Bulgarian(i)
10 И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан. 11 И стигна на едно място и пренощува там, защото слънцето беше залязло. И взе един от камъните на мястото и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място. 12 И сънува, и ето, стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето, и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. 13 И ГОСПОД стоеше над нея и каза: Аз съм ГОСПОД, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти. 14 Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък, ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг и в теб и в твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. 15 Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да отидеш, и ще те върна пак в тази земя, защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих. 16 А когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина ГОСПОД е на това място, а аз не съм знаел. 17 И се убоя, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божи дом, това е врата небесна. 18 На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му. 19 И нарече онова място Ветил, а преди това името на града беше Луз. 20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако Бог бъде с мен и ме запази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, 21 и се завърна с мир в бащиния си дом, тогава ГОСПОД ще бъде мой Бог, 22 и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божи дом, и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Теб.