1 Corinthians 3:6 Cross References - Bulgarian

⁶ Аз посадих, Аполос напои, но Господ даде растежа.

⁹ Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже — лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх.

¹¹ Веднъж говори Бог, и два пъти чух това — че силата е Божия.

¹³ Насадените в дома на ГОСПОДА ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.¹⁴ Ще са плодоносни и в дълбока старост, ще са сочни и зелени,¹⁵ за да известят, че ГОСПОД е праведен — Моята канара — и в Него няма неправда.

¹ (По слав. 126) Песен на изкачванията. На Соломон. Ако ГОСПОД не построи дома, напразно се трудят по него зидарите, ако ГОСПОД не пази града, напразно бди стражата.

²⁵ Благотворителната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен.

¹⁰ Защото, както слиза дъждът и снегът от небето и не се връща там, а напоява земята и я прави да ражда и да произраства, за да дава семе на сеяча и хляб на ядящия,¹¹ така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми — няма да се върне празно при Мен, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.

¹¹ Защото, както земята произвежда растенията си, и както градина прави да расте посятото в нея, така Господ БОГ ще направи правдата и хвалата да израснат пред всичките народи.

¹⁸ Като чуха това, те се успокоиха и славеха Бога, като казваха: И така, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.

²⁷ И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.

¹⁴ И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава в това, което говореше Павел.

⁴ И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци и се стараеше да ги убеждава.⁵ А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше завладян от словото и свидетелстваше на юдеите, че Иисус е Христос.⁶ Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист; отсега ще отивам между езичниците.⁷ И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който почиташе Бога и чиято къща беше до синагогата.⁸ А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.⁹ И Господ каза на Павел нощем във видение: Не бой се, а говори и не млъквай,¹⁰ защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти стори зло; защото имам много хора в този град.¹¹ И той преседя там година и шест месеца и ги поучаваше в Божието слово.

²⁴ И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в Писанията, дойде в Ефес.

²⁶ Той почна да говори дързостно в синагогата, но Прискила и Акила, като го чуха, го прибраха и му изложиха по-точно Божия път.²⁷ И когато той се канеше да замине за Ахая, братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат. И той, като дойде, помогна много на повярвалите чрез благодатта,

¹ А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици.

¹⁹ И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

¹⁸ Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мен, за да приведе езичниците в покорност – чрез слово и дело,

³⁰ А вие сте от Него в Христос Иисус, който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление;

⁹ Защото сме съработници на Бога; вие сте Божия нива, Божи строеж.¹⁰ Според дадената ми Божия благодат, като мъдър майстор-строител аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки нека да внимава как гради на нея.

¹⁴ Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.¹⁵ Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието.

¹ Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

⁷ Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?⁸ По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото?⁹ Защото в Мойсеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,¹⁰ или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.¹¹ Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното?

¹ И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,² чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.³ Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,⁴ че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията⁵ и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,⁶ че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,⁷ че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;⁸ а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.⁹ Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.¹⁰ Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.¹¹ И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.

² Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора;³ и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.⁴ И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;⁵ не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

¹⁴ Защото ние не се простираме прекалено надалеч, като че ли не сме били достигали до вас, защото и до вас достигнахме с Христовото благовестие;¹⁵ и не се хвалим с това, което е извън нашата мярка, тоест с чужди трудове, но имаме надежда, че с растежа на вашата вяра ние, според областта си за работа, ще се възвеличим още повече между вас,

⁵ защото нашето благовестие не дойде до вас само с думи, но също и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете какви се показахме помежду ви заради вас.