Psalms 83:2 Cross References - Bulgarian

² Защото, ето, враговете Ти вилнеят и онези, които Те мразят, надигнаха глава.

²⁸ Така Мадиам беше покорен пред израилевите синове и вече не надигна глава. И в дните на Гедеон земята имаше спокойствие в продължение на четиридесет години.

²⁸ Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.

¹ Защо се разяряват езичниците и народите замислят суета?² Земните царе застават и управниците се съветват заедно против ГОСПОДА и против Неговия Помазаник,

⁴ Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

²³ Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.

⁴ Казах на гордите: Не се гордейте! — и на безбожните: Не надигайте рог!⁵ Не надигайте високо рога си, не говорете с корав врат!

¹⁵ Онези, които мразят ГОСПОДА, биха се престрували на покорни пред Него, а тяхното време би траело до века.

³ Реки издигнаха, ГОСПОДИ, реки издигнаха гласа си, реки издигнаха вълните си.

¹² Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите — като бушуване на мощни води бушуват!

²³ Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Светия Израилев.

²⁹ Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.

¹⁹ Те ще воюват против теб, но няма да ти надвият, защото Аз съм с теб, заявява ГОСПОД, за да те избавям.

²⁰ Но когато сърцето му се надигна и духът му закоравя в гордостта, той беше свален от царския си престол и славата му се отне от него.²¹ И беше изгонен измежду хората, сърцето му стана като на животните и жилището му беше между дивите магарета; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато позна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.²² А ти, негов сине, Валтасаре, не си смирил сърцето си, въпреки че знаеше всичко това,²³ а си се надигнал над Господаря на небесата. И донесоха пред теб съдовете на дома Му и ти и големците ти, жените и наложниците ти пихте вино от тях; и ти хвали боговете от сребро, от дърво и от камък, които не виждат, нито чуват, нито разбират — а Бога, в чиято ръка е дишането ти, и в чиято власт са всичките ти пътища, не прослави.

²⁴ И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие гледайте.

²⁵ Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: ?Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?²⁶ Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“²⁷ Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,

²² Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

⁵ Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.

²⁸ Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!²⁹ И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.³⁰ А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.³¹ Тогава някои от азиархите, които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.³² И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.³³ А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.³⁴ Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!³⁵ Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?³⁶ И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено.³⁷ Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня.³⁸ И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други.³⁹ Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание.⁴⁰ Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.⁴¹ И като каза това, разпусна събранието.

³⁰ И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени.

²² До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее!

¹⁰ И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.