дом, както се измита тор, докато не остане нищо.¹¹ Който от Еровоамовия дом умре в града, ще го изядат кучетата, а който умре в полето, ще го изядат небесните птици, защото ГОСПОД изговори това!

¹⁶ И ще предаде Израил заради греховете на Еровоам, с които съгреши и с които въведе Израил в грях.

¹² Той премахна посветените блудници от земята и махна всичките идоли, които бяха направили бащите му.

²⁹ И щом се възцари, той изби целия Еровоамов дом. Не остави на Еровоам нищо, което дишаше, докато не го изтреби, според словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез слугата Си Ахия, силонеца,³⁰ заради греховете на Еровоам, с които той съгреши и с които въведе Израил в грях, заради гнева, с който разгневи ГОСПОДА, Израилевия Бог.

³⁴ Той върши зло пред ГОСПОДА и ходи в пътя на Еровоам и в греха му, с който той въведе Израил в грях.

³ ето, Аз ще измета след Вааса и дома му и ще направя дома ти като дома на Еровоам, сина на Нават.⁴ Който от Вааса умре в града, ще го изядат кучетата, а който от него умре в полето, ще го изядат небесните птици.

¹¹ И когато се възцари, веднага щом седна на престола си, той изби целия дом на Вааса; не му остави никого от мъжки пол, нито сродниците му, нито от приятелите му.

²⁶ И ходеше в целия път на Еровоам, сина на Нават, и в неговите грехове, с които той въведе Израил в грях и те разгневиха ГОСПОДА, Израилевия Бог, с идолите си.

³⁰ И Ахав, синът на Амрий, върши зло пред ГОСПОДА повече от всички, които бяха преди него.

³⁰ И Ахав, синът на Амрий, върши зло пред ГОСПОДА повече от всички, които бяха преди него.³¹ И като че беше малко това, че ходи в греховете на Еровоам, сина на Нават, той взе за жена Езавел, дъщерята на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваал и му се поклони.

³¹ И като че беше малко това, че ходи в греховете на Еровоам, сина на Нават, той взе за жена Езавел, дъщерята на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваал и му се поклони.³² И издигна олтар за Ваал в храма на Ваал, който построи в Самария.³³ Ахав направи и ашерата. Така Ахав направи повече, за да разгневи ГОСПОДА, Израилевия Бог, от всичките израилеви царе, които бяха преди него.

⁴ и когато Езавел избиваше ГОСПОДНИТЕ пророци, Авдия беше взел сто пророци и ги беше скрил, по петдесет в пещера, и ги хранеше с хляб и вода.

¹⁷ И когато Ахав видя Илия, Ахав му каза: Ти ли си, който докара беда на Израил?

⁴⁵ А междувременно небето почерня от облаци и вятър и заваля силен дъжд. И Ахав се качи на колесницата си и отиде в Езраел.⁴⁶ Тогава ГОСПОДНАТА ръка беше върху Илия и той препаса слабините си, и изтича пред Ахав до прохода на Езраел.

² Тогава Езавел изпрати до Илия пратеник да каже: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако утре около това време не направя живота ти като живота на един от тях!

⁷ Тогава израилевият цар повика всичките старейшини на земята и каза: Забележете, моля ви, и вижте, че този търси зло; защото изпрати до мен за жените ми и синовете ми и за среброто ми и златото ми и аз не му отказах.

³⁵ А един човек от учениците на пророците каза на другаря си чрез ГОСПОДНОТО слово: Моля те, удари ме. Но човекът отказа да го удари.³⁶ Тогава той му каза: Понеже не послуша гласа на ГОСПОДА, ето, щом си тръгнеш от мен, ще те убие лъв. И щом той тръгна от него, един лъв го намери и го уби.³⁷ И той срещна друг човек и каза: Моля те, удари ме. И човекът го удари, удари го и го нарани.³⁸ Тогава пророкът отиде и застана на пътя на царя, и се предреши с превръзка на очите си.³⁹ И когато царят минаваше, той извика към царя и каза: Слугата ти отиде сред сражението; и ето, един човек се отби настрана и доведе един човек при мен, и каза: Пази този човек; ако по някакъв начин се изгуби, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.⁴⁰ Но докато слугата ти се занимаваше тук и там, той изчезна. А израилевият цар му каза: Тази е присъдата ти, ти сам я реши.⁴¹ Тогава той бързо махна превръзката от очите си и израилевият цар го разпозна, че беше от пророците.⁴² А той му каза: Така казва ГОСПОД: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях определил за проклятие, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ — вместо неговия народ.⁴³ И израилевият цар отиде у дома си мрачен и огорчен и дойде в Самария.

⁴³ И израилевият цар отиде у дома си мрачен и огорчен и дойде в Самария.

