2 Samuel 3 Cross References - Bulgarian

¹ И между Сауловия дом и Давидовия дом имаше дълга война. И Давид ставаше все по-силен и по-силен, а Сауловият дом ставаше все по-слаб и по-слаб.² И на Давид се родиха синове в Хеврон: първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноама;³ вторият му — Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият — Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;⁴ четвъртият — Адония, син на Агита; петият — Сефатия, син на Авитала;⁵ и шестият — Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.⁶ И докато траеше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир беше опората на Сауловия дом.⁷ А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенир: Ти защо си влязъл при наложницата на баща ми?⁸ Тогава Авенир се разгневи много на думите на Исвостей и каза: Кучешка глава ли съм аз, която държи страната на Юда? Днес аз оказвам милост на дома на баща ти Саул, на братята му и на приятелите му и не те предадох в ръката на Давид, а днес ти ме обвиняваш в беззаконие заради тази жена!⁹ Така да направи Бог на Авенир и така да прибави, ако не сторя за Давид така, както ГОСПОД му се е заклел:¹⁰ да отвърна царството от Сауловия дом и да издигна Давидовия престол над Израил и над Юда, от Дан до Вирсавее!¹¹ И Исвостей не можеше вече да отговори на Авенир нито дума, понеже се боеше от него.¹² Тогава Авенир изпрати от своя страна пратеници до Давид и каза: Чия е земята? И каза още: Направи договора си с мен, и ето, ръката ми ще бъде с теб, за да обърна целия Израил към теб.¹³ И Давид каза: Добре, ще направя договор с теб, но едно нещо искам от теб: няма да видиш лицето ми, ако първо не доведеш Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.¹⁴ И Давид изпрати пратеници до Исвостей, сина на Саул, да кажат: Дай ми жена ми Михала, за която се сгодих срещу сто филистимски краекожия!¹⁵ И Исвостей изпрати и я взе от мъжа й, от Фалтиил, сина на Лаис.¹⁶ И мъжът й отиде с нея и плачеше, докато вървеше, и я последва до Ваурим. А Авенир му каза: Иди, върни се. И той се върна.¹⁷ А Авенир говори с израилевите старейшини и каза: Още отпреди вие искахте Давид за цар над вас.¹⁸ Затова сега, направете го! Защото ГОСПОД е говорил за Давид и е казал: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си Израил от ръката на филистимците и от ръката на всичките му врагове.¹⁹ И Авенир говори и в ушите на Вениамин. Освен това Авенир отиде да говори и в ушите на Давид в Хеврон всичко, което се виждаше добро на Израил и на целия вениаминов дом.²⁰ И така, Авенир и двадесет мъже с него дойдоха при Давид в Хеврон; и Давид сложи трапеза за Авенир и за мъжете, които бяха с него.²¹ И Авенир каза на Давид: Ще стана и ще отида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с теб и да царуваш над всичко, което душата ти желае. И Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.²² И ето, слугите на Давид и Йоав дойдоха от едно нападение и донесоха със себе си голяма плячка; а Авенир вече не беше с Давид в Хеврон, защото той го беше изпратил, и той си беше отишъл с мир.²³ Когато Йоав дойде и цялата войска, която беше с него, съобщиха на Йоав и казаха: Авенир, синът на Нир, дойде при царя и той го изпрати, и той си отиде с мир.²⁴ Тогава Йоав дойде при царя и каза: Какво си направил? Ето, Авенир е дошъл при теб — защо си го изпратил и той си е отишъл?²⁵ Познаваш Авенир, сина на Нир, че е дошъл да те измами и да научи излизането ти и влизането ти, и да разбере всичко, което правиш.²⁶ И Йоав излезе от присъствието на Давид и изпрати пратеници след Авенир, и те го върнаха от кладенеца Сира. А Давид не знаеше.²⁷ И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрани в портата, за да му говори тайно, и там го удари в корема и той умря заради кръвта на брат му Асаил.²⁸ А след това Давид чу и каза: Аз и царството ми сме невинни до века пред ГОСПОДА за кръвта на Авенир, сина на Нир!²⁹ Нека тя дойде на главата на Йоав и на целия му бащин дом и нека не липсва от дома на Йоав такъв, който има семетечение или е прокажен, или се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.³⁰ Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваон.³¹ И Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, и плачете пред Авенир! И цар Давид вървеше след носилката.³² И погребаха Авенир в Хеврон и царят издигна гласа си и плака при гроба на Авенир, и целият народ плака.³³ И царят оплака Авенир с тази оплаквателна песен и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безбожен?³⁴ Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти — сложени в бронзови окови; както човек пада пред престъпници, така падна ти! И целият народ плака още над него.³⁵ После целият народ дойде, за да накара Давид да яде хляб, докато още беше ден. Но Давид се закле и каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако вкуся хляб или нещо друго, преди да залезе слънцето!³⁶ И целият народ видя това и то му се видя добро, както и всичко, което правеше царят, се виждаше добро на целия народ.³⁷ Така целият народ и целият Израил разбра в онзи ден, че не беше от царя да бъде убит Авенир, синът на Нир.³⁸ Тогава царят каза на слугите си: Не знаете ли, че първенец и велик човек падна днес в Израил?³⁹ Днес аз съм слаб, макар и да съм помазан за цар; а тези мъже, синовете на Саруя, са много жестоки за мен. ГОСПОД да отплати на злодея според злината му!

¹⁵ Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.

¹⁰ И Бог каза: Какво си направил? Гласът на кръвта на брат ти вика към Мен от земята.

⁶ Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека.

³⁰ Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.

⁵⁴ Тогава Яков принесе жертва на планината и повика братята си да ядат хляб. И ядоха хляб, и пренощуваха на планината.

²⁹ А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

³⁴ И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.

⁹ Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше сънувал за тях, им каза: Вие сте шпиони, дошли сте да шпионирате голотата на тази земя!

¹² Но той им каза: Не, дошли сте да шпионирате голотата на земята!

¹⁶ Пратете един от вас да доведе брат ви, а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина. И ако не — жив е фараонът — наистина вие сте шпиони!

³ А Юда му отговори и каза: Човекът строго ни поръча, като каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.

²³ А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма да видите вече лицето ми.

²⁶ ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

³ Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя и първият плод на силата ми, превъзходен по достойнство и превъзходен по сила.⁴ Кипнал си като вода — няма да имаш превъзходството, защото си се качил на леглото на баща си и тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

¹² Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

⁴⁴ той е прокажен човек; нечист е. Свещеникът да го обяви за съвсем нечист; раната му е на главата му.⁴⁵ А прокаженият, който има раната — дрехите му да се раздерат и главата му да бъде непокрита, и да покрие брадата си, и да вика: Нечист! Нечист!⁴⁶ През цялото време, докато раната е на него, ще бъде нечист. Нечист е, да живее сам; жилището му да бъде вън от стана.

² Говорете на израилевите синове и им кажете: Ако някой мъж има течение от тялото си, той е нечист поради течението си.

¹¹ Тогава Валак каза на Валаам: Какво ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш враговете ми, а ето, ти дори ги благослови!

¹⁷ който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде ГОСПОДНОТО общество като овце, които нямат пастир.

³³ И да не осквернявате земята, в която се намирате; защото кръвта, тя осквернява земята; и за земята не може да се извърши умилостивение за кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

¹⁴ Яир, синът на Манасия завзе цялата област на Аргов до границата на гесурците и маахатците и нарече Васан на свое име — Авот-Яир и до днес.

