Bulgarian(i)
20 Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг — завесите ми. 21 Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба? 22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. 23 Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше. 24 Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха. 25 Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. 26 Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките й градове — разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му.