¹ А след тези събития стана това: езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, до двореца на Ахав, царя на Самария.² И Ахав говори на Навутей и каза: Дай ми лозето си да ми стане зеленчукова градина, понеже е близо до къщата ми. А вместо него ще ти дам по-добро лозе или, ако ти се вижда добре, ще ти дам стойността му в пари.³ Но Навутей каза на Ахав: Да не ми даде ГОСПОД да ти дам наследството на бащите си!

³ Но Навутей каза на Ахав: Да не ми даде ГОСПОД да ти дам наследството на бащите си!⁴ И Ахав дойде в къщата си мрачен и огорчен заради думата, която езраелецът Навутей му беше говорил, като каза: Няма да ти дам наследството на бащите си. И легна на леглото си и обърна лицето си, и не яде хляб.

⁷ Тогава жена му Езавел му каза: Ти ли царуваш сега над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти. Аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей!⁸ И тя написа писма от името на Ахав и ги запечата с печата му, и изпрати писмата до старейшините и до благородните, които бяха в града му, които живееха с Навутей.⁹ А в писмата писа и каза: Провъзгласете пост и поставете Навутей отпред пред народа.¹⁰ И поставете пред него двама мъже, лоши хора, да свидетелстват против него и да кажат: Ти похули Бога и царя. После го изведете навън и го убийте с камъни да умре.

¹⁵ И когато Езавел чу, че Навутей е бил убит с камъни и е умрял, Езавел каза на Ахав: Стани, присвои си лозето на езраелеца Навутей, което той отказа да ти даде за пари; защото Навутей вече не е жив, а умря.¹⁶ И когато Ахав чу, че Навутей е умрял, Ахав стана, за да слезе в лозето на езраелеца Навутей да го присвои.

²⁰ А Ахав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А Илия отговори: Намерих те, защото си се продал да вършиш зло пред ГОСПОДА.

²⁵ Наистина нямаше никой като Ахав, който така се продаде да върши зло пред ГОСПОДА, защото жена му Езавел го подбуждаше.

⁸ И израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а само зло — Михей, сина на Емла. А Йосафат каза: Нека не говори така царят!

³⁸ После измиха колесницата при самарийския водоем и кучетата лижеха кръвта му, където се къпеха блудниците, според словото на ГОСПОДА, което Той беше говорил.

¹⁵ Тогава Ангелът ГОСПОДЕН каза на Илия: Слез с него, не се бой от него. И той стана и слезе с него при царя.¹⁶ И му каза: Така казва ГОСПОД: Понеже си изпратил посланици да се допитат до акаронския бог Ваал-Зевув — като че нямаше Бог в Израил, да се допиташ до Неговото слово — затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, а непременно ще умреш.

²⁶ И Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с теб, когато човекът се върна от колесницата си, за да те посрещне? Време ли е да вземаш пари и да вземаш дрехи, и маслини, и лозя, и овце, и говеда, и слуги, и слугини?

³⁰ И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, и ето, отдолу имаше вретище на тялото му.

⁷ И ти да изтребиш дома на господаря си Ахав, за да отмъстя за кръвта на слугите Си, пророците, и за кръвта на всичките ГОСПОДНИ слуги, проляна от ръката на Езавел.⁸ Да, целият дом на Ахав ще загине и ще изтребя всеки от мъжки пол от Ахав, и роба, и свободния в Израил.⁹ И ще направя дома на Ахав както дома на Еровоам, сина на Нават, и както дома на Вааса, сина на Ахия.¹⁰ А Езавел — кучетата ще я изядат в нивата на Езраел и няма да има кой да я погребе. И отвори вратата и побягна.

²⁵ Тогава Ииуй каза на Видкар, началника на колесницата си: Вземи и го хвърли в частта от нивата на езраелеца Навутей. Защото спомни си, че когато аз и ти яздехме заедно след баща му Ахав, ГОСПОД произнесе против него това пророчество:²⁶ Не видях ли вчера кръвта на Навутей и кръвта на синовете му? — заявява ГОСПОД. И в тази част на нивата ще ти отплатя, заявява ГОСПОД. И сега вдигни го и го хвърли в тази част според ГОСПОДНОТО слово!

²⁶ Не видях ли вчера кръвта на Навутей и кръвта на синовете му? — заявява ГОСПОД. И в тази част на нивата ще ти отплатя, заявява ГОСПОД. И сега вдигни го и го хвърли в тази част според ГОСПОДНОТО слово!²⁷ А юдовият цар Охозия, като видя това, побягна през пътя за градинската къща. И Ииуй го преследва и каза: Убийте и него в колесницата! И го раниха по нагорнището на Гур, близо до Ивлеам, и той побягна в Магедон и умря там.

³⁰ И Ииуй дойде в Езраел. А Езавел, като чу, начерни очите си, накити главата си и погледна през прозореца.³¹ И когато Ииуй влезе в портата, тя каза: С мир ли идеш, Зимрий, убиецо на господаря си?³² А той вдигна лицето си към прозореца и каза: Кой е с мен? Кой? И двама-трима скопци надникнаха към него.³³ И той каза: Хвърлете я долу! И те я хвърлиха долу и кръвта й пръсна по стената и по конете, и той я стъпка.

³³ И той каза: Хвърлете я долу! И те я хвърлиха долу и кръвта й пръсна по стената и по конете, и той я стъпка.³⁴ И той влезе и яде, и пи, и после каза: Вижте сега тази проклета и я погребете, защото е царска дъщеря.³⁵ И отидоха да я погребат, но не намериха от нея нищо освен черепа, стъпалата и дланите на ръцете.³⁶ И се върнаха и му съобщиха това, а той каза: Това е словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез слугата Си, тесвиеца Илия, като каза: В нивата на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел,³⁷ и трупът на Езавел в нивата на Езраел ще бъде като тор по лицето на полето, така че няма да кажат: Това е Езавел.

¹ А Ахав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма и прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на синовете на Ахав, в които каза:² Щом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас и имате при себе си колесници и коне, укрепен град и оръжия,³ вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви и го поставете на бащиния му престол и се бийте за дома на господаря си!⁴ А те се уплашиха страшно и казаха: Ето, двамата царе не устояха пред него, а как ще устоим ние?⁵ И така, управителят на дома, градоначалникът, старейшините и възпитателите изпратиха до Ииуй да кажат: Ние сме твои слуги и ще направим всичко, което ни кажеш. Няма да направим никого цар. Направи, каквото ти се вижда добро.⁶ Тогава той им писа второ писмо, в което каза: Ако сте на моя страна и ако слушате гласа ми, вземете главите на тези мъже, синовете на господаря ви, и утре по това време елате при мен в Езраел. А царските синове, седемдесетте души, бяха при градските големци, които ги възпитаваха.⁷ И когато писмото стигна до тях, хванаха царските синове, седемдесетте души, и ги изклаха, и сложиха главите им в кошници и му ги изпратиха в Езраел.

¹¹ И Ииуй изби всичките останали от дома на Ахав в Езраел и всичките му големци, домашните му и свещениците му, докато не му остави остатък.

¹¹ И Ииуй изби всичките останали от дома на Ахав в Езраел и всичките му големци, домашните му и свещениците му, докато не му остави остатък.¹² После стана и тръгна, и отиде в Самария. А по пътя, като беше близо при Вет-Акад, селището на овчарите,¹³ Ииуй срещна братята на юдовия цар Охозия и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия и слизаме да поздравим синовете на царя и синовете на царицата.¹⁴ И той каза: Хванете ги живи! И ги хванаха живи и ги изклаха при кладенеца на Вет-Акад, четиридесет и двама души; не остави нито един от тях.

¹⁷ И когато стигна в Самария, изби всички останали от Ахав в Самария, докато го изтреби според словото, което ГОСПОД беше говорил на Илия.

³⁰ И ГОСПОД каза на Ииуй: Понеже ти извърши добре това, което е право пред Мен, и направи на дома на Ахав според всичко, което беше в сърцето Ми, затова твои синове до четвъртото поколение ще седят на израилевия престол.

²⁶ Защото ГОСПОД видя, че притеснението на Израил беше много горчиво, че вече нямаше нито роб, нито свободен и нямаше кой да помогне на Израил.

³ а ходи в пътя на израилевите царе и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.

¹² и служиха на идолите, за които ГОСПОД им беше казал: Не вършете такова нещо!

¹⁷ Те превеждаха синовете си и дъщерите си през огъня, занимаваха се с окултизъм и гадания и се продаваха да вършат зло пред ГОСПОДА и Го разгневяваха.

³⁷ И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна и летописецът Йоах, синът на Асаф, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му съобщиха думите на рапсака.

² Той върши зло пред ГОСПОДА според мерзостите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.

¹¹ Понеже юдовият цар Манасия направи тези мерзости и извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него, и въведе и Юда в грях чрез идолите си,

²⁵ Преди него не е имало цар като него, който да се е обърнал към ГОСПОДА с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, според целия закон на Мойсей. А и след него не се издигна такъв като него.

¹⁹ Да не ми даде моят Бог да сторя това! Да пия ли кръвта на мъжете, които отидоха с опасност за живота си? Защото с опасност за живота си я донесоха. И не пожела да я пие. Това извършиха тримата силни мъже.

⁸ И когато Аса чу тези думи и пророчеството на пророк Одид, той се укрепи; и премахна гнусотиите от цялата юдова и вениаминова земя и от градовете, които бе превзел от хълмистата земя на Ефрем, и поднови ГОСПОДНИЯ олтар, който беше пред предверната зала на ГОСПОДА.

⁷ И израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а винаги само зло. Той е Михей, синът на Емла. А ЙОсафат каза: Нека не говори така царят!

¹⁷ Тогава израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?

⁹ И потърси и Охозия; и го заловиха, като се криеше в Самария, и го доведоха при Ииуй, и го убиха. И го погребаха, защото казаха: Син е на Йосафат, който търсеше ГОСПОДА с цялото си сърце. И домът на Охозия нямаше вече сила да задържи царството.

²¹ А те направиха заговор против него и по заповед на царя го убиха с камъни в двора на ГОСПОДНИЯ дом.

²² И във времето на притеснението си той вършеше още по-големи престъпления против ГОСПОДА. Такъв беше цар Ахаз.

¹⁷ Той писа и писма да хвърля позор върху ГОСПОДА, Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на страните не избавиха народа си от ръката ми, така и Богът на Езекия няма да избави Своя народ от ръката ми.

² Той върши зло пред ГОСПОДА според мерзостите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.

⁶ И преведе синовете си през огъня в долината на Еномовия син и се занимаваше с окултизъм и гадания, и магии и се допитваше до запитвачи на духове и врачове. Той извърши много зло пред ГОСПОДА и Го разгневи.

⁹ Но Манасия подмами Юда и жителите на Ерусалим да вършат повече зло от народите, които ГОСПОД беше изтребил пред израилевите синове.

¹⁴ А и всичките началници на свещениците и народът преумножиха престъпленията си според всичките гнусотии на народите и оскверниха дома на ГОСПОДА, който Той беше осветил в Ерусалим.

⁷ В дните на Артаксеркс Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители писаха до персийския цар Артаксеркс. Писмото беше написано на арамейски. Това е арамейският превод:⁸ Управителят Реум и писарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркс, както следва:

¹¹ Ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркс: Слугите ти, мъжете, които са отвъд реката; и така:

¹¹ които си ни дал чрез слугите Си, пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я завладеете, е нечиста земя заради нечистотите на народите на земите и мерзостите, с които са я напълнили от край до край с нечистотата си.¹² И така, да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате техните дъщери за синовете си, и да не търсите мира им и благополучието им до века, за да се укрепите и да ядете благата на земята, и да я оставите в наследство на синовете си до века.¹³ И след всичко, което дойде върху нас заради злите ни дела и заради големия ни грях — въпреки че Ти, Боже наш, си ни пощадил повече, отколкото заслужават беззаконията ни, и си ни дал такова избавление —¹⁴ пак ли да нарушаваме Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Няма ли да ни се разгневиш, докато се довършим и не остане никакъв остатък и никакво избавление?

² и затова царят ми каза: Защо лицето ти е така посърнало, след като не си болен? Това не е друго освен сърдечна скръб. Тогава се уплаших твърде много.

⁵ Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мен по този начин с отворено писмо в ръката му,

¹² Тогава, на тринадесетия ден от първия месец, повикаха царските писари и се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи и на областните управители на всяка област, и на началниците на всеки народ; на всяка област според писмеността й и на всеки народ според езика му; писа се в името на цар Асуир и се подпечата с царския пръстен.¹³ И писмата се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да се изтребят, избият и унищожат всичките юдеи, от момче до старец, и деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.¹⁴ И за да се издаде заповедта във всяка област, преписът от писмото се оповести между всичките народи, за да бъдат готови за онзи ден.¹⁵ Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед. Разпоредбата се издаде в крепостта Суса. И царят и Аман седнаха да пируват, а градът Суса се смути.

⁵ Тогава Естир повика Атах, един от скопците на царя, когото той беше определил да й слугува, и му поръча да отиде при Мардохей да разбере какво е това и защо е.

⁹ И в този ден Аман излезе радостен и с весело сърце. Но когато Аман видя Мардохей в царската порта, че не стана, нито се помръдна пред него, Аман се изпълни с ярост против Мардохей.¹⁰ Но Аман се въздържа и отиде у дома си. И прати да повикат приятелите му и жена му Зереса,¹¹ и Аман им разказа за славата на богатството си и за многото си синове, и всичко, как царят го бе повишил и го беше издигнал над началниците и царските слуги.¹² И Аман каза: Даже и царица Естир не покани никого другиго с царя на угощението, което приготви, а само мен; и утре също съм поканен с царя у нея.¹³ Но всичко това не ме задоволява, докато гледам юдеина Мардохей да седи в царската порта!¹⁴ Тогава жена му Зереса и всичките му приятели казаха: Нека се приготви една бесилка, петдесет лакътя висока, и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея. И тогава иди радостен с царя на угощението. И думата се хареса на Аман и той заповяда да се приготви бесилката.

¹² После Мардохей се върна в царската порта. А Аман изтича у дома си наскърбен и с покрита глава.

¹⁰ И обесиха Аман на бесилката, която беше приготвил за Мардохей. И яростта на царя утихна.

