John 7:2 Cross References - Bulgarian

² А наближаваше юдейският празник Строене на колиби.

¹⁶ И да пазиш празника на жетвата, на първите плодове на труда си, на това, което си посял в нивата. И да пазиш празника на беритбата в края на годината, когато прибираш плодовете си от полето.¹⁷ Три пъти в годината всичките твои мъже да се явяват пред Господа БОГА.

³⁴ Говори на израилевите синове и кажи: От петнадесетия ден на този седми месец да пазите за седем дни ГОСПОДНИЯ празник на колибите.³⁵ На първия ден да има свято събрание и да не вършите никаква работа.³⁶ Седем дни да принасяте по една жертва чрез огън на ГОСПОДА, а на осмия ден да имате свято събрание и да принесете жертва чрез огън на ГОСПОДА; това е тържествено събрание, и да не вършите никаква работа.³⁷ Това са ГОСПОДНИТЕ празници, които да провъзгласявате като свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън на ГОСПОДА, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,³⁸ освен ГОСПОДНИТЕ съботи и освен даровете ви, и освен всичките ви обреци, и освен всичките доброволни приноси, които давате на ГОСПОДА.³⁹ А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате ГОСПОДНИЯ празник седем дни; първият ден да бъде почивка и осмият ден — почивка.⁴⁰ И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дни да се веселите пред ГОСПОДА, своя Бог.⁴¹ Да празнувате този празник на ГОСПОДА седем дни в годината; това да бъде вечна наредба в поколенията ви; в седмия месец да го празнувате.⁴² Седем дни да седите в колиби; всички местни жители, израилеви синове да седят в колиби от клони,⁴³ за да познаят бъдещите ви поколения, че направих израилевите синове да седят в колиби, когато ги изведох от египетската земя. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

¹² И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свято събрание, да не вършите никаква работа и да пазите празник на ГОСПОДА седем дни.¹³ И да принесете всеизгаряне, жертва чрез огън за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА: тринадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета; без недостатък да бъдат;¹⁴ и хлебния им принос: пшенично брашно, смесено с маслинено масло, три десети от ефа за всеки юнец, за тринадесетте юнеца, две десети за всеки овен, за двата овена,¹⁵ и по една десета за всяко агне, за четиринадесетте агнета;¹⁶ и един козел в жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянието му.¹⁷ На втория ден да принесете дванадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;¹⁸ и хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото;¹⁹ и един козел в жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянията им.²⁰ На третия ден да принесете единадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;²¹ и хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото;²² и един козел в жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянието му.²³ На четвъртия ден да принесете десет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;²⁴ хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото;²⁵ и един козел в жертва за грях освен постоянното всеизгаряне, хлебния му принос и възлиянието му.²⁶ На петия ден да принесете девет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;²⁷ и хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото;²⁸ и един козел в жертва за грях освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянието му.²⁹ На шестия ден да принесете осем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;³⁰ и хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото;³¹ и един козел в жертва за грях освен постоянното всеизгаряне, хлебния му принос и възлиянията му.³² На седмия ден да принесете седем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;³³ и хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото им;³⁴ и един козел в жертва за грях освен постоянното всеизгаряне, хлебния му принос и възлиянието му.³⁵ На осмия ден да имате тържествено събрание, да не вършите никаква работа.³⁶ И да принесете всеизгаряне, жертва чрез огън за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА: един юнец, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;³⁷ хлебния им принос и възлиянията им: за юнеца, за овена и за агнетата според броя им, според правилото;³⁸ и един козел в жертва за грях освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянието му.

¹³ Да пазиш седем дни празника на колибите, след като прибереш добива от хармана си и от лина си;¹⁴ и да се веселиш на празника си, ти и синът ти, и дъщеря ти, и слугата ти, и слугинята ти, и левитът, и чужденецът, и сирачето, и вдовицата, които са вътре в портите ти.¹⁵ Седем дни да празнуваш празника на ГОСПОДА, своя Бог, на мястото, което ГОСПОД избере, защото ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя в целия ти добив и във всичките дела на ръцете ти, а ти само ще се веселиш.¹⁶ Три пъти в годината всичките ти мъже да се явяват пред ГОСПОДА, твоя Бог, на мястото, което Той избере — на празника на безквасните хлябове, на празника на седмиците и на празника на колибите — и да не се явяват пред ГОСПОДА с празни ръце.

² И всичките израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

⁶⁵ И в онова време Соломон и целият Израил с него, голямо събрание, от прохода на Емат до Египетския поток, направиха празника на колибите пред ГОСПОДА, нашия Бог, за седем дни и още седем дни, общо четиринадесет дни.

⁹ А на осмия ден имаха тържествено събрание, защото празнуваха посвещението на олтара седем дни и празника седем дни.¹⁰ А на двадесет и третия ден от седмия месец царят изпрати народа по шатрите им радостни и с весело сърце заради доброто, които ГОСПОД беше показал към Давид и към Соломон, и към народа Си Израил.

⁴ И пазиха празника на колибите според правилото и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой, както беше предписано, според определеното за всеки ден,

¹⁴ И намериха писано в закона, че ГОСПОД беше заповядал чрез Мойсей израилевите синове да живеят в колиби на празника в седмия месец,¹⁵ и да обявят и разгласят по всичките си градове и в Ерусалим, като кажат: Излезте в планината и донесете маслинови клони и клони от дива маслина, и миртови клони, и палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби, както е писано!¹⁶ И народът излезе и донесе клони, и си направиха колиби — всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, на площада при Портата на водата и на площада при Ефремовата порта.¹⁷ Цялото събрание, всички, които се бяха върнали от плена, направиха колиби и живяха в колибите. Защото израилевите синове не бяха правили така от времето на Иисус, сина на Навий, до онзи ден. И настана много голяма радост.¹⁸ И всеки ден се четеше от книгата на Божия закон, от първия ден до последния ден. Седем дни празнуваха празника, а на осмия ден имаше тържествено събрание според правилото.

¹⁶ И всеки, който остане от всичките народи, дошли против Ерусалим, ще се изкачва от година на година да се покланя на Царя, ГОСПОДА на Войнствата, и да празнува празника на колибите.¹⁷ И ако някои от родовете на земята не се изкачат в Ерусалим да се поклонят на Царя, ГОСПОДА на Войнствата, на тях няма да има дъжд.¹⁸ И египетският род ако не се изкачи и не дойде, на тях няма да има дъжд. Това ще бъде язвата, с която ГОСПОД ще порази народите, които не се изкачват да празнуват празника на колибите.¹⁹ Това ще бъде наказанието на Египет и наказанието на всичките народи, които не се изкачват да празнуват празника на колибите.