Luke 22

Bulgarian^{(i) 1} И наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. ² И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от народа. ³ Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който беше от числото на дванадесетте; ⁴ и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. ⁵ И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. ⁶ И той обеща и търсеше удобен случай да Го предаде, когато би отсъствало множеството. ⁷ И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхата. ⁸ И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. ⁹ А те Му казаха: Къде искаш да приготвим? ¹⁰ А Той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къщата, в която влезе, ¹¹ и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? ¹² И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. ¹³ И като отидоха, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. ¹⁴ И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. ¹⁵ И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам, ¹⁶ защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царство. ¹⁷ И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си, ¹⁸ защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. ¹⁹ И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. ²⁰ Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. ²¹ Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата. ²² Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава! ²³ И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това. ²⁴ Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. ²⁵ А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. ²⁶ Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува. ²⁷ Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува. ²⁸ А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания. ²⁹ Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас – ³⁰ да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена. ³¹ (И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска, за да ви пресее като жито, ³² но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. ³³ Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. ³⁴ А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато ти три пъти не се отречеш, че Ме познаваш. ³⁵ И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. ³⁶ И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч, ³⁷ защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: ?И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мен наближава към своето изпълнение. ³⁸ И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е. ³⁹ И като излезе, отиде по обичая Си на Елеонския хълм, а и учениците Му Го последваха. ⁴⁰ И като дойде на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. ⁴¹ И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше: ⁴² Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята. ⁴³ И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше. ⁴⁴ И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. ⁴⁵ И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб, и им каза: ⁴⁶ Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. ⁴⁷ Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях, и се приближи до Иисус, за да Го целуне. ⁴⁸ А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? ⁴⁹ И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? ⁵⁰ И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. ⁵¹ Но Иисус отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели. ⁵² А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иисус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги? ⁵³ Когато бях всеки ден с вас в храма, не протегнахте ръце срещу Мен. Но сега е вашият час и властта на тъмнината. ⁵⁴ И като Го хванаха, Го поведоха и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. ⁵⁵ И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях. ⁵⁶ И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с Него. ⁵⁷ А той се отрече, като каза: Жено, не Го познавам. ⁵⁸ След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм. ⁵⁹ И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин. ⁶⁰ А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя. ⁶¹ И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен. ⁶² И като излезе навън, плака горко. ⁶³ А мъжете, които държаха Иисус, Му се подиграваха и Го биеха, ⁶⁴ и като Го закриваха, (Го удряха по лицето и) Го питаха, казвайки: Пророкувай! Кой Те удари? ⁶⁵ И много други хули изговориха против Него. ⁶⁶ А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и Го заведоха в Синедриона си, и Му казаха: ⁶⁷ Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате; ⁶⁸ и ако ви задам въпрос, няма да Ми отговорите. ⁶⁹ Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. ⁷⁰ И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им каза: Вие казвате, защото Аз съм. ⁷¹ А те казаха: Какво свидетелство ни трябва още? Защото ние сами чухме от устата Му!