⁸ Сега вие пишете по отношение на юдеите, каквото ви се вижда добро, в името на царя, и го подпечатайте с царския пръстен, защото писмо, писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен, не може да се отмени.⁹ Тогава, в онова време, на двадесет и третия ден от третия месец, който е месец Сиван, повикаха царските писари и се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите и на сатрапите, и на областните управители, и на началниците на областите, от Индия до Етиопия, сто двадесет и седем области; на всяка област според писмеността й и на всеки народ според езика му, и на юдеите според писмеността им и според езика им.¹⁰ И Мардохей писа в името на цар Асуир и подпечата с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци, конници, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отбрани кобили,¹¹ писма, чрез които царят разрешаваше на юдеите, които са във всеки град, да се съберат и да защитят живота си, да изтребят, да избият и да унищожат всичките сили на онзи народ и на онази област, които биха ги нападнали, и децата и жените им, и да разграбят имота им;¹² в един ден по всичките области на цар Асуир, на тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.¹³ И за да се издаде заповедта във всяка област, преписът от писмото се оповести между всичките народи, за да бъдат юдеите готови за онзи ден, за да отмъстят на враговете си.

⁵ И когато свършваха дните на пиршеството, Йов изпращаше и ги освещаваше; и ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях, защото Йов казваше: Може би синовете ми са съгрешили и са се разделили в сърцата си с Бога. Така правеше Йов винаги.

¹¹ Но простри сега ръката Си и се докосни до всичко, което има — дали няма да Те похули в лице!

⁹ Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!

² Защото досадата убива безумния и завистта умъртвява простия.

¹⁵ Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

⁵ Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.

¹⁵ Изкопал е ров и го е направил дълбок, и е паднал в ямата, която е направил.¹⁶ Злото му ще се върне на главата му и насилието му ще слезе върху темето му.

¹² Защото Той търси сметка за кръв, помни загиналите, викЁ на страдащите не забравя.

¹⁶ ГОСПОД се е изявил, Той извършва съд. Безбожният се впримчва в делото на ръцете си. (Игаион . Села.)

⁴⁴ Щом чуха, ми се подчиниха; чужденци ми се покориха лицемерно.

¹² Не ме предавай на волята на притеснителите ми, защото лъжливи свидетели са се вдигнали против мен и този, които издиша насилие.

¹¹ Неправедни свидетели стават, питат ме за неща, които не зная.

¹⁸ Когато видиш крадец, тичаш заедно с него и имаш дял с прелюбодейците.

¹⁰ Праведният ще ликува, когато види възмездието, ще измие краката си в кръвта на безбожния.¹¹ И човек ще каже: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, който съди на земята.

³ Кажете на Бога: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила враговете Ти ще Ти се покорят лицемерно.

³⁴ Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.³⁵ И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.³⁶ Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,³⁷ защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.

¹⁵ Но Ти, Господи, си Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив, многомилостив и верен.

³⁵ а се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела,³⁶ и служеха на идолите им, и те им станаха примка.³⁷ И синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на демоните,³⁸ и проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие.³⁹ Така се оскверниха чрез делата си и блудстваха в постъпките си.

¹⁰ Сине мой, ако грешниците те примамват, не се съгласявай.¹¹ Ако кажат: Ела с нас, нека направим засада за кръв, нека причакаме без причина невинния,¹² нека ги погълнем живи като Шеол и цели, като онези, които слизат в рова;¹³ ще намерим всякакви скъпоценни притежания, ще напълним къщите си с плячка;¹⁴ хвърли жребия си сред нас, една кесия ще имаме всички!¹⁵ Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека,¹⁶ защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв.

¹⁷ понеже ядат хляба на нечестието и пият виното на насилието.

¹⁹ лъжесвидетел, който говори лъжа, и такъв, който сее раздори между братя.

³⁰ Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

⁵ Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, няма да избяга.

⁹ Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, ще погине.

¹⁴ Устата на чужди жени е дълбока яма; онзи, на когото ГОСПОД се гневи, ще падне в нея.

¹⁸ Както боздуган, меч и остра стрела, така е човек, който свидетелства лъжливо против ближния си.

¹² Владетел, който слуша лъжливи думи, всичките му служители са безбожни.

²⁶ Мнозина търсят лицето на владетеля, но съдът за човека е от ГОСПОДА.

³¹ петелът, който ходи гордо, и козелът, и цар, чиято армия е с него.

⁵ направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета.

¹ Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител — и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител.

⁸ Ако видиш угнетяване на бедния и изкривяване на правосъдието и правдата в страната, не се учудвай на това нещо; защото над високия служител надзирава друг по-висок, а над тях има още по-високи.

⁹ По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

⁸ Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.⁹ Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

²⁶ И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

⁴ В думата на царя има власт, кой ще му каже: Какво правиш?

¹⁴ Има една суета, която става на земята — че има праведни, на които се случва според делата на безбожните, и има безбожни, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

²⁰ Не проклинай царя дори и в мисълта си и не проклинай богатия дори и в спалнята си, защото небесна птица може да отнесе гласа ти и крилата птица да разкаже това.

¹⁵ Градински извор си ти, кладенец с жива вода и потоци от Ливан.