¹ Ако в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да я притежаваш, се намери някой убит да лежи на полето и не се знае кой го е убил,² тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и да измерят разстоянието до градовете, които са около убития.³ И старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която още не е работено и която още не е теглила ярем,⁴ и старейшините на онзи град да закарат юницата в долина на постоянно течащ поток, която не е нито орана, нито засята; и там, в долината, да пречупят врата на юницата.⁵ Тогава да се приближат свещениците, синовете на Леви, понеже ГОСПОД, твоят Бог, избра тях, за да Му служат и да благославят в Името на ГОСПОДА; и според тяхното слово да се решава при всеки спор и всяко насилие.⁶ И всичките старейшини от онзи град, който е най-близо до убития, да измият ръцете си над юницата, чийто врат е бил пречупен в долината,⁷ и да отговорят, и да кажат: Нашите ръце не са пролели тази кръв, нито очите ни са видели.⁸ Дай умилостивение, ГОСПОДИ, за народа си Израил, който си изкупил, и не считай вината за невинна кръв на народа си Израил! И кръвта ще им се прости.⁹ Така да отмахнеш вината за проливането на невинна кръв отсред себе си, като направиш това, което е право в очите на ГОСПОДА.

¹⁸ Да не донасяш заплатата на блудница или цената на куче в дома на ГОСПОДА, своя Бог, за никакъв обрек, защото и двете са мерзост за ГОСПОДА, твоя Бог.

²⁴ Проклет онзи, който скришно убие ближния си! И целият народ да каже: Амин!

⁶ Благословен ще бъдеш във входа си и благословен ще бъдеш в изхода си.

⁶ И Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег до вечерта, той и израилевите старейшини; и посипаха главите си с пръст.

¹³ Но израилевите синове не изгониха гесурците и маахатците, а гесурците и маахатците живеят между израилевите синове и до днес.

²⁴ за да дойде върху него насилието, извършено над седемдесетте сина на Ероваал, и кръвта им да се върне върху брат им Авимелех, който ги изкла, и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

⁵⁶ Така Бог върна злото на Авимелех, което беше сторил на баща си, като уби седемдесетте си братя.⁵⁷ И Бог върна цялото зло на сихемските мъже върху главите им и проклятието на Йотам, сина на Ероваал, дойде върху тях.

³⁵ И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съкруши! Ти си сред онези, които ми причиняват скръб! Защото дадох дума пред ГОСПОДА и не мога да си я взема обратно.

²¹ Тогава филистимците го хванаха и му избодоха очите, и го отведоха в Газа, и го вързаха с бронзови окови; и той мелеше в затвора.

¹ И всичките израилеви синове излязоха и цялото общество, от Дан до Вирсавее и галаадската земя, се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа.

²⁶ Тогава всички израилеви синове и целият народ се изкачиха и дойдоха във Ветил, и плакаха, и останаха там пред ГОСПОДА, и постиха онзи ден до вечерта. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред ГОСПОДА.

¹⁷ където умреш ти, ще умра и аз и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД и така да прибави — само смъртта ще ме раздели от теб!

³² И ще видиш противник в жилището Ми, въпреки цялото добро, което ГОСПОД ще направи на Израил; и никога няма да има старец в дома ти.³³ А онзи от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде, за да угасват очите ти и да отслабва душата ти; и всичките рожби на дома ти ще умират на средна възраст.³⁴ И това ще ти бъде знамението, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офний и Финеес: в един ден ще умрат и двамата.³⁵ А Аз ще си издигна верен свещеник, който ще върши това, което е според сърцето Ми и според душата Ми; и ще му построя дълготраен дом; и той ще ходи пред помазаника Ми завинаги.³⁶ И всеки, който остане в твоя дом, ще идва и ще му се кланя за малко сребро и за къшей хляб и ще казва: Моля те, прикрепи ме към някоя от свещеническите служби, за да ям по къшей хляб.

¹⁷ И той каза: Какво слово ти говори ГОСПОД? Моля те, не го крий от мен. Така да ти направи Бог и така да прибави, ако скриеш от мен нещо от всичките думи, които ти е говорил!

²⁰ И целият Израил от Дан до Вирсавее позна, че Самуил беше утвърден като пророк от ГОСПОДА.

¹⁶ Утре около този час Аз ще ти изпратя човек от вениаминовата земя и ти ще го помажеш за княз над народа Ми Израил, и той ще избави народа Ми от ръката на филистимците, защото Аз погледнах милостиво на народа Си, понеже викът му дойде до Мен.

²⁰ И Самуил накара да се приближат всичките израилеви племена и се хвана чрез жребий вениаминовото племе.²¹ И той накара да се приближи вениаминовото племе според родовете му, и се хвана родът на Матри; и се хвана Саул, синът на Кис. И го потърсиха, но го нямаше.

¹⁴ Но сега царството ти няма да се утвърди. ГОСПОД си потърси човек по сърцето Си и ГОСПОД определи него за княз над народа Си, понеже ти не спази онова, което ГОСПОД ти заповяда.

⁴⁴ И Саул каза: Така да направи Бог и така да прибави — непременно ще умреш, Йонатане!

⁵⁰ А името на жената на Саул беше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас. И името на военачалника му беше Авенир, синът на Нир, чичото на Саул,⁵¹ защото Кис, бащата на Саул, и Нир, бащата на Авенир, бяха синове на Авиил.

²⁸ Тогава Самуил му каза: Днес ГОСПОД откъсна израилевото царство от теб и го даде на ближния ти, който е по-добър от теб.

¹ И ГОСПОД каза на Самуил: Докога ще скърбиш за Саул, след като Аз го отхвърлих като цар над Израил? Напълни рога си с масло и иди, Аз те изпращам при витлеемеца Есей, защото си избрах цар измежду неговите синове.

¹ И ГОСПОД каза на Самуил: Докога ще скърбиш за Саул, след като Аз го отхвърлих като цар над Израил? Напълни рога си с масло и иди, Аз те изпращам при витлеемеца Есей, защото си избрах цар измежду неговите синове.² А Самуил каза: Как да отида? Ако чуе Саул, ще ме убие. А ГОСПОД каза: Вземи със себе си една юница и кажи: Дойдох да пожертвам на ГОСПОДА.³ И покани Есей на жертвата и Аз ще ти кажа какво да направиш; и ще ми помажеш онзи, когото ти кажа.⁴ И Самуил направи, каквото каза ГОСПОД, и дойде във Витлеем. И старейшините на града го посрещнаха разтреперени и казаха: С мир ли идваш?⁵ И той каза: С мир. Дойдох да пожертвам на ГОСПОДА. Осветете се и елате с мен на жертвата. И той освети и Есей и синовете му и ги покани на жертвата.⁶ И когато дойдоха, той видя Елиав и си каза: Положително пред ГОСПОДА е Неговият помазаник.⁷ Но ГОСПОД каза на Самуил: Не гледай на вида му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото ГОСПОД не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето.⁸ Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил. И той каза: И този не е избрал ГОСПОД.⁹ След това Есей накара да мине Сама. И той каза: И този не е избрал ГОСПОД.¹⁰ Така Есей накара седем от синовете си да минат пред Самуил. Но Самуил каза на Есей: ГОСПОД не е избрал тези.¹¹ И Самуил каза на Есей: Това ли са всичките младежи? А той каза: Остава още най-малкият, и ето, той пасе овцете. Тогава Самуил каза на Есей: Изпрати да го доведат, защото няма да седнем на трапезата, докато той не дойде тук.¹² И той изпрати и го доведоха. А той беше червенокос, с красиви очи и хубав на вид. И ГОСПОД каза: Стани, помажи го, защото е този.¹³ Тогава Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Давид от този ден и нататък. А Самуил стана и отиде в Рама.

