John 11:17-16:33

Bulgarian^{(i) 17} И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба. ¹⁸ А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия; ¹⁹ и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им. ²⁰ А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи. ²¹ Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми. ²² Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. ²³ Иисус й каза: Брат ти ще възкръсне. ²⁴ Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. ²⁵ Иисус й каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; ²⁶ и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това? ²⁷ Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божия Син, който има да дойде на света. ²⁸ И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е дошъл и те вика. ²⁹ И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. ³⁰ Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта. ³¹ А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. ³² И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми. ³³ Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути. ³⁴ И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. ³⁵ Иисус се просълзи. ³⁶ Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал! ³⁷ А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре? ³⁸ А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък. ³⁹ Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв. ⁴⁰ Иисус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? ⁴¹ Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. ⁴² Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил. ⁴³ Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! ⁴⁴ И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви. ⁴⁵ Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него. ⁴⁶ А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус. ⁴⁷ Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения. ⁴⁸ Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни. ⁴⁹ А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, ⁵⁰ нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. ⁵¹ Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа, ⁵² и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца. ⁵³ И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият. ⁵⁴ Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си. ⁵⁵ А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят. ⁵⁶ И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника? ⁵⁷ А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.^{12 1} А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. ² Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. ³ Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. ⁴ Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: ⁵ Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните? ⁶ А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея. ⁷ Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение. ⁸ Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам. ⁹ И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвите. ¹⁰ А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, ¹¹ защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус. ¹² На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим, ¹³ взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил! ¹⁴ А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано: ¹⁵ ?Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“ ¹⁶ Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това. ¹⁷ А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше. ¹⁸ По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение. ¹⁹ Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него. ²⁰ А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. ²¹ Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус. ²² Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус. ²³ А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. ²⁴ Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод. ²⁵ Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. ²⁶ Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец. ²⁷ Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час. ²⁸ Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя! ²⁹ На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори. ³⁰ Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас. ³¹ Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. ³² И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. ³³ А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре. ³⁴ А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син? ³⁵ Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. ³⁶ Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях. ³⁷ Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; ³⁸ за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: ?Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“ ³⁹ Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал: ⁴⁰ ?Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“ ⁴¹ Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. ⁴² Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; ⁴³ защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава. ⁴⁴ А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил. ⁴⁵ И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил. ⁴⁶ Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен. ⁴⁷ И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света. ⁴⁸ Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. ⁴⁹ Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. ⁵⁰ И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец.^{13 1} А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. ² И по време на вечерята, когато дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, ³ Иисус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива, ⁴ стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса. ⁵ После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан. ⁶ И така, дойде при Симон Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? ⁷ Иисус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това. ⁸ Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака! Иисус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен. ⁹ Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, а и ръцете и главата! ¹⁰ Иисус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички. ¹¹ Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. ¹² А като уми краката им и си взе мантията, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих? ¹³ Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. ¹⁴ И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. ¹⁵ Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. ¹⁶ Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. ¹⁷ Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. ¹⁸ Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: ?Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“ ¹⁹ Отсега ви го казвам, преди да е станало, че когато стане, да повярвате, че съм Аз. ²⁰ Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мен приема; а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил. ²¹ Като каза това, Иисус се смути в духа Си и свидетелства, и каза: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. ²² Тогава учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори. ²³ А на трапезата един от учениците, когото Иисус любеше, се беше облегнал на гърдите на Иисус. ²⁴ Симон Петър му кимна да попита кой е този, за когото Иисус говори. ²⁵ А той, като се беше облегнал назад на гърдите на Иисус, Му каза: Господи, кой е? ²⁶ Иисус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И като натопи залъка, Той го подаде на Юда Симонов Искариотски. ²⁷ И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Иисус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. ²⁸ Но никой от седящите не разбра защо му каза това. ²⁹ Защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Иисус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или че трябва да даде нещо на бедните. ³⁰ И така, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ. ³¹ А когато излезе, Иисус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него. ³² Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави. ³³ Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както казах на юдеите, така казвам и на вас, че там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете. ³⁴ Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. ³⁵ По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. ³⁶ Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Иисус отговори: Където отивам Аз, ти не можеш сега да Ме последваш, но ще Ме последваш после. ³⁷ Петър Му каза: Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб. ³⁸ Иисус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: петелът няма да пропее, преди ти три пъти да се отречеш от Мен.^{14 1} Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен. ² В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. ³ И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие. ⁴ А вие знаете къде отивам, и пътя знаете. ⁵ Тома Му каза: Господи, не знаем къде отиваш, а как можем да знаем пътя? ⁶ Иисус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен. ⁷ Когато познаете Мен, ще познаете и Моя Отец; и отсега Го познавате и сте Го видели. ⁸ Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца, и ни е достатъчно. ⁹ Иисус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, е видял Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? ¹⁰ Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си, а Отец, който обитава в Мен, върши Своите дела. ¹¹ Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен; или пък вярвайте Ми поради самите дела. ¹² Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца. ¹³ И каквото и да поискате в Мое Име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. ¹⁴ Ако поискате нещо в Мое Име, ще го направя. ¹⁵ Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди. ¹⁶ И Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Застъпник, който ще бъде с вас до века – ¹⁷ Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас. ¹⁸ Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас. ¹⁹ Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, но вие Ме виждате; понеже Аз живея, и вие ще живеете. ²⁰ В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас. ²¹ Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Моя Отец, и Аз ще го възлюбя и ще му явя Себе Си. ²² Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света? ²³ Иисус в отговор му каза: Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него. ²⁴ Който не Ме люби, не пази думите Ми; а словото, което слушате, не е Мое, а на Отца, който Ме е пратил. ²⁵ Това ви казах, докато още съм с вас. ²⁶ А Застъпникът, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. ²⁷ Мир ви оставям; Моя мир ви давам: Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои. ²⁸ Чухте как Аз ви казах: Отивам си и ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали, че казах, че отивам при Отца, защото Отец е по-голям от Мен. ²⁹ И сега ви го казах, преди да е станало, че когато стане, да повярвате. ³⁰ Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на (този) свят, и той няма нищо в Мен; ³¹ но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца и както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.^{15 1} Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. ² Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод. ³ Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих. ⁴ Стойте в Мен, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не стои на лозата, така и вие не можете, ако не стоите в Мен. ⁵ Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз – в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо. ⁶ Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят. ⁷ Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде. ⁸ В това се прославя Моят Отец – да принасяте много плод; и ще бъдете Мои ученици. ⁹ Както Отец възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас; стойте в Моята любов. ¹⁰ Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов. ¹¹ Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да бъде пълна. ¹² Това е Моята заповед: да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. ¹³ Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си. ¹⁴ Вие сте Ми приятели, ако вършите, каквото ви заповядвам. ¹⁵ Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши Господарят му; а вас нарекох приятели, защото ви явих всичко, което чух от Своя Отец. ¹⁶ Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; така че каквото и да поискате от Отца в Мое Име, да ви даде. ¹⁷ Това ви заповядвам: да се любите един друг. ¹⁸ Ако светът ви мрази, знайте, че преди вас Мен е намразил. ¹⁹ Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, а Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. ²⁰ Помнете думата, която ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мен гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето слово, ще пазят и вашето. ²¹ Но всичко това ще ви сторят заради Моето Име, защото не познават Онзи, който Ме е пратил. ²² Ако не бях дошъл и не им бях говорил, не биха имали грях; но сега нямат извинение за греха си. ²³ Който мрази Мен, мрази и Моя Отец. ²⁴ Ако не бях извършил между тях делата, които никой друг не е извършил, не биха имали грях; но сега видяха и намразиха и Мен, и Моя Отец. ²⁵ Но това стана, за да се изпълни писаното в закона им слово: ?Намразиха Ме без причина.“ ²⁶ А когато дойде Застъпникът, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мен. ²⁷ Но и вие ще свидетелствате, защото сте били с Мен отначало.^{16 1} Това ви казах, за да не се препънете. ² Ще ви отлъчат от синагогата; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. ³ И това ще ви сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мен. ⁴ Но Аз ви казах тези неща, за да помните, че съм ви ги казал, когато дойде часът им. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас. ⁵ Но сега отивам при Онзи, който Ме е пратил, и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш? ⁶ Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. ⁷ Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. ⁸ А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: ⁹ за грях, защото не вярват в Мен; ¹⁰ за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате; ¹¹ и за съд, защото князът на този свят е осъден. ¹² Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. ¹³ А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви води в цялата истина; защото няма да говори от Себе Си, а каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. ¹⁴ Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. ¹⁵ Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще взема и ще ви известява. ¹⁶ Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите. ¹⁷ Тогава някои от учениците Му си казаха помежду си: Какво е това, което ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите, и това: Отивам при Отца? ¹⁸ Затова си казаха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже. ¹⁹ Иисус, като разбра, че желаят да Го питат, им каза: Затова ли се питате помежду си, че казах: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите? ²⁰ Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. ²¹ Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; но когато роди детенцето, не помни вече мъките поради радостта, че се е родил човек на света. ²² Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме. ²³ И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: ако поискате нещо от Отца в Мое Име, Той ще ви го даде. ²⁴ Досега нищо не сте искали в Мое Име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. ²⁵ Това ви говорих с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца. ²⁶ В онзи ден ще искате в Мое Име; и не ви казвам, че Аз ще моля Отца за вас, ²⁷ защото Сам Отец ви обича, понеже вие обикнахте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох. ²⁸ Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца. ²⁹ Неговите ученици Му казаха: Ето, сега ясно говориш и никаква притча не казваш. ³⁰ Сега знаем, че Ти всичко знаеш и няма нужда да Те пита някой. По това вярваме, че си излязъл от Бога. ³¹ Иисус им отговори: Сега ли вярвате? ³² Ето, настава час, дошъл е вече, да се разпръснете всеки при своето си и Мен да оставите сам; но Аз не съм сам, защото Отец е с Мен. ³³ Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света.