²¹ И ще минат през тази земя тежко притискани и изгладнели; и когато огладнеят, ще негодуват и ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре,

¹³ Но народът не се връща към Този, които го поразява, и не търси ГОСПОДА на Войнствата.

¹⁹ а ти си отхвърлен от гроба си като гнусна издънка, като дреха на убити, на прободени с меч, на слизащи между камъните на рова, като труп, който се тъпче.

¹² В онзи ден Господ, БОГ на Войнствата ви призова на плач и на жалеене, на обръсване на главата и на опасване с вретище.

²¹ Защото, ето, ГОСПОД излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им. И земята ще открие кървите си и няма вече да покрива убитите си.

¹⁵ Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло —

¹⁵ Какво да кажа? Той ми каза и Той извърши. Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

¹ Така казва ГОСПОД: Къде е разводното писмо на майка ви, с което я отпратих? Или на кого от заемодателите Си ви продадох? Ето, поради беззаконията си бяхте продадени и поради престъпленията ви беше отпратена майка ви.

³ Защото така казва ГОСПОД: Продадохте се за нищо и без пари ще бъдете изкупени.

²⁰ А безбожните са като развълнувано море, защото не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал.²¹ Няма мир за безбожните, казва моят Бог.

⁴ Ето, вие постите за препирня и караница и за да удряте с безбожен юмрук. Днес не постите, за да се чуе във висините гласът ви.⁵ Такъв ли е постът, който Аз съм избрал — ден, в който човек да смирява душата си? Да навежда главата си като тръстика и да си постйла вретище и пепел? Това ли наричаш пост и ден, угоден на ГОСПОДА?⁶ Не е ли това постът, който Аз съм избрал — да се развързват връзките на безбожието, да се разхлабват възлите на ярема, да се пускат на свобода угнетените и да разчупите всеки ярем?⁷ Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да заведеш в дом сиромаси без покрив? Когато видиш гол, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни?⁸ Тогава светлината ти ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти. Правдата ти ще върви пред теб и славата ГОСПОДНА ще ти бъде задна стража.

⁴ който седи в гробовете и нощува в скришни места; който яде свинско месо и в съдовете му има вариво от гнусотии;

³ ГОСПОДИ, очите Ти не търсят ли истина? Ударил си ги, но не ги заболя; довършил си ги, но не искаха да приемат поправка; втвърдиха лицата си повече от скала, отказаха да се обърнат.

¹⁷ Не виждаш ли какво вършат те в юдовите градове и по ерусалимските улици?

³ И ще наложа върху тях четири вида бедствия, заявява ГОСПОД: Меча за убиване и кучетата за разкъсване, и небесните птици и земните зверове за изяждане и изтребване.

¹⁸ И първо ще им отплатя двойно за беззаконието им и за греха им, защото оскверниха земята Ми с труповете на гнусотиите си и с мерзостите си напълниха наследството Ми.

¹⁷ А твоите очи и твоето сърце не са насочени към нищо друго освен към печалбата ти и към проливане на невинна кръв, и към вършене на насилие и потисничество.

⁴ И пращах до вас всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах, не правете това гнусно нещо, което мразя!

⁴⁷ Но ти не хЄди по техните пътища и не вшрши много малко от техните мерзости, а надмина покварата им във всичките си пътища.

¹² насилва сиромаха и бедния, граби грабежи, не връща залог и повдига очите си към идолите, върши гнусотии,

⁴ И ще те захвърля на земята, ще те запратя на откритото поле, ще заселя върху теб всички небесни птици и ще наситя с теб зверовете на цялата земя.⁵ Ще сложа месата ти по планините и ще напълня долините с купища от мършата ти.

¹⁰ Затова, сине човешки, кажи на израилевия дом: Така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние чезнем заради тях! Как ще живеем?¹¹ Кажи им: Жив съм Аз, заявява Господ БОГ — нямам благоволение в смъртта на безбожния, а да се обърне безбожният от пътя си и да живее! Обърнете се, обърнете се от злите си пътища, защо да умрете, доме израилев?

¹⁸ Месата на силни мъже ще ядете и кръвта на земните първенци ще пиете — овни, агнета и козли, и юнци, всички угоени на Васан.¹⁹ И ще ядете тлъстина до насита и ще пиете кръв до опиване от жертвата, която жертвах за вас.²⁰ И ще се наситите на трапезата Ми с коне и ездачи, със силни мъже и с всички воини, заявява Господ БОГ.

¹⁸ И князът да не взема от наследството на народа и да ги измества от притежанието им. От своето притежание да дава наследство на синовете си, за да не се разпръсва народът Ми всеки от притежанието си.

