Bulgarian(i)
13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза: 14 ?Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“ 15 И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното. 16 Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях, 17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, 18 така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда, 19 която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,