Genesis 33 Cross References - Bulgarian

¹ След това Яков повдигна очи и ето, Исав идваше, и четиристотин мъже с него. И раздели децата на Лия и на Рахил и на двете слугини.² Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата й след тях, а Рахил и Йосиф — най-отзад.³ А сам той отиде пред тях и седем пъти се поклони до земята, докато стигна при брат си.⁴ И Исав изтича да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна, и те заплакаха.⁵ И като повдигна очи и видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? И той каза: Това са децата, които Бог благодатно подари на слугата ти.⁶ Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.⁷ И Лия и децата й пристъпиха и се поклониха, а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.⁸ Тогава Исав каза: За какво ти е целият този стан, който срещнах? А той каза: За да намеря благоволението на господаря си.⁹ А Исав каза: Имам достатъчно, брате мой, ти задръж своите си.¹⁰ Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм намерил благоволение пред теб, приеми подаръка ми от ръката ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, и ти беше благосклонен към мен.¹¹ Приеми, моля ти се, подаръка ми, който ти е поднесен, защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той прие.¹² Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред теб.¹³ Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата са нежни, и че имам със себе си дойни овце и говеда, и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.¹⁴ Господарят ми нека замине, моля те, пред слугата си, а аз ще карам полека според хода на добитъка, който е пред мен, и според хода на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.¹⁵ А Исав каза: Поне да оставя с теб неколцина от хората, които са с мен. Но той каза: Каква нужда, стига да намеря благоволението на господаря си?¹⁶ И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.¹⁷ А Яков замина за Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си. Затова мястото се нарече Сокхот.¹⁸ И като се върна от Падан-Арам, Яков дойде благополучно в града Сихем, който е в ханаанската земя, и се разположи пред града.¹⁹ И купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си, от синовете на Емор, бащата на Сихем.²⁰ Там издигна олтар, и го наименува Ел-Елое Израил.

⁹ И ГОСПОД каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той каза: Не зная. Пазач ли съм аз на брат си?

²⁰ И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.

⁷ И ГОСПОД се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там издигна олтар на ГОСПОДА, който му се яви.⁸ Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай — на изток. И там издигна олтар на ГОСПОДА и призова Името на ГОСПОДА.

¹⁸ Тогава Аврам вдигна шатрите си, дойде и се засели при Мамвриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на ГОСПОДА.

² И повдигна очите си и видя, ето, трима мъже стояха пред него; и като ги видя, изтича от входа на шатрата да ги посрещне и се поклони до земята,

¹⁹ Ето, слугата ти намери благоволение пред Теб и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си ми оказал; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

³³ И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог.

¹⁷ И така, нивата на Ефрон, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, нивата, пещерата, която беше в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива,¹⁸ станаха собственост на Авраам пред очите на хетейските синове, пред всичките, които влизаха в портата на неговия град.¹⁹ След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, който е Хеврон, в ханаанската земя.²⁰ Така нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраам от хетейците като собственост за гроб.

²⁰ а Исаак беше на четиридесет години, когато си взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуил от Падан-Арам и сестра на арамееца Лаван.

³⁹ Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, далеч от тлъстината на земята ще бъде жилището ти, и далеч от росата на небето горе.

⁴¹ И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови. И Исав казваше в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, и тогава ще убия брат си Яков.

⁴¹ И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови. И Исав казваше в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, и тогава ще убия брат си Яков.⁴² И казаха на Ревека думите на по-възрастния й син Исав, затова тя прати да повикат по-младия й син Яков и му каза: Ето, брат ти Исав крои за теб да те убие.

² Стани, иди в Падан-Арам, в дома на Ватуил, бащата на майка си, и оттам вземи жена, от дъщерите на Лаван, брата на майка си.

⁶ А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-Арам да си вземе жена оттам, като го благослови и му поръча, и каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери;⁷ и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Падан-Арам,

³⁰ И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години.

² А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод?

²² След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата й.²³ И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора.²⁴ И го нарече Йосиф, като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син.

⁴³ Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.

³ И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,

⁵ Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.⁶ А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.⁷ А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:

¹³ И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:¹⁴ двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,¹⁵ тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,¹⁶ и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.

