Psalms 132:1 Cross References - Bulgarian

¹ (По слав. 131) Песен на изкачванията. Спомни си, ГОСПОДИ, на Давид всичките му усилия:

¹ Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.

²⁴ Бог чу стенанията им, и Бог си спомни Своя завет с Авраам, с Исаак и с Яков.

¹ А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа.² И Саул го взе в онзи ден и не му позволи да се върне в бащиния си дом.³ И Йонатан и Давид направиха завет, защото Йонатан го обичаше като собствената си душа.⁴ И Йонатан съблече мантията си, която беше на него, и я даде на Давид и ризницата си, и меча си, и лъка си, и пояса си.⁵ И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и успяваше; и Саул го постави над военните мъже. И той беше добър в очите на целия народ и в очите на служителите на Саул.⁶ И когато се прибираха, когато Давид се връщаше, след като беше убил филистимеца, жените от всичките градове на Израил излизаха да посрещнат цар Саул с песни и танци, с тимпанчета, с ликуване и със струнни инструменти.⁷ И жените, които свиреха, пееха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид — десетките си хиляди.⁸ Тогава Саул се разгневи много и тази дума му се видя много лоша, и той каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен отдадоха хиляди! Сега какво още му липсва освен царството?⁹ И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.¹⁰ А на следващия ден зъл дух от Бога дойде върху Саул и той беснееше сред къщата, а Давид свиреше с ръката си както всеки ден; и копието беше в ръката на Саул.¹¹ И Саул хвърли копието и си каза: Ще закова Давид за стената! Но Давид на два пъти се отклони от него.¹² И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил.¹³ Затова Саул го отстрани от себе си и си го назначи за хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа.¹⁴ А Давид имаше успех във всичките си пътища и ГОСПОД беше с него.¹⁵ И когато Саул видя, че Давид имаше голям успех, той се страхуваше от него.¹⁶ И целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже той излизаше и влизаше пред тях.¹⁷ Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена — само ми бъди храбър мъж и се бий в ГОСПОДНИТЕ битки. Но Саул си мислеше: Нека да не бъде моята ръка против него, а нека ръката на филистимците да бъде против него.¹⁸ А Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми или бащиният ми род в Израил, че да бъда царски зет?¹⁹ Но на времето, когато дъщерята на Саул Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.²⁰ А дъщерята на Саул Михала обичаше Давид. И казаха на Саул и това нещо му хареса.²¹ И Саул си каза: Ще му я дам, за да му стане примка и ръката на филистимците да бъде против него. Затова Саул каза на Давид: Днес ще ми станеш зет втори път.²² И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят има благоволение в теб и всичките му слуги те обичат, затова стани сега зет на царя.²³ И слугите на Саул говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид каза: Просто нещо ли ви се вижда да стане човек царски зет? Аз съм човек сиромах и нищожен.²⁴ И слугите на Саул му съобщиха и казаха: Така говори Давид.²⁵ Тогава Саул каза: Така да кажете на Давид: Царят не желае никаква зестра освен сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. А Саул замисляше да направи така, че Давид да падне от ръката на филистимците.²⁶ А когато слугите му съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет на царя. И дните още не се бяха изпълнили,²⁷ когато Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби двеста мъже от филистимците. И Давид донесе краекожията им и ги даде в пълен брой на царя, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.²⁸ Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид; а дъщерята на Саул Михала го обичаше.²⁹ И Саул още повече се страхуваше от Давид. Така Саул стана враг на Давид завинаги.³⁰ И князете на филистимците излизаха на бой; и колкото пъти излизаха, Давид имаше по-голям успех от всичките слуги на Саул и името му беше на голяма почит.

