Bulgarian(i)
7 Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада, 8 младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави; 9 първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си; 10 гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им, 11 защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше; 12 защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник. 13 Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува. 14 Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.