¹⁸ Но и ако не, пак знай, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си изправил, няма да се покланяме.¹⁹ Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго. Той проговори и заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нагорещяваше.²⁰ И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ.²¹ Тогава тези мъже бяха вързани с долните и горните си дрехи, с тюрбаните и дрехите си, и бяха хвърлени сред пламтящата огнена пещ.²² А понеже заповедта на царя беше строга и пещта беше изключително нагорещена, огненият пламък уби онези мъже, които вдигнаха Седрах, Мисах и Авденаго.²³ А тези трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани сред пламтящата огнена пещ.²⁴ Тогава цар Навуходоносор се ужаси и стана бързо, проговори и каза на съветниците си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани сред огъня? Те отговориха и казаха на царя: Вярно е, царю.²⁵ Той отговори и каза: Ето, виждам четирима мъже развързани да ходят сред огъня и нямат никаква повреда! И по вида си четвъртият прилича на Божи Син.

¹⁹ И поради величието, което му даде, всичките народи, племена и езици трепереха и се бояха пред него. Когото искаше, убиваше и когото искаше, оставяше жив; когото искше, възвишаваше и когото искаше, унижаваше.²⁰ Но когато сърцето му се надигна и духът му закоравя в гордостта, той беше свален от царския си престол и славата му се отне от него.²¹ И беше изгонен измежду хората, сърцето му стана като на животните и жилището му беше между дивите магарета; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато позна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.

⁴ И ГОСПОД му каза: Наречи го Езраел, защото още малко и ще накажа дома на Ииуй за кръвопролитието в Езраел и ще прекратя царството на израилевия дом.⁵ И в онзи ден ще строша лъка на Израил в долината Езраел.

¹¹ Ефрем е потиснат, разбит в съда, защото с готовност ходи по човешки заповеди.

¹³ Опашете се и оплаквайте, свещеници, ридайте, служители на олтара! Елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог, защото хлебният принос и възлиянията са задържани от дома на вашия Бог.

¹⁰ Те мразят изобличителя в портата и се гнусят от онзи, който говори с правота.

¹⁰ Тогава Амасия, свещеникът на Ветил, изпрати до израилевия цар Еровоам да кажат: Амос заговорничи против теб сред израилевия дом; земята не може да търпи всичките му думи!

¹² Но ти не трябваше да гледаш в деня на брат си, в деня на бедствието му, и не трябваше да се радваш за юдовите синове в деня на гибелта им, и не трябваше да говориш надменно в деня на скръбта им.¹³ И не трябваше да влизаш в портата на народа Ми в деня на бедата им, и не трябваше да гледаш злощастието им в деня на бедата им, и не трябваше да протягаш ръка към имота им в деня на бедата им.¹⁴ И не трябваше да заставаш на кръстопътя, за да изтребиш оцелелите му, и не трябваше да предаваш останалите му в деня на скръбта.

⁶ И словото стигна до царя на Ниневия и той стана от престола си и свали одеждата си, и се покри с вретище и седна в праха.

¹ А това раздразни Йона много лошо и той се разсърди.

⁹ А Бог каза на Йона: Добро ли е да се сърдиш за растението? И той каза: Добро е да се сърдя, даже до смърт.

¹ Горко на онези, които замислят беззаконие и подготвят зло на леглата си! При светлината на утрото те го извършват, защото е в силата на ръката им.² Пожелават ниви и ги заграбват, къщи — и ги отнемат. Насилват човек и дома му, мъж и наследството му.

¹ И казах: Слушайте, моля ви, първенци на Яков и началници на израилевия дом: Не трябва ли вие да знаете правосъдието;² вие, които мразите доброто и обичате злото, които одирате кожата от тях и месото от костите им,³ които ядете месото на народа Ми и дерете кожата им от тях, които трошите костите им и ги насичате като за котел и като за месо в гърне?⁴ Тогава ще извикат към ГОСПОДА, но няма да ги послуша и ще скрие лицето Си от тях в онова време, както и те вършиха зли дела.

¹⁶ Защото се пазят наредбите на Амрий и всичките дела на Ахавовия дом, и ходите по техните съвети, затова ще те направя за смайване и жителите ти — за подсвиркване; и вие ще носите позора на Моя народ.

³ Двете им ръце се протягат към злото, за да го извършат добре. Първенецът иска, а съдията гледа за подарък и големецът изговаря алчността на душата си, и те я вплитат.

¹⁸ Кой е Бог като Теб, който прощава беззаконие и прощава престъплението на остатъка от наследството Си? Не държи гнева Си навеки, защото Му е угодно да оказва милост.

⁹ Горко на онзи, който придобива със зло неправедна печалба за дома си, за да постави гнездото си нависоко, за да се избави от ръката на бедствието!

⁹ Горко на онзи, който придобива със зло неправедна печалба за дома си, за да постави гнездото си нависоко, за да се избави от ръката на бедствието!

⁹ Горко на онзи, който придобива със зло неправедна печалба за дома си, за да постави гнездото си нависоко, за да се избави от ръката на бедствието!¹⁰ Ти си замислил срам за дома си, като си изтребил много народи и си съгрешил против душата си.

¹⁰ Ти си замислил срам за дома си, като си изтребил много народи и си съгрешил против душата си.¹¹ Защото камък от стената ще извика и греда от гредореда ще му отговори.