¹ След това Авесалом си приготви колесници и коне, и петдесет мъже, които тичаха пред него.² И Авесалом ставаше рано и заставаше отстрани на пътя за портата. И всеки, който имаше дело, за което идваше при царя за съд, Авесалом го извикваше и казваше: Ти от кой град си? А той казваше: Слугата ти е от едно от израилевите племена.³ Тогава Авесалом му казваше: Ето, делото ти е добро и право, но от страна на царя нямаш никого, който да те изслуша.⁴ И Авесалом казваше: О, да бях поставен аз за съдия на страната, да идва при мен всеки, който има дело или съд, и аз щях да му отдавам правото!⁵ И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръката си и го хващаше, и го целуваше.⁶ По този начин постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом крадеше сърцата на израилевите мъже.⁷ А като минаха четиридесет години, Авесалом каза на царя: Моля те, нека отида в Хеврон, за да изпълня обрека си, който направих на ГОСПОДА!⁸ Защото слугата ти направи обрек, докато живееше в Гесур в Арам, и каза: Ако ГОСПОД наистина ме върне в Ерусалим, ще служа на ГОСПОДА!⁹ И царят му каза: Иди с мир. И той стана и отиде в Хеврон.¹⁰ А Авесалом изпрати съгледвачи по всичките израилеви племена да кажат: Щом чуете звука на тръбата, да кажете: Авесалом се възцари в Хеврон!¹¹ А с Авесалом отидоха двеста мъже от Ерусалим, които бяха поканени и отидоха в незлобие и не знаеха нищо.¹² После Авесалом изпрати да повикат гилонеца Ахитофел, съветника на Давид, от града му Гило, докато принасяше жертви. И заговорът стана силен и народът при Авесалом непрекъснато се умножаваше.¹³ Тогава при Давид дойде пратеник и каза: Сърцата на израилевите мъже се обърнаха след Авесалом.¹⁴ А Давид каза на всичките си слуги, които бяха при него в Ерусалим: Станете да бягаме, защото няма да се избавим от Авесалом. Побързайте да тръгнем, за да не ни настигне внезапно и да докара беда върху нас, и да порази града с острието на меча.¹⁵ Тогава царските слуги казаха на царя: Както избере господарят ми, царят — ето слугите ти!¹⁶ Тогава царят излезе и целият му дом след него. Но царят остави десет наложници да пазят къщата.¹⁷ И царят излезе, и целият народ след него, и спряха при най-далечната къща.¹⁸ И всичките му слуги преминаха покрай него, всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха дошли след него от Гет, преминаха пред царя.¹⁹ Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и изгнаник в това място.²⁰ Ти дойде вчера, и днес да те вдигна да се скиташ с нас? А аз ще отида където отивам. Върни се и заведи обратно и братята си; милост и вярност да бъдат с теб!

⁶ Помни, ГОСПОДИ, милосърдията Си и милостите Си, защото са от века.⁷ Не помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; помни ме според милостта Си и заради добрината Си, ГОСПОДИ!

¹ (По слав. 119) Песен на изкачванията. В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.

¹ (По слав. 120) Песен на изкачванията. Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми?

¹ (По слав. 121) Песен на изкачванията. На Давид. Зарадвах се, когато ми казаха: Да отидем в ГОСПОДНИЯ дом!

¹ (По слав. 122) Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си — Ти, който обитаваш в небесата!

¹ (По слав. 123) Песен на изкачванията. На Давид. Ако не беше ГОСПОД откъм нас — нека каже сега Израил —

¹ (По слав. 124) Песен на изкачванията. Които се уповават на ГОСПОДА, са като хълма Сион, който няма да се поклати, а стои до века.

¹ (По слав. 125) Песен на изкачванията. Когато ГОСПОД връщаше сионските пленници, ние бяхме като сънуващи.

¹ (По слав. 126) Песен на изкачванията. На Соломон. Ако ГОСПОД не построи дома, напразно се трудят по него зидарите, ако ГОСПОД не пази града, напразно бди стражата.

¹ (По слав. 127) Песен на изкачванията. Блажен всеки, който се бои от ГОСПОДА, който ходи в Неговите пътища!

¹ (По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

¹ (По слав. 129) Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ.

¹ (По слав. 130) Песен на изкачванията. На Давид. ГОСПОДИ, сърцето ми не е гордо и не се превъзнасят очите ми, нито се занимавам с неща, твърде големи и твърде чудни за мен.

¹⁹ Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

¹ Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.