²⁰ А дъщерята на Саул Михала обичаше Давид. И казаха на Саул и това нещо му хареса.²¹ И Саул си каза: Ще му я дам, за да му стане примка и ръката на филистимците да бъде против него. Затова Саул каза на Давид: Днес ще ми станеш зет втори път.²² И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят има благоволение в теб и всичките му слуги те обичат, затова стани сега зет на царя.²³ И слугите на Саул говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид каза: Просто нещо ли ви се вижда да стане човек царски зет? Аз съм човек сиромах и нищожен.²⁴ И слугите на Саул му съобщиха и казаха: Така говори Давид.²⁵ Тогава Саул каза: Така да кажете на Давид: Царят не желае никаква зестра освен сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. А Саул замисляше да направи така, че Давид да падне от ръката на филистимците.

²⁵ Тогава Саул каза: Така да кажете на Давид: Царят не желае никаква зестра освен сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. А Саул замисляше да направи така, че Давид да падне от ръката на филистимците.²⁶ А когато слугите му съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет на царя. И дните още не се бяха изпълнили,²⁷ когато Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби двеста мъже от филистимците. И Давид донесе краекожията им и ги даде в пълен брой на царя, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

²⁷ когато Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби двеста мъже от филистимците. И Давид донесе краекожията им и ги даде в пълен брой на царя, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.²⁸ Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид; а дъщерята на Саул Михала го обичаше.

¹¹ Тогава Саул изпрати пратеници в дома на Давид, за да го пазят и да го убият на сутринта. А Михала, жена му, съобщи на Давид и каза: Ако не избавиш живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит.¹² И Михала спусна Давид през един прозорец и той отиде, и избяга, и се избави.¹³ А Михала взе домашния идол и го положи на леглото, и сложи при главата му възглавница от козина, и го покри със завивка.¹⁴ И когато Саул изпрати пратеници да вземат Давид, тя каза: Болен е.¹⁵ Тогава Саул изпрати пратениците да видят Давид и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия!¹⁶ И когато пратениците дойдоха, ето, домашният идол беше на леглото с възглавница от козина при главата му.¹⁷ Тогава Саул каза на Михала: Ти защо ме излъга така и пусна врага ми, така че той се избави? А Михала каза на Саул: Той ми каза: Пусни ме! Защо да те убия?

¹⁴ Както казва поговорката на древните: От беззаконните излиза беззаконие. Но моята ръка няма да бъде против теб.¹⁵ След кого е излязъл израилевият цар? Кого преследваш ти? Едно умряло куче, една бълха!

³ Името на човека беше Навал, а името на жена му — Авигея. И жената беше благоразумна и красива на вид, а мъжът беше жесток и зъл в постъпките си; той беше от рода на Халев.

²² Така да направи Бог на враговете на Давид и така да прибави, ако до сутринта оставя едно мъжко от всичко, което е негово!

⁴² И Авигея стана бързо и се качи на магарето заедно с петте си момичета, които я придружаваха, и последва пратениците на Давид, и му стана жена.

⁴² И Авигея стана бързо и се качи на магарето заедно с петте си момичета, които я придружаваха, и последва пратениците на Давид, и му стана жена.⁴³ Давид взе още и Ахиноама от Езраел; и те двете му станаха жени.⁴⁴ А Саул беше дал дъщеря си Михала, жената на Давид, на Фалтий, сина на Лаис, който беше от Галим.

⁸ И Давид и мъжете му излязоха и нападнаха гесурците, гезерците и амаличаните; защото те от древността бяха жителите на земята, по пътя за Сур чак до египетската земя.

¹⁷ А ГОСПОД си извърши, както беше говорил чрез мен, и ГОСПОД откъсна царството от ръката ти и го даде на ближния ти, на Давид.

⁴ Но филистимските началници му се разгневиха и филистимските началници му казаха: Изпрати човека обратно да се върне на мястото, което си му определил; и да не слиза с нас в боя, да не би да ни стане противник в боя. Защото как би се примирил той с господаря си, ако не с главите на тези мъже?⁵ Не е ли това Давид, за когото пееха в танците и казваха: Саул уби хилядите си и Давид — десетките си хиляди?⁶ Тогава Анхус извика Давид и му каза: Жив е ГОСПОД — ти си честен и излизането ти и влизането ти с мен във войската са добри пред очите ми. И не съм намерил зло в теб от деня на идването ти при мен до днес. Но въпреки това първенците не са благоразположени към теб.

⁴ Тогава Давид и народът, който беше с него, издигнаха гласовете си и плакаха, докато в тях не остана вече сила да плачат.

² А на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул с раздрани дрехи и пръст на главата си. И като дойде при Давид, падна на земята и се поклони.

¹¹ Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, а също и всичките мъже, които бяха с него.¹² И скърбиха и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за ГОСПОДНИЯ народ, и за израилевия дом, понеже бяха паднали от меча.

¹⁶ И Давид му каза: Кръвта ти е на главата ти, защото устата ти свидетелства против теб, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник.¹⁷ Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с това оплакване,

² И Давид се изкачи там, а също и двете му жени, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал.

⁸ Но Авенир, синът на Нир, военачалникът на Саул, взе Исвостей, сина на Саул, и го заведе в Маханаим,

⁸ Но Авенир, синът на Нир, военачалникът на Саул, взе Исвостей, сина на Саул, и го заведе в Маханаим,⁹ и го направи цар над Галаад и над асурците, и над Езраел, и над Ефрем, и над Вениамин, и над целия Израил.

⁹ и го направи цар над Галаад и над асурците, и над Езраел, и над Ефрем, и над Вениамин, и над целия Израил.¹⁰ Исвостей, синът на Саул, беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Но юдовият дом последва Давид.

¹⁷ И битката стана много жестока в онзи ден и Авенир и израилевите мъже бяха разбити пред слугите на Давид.

¹⁹ И Асаил подгони Авенир и не се отклоняваше нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.²⁰ А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.²¹ Тогава Авенир му каза: Отклони се надясно или наляво и хвани един от младежите, и си вземи оръжието му. Но Асаил не поиска да се отклони от преследването му.²² И Авенир пак каза на Асаил: Отклони се от преследването ми! Защо да те ударя на земята? Как ще погледна после брат ти Йоав в лицето?²³ Но той отказа да се отклони. Тогава Авенир го удари в корема със задния край на копието, така че копието му излезе отзад. И той падна там и умря на място. И всеки, който идваше до мястото, където Асаил падна и умря, се спираше.

⁸ Тогава Авенир се разгневи много на думите на Исвостей и каза: Кучешка глава ли съм аз, която държи страната на Юда? Днес аз оказвам милост на дома на баща ти Саул, на братята му и на приятелите му и не те предадох в ръката на Давид, а днес ти ме обвиняваш в беззаконие заради тази жена!⁹ Така да направи Бог на Авенир и така да прибави, ако не сторя за Давид така, както ГОСПОД му се е заклел:¹⁰ да отвърна царството от Сауловия дом и да издигна Давидовия престол над Израил и над Юда, от Дан до Вирсавее!

¹² Тогава Авенир изпрати от своя страна пратеници до Давид и каза: Чия е земята? И каза още: Направи договора си с мен, и ето, ръката ми ще бъде с теб, за да обърна целия Израил към теб.

¹⁸ Затова сега, направете го! Защото ГОСПОД е говорил за Давид и е казал: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си Израил от ръката на филистимците и от ръката на всичките му врагове.

²⁰ И така, Авенир и двадесет мъже с него дойдоха при Давид в Хеврон; и Давид сложи трапеза за Авенир и за мъжете, които бяха с него.²¹ И Авенир каза на Давид: Ще стана и ще отида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с теб и да царуваш над всичко, което душата ти желае. И Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.