¹¹ Защото камък от стената ще извика и греда от гредореда ще му отговори.¹² Горко на онзи, който гради град с кръв и утвърждава град с беззаконие!

¹² Горко на онзи, който гради град с кръв и утвърждава град с беззаконие!

⁵ И Аз ще се приближа до вас за съд и ще бъда бърз свидетел против баячите и против прелюбодейците, и против кълнящите се лъжливо, и против онези, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и онеправдават чужденеца, и не се боят от Мен, казва ГОСПОД на Войнствата.

⁸ И като ги изпрати във Витлеем, каза: Идете, разпитайте внимателно за Детето; и като Го намерите, известете ми, за да отида и аз да Му се поклоня.

¹² А понеже бяха предупредени от Бога насън да не се връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна.

¹⁶ Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, твърде много се разяри и прати да убият всичките момченца във Витлеем и във всичките му околности, на две години и по-малко, според времето, което внимателно беше изучил от мъдреците.

² Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

³ И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства.

¹³ Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.

⁵⁹ А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият,⁶⁰ но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха:⁶¹ Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.⁶² Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?⁶³ Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?⁶⁴ Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.⁶⁵ Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?⁶⁶ А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание.

¹⁷ Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена.¹⁸ Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!¹⁹ А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;²⁰ защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.²¹ И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,²² самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам!²³ И й се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.²⁴ А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.²⁵ И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.²⁶ И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да й откаже.²⁷ И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

¹² И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.

⁵⁶ Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха.⁵⁷ После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:⁵⁸ Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.⁵⁹ Но и така свидетелствата им не си съвпадаха.

⁴⁴ И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Ми и ги изтри с косата си.

¹⁵ И им каза: Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

⁴⁷ които изпояждат домовете на вдовиците и принасят за показ дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

² И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

³³ Юдеите Му отговориха: Не за добро дело Те замеряме с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки Човек, правиш Себе Си Бог.

²⁸ Тогава поведоха Иисус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но те самите не влязоха в преторията, за да не се осквернят, за да могат да ядат пасхата.

¹² Оттогава Пилат търсеше начин да Го пусне, но юдеите викаха, като казваха: Ако пуснеш Този, не си приятел на императора! Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора!

¹⁹ Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;

²⁹ А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.

¹¹ Тогава те тайно подучиха някои хора да кажат: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога.¹² И подбудиха народа, старейшините и книжниците и като го нападнаха, го уловиха и го докараха в Синедриона.¹³ И поставиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори думи против това свято място и закона;

⁵⁷ Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него,⁵⁸ и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел.⁵⁹ И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Иисусе, приеми духа ми!

² Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.

⁵ понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес,

³² които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

⁴ Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

⁴ Да не бъде! Но нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив, както е писано: ?за да се оправдаеш в думите Си и да победиш, когато се съдиш.“

⁶ Да не бъде! Понеже, как тогава Бог ще съди света?

³¹ Тогава отменяме ли закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме закона.

² Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем вече в него?

¹⁵ Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

¹⁹ По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.

⁷ Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

¹³ Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.¹⁴ Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

¹⁵ Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? И така, да отнема ли от Христос частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде!

¹⁶ И така, неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината?

¹⁴ А далеч от мен да се хваля с друго освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който светът за мен е разпънат, и аз – за света.

¹⁹ които, изгубили всякакво чувство, са се предали на разпътство, за да вършат ненаситно всякаква нечистота.

²⁷ и не давайте място на дявола.

⁹ А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение и в примка, и в много глупави и вредни страсти, които потапят хората в разорение и гибел.

⁹ А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение и в примка, и в много глупави и вредни страсти, които потапят хората в разорение и гибел.¹⁰ Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което, като се стремяха някои, се отклониха от вярата и пронизаха себе си с много болки.

¹⁴ А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

¹⁴ А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;¹⁵ и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

² Пожелавате, но нямате; убивате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете, но нямате, защото не просите.³ Просите и не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете за страстите си.⁴ Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.⁵ Или мислите, че Писанието напразно говори, че Бог до ревност копнее за Духа, който е вселил в нас?⁶ Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“⁷ И така, покорете се на Бога. Съпротивете се на дявола, и той ще побегне от вас.

³ Защото достатъчно е миналото време, когато постъпвахте като езичниците, като живеехте в разпуснатост, страсти, пиянство, гуляи, опивания и омразни идолослужения.

¹⁵ които оставиха правия път и се отклониха, като последваха пътя на Валаам Веоров, който обикна заплатата на неправдата,

⁹ Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, а дълго ни търпи; понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат на покаяние.

¹⁰ И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят и един на друг ще си пратят подаръци, защото тези двама пророци са мъчили земните жители.

¹⁸ за да ядете месата на царе и месата на военачалници, месата на юнаци и месата на коне, и на онези, които яздят на тях, и месата на всички хора, свободни и роби, малки и големи!

⁸ А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт.