Judges 11:35 Cross References - Bulgarian

³⁵ И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съкруши! Ти си сред онези, които ми причиняват скръб! Защото дадох дума пред ГОСПОДА и не мога да си я взема обратно.

²⁹ А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.³⁰ И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?

³⁴ И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.³⁵ И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака.

³⁶ Тогава баща им Яков им каза: Вие ме оставихте без деца — Йосиф го няма вече и Симеон го няма вече, и искате и Вениамин да вземете! Върху мен падна всичко това!³⁷ А Рувим, като говореше на баща си, каза: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа! Предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.³⁸ А Яков каза: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол.

²⁸ Но нищо обречено, което някой би обрекъл на ГОСПОДА от онова, което има, било то човек, или животно, или нива от притежанието си, нито да се продава, нито да се откупува — всяко обречено нещо е пресвято на ГОСПОДА.²⁹ Никой обречен на проклятие човек да не се откупува — той трябва непременно да се умъртви.

² Когато някой мъж направи обрек на ГОСПОДА или се закълне с клетва и обвърже душата си със задължение, да не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата му.³ И ако някоя жена направи обрек на ГОСПОДА или се обвърже със задължение в бащиния си дом, в младостта си,⁴ и баща й чуе нейния обрек или задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци да останат в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, да остане в сила.⁵ Но ако й забрани баща й в деня когато чуе, никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и ГОСПОД ще й прости, понеже й е забранил баща й.

¹ А израилевите мъже се бяха заклели в Масфа и бяха казали: Никой от нас да не даде дъщеря си на вениаминците за жена!² И народът дойде във Ветил и остана там пред Бога до вечерта, и издигна гласа си, и плака горчиво.³ И казаха: ГОСПОДИ, Боже на Израил, защо стана това в Израил, така че днес да липсва едно племе в Израил?⁴ И на следващия ден народът стана рано и издигна там олтар, и принесе всеизгаряния и примирителни жертви.⁵ И израилевите синове казаха: Кой измежду всичките израилеви племена не се изкачи в събранието при ГОСПОДА? Защото бяха дали голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, и бяха казали: Непременно да се умъртви!⁶ И израилевите синове заскърбиха за брат си Вениамин и казаха: Днес се отсече едно племе от Израил!⁷ Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, след като се заклехме в ГОСПОДА да не им даваме жени от нашите дъщери?

⁴⁴ И Саул каза: Така да направи Бог и така да прибави — непременно ще умреш, Йонатане!⁴⁵ Но народът каза на Саул: Йонатан ли да умре, който извърши това велико избавление в Израил? Да не бъде! Жив е ГОСПОД — косъм от главата му няма да падне на земята, защото той действа с Бога днес! Така народът спаси Йонатан и той не умря.

³⁰ И докато бяха по пътя, слухът стигна до Давид и се каза: Авесалом избил всичките царски синове и не останал нито един от тях!³¹ Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята; и всичките му слуги стояха с раздрани дрехи.

³³ И царят се развълнува много и се качи в стаята над портата, и плака. И докато вървеше, говореше така: О, сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!

²⁰ Тогава Йов стана и раздра дрехата си, и обръсна главата си, и падна на земята, и се поклони.

⁴ В очите му подлецът е презрян, но почита онези, които се боят от ГОСПОДА. Ако се е заклел в своя вреда, не се отмята,

² Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога — защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.³ Защото сънищата идват от много занимание и гласът на безумния — от много думи.⁴ Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!⁵ По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.⁶ Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да унищожи делото на ръцете ти?

⁷ Затова той с клетва й обеща да й даде каквото и да му поиска.⁸ А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.⁹ Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да й се даде;

¹⁴ Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.