Genesis 24:4-67

Bulgarian^{(i) 4} а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак! ⁵ А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл? ⁶ Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там! ⁷ ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми. ⁸ Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там! ⁹ Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо. ¹⁰ И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в града на Нахор. ¹¹ И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. ¹² Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам! ¹³ Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода. ¹⁴ Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! — и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! — то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От това ще позная, че си оказал милост на господаря ми. ¹⁵ Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си. ¹⁶ Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. ¹⁷ А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! ¹⁸ А тя каза: Пий, господарю мой! — и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие. ¹⁹ И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят. ²⁰ И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили. ²¹ А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не. ²² И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикъла злато, и каза: ²³ Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? ²⁴ А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. ²⁵ Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване. ²⁶ Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА. ²⁷ И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на братята на господаря ми! ²⁸ А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си. ²⁹ А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора. ³⁰ Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. — той отиде при човека. И ето, той стоеше при камилите до извора. ³¹ И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите. ³² И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с него. ³³ И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай! ³⁴ Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам. ³⁵ ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета. ³⁶ И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. ³⁷ И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея, ³⁸ а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми. ³⁹ И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен. ⁴⁰ Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. ⁴¹ Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. ⁴² И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя, ⁴³ ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! — ⁴⁴ и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! — тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми. ⁴⁵ Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз й казах: Дай ми да пия. ⁴⁶ И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите. ⁴⁷ Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа й и гривните на ръцете й, ⁴⁸ и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата на господаря ми. ⁴⁹ И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво. ⁵⁰ А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро. ⁵¹ Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил. ⁵² Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земята. ⁵³ И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат й и на майка й. ⁵⁴ После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми. ⁵⁵ А брат й и майка й казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде! ⁵⁶ Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си. ⁵⁷ А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже. ⁵⁸ И така, повикаха Ревека и й казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам. ⁵⁹ И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и слугата на Авраам с мъжете му. ⁶⁰ И благословиха Ревека, като й казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си! ⁶¹ И Ревека и слугините й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина. ⁶² А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя. ⁶³ И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили. ⁶⁴ И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата. ⁶⁵ И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. ⁶⁶ И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил. ⁶⁷ Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.