Psalms 83 Cross References - Bulgarian

¹ (По слав. 82) Песен. Псалм на Асаф. Боже, недей мълча, не замлъквай, не бъди безмълвен, Боже! ² Защото, ето, враговете Ти вилнеят и онези, които Те мразят, надигнаха глава.³ Правят коварни планове против Твоя народ и се наговарят против скритите в Теб.⁴ Казаха: Елате да ги изтребим като народ, за да не се споменава вече името на Израил!⁵ Защото единодушно се наговориха, направиха съюз против Теб —⁶ шатрите на Едом и исмаиляните, Моав и агаряните,⁷ Гевал и Амон, и Амалик, филистимците с жителите на Тир;⁸ и Асирия се присъедини към тях, станаха помощници на Лотовите синове. (Села.)⁹ Постъпи с тях както с Мадиам, както със Сисара, както с Явин при потока Кисон,¹⁰ които загинаха при Ендор, станаха тор на земята!¹¹ Направи благородните им като Орив и Зив, да, всичките им князе — като Зевей и Салмана,¹² които казаха: Нека си присвоим Божиите жилища.¹³ Боже мой, направи ги като праха във вихрушката, като плява пред вятъра!¹⁴ Както огън изгаря дърветата и както пламък запалва планините,¹⁵ така ги гонй с урагана Си и ги уплаши с бурята Си!¹⁶ Покрий лицата им с позор, за да потърсят Името Ти, ГОСПОДИ!¹⁷ Нека се посрамят и ужасят навеки, нека се покрият със срам и погинат;¹⁸ за да познаят, че Ти, чието Име е ГОСПОД, единствен си Всевишният над цялата земя!

¹¹ От тази земя излезе в Асирия и съгради Ниневия и Роовот-Ир, и Халах,

³⁷ И първородната роди син и го наименува Моав; той е отец на моавците и до днес.³⁸ И по-младата роди син и го наименува Бен-Ами; той е отец на амонците и до днес.

¹⁴ И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвиди. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди.

³ А Йоксан роди Сава и Дедан. А синове на Дедан бяха Асурим и Латусим, и Лаомим.

¹² Ето родословието на Исмаил, сина на Авраам, когото египтянката Агар, слугинята на Сара, роди на Авраам,¹³ и ето имената на синовете на Исмаил, имената им според родовете им: първородният на Исмаил: Наваиот, после Кидар и Адвеил, и Мавсам,¹⁴ и Масма, и Дума, и Маса,¹⁵ Адад и Тема, Етур, Нафис и Кедма.¹⁶ Тези са синовете на Исмаил, тези са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.¹⁷ И ето годините на живота на Исмаил: сто тридесет и седем години. И като издъхна, умря и се прибра при народа си.¹⁸ А потомците му се населиха в земите от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия. Така Исмаил се засели пред лицето на всичките си братя.

¹⁰ Елате, да действаме разсъдливо срещу тях, за да не се умножават, да не би в случай на война да се съединят и те с враговете ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

³ Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков като Бог Всемогъщият, но не им бях познат с Името Си ГОСПОД.

⁷ В превъзходното Си величие повали онези, които се надигнаха против Теб; развърза гнева Си и ги пояде като слама.

⁷ И те се биха с Мадиам, както ГОСПОД заповяда на Мойсей, и убиха всичко от мъжки пол.⁸ И между убитите убиха и мадиамските царе: Евий и Рекем, и Сур, и Ур, и Рева, петима мадиамски царе; убиха с меч и Валаам, сина на Веор.

⁹ И ГОСПОД ми каза: Не притеснявай Моав и не се бий с него, защото няма да ти дам нищо от земята му за притежание, понеже дадох Ар на синовете на Лот за притежание. —

²² Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата й и ще запали основите на планините.

³ Затова ерусалимският цар Адониседек изпрати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахиския цар Яфий и до еглонския цар Девир да кажат:⁴ Изкачете се при мен и ми помогнете да унищожим Гаваон, защото е сключил мир с Иисус и с израилевите синове.⁵ И петимата аморейски царе — ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахиският цар и еглонският цар — се събраха и се изкачиха, те и всичките им войски, и разположиха стан пред Гаваон и се биха с него.

