Bulgarian(i)
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 15 И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16 но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят. 17 И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 18 И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни? 19 И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ; 20 как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. 21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това. 22 При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба 23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив. 24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели. 25 Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? 27 И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. 28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29 Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях. 30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. 31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.