Romans 4:3-13

Bulgarian^{(i) 3} Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“ ⁴ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; ⁵ а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда. ⁶ Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела: ⁷ ?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; ⁸ блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“ ⁹ Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда. ¹⁰ Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. ¹¹ И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата, ¹² и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан. ¹³ Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.