¹⁶ и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.¹⁷ На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? —¹⁸ тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков — подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.¹⁹ Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.²⁰ И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

²⁸ А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

³⁰ И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.

⁹ А Исав каза: Имам достатъчно, брате мой, ти задръж своите си.

² И Сихем, синът на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.³ И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му.⁴ И Сихем говори на баща си Емор и каза: Вземи ми това момиче за жена!⁵ А Яков чу, че той обезчестил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.⁶ И Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него.⁷ А като чуха за станалото, синовете на Яков дойдоха от полето. И тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, задето той сторил безчестие на Израил, като лежал с дъщерята на Яков — нещо, което не трябваше да стане.⁸ И така, Емор говори с тях и каза: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви. Моля ви, дайте му я за жена.⁹ И се сродете с нас, давайте ни вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.¹⁰ Живейте с нас, ето, земята е пред вас — настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.¹¹ Също и Сихем каза на баща й и на братята й: Само да намеря вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.

¹¹ Също и Сихем каза на баща й и на братята й: Само да намеря вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.¹² Искайте от мен най-голямо вено и дарове, ще дам, както ми кажете, само ми дайте момичето за жена!¹³ А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха:¹⁴ Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас.¹⁵ Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас.¹⁶ Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.¹⁷ Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.¹⁸ И думите им се видяха добри на Емор и на Сихем, сина на Емор.¹⁹ И младежът не се забави да направи това, защото много обичаше дъщерята на Яков. А в целия му бащин дом той беше най-уважаван.²⁰ Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, и казаха:²¹ Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, ето, земята е достатъчно широка и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.²² Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже, както те се обрязват.²³ Стадата им, имотът им и всичкият им добитък няма ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.²⁴ Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем и всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.²⁵ А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от синовете на Яков, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха безпрепятствено града и избиха всички от мъжки пол.²⁶ Убиха с острото на меча Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.²⁷ Тогава синовете на Яков се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им.²⁸ Заграбиха овцете им, говедата им, магаретата им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство.²⁹ И откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, което имаше в къщите.³⁰ А Яков каза на Симеон и Леви: Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми.³¹ А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?

⁷ И там издигна олтар и нарече мястото Ел-Ветил, защото там му се яви Бог, когато бягаше от лицето на брат си.

⁹ И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам и го благослови.

³ А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

⁵ И откакто го постави за настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф. И ГОСПОДНОТО благословение беше върху всичко, което имаше в дома и по нивите.

⁶ А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята.

³ А Юда му отговори и каза: Човекът строго ни поръча, като каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.

²⁶ И когато Йосиф дойде у дома, те му поднесоха вкъщи подаръка, който беше в ръцете им, и му се поклониха до земята.

³⁰ И Йосиф побърза да се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му, и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

³⁴ И Йосиф им пращаше от ястията си, а делът на Вениамин беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И те пиха с него и се развеселиха.

² И заплака с глас, и египтяните чуха, чу и фараоновият дом.

¹⁴ Тогава падна на шията на брат си Вениамин и плака; и Вениамин плака на неговата шия.¹⁵ И целуна всичките си братя и плака над тях, и след това братята му разговаряха с него.

¹⁵ Тези са синовете на Лия, които тя роди на Яков в Падан-Арам, и дъщеря му Дина. Те всичките, синовете му и дъщерите му, бяха тридесет и трима души.

²⁹ Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израил, и като се яви пред него, падна на шията му и дълго плака на шията му.

²⁵ И те казаха: Ти запази живота ни. Нека намерим благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на фараона.

²⁹ А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, сложи, моля те, ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми окажеш тази милост и вярност: да не ме погребеш в Египет,

⁹ А Йосиф каза на баща си: Това са синовете ми, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля те, доведи ги при мен, за да ги благословя.

³⁰ в пещерата, която е в нивата Махпелах, срещу Мамврий, в ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрон за собствено гробище.³¹ Там погребаха Авраам и жена му Сара, там погребаха Исаак и жена му Ревека, и там погребах аз Лия.³² Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от синовете на Хет.

⁴ И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на фараоновия дом, като каза: Ако съм намерил благоволение пред вас, моля ви, говорете в ушите на фараона и кажете:

³⁷ И така, израилевите синове се дигнаха от Рамесий за Сокхот, около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

²⁰ И те тръгнаха от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, към края на пустинята.

¹² И Мойсей каза на ГОСПОДА: Ето, Ти ми казваш: Води този народ! -- но не си ми изявил кого ще изпратиш с мен. Но пак Ти си ми казал: Теб познавам по име и ти си намерил благоволение пред Мен.¹³ И сега, ако съм намерил благоволение пред Теб, покажи ми, моля Ти се, пътищата Си, за да Те позная и да намеря благоволение пред Теб; и виж, че тази нация е Твой народ.

¹ И се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя за Червено море, както ми говори ГОСПОД, и обикаляхме планината Сиир много дни.

²⁷ и в долината: Ветарам и Ветнимра, и Сокхот, и Сафон, останалото от царството на есевонския цар Сион, брегът на Йордан до края на езерото Хинерот оттатък Йордан на изток.

¹⁹ А тя каза: Дай ми благословение — понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори! И той й даде горните извори и долните извори.

¹ След това Иисус събра всичките израилеви племена в Сихем и свика старейшините на Израил, началниците му, съдиите му и надзорниците му; и те се представиха пред Бога.

³² А костите на Йосиф, които израилевите синове бяха изнесли от Египет, погребаха в Сихем, в нивата, която Яков купи за сто сребърника от синовете на Емор, бащата на Сихем, и те станаха наследството на синовете на Йосиф.

¹⁵ А тя му каза: Дай ми благословение — понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори! И Халев й даде горните извори и долните извори.

⁴ ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода.

⁵ И той каза на сокхотските мъже: Моля ви, дайте няколко хляба на народа, който ме следва, защото са изтощени, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салмана.

⁸ И се изкачи оттам във Фануил и им говори по същия начин; но и фануилските мъже му отговориха така, както бяха отговорили сокхотските мъже.

¹⁴ И хвана един младеж от сокхотските мъже и го разпита. И той му написа имената на началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

¹⁶ И взе старейшините на града и тръни от пустинята и бодили и наказа с тях сокхотските мъже.

¹ И Авимелех, синът на Ероваал, отиде в Сихем при братята на майка си и говори с тях и с целия род на бащиния дом на майка си и каза:

²³ И израилевите синове се изкачиха и плакаха пред ГОСПОДА до вечерта, и се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин? И ГОСПОД каза: Изкачете се срещу него.

¹⁰ Тогава тя падна на лицето си и се поклони до земята, и му каза: Защо намерих благоволение в очите ти да ме забележиш, като съм чужденка?

¹³ А тя каза: Нека намеря благоволение в очите ти, господарю мой, понеже ти ме утеши и говори на сърцето на слугинята си, макар и да не съм като някоя от твоите слугини.

¹³ Така Вооз взе Рут и тя му стана жена, и той влезе при нея; и ГОСПОД й даде да забременее и тя роди син.

²⁷ За това дете се молех и ГОСПОД изпълни молбата ми, която отправих към Него.

⁵ Ситите се цаниха за хляб, а гладните престанаха да гладуват. Дори и безплодната роди седем, а многодетната изнемощя.

³ Но Давид продължи и се закле, и каза: Баща ти добре знае, че съм намерил благоволение пред теб, и си е казал: Нека Йонатан не знае това, за да не се наскърби. Но жив е ГОСПОД и жива душата ти — само една крачка има между мен и смъртта!

⁸ Попитай момчетата си и те ще ти кажат. Затова нека момчетата намерят благоволение в очите ти, защото в добър ден сме дошли. Моля те, дай на слугите си и на сина си Давид каквото намери ръката ти.

²⁷ И сега, нека този дар, който слугинята ти донесе на господаря си, се даде на момчетата, които следват господаря ми.

²⁶ И Давид дойде в Сиклаг и изпрати от плячката на старейшините на Юда, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката на ГОСПОДНИТЕ врагове.

¹³ И Давид каза: Добре, ще направя договор с теб, но едно нещо искам от теб: няма да видиш лицето ми, ако първо не доведеш Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.

²⁴ А царят каза: Нека се върне в къщата си и да не види лицето ми. И Авесалом се върна в къщата си и не видя лицето на царя.

²⁸ И Авесалом живя в Ерусалим две пълни години, без да види лицето на царя.

³² А Авесалом каза на Йоав: Ето, изпратих до теб да кажат: Ела тук, за да те изпратя при царя да кажеш: Защо дойдох от Гесур? Щеше да ми е по-добре да бях още там. И сега, нека видя лицето на царя; и ако в мен има неправда, нека ме убие.

⁴ Затова царят каза на Сива: Ето, целият имот на Мемфивостей е твой. И Сива каза: Покланям ти се; нека намеря благоволение пред теб, господарю мой, царю!

⁴⁶ Царят ги изля на Йорданското поле в глинената земя между Сокхот и Царетан.

¹⁷ Но те настояваха пред него докато се засрами и каза: Изпратете. И така, те изпратиха петдесетте мъже и те търсиха три дни, но не го намериха.

¹⁵ Тогава той се върна при Божия човек с цялата си свита и дойде, и застана пред него, и каза: Ето, сега разбрах, че няма Бог по цялата земя освен в Израил. И сега, моля те, приеми подарък от слугата си!¹⁶ А той каза: Жив е ГОСПОД, пред когото стоя — няма да приема! И той го принуждаваше да приеме, но Елисей отказа.

²³ А Нееман каза: Благоволи да вземеш два таланта! И като го принуди, върза двата таланта сребро в две торбички заедно с две премени дрехи и ги натовари на двама от слугите си и те ги носеха пред него.

⁵ И Давид каза: Синът ми Соломон е млад и нежен, а домът, който ще се построи на ГОСПОДА, трябва да бъде извънредно великолепен, именит и славен във всички земи, затова ще направя приготовления за него. И така, Давид направи голямо приготовление преди смъртта си.

⁵ А от всичките ми синове — защото ГОСПОД ми е дал много синове — Той избра сина ми Соломон да седи на престола на ГОСПОДНОТО царство над Израил.

¹⁰ И сега, ето, синовете на Амон и Моав и онези от планината Сиир, към които Ти не остави Израил да отиде, когато идваше от египетската земя, а се отклони от тях и не ги изтреби,

¹¹ Моля Ти се, Господи, нека ухото Ти бъде внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвата на слугите Ти, които се радват да се боят от Името Ти, и моля Те, дай днес успех на слугата Си и му дай да намери милост пред този човек — защото аз бях виночерпец на царя.

¹⁷ И царят обикна Естир повече от всичките жени и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици. И той сложи царската корона на главата й и я направи царица вместо Астин.

¹² И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето.

²⁶ Ще се моли на Бога и Той ще бъде добромислен към него, ще гледа лицето Му с радост, защото Бог ще възвърне на човека правдата Си.

⁴ Потърсих ГОСПОДА и Той ме послуша, и от всичките ми страхове ме избави.

¹¹ По това познавам, че съм Ти угоден — понеже врагът ми не тържествува над мен.

⁶ Бог говори в светилището Си: Аз ще тържествувам, ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот.

³ Ето, наследство от ГОСПОДА са синовете и награда от Него е плодът на утробата.

³ тогава, сине мой, направи това и се избави, тъй като си паднал в ръката на ближния си — иди, втурни се и настоявай пред ближния си,

¹⁰ Праведният се грижи за живота на животното си, а сърцето на безбожните е немилостиво.

⁷ Когато пътищата на човека са угодни на ГОСПОДА, Той примирява с него дори и враговете му.

¹ на царя е като водни потоци в ръката на ГОСПОДА, Той го обръща накъдето иска.

¹⁵ Ненаситността има две дъщери — Дай! Дай! Три са, които не се насищат, четири, които не казват: Стига! —

⁸ Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.

⁴ Ако духът на владетеля се надигне против теб, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грехове.

¹⁸ Ето, аз и децата, които ми е дал ГОСПОД за знамения и за чудеса в Израил от ГОСПОДА на Войнствата, който обитава на хълма Сион.

¹¹ Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата със силата Си, ще ги носи в пазвата Си и ще води полека дойните.

² Така казва ГОСПОД: Народът, който оцеля от меча, намери благоволение в пустинята, когато Израил ходеше, за да намери почивка.

⁸ Така казва Господ БОГ: Понеже Моав и Сиир казват: Ето, юдовият дом е като всичките народи,

¹⁵ Сам Аз ще паса овцете Си и Аз ще ги успокоявам, заявява Господ БОГ.¹⁶ Ще потърся изгубената и ще върна заблудената, и ще превържа ранената, и ще подкрепя болната, а тлъстата и силната ще изтребя; с правосъдие ще ги паса.

²³ И ще издигна над тях един пастир да ги пасе — слугата Ми Давид. Той ще ги пасе и той ще им бъде пастир.²⁴ Аз, ГОСПОД, ще им бъда Бог и слугата Ми Давид ще бъде княз между тях. Аз, ГОСПОД, изговорих това.²⁵ И ще направя с тях завет на мир и ще махна злите зверове от земята и те ще живеят безопасно в пустинята и ще спят в горите.

² Сине човешки, насочи лицето си против планината Сиир и пророкувай против нея!³ И й кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, планино Сиир, Аз съм против теб и ще простра ръката Си против теб, и ще те направя пустош и опустошение.

¹⁷ И те ще бъдат Мои, казва ГОСПОД на Войнствата, Мое притежание в деня, който ще направя; и ще ги щадя, както човек щади сина си, който му служи.

¹⁰ Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата.

³³ И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат.

¹¹ Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.

²³ И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

²⁰ И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.

²³ А Йоан също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и отиваха и се кръщаваха.

⁵ И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.

⁴ И когато е изкарал всичките свои овце, върви пред тях и овцете го следват, защото познават гласа му.

¹¹ Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота Си за овцете.¹² Но който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда, че идва вълкът, и като оставя овцете, бяга, и вълкът ги разграбва и разпръсва;

¹⁵ както Отец познава Мен и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

¹⁵ А когато закусиха, Иисус каза на Симон Петър: Симоне Йонов, любиш ли Ме повече отколкото тези? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Храни агънцата Ми.¹⁶ Пак му каза втори път: Симоне Йонов, любиш ли Ме? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Паси овцете Ми.¹⁷ Каза му трети път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме?; и Му каза: Господи, Ти всичко знаеш; Ти познаваш, че Те обичам. Иисус му каза: Храни овцете Ми.

¹⁶ и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор.

¹⁷ И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух.

³⁷ И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,

²⁰ А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.

³¹ И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?³² Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

¹ Обаче ние, силните, сме длъжни да носим слабостите на слабите и да не угаждаме на себе си.

² Храних ви с мляко, а не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.

²¹ Затова никой да не се хвали с хората, защото всичко е ваше:

¹⁹ Защото, въпреки че съм свободен от всички хора, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.²⁰ За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон — въпреки че сам аз не съм под закон — за да спечеля онези, които са под закон;²¹ на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон — въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос — за да спечеля онези, които нямат закон;²² за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

¹⁰ като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо, и въпреки това притежаващи всичко.

⁵ И така, намерих за необходимо да помоля братята да отидат при вас по-рано и да приготвят обещаното отпреди ваше дарение, за да бъде готово като дарение, а не като скъперничество.⁶ А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.

¹¹ Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм.¹² Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; навсякъде и във всичко съм посветен в тайната да мога да живея и сит, и гладен, и в изобилие, и в оскъдност.

¹⁸ Но получих всичко и имам изобилно. Наситих се, като получих от Епафродит изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.

⁸ Защото телесното упражнение е полезно за малко, а благочестието е полезно за всичко, тъй като има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот.

⁷ Защото имах голяма радост и утеха в твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежиха чрез теб, брате.

¹⁶ но вече не като слуга, а като нещо повече от слуга – като възлюбен брат, особено на мен, а колко повече на теб, както по плът, така и в Господа!

¹³ И пак: ?Аз на Него ще се уповавам.“ И пак: ?Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“

⁴ Те ще гледат лицето Му и Неговото Име ще бъде на челата им.