⁵ земята на гевалците и целият Ливан, към изгрев слънце, от Ваалгад в подножието на планината Ермон до прохода на Емат;

¹¹ И в земите на Исахар и Асир Манасия притежаваше Ветсан и градовете му и Ивлеам и градовете му, и жителите на Дор и градовете му, и жителите на Ендор и градовете му, и жителите на Таанах и градовете му, и жителите на Магедон и градовете му — три хълмисти области.

⁷ И Аз ще изкарам срещу теб Сисара, военачалника на Явин, с колесниците му и множеството му, при потока Кисон, и ще го предам в ръката ти!

¹⁵ И ГОСПОД разби Сисара и всичките му колесници и цялата му войска с острието на меча пред Варак; и Сисара слезе от колесницата си и побягна пеш.¹⁶ Но Варак преследва колесниците и войската до Аросет-Агоим и цялата войска на Сисара падна под острието на меча; не остана нито един.¹⁷ А Сисара избяга пеш до шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер, защото между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер имаше мир.¹⁸ И Яил излезе да посрещне Сисара и му каза: Отбий се, господарю мой, отбий се при мен, не се бой. И той се отби при нея в шатрата и тя го покри с черга.¹⁹ Тогава той й каза: Дай ми, моля те, малко вода да пия, защото съм жаден. И тя развърза меха с мляко, даде му да пие и го покри.²⁰ И той й каза: Застани на входа на шатрата и ако дойде някой и те попита, и каже: Има ли някой тук? — ти кажи: Никой.²¹ Тогава Яил, жената на Хевер, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, и отиде тихо при него и заби кола в слепоочието му, така че се заби в земята, понеже беше заспал дълбоко и беше изтощен. Така той умря.²² И ето, Варак гонеше Сисара и Яил излезе да го посрещне и му каза: Ела и ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато той влезе при нея, ето, Сисара лежеше мъртъв и колът беше в слепоочието му.²³ Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилевите синове.²⁴ И ръката на израилевите синове притискаше все повече и повече ханаанския цар Явин, докато унищожиха ханаанския цар Явин.

²¹ Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя!

¹ Тогава Ероваал, който е Гедеон, и целият народ, който беше с него, станаха рано и се разположиха на стан при кладенеца Арод; а станът на мадиамците беше на север от него, при хълма Море, в долината.² И ГОСПОД каза на Гедеон: Народът, който е с теб, е прекалено много, за да предам мадиамците в ръката му — да не би Израил да се възгордее против Мен и да каже: Моята ръка ме избави!³ Затова сега ела, провъзгласи на всеослушание пред народа и кажи: Който се страхува и трепери, да се върне и да си отиде от планината Галаад! И двадесет и две хиляди души се върнаха, а десет хиляди останаха.⁴ И ГОСПОД каза на Гедеон: Народът пак е много. Заведи ги долу при водата и там ще ти ги пречистя. И за когото ти кажа: Този да отиде с теб! — той да отиде; а за когото ти кажа: Този да не отива с теб! — той да не отива.⁵ И той заведе народа долу при водата. И ГОСПОД каза на Гедеон: Всеки, който полочи от водата с езика си, както лочи куче, него да поставиш отделно, също и всеки, който коленичи на коленете си, за да пие.⁶ И броят на онези, които полочиха, с ръката си на устата си, беше триста мъже; а целият останал народ коленичи на коленете си, за да пие вода.⁷ И ГОСПОД каза на Гедеон: Чрез тристата мъже, които полочиха, ще ви избавя и ще предам Мадиам в ръката ти; а целият останал народ нека си отиде, всеки на мястото си.⁸ И те взеха със себе си храната на народа и тръбите му. И той отпрати всичките израилеви мъже, всеки в шатрите му, и задържа само тристата мъже. А мадиамският стан беше под него в долината.⁹ И същата тази нощ ГОСПОД му каза: Стани, слез в стана, защото го предадох в ръката ти.¹⁰ Но ако те е страх да слезеш, слез в стана със слугата си Фура,¹¹ и ще чуеш какво говорят; и след това ръцете ти ще се укрепят, за да слезеш в стана. И той слезе със слугата си Фура до крайната стража на стана.¹² А мадиамците и амаличаните, и всичките източни жители лежаха в долината, многобройни като скакалци; и камилите им бяха безброй, като пясъка на морския бряг по множество.¹³ И когато Гедеон дойде, ето, един човек разказваше сън на другаря си и каза: Ето, сънувах сън, и ето, една пита от ечемичен хляб се търкулна в мадиамския стан и дойде до шатъра, и го удари така че падна; и го обърна с краката нагоре и шатърът се срина.¹⁴ А другарят му отговори и каза: Това не е нищо друго, освен мечът на Гедеон, сина на Йоас, един израилтянин; Бог е предал Мадиам и целия стан в ръката му.¹⁵ И когато Гедеон чу разказа на съня и тълкуването му, той се поклони. И се върна в израилевия стан и каза: Станете, защото ГОСПОД предаде стана на Мадиам в ръката ви.¹⁶ И раздели тристата мъже на три части и даде тръби в ръката на всички тях и празни гърнета с факли в гърнетата.¹⁷ И им каза: Гледайте мен и правете същото; и ето, когато дойда до края на стана, правете каквото правя аз.¹⁸ Когато надуя тръбата, аз и всички, които са с мен, тогава и вие надуйте тръбите от всички страни на стана и викнете: За ГОСПОДА и за Гедеон!¹⁹ И Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, дойдоха до края на стана в началото на средната нощна стража, точно когато бяха поставили стражата; и те надуха тръбите и строшиха гърнетата, които бяха в ръката им.²⁰ Тогава и трите части засвириха с тръбите и строшиха гърнетата, и държаха факлите в лявата си ръка, а тръбите в дясната си ръка, за да тръбят, и викаха: Меч за ГОСПОДА и за Гедеон!²¹ И всеки застана на мястото си около стана; и целият стан се разтича и викаха, и бягаха.²² А когато надуха тристата тръби, ГОСПОД обърна меча на всеки човек против другаря му в целия стан; и войската избяга до Ветасета към Церерат, до границата на Авел-Меола, при Тават.²³ И израилевите мъже от Нефталим, от Асир и от целия Манасия се събраха и преследваха Мадиам.²⁴ И Гедеон изпрати пратеници по цялата хълмиста земя на Ефрем да кажат: Слезте срещу Мадиам и отнемете от тях водоемите до Вет-Вара и Йордан. Тогава всичките мъже от Ефрем се събраха и им отнеха водоемите до Вет-Вара и Йордан.²⁵ И плениха двамата владетели на Мадиам — Орив и Зив; и убиха Орив при скалата Орив, а Зив убиха при лина Зив. И преследваха Мадиам и донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон оттатък Йордан.

²⁵ И плениха двамата владетели на Мадиам — Орив и Зив; и убиха Орив при скалата Орив, а Зив убиха при лина Зив. И преследваха Мадиам и донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон оттатък Йордан.

¹² А Зевей и Салмана побягнаха и той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевей и Салмана, и разби цялата войска.¹³ Тогава Гедеон, синът на Йоас, се върна от войната от възвишението Херес.¹⁴ И хвана един младеж от сокхотските мъже и го разпита. И той му написа имената на началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.¹⁵ И той дойде при сокхотските мъже и каза: Ето тук Зевей и Салмана, за които ми се подиграхте и казахте: Ръцете на Зевей и Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на изтощените ти мъже?¹⁶ И взе старейшините на града и тръни от пустинята и бодили и наказа с тях сокхотските мъже.¹⁷ После събори кулата на Фануил и изби градските мъже.¹⁸ И каза на Зевей и Салмана: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Като теб, такива бяха; всеки приличаше на царски син.¹⁹ А той каза: Това бяха братята ми, синовете на майка ми. Жив е ГОСПОД — ако ги бяхте оставили живи, нямаше да ви убия!²⁰ И каза на Етер, първородния си: Стани, убий ги! Но младежът не изтегли меча си, защото се страхуваше, понеже беше още младеж.²¹ А Зевей и Салмана казаха: Стани ти и ни нападни, защото какъвто е човекът, такава е и силата му. И Гедеон стана и уби Зевей и Салмана, и взе полумесеците, които бяха на вратовете на камилите им.

²⁸ Така Мадиам беше покорен пред израилевите синове и вече не надигна глава. И в дните на Гедеон земята имаше спокойствие в продължение на четиридесет години.

¹ И словото на Самуил достигна до целия Израил. А Израил излезе на бой срещу филистимците и се разположи на стан при Евен-Езер; а филистимците се разположиха на стан в Афек.

¹⁹ А по цялата израилева земя не се намираше ковач, защото филистимците бяха казали: Да не би евреите да си направят мечове или копия.

