Bulgarian(i)
1 И така, докато ни остава обещанието да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би някой от вас да се яви изостанал. 2 Защото и до нас, както и до тях, се донесе една блага вест; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха. 3 Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка, както каза Бог: ?Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“; макар и делата Му да са били свършени още при основаването на света. 4 Защото някъде Той е говорил за седмия ден така: ?И Бог си почина на седмия ден от всичките Си дела“; 5 и пак на това място: ?Няма да влязат в Моята почивка!“ 6 И така, понеже остава, че някои влизат в нея, а онези, на които преди това се благовести, не влязоха поради непокорството си, 7 затова Той пак определя един ден – ?днес“ – като казва чрез Давид след толкова дълго време, както беше казано: ?Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“ 8 Защото, ако Иисус Навиев ги беше въвел в почивката, Бог не би говорил след това за друг ден. 9 Следователно, за Божия народ остава съботна почивка. 10 Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той също си е починал от своите дела, както и Бог – от Своите. 11 Затова, нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в същия пример на непокорство.