Bulgarian(i)
24 който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада. 25 Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха. 26 И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички се развързаха. 27 И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук. 29 А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила; 30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? 31 А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти. 32 И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови. 34 И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом. 35 А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора. 36 И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир. 37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат! 38 И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха. 39 И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града. 40 А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.