² Така казва ГОСПОД на Войнствата: Спомних си какво направи Амалик на Израил, как застана на пътя му, когато Израил идваше от Египет.

⁷ Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми жена медиум, която вика мъртви, за да отида при нея и да се допитам до нея. И слугите му казаха: Ето, има една жена в Ендор, която е медиум и вика мъртви.

⁶ А когато синовете на Амон видяха, че бяха станали омразни на Давид, синовете на Амон изпратиха и наеха арамейците от Вет-Реов и арамейците от Сова, двадесет хиляди пешаци, и от царя на Мааха хиляда мъже, и мъжете от Тов, дванадесет хиляди мъже.⁷ И когато Давид чу това, изпрати Йоав и цялата войска силни мъже.⁸ И синовете на Амон излязоха и се строиха за бой при входа на портата; а арамейците от Сова и от Реов и мъжете от Тов и от Мааха бяха отделно на полето.

³⁷ Отговори ми, ГОСПОДИ! Отговори ми, за да познае този народ, че Ти, ГОСПОДИ, си Богът, и че Ти си обърнал сърцата им обратно към Себе Си!

³⁷ и трупът на Езавел в нивата на Езраел ще бъде като тор по лицето на полето, така че няма да кажат: Това е Езавел.

¹⁹ И асирийският цар Фул дойде против земята. И Манаим даде на Фул хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.

¹⁹ И сега, ГОСПОДИ, Боже наш, моля Те, спаси ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти, ГОСПОД, си единственият Бог!

²⁸ Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.

¹⁰ А в дните на Саул те воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.

¹⁹ И те воюваха против агаряните, против Етур и Нафис и Нодав.²⁰ И им се помогна против тях и агаряните бяха предадени в ръцете им заедно с всички, които бяха с тях; защото в битката те извикаха към Бога и Той ги послуша, понеже се бяха уповали на Него.

¹ След това синовете на Моав и синовете на Амон, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват срещу Йосафат.

¹⁰ И сега, ето, синовете на Амон и Моав и онези от планината Сиир, към които Ти не остави Израил да отиде, когато идваше от египетската земя, а се отклони от тях и не ги изтреби,¹¹ ето как ни отплащат — като идват да ни изгонят от Твоето притежание, което си ни дал да притежаваме!

¹¹ ето как ни отплащат — като идват да ни изгонят от Твоето притежание, което си ни дал да притежаваме!

⁶ Но му се виждаше нищожно да сложи ръка само на Мардохей, защото му бяха казали от кой народ беше Мардохей; затова Аман поиска да изтреби народа на Мардохей, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.⁷ В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир, хвърлиха пур, което е жребий, пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец до дванадесетия месец, който е месец Адар.⁸ И Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между народите по всичките области на твоето царство; и законите им се различават от тези на всеки друг народ и те не изпълняват законите на царя; и не е добре за царя да ги търпи.⁹ Ако е угодно на царя, нека се напише заповед да се унищожат; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на настоятелите, за да го внесат в царските съкровищници.

¹⁷ Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

¹⁵ Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

²⁵ Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

¹⁸ и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

²⁰ Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта.²¹ Източният вятър го отнася и той си отива, изтръгва го от мястото му.²² Хвърля камъни срещу него без пощада, той бяга отчаяно от ръката Му.²³ Ще пляскат с ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му.

¹ Защо се разяряват езичниците и народите замислят суета?² Земните царе застават и управниците се съветват заедно против ГОСПОДА и против Неговия Помазаник,

² Земните царе застават и управниците се съветват заедно против ГОСПОДА и против Неговия Помазаник,

¹⁰ Да се посрамят и много да се ужасят всичките ми врагове, да се върнат назад, да се посрамят внезапно!

² Ще се радвам и ликувам в Теб, ще възпявам Името Ти, Всевишни,

¹⁶ ГОСПОД се е изявил, Той извършва съд. Безбожният се впримчва в делото на ръцете си. (Игаион . Села.)

¹⁹ Стани, ГОСПОДИ, нека не надделява човек, нека бъдат съдени народите пред Теб.²⁰ Докарай върху тях страх, ГОСПОДИ, нека знаят народите, че са само хора! (Села.)

⁹ Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

⁶ Ще навали примки над безбожните, огън и сяра, и изгарящ вятър е делът на чашата им.

¹³ И ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си, град и огнени въглени.

¹ (По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

⁵ Защото в злия ден Той ще ме скрие в скинията Си, ще ме прикрие в скривалището на шатъра Си, ще ме издигне на канара.

¹ (По слав. 27) Псалм на Давид. Към Теб викам, ГОСПОДИ, канара моя. Не се отвръщай от мен с мълчание, да не би, като мълчиш към мен, да стана като слизащите в рова!

²⁰ Ще ги скриеш под покрова на присъствието Си от човешките кроежи; ще ги пазиш тайно в шатър от препирането на езици.

⁵ Погледнаха към Него и засияха, и лицата им не се посрамиха.

⁴ Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен!⁵ Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН!

²² ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен!

²⁶ Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен!

¹⁴ Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които търсят да погубят живота ми; нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на злощастието ми.¹⁵ Нека се ужасят от срама си онези, които ми казват: Охо-хо!

⁴ Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

²³ Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

³ Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; пред Него — огън пояждащ и около Него — силна буря.

⁶ Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.

⁹ Преди да могат котлите ви да усетят огъня от тръните, сурови или обгорели, Той с вихрушка ще ги помете.

¹³ Довърши ги с гняв, довърши ги, за да ги няма вече, за да се познае, че Бог владее в Яков, до краищата на земята! (Села.)

² Скрий ме от тайния съвет на злодеите, от сганта на вършещите зло,

¹ (По слав. 47) За първия певец. Псалм на Давид. Песен. Да стане Бог, да се разпръснат враговете Му; да бягат пред лицето Му онези, които Го мразят! ² Както се издухва дим, така ще ги издухаш, както восък се топи пред огъня, така ще погинат безбожните от Божието присъствие.

⁴ Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

⁷ Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.⁸ Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

⁸ Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

¹¹ Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!¹² А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

²³ Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.

⁴ Казах на гордите: Не се гордейте! — и на безбожните: Не надигайте рог!⁵ Не надигайте високо рога си, не говорете с корав врат!

¹⁵ Онези, които мразят ГОСПОДА, биха се престрували на покорни пред Него, а тяхното време би траело до века.

⁴ Казаха: Елате да ги изтребим като народ, за да не се споменава вече името на Израил!

¹ (По слав. 90) Който обитава под закрилата на Всевишния, той ще живее под сянката на Всемогъщия.

⁸ Но Ти, ГОСПОДИ, си възвишен във вечността!

³ Реки издигнаха, ГОСПОДИ, реки издигнаха гласа си, реки издигнаха вълните си.

⁹ Защото Ти, ГОСПОДИ, си Всевишният над цялата земя, превъзвишен си над всички богове.

¹ (По слав. 108) За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи, ² защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха.

²⁹ Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха!

¹⁸ Враговете му ще облека с позор, а на него ще блести короната му.

⁷ Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

¹² нека ги погълнем живи като Шеол и цели, като онези, които слизат в рова;

³⁰ Няма мъдрост и няма разум, и няма съвет срещу ГОСПОДА.

¹⁶ А ГОСПОД на Войнствата се възвишава в правосъдие; и Бог, Светият, се освещава в правда.

² И известиха на Давидовия дом и казаха: Арам се съюзи с Ефрем. И сърцето му и сърцето на народа му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.

⁵ Понеже Арам се съветва за зло против теб с Ефрем и сина на Ромелия, и казаха:⁶ Да се изкачим против Юда и да го ужасим, и да го завладеем за себе си, и да поставим сина на Тавеил за цар в него! —⁷ така казва Господ БОГ: Това няма да стане и няма да бъде.

⁹ Съюзете се народи, бъдете съкрушени! И чуйте всички от далечините на земята! Опашете се и бъдете съкрушени! Опашете се и бъдете съкрушени!¹⁰ Кройте план, но той ще се осуети; говорете дума, но тя няма да стане, защото Бог е с нас.

⁴ Защото Ти си строшил тежкия им ярем, тоягата на плещите им, бича на угнетителя им, както в деня на Мадиам.

¹⁸ Защото беззаконието изгаря като огън, който пояжда тръни и бодили и пламти в горските гъсталаци и те се издигат като стълб от дим.

²⁶ И ГОСПОД на Войнствата ще вдигне срещу него бич, както при поражението на Мадиам при канарата Орив; и жезълът Му ще бъде над морето и ще го издигне, както направи в Египет.

¹² Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите — като бушуване на мощни води бушуват!

