Bulgarian(i)
1 И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше: 2 Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си. 3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата! 5 Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си; 6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. 7 А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им. 8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба. 10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости. 11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. 12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. 13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 14 Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани.