Job 30:1-12 Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Bulgarian⁽ⁱ⁾ ¹ Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя. ² Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива? ³ Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение, ⁴ между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът. ⁵ Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец. ⁶ Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите. ⁷ Ревяха между храстите и се събираха под тръни. ⁸ Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята. ⁹ А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка. ¹⁰ Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми. ¹¹ Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен. ¹² Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.