Bulgarian(i)
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне. 13 И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда. 14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас. 15 А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване. 16 Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. 17 И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града. 18 Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. 19 И на него каза: Бъди и ти над пет града. 20 Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа, 21 защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. 22 Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; 23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 24 И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси! 25 Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси! 26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.