¹² Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите — като бушуване на мощни води бушуват!¹³ Народите бушуват като бушуването на големи води — Той ги смъмря и те бягат надалеч и биват гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката.¹⁴ Привечер, ето смущение, преди утрото вече ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и жребият на тези, които ни разграбват.

¹⁷ Ще направя правосъдието мерителна връв и правдата — везна; и градушка ще помете прибежището при лъжата и води ще залеят скривалището.

³⁰ И ГОСПОД ще направи да се чуе славният Му глас и да се види слизането на ръката Му с яростен гняв и с пламък на огън пояждащ, с пороен дъжд, с буря и градушка от камъни.

³³ Защото Тофет е отдавна приготвен и за царя е подготвен. Дълбок и широк го направи, кладата му е с огън и много дърва; като поток от сяра диханието на ГОСПОДА ще го запали.

² ГОСПОДИ, смили се за нас, Теб чакаме! Бъди им сила всяка сутрин и спасението ни във време на беда!

¹¹ Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде.¹² И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън.

²³ Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Светия Израилев.

²⁹ Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.

²⁴ едва посадени, едва засети, едва вкоренил се стволът им в земята, и Той подухва върху тях и те изсъхват, и вихрушката ги помита като плява.

² Кой издигна от изгрева праведния, призова го при краката Си, предаде му народи и му подчини царе, предаде ги на меча му като прах, на лъка му — като отвята плява?

⁸ Аз съм ГОСПОД, това е Името Ми; и славата Си няма да дам на друг, нито хвалата Си — на изваяните идоли.

¹⁴ Дълго време мълчах, останах тих, въздържах се. Но сега ще извикам като раждаща жена, ще погубя и същевременно ще погълна.

⁵ Защото твоят съпруг е Творецът ти, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. И Изкупителят ти е Светият Израилев, Той ще се нарече Бог на цялата земя.

¹ О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините —² както огън гори храстите и огън прави водата да клокочи — за да стане Името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,

¹⁹ Те ще воюват против теб, но няма да ти надвият, защото Аз съм с теб, заявява ГОСПОД, за да те избавям.

² и ще ги пръснат пред слънцето и пред луната и пред цялото небесно войнство, пред тези, които обичаха и на които служиха, и които следваха, и които търсеха, и на които се покланяха — няма да бъдат събрани и няма да бъдат погребани, а ще станат на тор по лицето на земята.

¹⁹ Но аз бях като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че крояха против мен замисли: Нека унищожим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите и името му да не се помни вече!

²⁴ И ще ги разпръсна като плява, разнасяна от пустинния вятър.

⁴ Ще умрат от ужасни смъртоносни болести. Няма бъдат оплакани, нито погребани — ще станат тор по лицето на земята. Ще се довършат от меч и от глад и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове.

²¹ Затова, ето, Аз ще ги направя този път да познаят, ще ги направя да познаят ръката Ми и силата Ми; и ще познаят, че Името Ми е ГОСПОД.

³⁶ Ако тези наредби изчезнат отпред Мен, заявява ГОСПОД, тогава и потомството на Израил ще престане да бъде народ пред Мен завинаги.

² Няма вече хвалба за Моав; в Есевон замислиха зло против него: Елате да го изтребим, да не е народ! И ти, Мадмен, ще опустееш, ще те следва меч.

¹¹ Кажи на онези, които я мажат с кал, че ще падне. Идва пороен дъжд и ти, каменна градушка, ще се изсипеш и бурен вятър ще я разцепи.¹² Ето, когато падне стената, няма ли да ви се каже: Къде е калта, с която мазахте?¹³ Затова, така казва Господ БОГ: Ще я разцепя с бурен вятър в яростта Си и ще вали пороен дъжд в гнева Ми, и каменна градушка — в ярост за унищожение.¹⁴ И ще съборя стената, която измазахте с кал, и ще я срина на земята, така че да се оголят основите й. Тя ще падне и вие ще загинете сред нея, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.

⁴⁷ И кажи на южната гора: Слушай ГОСПОДНОТО слово! Така казва Господ БОГ: Ето, Аз ще запаля в теб огън, който ще пояде в теб всяко зелено дърво и всяко сухо дърво; пламтящият пламък няма да угасне и цялата площ от юг до север ще изгори от него.⁴⁸ И всяко създание ще види, че Аз, ГОСПОД, го запалих; няма да угасне.

³ Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите на много острови, така казва Господ БОГ: Тире, ти казваш: Аз съм съвършен по красота!

⁹ Старейшините на Гевал и мъдреците му поправяха в теб пробойните ти, всички морски кораби и моряците им бяха в теб, за да търгуват със стоките ти.

¹⁹ Така ще извърша присъди над Египет и ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.

²³ И ще се възвелича и ще се осветя, и ще се изявя пред очите на много народи; и те ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.

²⁵ Ще бъдеш изгонен измежду хората и жилището ти ще бъде с полските животни, ще бъдеш хранен с трева като говедата и ще бъдеш мокрен от небесната роса; и ще минат над теб седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска.

³² И ще бъдеш изгонен измежду хората и жилището ти ще бъде с полските животни, и ще бъдеш хранен с трева като говедата; и ще минат над теб седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска.

²⁰ Но когато сърцето му се надигна и духът му закоравя в гордостта, той беше свален от царския си престол и славата му се отне от него.²¹ И беше изгонен измежду хората, сърцето му стана като на животните и жилището му беше между дивите магарета; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато позна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.²² А ти, негов сине, Валтасаре, не си смирил сърцето си, въпреки че знаеше всичко това,²³ а си се надигнал над Господаря на небесата. И донесоха пред теб съдовете на дома Му и ти и големците ти, жените и наложниците ти пихте вино от тях; и ти хвали боговете от сребро, от дърво и от камък, които не виждат, нито чуват, нито разбират — а Бога, в чиято ръка е дишането ти, и в чиято власт са всичките ти пътища, не прослави.

²⁵ И той ще говори думи против Всевишния и ще тормози светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закон; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време.

⁹ Така казва ГОСПОД: Заради три престъпления на Тир, да, заради четири, няма да върна наказанието му — защото предадоха всички в плен на Едом и не си спомниха братския завет.

¹³ Стани и вършей, сионска дъще! Защото ще направя рога ти железен и копитата ти ще направя бронзови и ще смажеш много народи. И ще обрека печалбата им на ГОСПОДА и имота им — на Господаря на цялата земя.

⁶ Пред негодуванието Му кой ще устои и кой ще застане пред пламналия Му гняв? Яростта Му се излива като огън и скалите се разпадат пред Него.

¹⁰ Защото и да са сплетени като тръни и пияни от питието си, ще бъдат напълно погълнати като суха слама.

¹⁷ И Аз ще притесня хората, така че ще ходят като слепи, понеже съгрешиха против ГОСПОДА; и кръвта им ще се излее като прах и месата им — като тор.

¹⁴ Тогава каза: Тези са двамата синове на маслото, които стоят при Господаря на цялата земя.

¹ Защото, ето, идва Денят, който ще гори като пещ; и всички горделиви и всички, които постъпват безбожно, ще бъдат плява и идващият ден ще ги изгори, казва ГОСПОД на Войнствата, така че няма да им остави нито корен, нито клонче.

¹² Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.

²⁷ и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането й беше голямо.

²⁴ И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие гледайте.

⁶² И на следващия ден, който беше след деня на приготовлението, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:⁶³ Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.⁶⁴ Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.⁶⁵ Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете.⁶⁶ И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата.

²⁰ И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя.²¹ И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината;²² право ли е за нас да даваме данък на императора, или не?²³ А Той разбра лукавството им и им каза: Защо Ме изпитвате?

⁴⁷ Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.⁴⁸ Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.⁴⁹ А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,⁵⁰ нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.⁵¹ Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,⁵² и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.⁵³ И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият.

¹⁷ Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

²⁵ Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: ?Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?²⁶ Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“²⁷ Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,

¹ А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника² и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някои от това учение – мъже или жени – да ги докара вързани в Ерусалим.

²² Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

⁵ Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.

²⁸ Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!²⁹ И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.³⁰ А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.³¹ Тогава някои от азиархите, които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.³² И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.³³ А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.³⁴ Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!³⁵ Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?³⁶ И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено.³⁷ Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня.³⁸ И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други.³⁹ Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание.⁴⁰ Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.⁴¹ И като каза това, разпусна събранието.

³⁰ И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени.

²² До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее!

¹⁰ И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.

¹² И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.¹³ Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.

³ защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога.

¹⁸ Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,

¹³ Те са единомислени и предават своята власт и сила на звяра.

¹⁹ И видях звяра и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство.