Bulgarian(i)
1 И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. 2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3 На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им. 4 И оттам, като тръгнахме, плавахме на зЁвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. 5 И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира. 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него. 7 И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на зЁвет под Крит срещу нос Салмон. 8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей. 9 Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: 10 Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни. 11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел. 12 И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват. 13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит. 14 Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон, 15 и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи. 16 И като минахме на зЁвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка; 17 и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така. 18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара. 19 А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности. 20 И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени. 21 А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети. 22 Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът; 23 защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза: 24 Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб. 25 Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. 26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша. 28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.