²¹ И Авенир каза на Давид: Ще стана и ще отида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с теб и да царуваш над всичко, което душата ти желае. И Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.²² И ето, слугите на Давид и Йоав дойдоха от едно нападение и донесоха със себе си голяма плячка; а Авенир вече не беше с Давид в Хеврон, защото той го беше изпратил, и той си беше отишъл с мир.²³ Когато Йоав дойде и цялата войска, която беше с него, съобщиха на Йоав и казаха: Авенир, синът на Нир, дойде при царя и той го изпрати, и той си отиде с мир.

²⁷ И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрани в портата, за да му говори тайно, и там го удари в корема и той умря заради кръвта на брат му Асаил.

³⁵ После целият народ дойде, за да накара Давид да яде хляб, докато още беше ден. Но Давид се закле и каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако вкуся хляб или нещо друго, преди да залезе слънцето!

³⁹ Днес аз съм слаб, макар и да съм помазан за цар; а тези мъже, синовете на Саруя, са много жестоки за мен. ГОСПОД да отплати на злодея според злината му!

¹ И всичките израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говориха и казаха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът.² Още преди, когато Саул беше цар над нас, ти беше този, който извеждаше и въвеждаше Израил. И на теб каза ГОСПОД: Ти ще пасеш народа Ми Израил и ти ще бъдеш княз над Израил.

² Още преди, когато Саул беше цар над нас, ти беше този, който извеждаше и въвеждаше Израил. И на теб каза ГОСПОД: Ти ще пасеш народа Ми Израил и ти ще бъдеш княз над Израил.³ Така всичките израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон и цар Давид направи с тях завет пред ГОСПОДА в Хеврон. И те помазаха Давид за цар над Израил.

⁸ Тогава той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, че да погледнеш такова умряло куче като мен?

³ князете на синовете на Амон казаха на господаря си Анун: Мислиш ли, че Давид ти е изпратил утешители от почит към баща ти? Не е ли изпратил Давид слугите си при теб, за да разузнаят града, да го огледат и да го съсипят?

⁸ дадох ти дома на господаря ти и жените на господаря ти в пазвата ти и ти дадох израилевия и юдовия дом. И ако това беше малко, бих ти прибавил още много!

¹⁷ И старейшините на дома му станаха и отидоха при него, за да го вдигнат от земята, но той не искаше и не яде хляб с тях.

¹ А след това стана така: Авесалом, синът на Давид, имаше красива сестра на име Тамар и Амнон, синът на Давид, я обикна.² А Амнон толкова се измъчваше заради сестра си Тамар, че се разболя; защото беше девица и на Амнон се виждаше невъзможно да й стори каквото и да било.³ Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Сама, брата на Давид; и Йонадав беше много хитър човек.⁴ И той му каза: Защо ти, царски сине, слабееш ден след ден? Няма ли да ми кажеш? Тогава Амнон му каза: Обичам Тамар, сестрата на брат си Авесалом.⁵ И Йонадав му каза: Легни на леглото си и се престори на болен. И когато баща ти дойде да те види, ти му кажи: Моля те, нека дойде сестра ми Тамар и да ми даде ядене да ям, и нека приготви храната пред мен, за да видя и да ям от ръката й.⁶ Тогава Амнон легна и се престори на болен, и когато царят дойде да го види, Амнон каза на царя: Моля те, нека дойде сестра ми Тамар и да направи две питки пред очите ми, за да ям от ръката й.⁷ И Давид прати у дома до Тамар да кажат: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му приготви храна.⁸ И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, а той лежеше. И взе тесто и замеси, и направи питки пред очите му, и опече питките.⁹ И взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. И Амнон каза: Нека всички излязат вън от мен! И всички излязоха от него.¹⁰ Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси яденето в спалнята, за да ям от ръката ти. И Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе на брат си Амнон в спалнята.¹¹ А когато му подаде да яде, той я хвана и й каза: Ела, легни с мен, сестро моя!¹² Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото такова нещо не се прави в Израил; не прави това безумие!

¹² Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото такова нещо не се прави в Израил; не прави това безумие!¹³ А аз — къде да отнеса срама си? А ти — ти ще бъдеш като един от безумците в Израил. Затова сега, моля те, говори на царя, защото той няма да ме откаже на теб.

¹³ А аз — къде да отнеса срама си? А ти — ти ще бъдеш като един от безумците в Израил. Затова сега, моля те, говори на царя, защото той няма да ме откаже на теб.¹⁴ Но той не поиска да послуша гласа й. И й надви и я насили, и лежа с нея.¹⁵ И Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон й каза: Стани, махай се!¹⁶ А тя му каза: Няма причина; това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми стори. Но той не искаше да я слуша.¹⁷ И той извика момчето, което му прислужваше, и каза: Изгонете сега тази вън от мен и заключи вратата след нея!¹⁸ А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери девици се обличаха в такива дрехи. И прислужникът му я изведе навън и заключи вратата след нея.¹⁹ Тогава Тамар сложи пепел на главата си и раздра шарената си дреха, която беше на нея; и сложи ръката си на главата си и си отиде, като вървеше и викаше.²⁰ А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли беше с теб? Но сега мълчи, сестро моя. Брат ти е, не вземай това нещо присърце. Така Тамар остана самотна в дома на брат си Авесалом.

²⁰ А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли беше с теб? Но сега мълчи, сестро моя. Брат ти е, не вземай това нещо присърце. Така Тамар остана самотна в дома на брат си Авесалом.²¹ А когато цар Давид чу за всички тези работи, много се разгневи.

²¹ А когато цар Давид чу за всички тези работи, много се разгневи.²² А Авесалом не говори на Амнон нито добро, нито зло; защото Авесалом мразеше Амнон, понеже беше насилил сестра му Тамар.

²² А Авесалом не говори на Амнон нито добро, нито зло; защото Авесалом мразеше Амнон, понеже беше насилил сестра му Тамар.²³ А след две пълни години Авесалом имаше стригачи във Ваал-Асор, който е близо до Ефраим; и Авесалом покани всичките царски синове.

²³ А след две пълни години Авесалом имаше стригачи във Ваал-Асор, който е близо до Ефраим; и Авесалом покани всичките царски синове.²⁴ И Авесалом дойде при царя и каза: Ето сега, слугата ти има стригачи; моля те, нека царят и слугите му дойдат със слугата ти!

²⁴ И Авесалом дойде при царя и каза: Ето сега, слугата ти има стригачи; моля те, нека царят и слугите му дойдат със слугата ти!²⁵ Но царят каза на Авесалом: Не, сине мой, нека не идваме всички, за да не ти натежим. И въпреки че настоя, той не поиска да отиде, но го благослови.

²⁵ Но царят каза на Авесалом: Не, сине мой, нека не идваме всички, за да не ти натежим. И въпреки че настоя, той не поиска да отиде, но го благослови.²⁶ Тогава Авесалом каза: Щом не искаш, моля те, нека дойде с нас брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с теб?

²⁶ Тогава Авесалом каза: Щом не искаш, моля те, нека дойде с нас брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с теб?²⁷ Но Авесалом настоя и той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.

²⁷ Но Авесалом настоя и той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.²⁸ А Авесалом заповяда на момчетата си и каза: Гледайте сега, когато сърцето на Амнон се развесели от виното и когато аз ви кажа: Ударете Амнон! — тогава го убийте. Не се страхувайте; не съм ли аз, който ви заповядвам? Бъдете силни и храбри!

²⁸ А Авесалом заповяда на момчетата си и каза: Гледайте сега, когато сърцето на Амнон се развесели от виното и когато аз ви кажа: Ударете Амнон! — тогава го убийте. Не се страхувайте; не съм ли аз, който ви заповядвам? Бъдете силни и храбри!²⁹ И слугите на Авесалом направиха на Амнон, както беше заповядал Авесалом. Тогава всичките царски синове станаха и всеки възседна мулето си и побягна.

³⁷ А Авесалом избяга и отиде при гесурския цар Талмай, сина на Амиуд. И Давид скърбеше за сина си всеки ден.³⁸ Така Авесалом избяга и отиде в Гесур, и беше там три години.

²⁴ А царят каза: Нека се върне в къщата си и да не види лицето ми. И Авесалом се върна в къщата си и не видя лицето на царя.

⁶ По този начин постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом крадеше сърцата на израилевите мъже.

¹³ Тогава при Давид дойде пратеник и каза: Сърцата на израилевите мъже се обърнаха след Авесалом.

⁵ А когато цар Давид дойде във Ваурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гира. Той излезе, като постоянно кълнеше,

⁹ Тогава Ависей, синът на Саруя, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Моля те, нека отида оттатък да му взема главата!

²¹ И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при наложниците на баща си, които е оставил да пазят къщата. Тогава целият Израил ще чуе, че си станал омразен на баща си, и ръцете на всички, които са с теб, ще се укрепят.²² И разпънаха шатра за Авесалом на покрива и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на целия Израил.

¹ И Ахитофел каза на Авесалом: Моля те, нека да избера дванадесет хиляди мъже и да стана и да преследвам Давид тази нощ.² Ще връхлетя върху него, докато е уморен и ръцете му са отслабнали, и ще го ужася; и целият народ, който е с него, ще побегне и ще убия само царя.³ Така ще върна целия народ обратно при теб. Връщането на всички зависи от мъжа, когото търсиш — тогава целият народ ще бъде в мир.⁴ И това слово се видя добро на Авесалом и на всичките израилеви старейшини.⁵ Тогава Авесалом каза: Повикай сега и архиеца Хусай и да чуем какво ще каже и той.⁶ И когато Хусай дойде при Авесалом, Авесалом му говори и каза: Такова слово говори Ахитофел. Да постъпим ли според словото му? Ако не, говори ти.⁷ Тогава Хусай каза на Авесалом: Не е добър съветът, който Ахитофел даде този път.⁸ И Хусай каза: Ти познаваш баща си и мъжете му, че са силни мъже и са огорчени духом като мечка на полето, лишена от малките си. И баща ти е военен мъж, няма да пренощува при народа.⁹ Сигурно сега се е скрил в някой ров или на някое друго място. И когато в началото някои от тях паднат, всеки, който чуе, ще каже: Народът, който следва Авесалом, е претърпял поражение!¹⁰ И тогава дори храбрият, чието сърце е като лъвско сърце, съвсем ще се обезсърчи, защото целият Израил знае, че баща ти е силен и че онези, които са с него, са храбреци.¹¹ Затова аз съветвам да се събере при теб целият Израил, от Дан до Вирсавее, многоброен като морския пясък, и ти лично да отидеш в боя.

¹¹ Затова аз съветвам да се събере при теб целият Израил, от Дан до Вирсавее, многоброен като морския пясък, и ти лично да отидеш в боя.¹² Така ще връхлетим върху него в някое място, където и да се намира, и ще го нападнем, както росата пада на земята. И от него, и от всичките мъже, които са с него, няма да остане нито един.¹³ А ако се оттегли в някой град, тогава целият Израил ще донесе в онзи град въжета, и ще го изтеглим в реката, докато там не остане и едно камъче.¹⁴ Тогава Авесалом и всичките израилеви мъже казаха: Съветът на архиеца Хусай е по-добър от съвета на Ахитофел! — защото ГОСПОД беше наредил така, за да осуети добрия съвет на Ахитофел, за да докара ГОСПОД гибел на Авесалом.

¹⁸ Но едно момче ги видя и каза на Авесалом. И двамата тръгнаха бързо и дойдоха в къщата на един човек във Ваурим, който имаше кладенец в двора си, и те се спуснаха там.

⁹ И Авесалом се срещна със слугите на Давид. Авесалом яздеше на едно муле и мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, и главата му се закачи в дъба, и той увисна между небето и земята, а мулето под него продължи.¹⁰ И един човек видя това и съобщи на Йоав, и каза: Ето, видях АвЕсалом да виси в един дъб.¹¹ А Йоав каза на човека, който му съобщи: Ето, ти си го видял! А защо не го удари там в земята? И аз щях да ти дам десет сребърни сикъла и един пояс.¹² А човекът каза на Йоав: И хиляда сребърни сикъла да биха претеглили в ръката ми, пак не бих прострял ръка срещу царския син! Защото пред ушите ни царят заповяда на теб и на Ависей, и на Итай и каза: Внимавайте всички за момчето Авесалом!¹³ Иначе бих постъпил невярно против живота си, понеже няма нищо скрито от царя — и ти самият би застанал против мен.¹⁴ Тогава Йоав каза: Няма да си губя времето с теб! И взе в ръката си три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, докато беше още жив сред дъба.¹⁵ И десет момчета, оръженосци на Йоав, заобиколиха и удариха Авесалом и го убиха.¹⁶ Тогава Йоав наду с тръбата и народът се върна от преследването на Израил, защото Йоав щадеше народа.¹⁷ И взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров в гората, и натрупаха върху него много голяма грамада от камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатрата си.¹⁸ А Авесалом, докато беше жив, беше взел и си беше издигнал стълб в Царската долина; защото беше казал: Нямам син, който да запази спомена за името ми. И той беше нарекъл стълба на името си и той се нарича Авесаломов паметник и до днес.

³³ И царят се развълнува много и се качи в стаята над портата, и плака. И докато вървеше, говореше така: О, сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!

⁵ Тогава Йоав влезе в къщата при царя и каза: Днес ти посрами лицата на всичките си слуги, които спасиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, и живота на жените ти, и живота на наложниците ти,⁶ като обичаш онези, които те мразят, и мразиш онези, които те обичат! Защото днес ти показа, че военачалници и слуги не са нищо за теб. Днес аз зная, че ако Авесалом беше жив, а всички ние бяхме мъртви днес, това щеше да ти се види добро.

⁶ като обичаш онези, които те мразят, и мразиш онези, които те обичат! Защото днес ти показа, че военачалници и слуги не са нищо за теб. Днес аз зная, че ако Авесалом беше жив, а всички ние бяхме мъртви днес, това щеше да ти се види добро.⁷ Затова сега стани, излез и говори на сърцето на слугите си, защото кълна се в ГОСПОДА, че ако не излезеш, и един човек няма да остане с теб тази нощ! И това ще бъде по-лошо за теб от цялото зло, което те е сполетявало от младостта ти досега.

¹³ И кажете на Амаса: Ти не си ли моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог и така да прибави, ако не бъдеш военачалник пред мен вместо Йоав през всички дни!¹⁴ И той наклони сърцата на всичките юдови мъже като на един човек и те изпратиха до царя да му кажат: Върни се, ти и всичките ти слуги!

¹⁶ Тогава вениаминецът Семей, синът на Гира, който беше от Ваурим, побърза и слезе с юдовите мъже да посрещне цар Давид.

⁴¹ И ето, всичките израилеви мъже дойдоха при царя и казаха на царя: Защо те откраднаха братята ни, юдовите мъже, и преведоха през Йордан царя и дома му, и всичките мъже на Давид с него?

⁹ И Йоав каза на Амаса: Добре ли си, брате мой? И Йоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка, за да го целуне.¹⁰ А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Йоав и той го удари с него в корема, и изля вътрешностите му на земята, и не повтори; и той умря. И Йоав и брат му Ависей преследваха Савей, сина на Вихрий.

⁸ И царят взе двамата сина на Ресфа, дъщерята на Аия, които беше родила на Саул, Армоний и Мемфивостей, и петимата сина на Михала, дъщерята на Саул, които беше родила на Адриил, сина на меолатянина Верзелай,⁹ и ги предаде в ръцете на гаваонците. И те ги обесиха на хълма пред ГОСПОДА. Така седемте паднаха заедно и бяха убити в първите дни на жетвата, в началото на ечемичната жетва.¹⁰ А Ресфа, дъщерята на Аия, взе вретище и си го постла на скалата от началото на жетвата докато дъждът се изля върху мъртвите от небето; и не оставяше да се докоснат до тях нито небесните птици през деня, нито полските зверове през нощта.¹¹ И съобщиха на Давид какво беше направила Ресфа, дъщерята на Аия, наложницата на Саул.

² И царят каза на Йоав, военачалника, който беше с него: Премини сега през всичките израилеви племена, от Дан до Вирсавее, и пребройте народа, за да зная броя на народа.

⁵ А Адония, синът на Агита, се надигна и каза: Аз ще царувам! И си приготви колесници и конници, и петдесет мъже да тичат пред него.⁶ А докато беше жив, баща му никога не го беше наскърбил да му каже: Защо правиш така? А той беше и много хубав на вид; майка му го беше родила след Авесалом.⁷ И той се сговори с Йоав, сина на Саруя, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.⁸ Но свещеник Садок, Ваная, синът на Йодая, пророк Натан, Семей, Рей и силните мъже, които имаше Давид, не бяха с Адония.⁹ И Адония пожертва овце и говеда, и угоени телета при скалата Зоелет, която е при Ен-Рогил; и покани всичките си братя, царските синове, и всичките юдови мъже, които бяха в служба на царя.¹⁰ Но пророк Натан и Ваная, и силните мъже, и брат си Соломон не покани.¹¹ Тогава Натан говори на Витсавее, майката на Соломон, и каза: Не си ли чула, че Адония, синът на Агита, се е възцарил, а господарят ни Давид не знае?¹² Затова сега ела, ще ти дам съвет, за да избавиш живота си и живота на сина си Соломон.¹³ Иди и влез при цар Давид, и му кажи: Господарю мой, царю, не се ли закле ти на слугинята си, като каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми. А защо Адония се възцари?¹⁴ И ето, докато още говориш там с царя, и аз ще вляза след теб и ще потвърдя думите ти.¹⁵ И Витсавее влезе при царя в спалнята. А царят беше много стар и сунамката Ависага слугуваше на царя.¹⁶ И Витсавее се наведе и се поклони на царя. И царят каза: Какво имаш?¹⁷ А тя му каза: Господарю мой, ти се закле на слугинята си в ГОСПОДА, своя Бог, и каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми!¹⁸ Но сега, ето, Адония се е възцарил; и сега, господарю мой, царю, ти не знаеш това.

⁵ И ти също знаеш какво ми стори Йоав, синът на Саруя, и какво направи на двамата военачалници на Израил — на Авенир, сина на Нир, и на Амаса, сина на Етер, които уби и проля военна кръв в мирно време, и така докара военна кръв на пояса си, който беше около кръста му, и на сандалите си, които бяха на краката му.

⁵ И ти също знаеш какво ми стори Йоав, синът на Саруя, и какво направи на двамата военачалници на Израил — на Авенир, сина на Нир, и на Амаса, сина на Етер, които уби и проля военна кръв в мирно време, и така докара военна кръв на пояса си, който беше около кръста му, и на сандалите си, които бяха на краката му.⁶ Затова постъпи според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в Шеол.

⁸ И ето, при теб е вениаминецът Семей, синът на Гира, от Ваурим. Той ме прокле с тежка клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Но после слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА и казах: Няма да те убия с меч!

¹³ А Адония, синът на Агита, дойде при Витсавее, майката на Соломон. И тя каза: С мир ли идваш? И той каза: С мир.¹⁴ И той каза: Имам нещо да ти кажа. И тя каза: Говори.¹⁵ Тогава той каза: Ти знаеш, че царството беше мое и че целият Израил беше обърнал лице към мен, за да царувам. Но царството се обърна и се даде на брат ми, защото му беше определено от ГОСПОДА.¹⁶ Сега имам една единствена молба към теб; не ми отказвай. И тя му каза: Говори.¹⁷ Тогава той каза: Моля те, говори на цар Соломон — защото той няма да ти откаже — да ми даде за жена сунамката Ависага!

¹⁷ Тогава той каза: Моля те, говори на цар Соломон — защото той няма да ти откаже — да ми даде за жена сунамката Ависага!¹⁸ И Витсавее каза: Добре. Ще говоря на царя за теб.¹⁹ И Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. А царят стана да я посрещне и й се поклони; после седна на престола си и накара да се постави престол за царската майка и тя седна от дясната му страна.²⁰ Тогава тя каза: Имам една малка молба към теб; не ми отказвай. И царят й каза: Искай, майко моя, и няма да ти откажа.²¹ И тя каза: Нека сунамката Ависага се даде на брат ти Адония за жена!

²¹ И тя каза: Нека сунамката Ависага се даде на брат ти Адония за жена!²² А цар Соломон отговори и каза на майка си: Защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството — защото той ми е по-голям брат — за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, сина на Саруя!

²² А цар Соломон отговори и каза на майка си: Защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството — защото той ми е по-голям брат — за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, сина на Саруя!²³ И цар Соломон се закле в ГОСПОДА и каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако Адония не е изговорил тази дума против живота си!²⁴ Затова сега — жив е ГОСПОД, който ме утвърди и ме постави на престола на баща ми Давид и който ми направи дом, както беше обещал — още днес Адония ще бъде убит!²⁵ И цар Соломон изпрати чрез ръката на Ваная, сина на Йодая; и той го удари, и той умря.

³¹ А царят му каза: Направи, както е казал, и го съсечи и го погреби, за да отмахнеш от мен и от бащиния ми дом кръвта, която Йоав е пролял без причина.³² Така ГОСПОД ще възвърне кръвта му на главата му, понеже той съсече двама мъже по-праведни и по-добри от него и ги уби с меч, без баща ми Давид да знае — Авенир, сина на Нир, военачалника на Израил, и Амаса, сина на Етер, военачалника на Юда.

³² Така ГОСПОД ще възвърне кръвта му на главата му, понеже той съсече двама мъже по-праведни и по-добри от него и ги уби с меч, без баща ми Давид да знае — Авенир, сина на Нир, военачалника на Израил, и Амаса, сина на Етер, военачалника на Юда.³³ Така кръвта им ще се върне на главата на Йоав и на главата на потомството му до века; а на Давид и на потомството му, и на дома му, и на престола му ще има мир от ГОСПОДА до века.³⁴ Тогава Ваная, синът на Йодая, се изкачи и го съсече, и го уби; и той беше погребан в дома си в пустинята.

²⁵ И Юда и Израил живееха в безопасност, всеки под лозата си и под смокинята си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломон.

³⁷ А теб ще взема и ще царуваш над всичко, което душата ти желае, и ще бъдеш цар над Израил.

³⁰ А между Ровоам и Еровоам имаше война през всичките им дни.

¹⁶ А между Аса и израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

³² И между Аса и израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

² Тогава Езавел изпрати до Илия пратеник да каже: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако утре около това време не направя живота ти като живота на един от тях!

¹ А Нееман, военачалникът на арамейския цар, беше голям човек пред господаря си и почитан, понеже чрез него ГОСПОД беше дал избавление на Арам. Той беше силен и храбър човек, но беше прокажен.

²⁷ Затова проказата на Нееман ще се залепи за теб и за потомството ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг.

¹³ И Азаил каза: Но какво е слугата ти — куче — че да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: ГОСПОД ми показа, че ти ще царуваш над Арам.

²³ Тогава Ииуй и Йонадав, синът на Рихав, влязоха в храма на Ваал и той каза на служителите на Ваал: Потърсете и вижте да няма между вас някой от служителите на ГОСПОДА, а да бъдат само служители на Ваал!

³² докато дойда и ви заведа в земя като вашата земя, земя на жито и вино, земя на хляб и лозя, земя на маслини и мед, за да живеете и да не умрете. Не слушайте Езекия като ви мами и казва: ГОСПОД ще ни избави.

¹ А когато цар Езекия чу това, той раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ дом.

¹⁵ шестия Осем и седмия Давид.¹⁶ А техни сестри бяха Саруя и Авигея. И синовете на Саруя бяха Ависей, Йоав и Асаил, трима.

¹ А това са синовете на Давид, които му се родиха в Хеврон: първородният Амнон, от езраелката Ахиноама; вторият Даниил, от кармилката Авигея;

¹ А това са синовете на Давид, които му се родиха в Хеврон: първородният Амнон, от езраелката Ахиноама; вторият Даниил, от кармилката Авигея;² третият Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; четвъртият Адония, син на Агита;³ петият Сефатия, от Авитала; шестият Итраам, от жена му Егла.⁴ Шестимата му се родиха в Хеврон, където царува седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува тридесет и три години.

¹ Тогава целият Израил се събра при Давид в Хеврон и казаха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът.² Още преди, още когато Саул беше цар, ти беше този, който извеждаше и въвеждаше Израил. И на теб ГОСПОД, твоят Бог, каза: Ти ще пасеш народа Ми Израил и ти ще бъдеш княз над народа Ми Израил.³ Така всичките израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон и Давид направи с тях завет пред ГОСПОДА в Хеврон. И те помазаха Давид за цар над Израил според ГОСПОДНОТО слово чрез Самуил.

²³ И ето броят на началниците на въоръжените за бой, които дойдоха при Давид в Хеврон, за да обърнат към него царството на Саул според ГОСПОДНАТА заповед:

²⁹ От синовете на Вениамин, братята на Саул: три хиляди души. Но дотогава по-голямата част от тях подържаха Сауловия дом.

³⁸ Всички тези военни мъже, в боен ред, дойдоха с неразделено сърце в Хеврон, за да направят Давид цар над целия Израил. И всички останали в Израил бяха единодушни да направят Давид цар.³⁹ И бяха там при Давид три дни и ядоха и пиха, защото братята им бяха приготвили за тях.⁴⁰ Освен това и онези, които бяха близо до тях, до Исахар, Завулон и Нефталим им носеха храна с магарета, с камили, с мулета и с говеда — тестени храни, калъпи сушени смокини и сушено грозде, вино, маслинено масло, говеда и дребен добитък в голямо количество; защото беше веселие в Израил.

²⁹ А когато ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет влизаше в Давидовия град, Михала, дъщерята на Саул, погледна през прозореца и видя, че цар Давид скачаше и играеше, и го презря в сърцето си.

⁵ И Давид каза: Синът ми Соломон е млад и нежен, а домът, който ще се построи на ГОСПОДА, трябва да бъде извънредно великолепен, именит и славен във всички земи, затова ще направя приготовления за него. И така, Давид направи голямо приготовление преди смъртта си.

⁶ И каза на съдиите: Внимавайте какво правите, защото не съдите за човека, а за ГОСПОДА, и Той е с вас в съдопроизнасянето.⁷ Затова нека страхът от ГОСПОДА бъде върху вас! Внимавайте в делата си, защото у ГОСПОДА, нашия Бог, няма неправда, нито пристрастие, нито подкупничество.

⁸ И ако си решил да отидеш, и действаш, и си силен за бой, пак Бог ще те направи да паднеш пред врага, защото Бог има сила да помага и да поваля.

²⁵ И Еремия пя оплакване за Йосия. И всичките певци и певици и до днес споменават Йосия в оплакванията си. И направиха това обичай в Израил и ето, те са написани в Плача.

³ в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си началници и на слугите си, и пред него бяха военачалниците на Персия и Мидия, благородните и князете на областите,

¹³ И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, което му се беше случило. Тогава съветниците му и жена му Зереса му казаха: Ако Мардохей, пред когото си започнал да падаш, е от рода на юдеите, няма да му надвиеш, а със сигурност ще паднеш пред него.

⁷ И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

⁹ А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

¹⁴ Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

²⁸ това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

⁹ Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.

¹ Защо се разяряват езичниците и народите замислят суета?² Земните царе застават и управниците се съветват заедно против ГОСПОДА и против Неговия Помазаник,³ и казват: Нека разкъсаме връзките Им и въжетата Им нека отхвърлим от себе си!⁴ Този, който седи в небесата, ще се смее, Господ ще им се подиграе.

¹⁶ Злото му ще се върне на главата му и насилието му ще слезе върху темето му.

⁴ Да ти даде според желанието на сърцето ти и да изпълни всички твои намерения!

⁴ Въздай им според делото им и според злото на постъпките им. Според делата на ръцете им им дай; каквото заслужават, отплати им!

³ Препаши меча Си на бедрото Си, Силни, в славата Си и величието Си!⁴ И във величието Си язди победоносно заради истината и кротостта, и правдата; и десницата Ти ще Те учи на страшни неща.⁵ Стрелите Ти са остри — под Теб народи падат — в сърцето на враговете на царя.

⁹ Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже — лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх.

¹² И Твоя е, Господи, милостта, защото Ти отплащаш на всекиго според делото му.

²⁷ Там е Вениамин, най-малкият, техният владетел, първенците на Юда, дружината им, първенците на Завулон, първенците на Нефталим.

¹⁰ И ще отсека всичките рогове на безбожните, а роговете на праведните ще се издигнат.

¹⁰ Защото дори човешката ярост ще Те хвали; с остатъка от яростта ще се препашеш.

⁷ Те отиват от сила в сила, всеки от тях се явява пред Бога в Сион.

³ Направих завет с избрания Си, заклех се на слугата Си Давид:⁴ Ще утвърдя потомството ти до века и ще съградя престола ти за всички поколения. (Села.)

¹⁹ Тогава Ти говори на светиите Си във видение и каза: Положих помощ върху един силен, възвисих един избран между народа.

¹⁹ Тогава Ти говори на светиите Си във видение и каза: Положих помощ върху един силен, възвисих един избран между народа.²⁰ Намерих слугата Си Давид, със святото Си масло го помазах,

²⁰ Намерих слугата Си Давид, със святото Си масло го помазах,²¹ него ще поддържа ръката Ми и мишцата Ми ще го укрепва.²² Врагът няма да го притесни, нито синът на неправдата ще го потиска.²³ Аз ще смажа противниците му пред него и ще поразя онези, които го мразят.

³⁵ Веднъж се заклех в светостта Си: няма да излъжа Давид!³⁶ Потомството му ще пребъде вечно и престолът му — като слънцето пред Мен;³⁷ ще бъде утвърден до века като луната. Верен е свидетелят в небето. (Села.)

⁸ Всяка сутрин ще погубвам всичките безбожни на земята, за да изтребя от града на ГОСПОДА всички, които вършат беззаконие.

¹⁰ Имаше и такива, които седяха в тъмнина и в сянката на смъртта, вързани в скръб и железа,¹¹ защото се разбунтуваха срещу Божиите слова и презряха съвета на Всевишния.

⁸ Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му!⁹ Синовете му нека бъдат сираци и жена му — вдовица!¹⁰ Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища!¹¹ Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му!¹² Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост — към сирачетата му!¹³ Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение!¹⁴ Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му!¹⁵ Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята,¹⁶ защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие.¹⁷ Той обичаше проклинането — нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето — нека се отдалечи от него!¹⁸ Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му!¹⁹ Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва.

⁸ ГОСПОД ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века.

¹⁷ Там ще направя да изникне рог на Давид; приготвил съм светилник за помазаника Си.¹⁸ Враговете му ще облека с позор, а на него ще блести короната му.

¹⁸ Но пътеката на праведните е като светлата зора, която свети все по-ярко, докато стане съвършен ден.¹⁹ Пътят на безбожните е като мрак — те не знаят от какво се спъват.

¹⁷ Крадената вода е сладка и хляб, който се яде тайно, е вкусен.¹⁸ Но той не знае, че там са сенките, че поканените й са в дълбините на Шеол.

⁷ Устата на безумния е гибел за него и устните му са примка на душата му.

⁸ Цар, който седи на съдийски престол, разпръсва всяко зло с очите си.

³⁰ Няма мъдрост и няма разум, и няма съвет срещу ГОСПОДА.

¹⁷ Не се радвай, когато падне врагът ти, и сърцето ти да не се весели, когато той се препъне,

⁵ Отдели безбожния от царя, и престолът му в правда ще се утвърди.

²³ Както сребърна глеч, намазана на глинен съд, така са горещи устни със зло сърце.²⁴ Който мрази, се преправя с устните си, но в сърцето си крои измама;²⁵ когато говори сладко, не му вярвай, защото в сърцето му има седем мерзости.²⁶ Който покрива омразата с измама, злината му ще се открие пред събранието.

⁴ Яростта е жестока и гневът — наводнение, но кой може да устои пред ревността?⁵ По-добре открито изобличение, отколкото скрита любов.⁶ Раните от приятел са искрени, а целувките от неприятел — изобилни.

¹⁷ Човек, който е виновен за проливането на човешка кръв, ще бяга до гроб — никой да не го подкрепя.

¹⁵ Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.¹⁶ Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? — Като безумния!

⁴ И му кажи: Гледай да си спокоен; не се страхувай и не бъди малодушен пред тези две опашки на димящи главни, пред яростния гняв на Расин и Арам, и на сина на Ромелия.

⁹ Съюзете се народи, бъдете съкрушени! И чуйте всички от далечините на земята! Опашете се и бъдете съкрушени! Опашете се и бъдете съкрушени!¹⁰ Кройте план, но той ще се осуети; говорете дума, но тя няма да стане, защото Бог е с нас.

²³ Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Светия Израилев.

²⁸ Но аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мен.

⁷ нито ще разчупват хляб в жалеенето, за да утешат някого за мъртвия, нито ще ги напоят от чашата на утешението за баща им или за майка им.

¹¹ Както яребицата, която мъти, каквото не е снесла, така е онзи, който придобива богатство, но не с правда — в половината на дните му ще го остави и в края си ще бъде безумен.

² Тогава Исмаил, синът на Натания, и десетте мъже, които бяха с него, станаха и убиха с меч Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан. И умъртвиха този, когото вавилонският цар беше поставил над земята.

⁶ И Исмаил, синът на Натания, излезе от Масфа да ги посрещне, и като вървеше, плачеше. И когато ги срещна, им каза: Елате при Годолия, сина на Ахикам.⁷ И когато дойдоха вътре в града, Исмаил, синът на Натания, ги закла и ги хвърли в рова; той и мъжете, които бяха с него.

¹⁷ Смълчи въздишките, не прави оплакване на мъртви, навий си тюрбана и обуй сандалите на краката си, не покривай устните си и не яж хляба на хората.

²² И вие ще направите, както направих аз: устните си няма да покриете и хляба на хората няма да ядете,

³⁴ Ти си гледал, докато се е откъснал камък, но не от ръце, който е ударил образа в краката му от желязо и глина и ги е разбил.³⁵ Тогава едновременно желязото, глината, бронзът, среброто и златото са се разбили и са станали като прах от летните хармани; и вятърът ги е отнесъл и никакво място не се е намерило за тях. А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил цялата земя.

⁴⁴ И в дните на тези царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши и управлението му няма да бъде оставено на друг народ; а то ще разбие и довърши всички тези царства и самото то ще пребъде до века,⁴⁵ понеже си видял, че от планината се е откъснал камък, но не с ръце, и е разбил желязото, бронза, глината, среброто и златото. Великият Бог е известил на царя какво ще стане след това. Сънят е верен и тълкуванието му — достоверно.

⁹ И както разбойници причакват човек, така е дружината свещеници — убиват по пътя към Сихем, да, вършат безчестие.

⁹ Прогласете това между народите, подгответе свещена война, вдигнете силните мъже; нека се приближат и се изкачат всичките воини!¹⁰ Изковете плуговете си на мечове и сърповете си на копия; слабият нека каже: Аз съм силен мъж!¹¹ Бързайте и елате, всички околни народи, и се съберете! Там долу, ГОСПОДИ, отведи силните Си мъже!¹² Нека станат народите и се изкачат в Йосафатовата долина, защото там ще седя да съдя всичките околни народи.¹³ Изпратете сърпа, защото жетвата е узряла; елате, тъпчете, защото линът е пълен и каците преливат, защото злината им е голяма.

³⁵ Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря – от майка й и снаха – от свекърва й;³⁶ и неприятели на човека ще бъдат домашните му.

³⁰ Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира с Мен, разпилява.

⁸ И едно много голямо множество постла дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и ги постилаха по пътя.⁹ А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното Име! Осанна във висините!¹⁰ И когато влезе в Ерусалим, целият град се раздвижи и казваха: Кой е Този?

²⁴ И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие гледайте.

¹⁸ Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!¹⁹ А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

³⁷ и се чудеха твърде много и говореха: Всичко върши добре: и глухите прави да чуват, и немите да говорят!

¹¹ Но главните свещеници подбудиха множеството да иска да им пусне по-добре Варава.¹² Пилат пак в отговор им каза: Тогава какво да направя с Този, когото наричате юдейския Цар?¹³ А те пак изкрещяха: Разпъни Го!

¹⁴ Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.

¹⁹ И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели.²⁰ А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?

⁵ И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?⁶ А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет.⁷ После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет.⁸ И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.

⁴¹ И като се приближи и видя града, плака за него и каза:⁴² Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

¹² И имаше за Него голяма глъчка сред множествата. Едни казваха: Добър Човек е. Други казваха: Не е, а заблуждава народа.

⁴⁷ А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

⁴² Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;⁴³ защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.

³⁵ Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мен. Какво си направил?

⁴ И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш?⁵ И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен.

⁴ А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го оставя да живее.

¹ Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

⁴ понеже тя е Божия служителка за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш, защото тя не носи напразно меча, понеже е служителка на Бога, отмъстителка за наказание на този, който върши зло.

¹⁷ Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не правите това, което искате.

¹² Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места.

²¹ Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е на Иисус Христос.

¹⁴ Ковачът Александър ми стори много зло; Господ ще му върне според делата му;

² И видях, и ето, бял кон; и яздещият на него имаше лък; и му се даде венец и той излезе побеждавайки и за да победи.

⁶ понеже те проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това.