Bulgarian(i)
1 И така, братя мои, радвайте се в Господа. За мен не е досадно да ви пиша едно и също, а за вас е за предпазване. 2 Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжливото обрязване. 3 Защото ние сме обрязаните, които служим в Божия Дух и се хвалим с Христос Иисус, и не се уповаваме на плътта. 4 Макар че аз бих могъл и на плътта да се уповавам. Ако някой друг мисли, че може да се уповава на плътта, то аз повече: 5 обрязан съм бил на осмия ден, от израилевия род съм, от вениаминовото племе, евреин от евреи, според закона – фарисей, 6 според ревностното ми желание – гонител на църквата, според правдата на закона – непорочен. 7 Но това, което беше за мен придобивка, го счетох като загуба заради Христос. 8 А освен това всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Иисус, заради когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос 9 и да се намеря в Него, като нямам моята правда, която е от закона, а тази, която е чрез вярата в Христос – правдата, която е от Бога въз основа на вяра, 10 за да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като стана съобразен с Неговата смърт, 11 за да мога някак да достигна до възкресението на мъртвите. 12 Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Иисус. 13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, 14 гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Иисус. 15 И така, нека ние, колкото от нас са съвършени, да мислим така; и ако вие мислите за нещо по друг начин, Бог и това ще ви открие. 16 И така, дотам, докъдето сме достигнали, нека ходим (според това правило, като мислим същото). 17 Братя, бъдете всички мои подражатели и внимавайте на тези, които живеят според примера, който ние ви дадохме. 18 Защото мнозина живеят, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, че са враговете на Христовия кръст, 19 чийто край е погибел, чийто бог е коремът, чиято слава е в техния позор, които отдават ума си на земните неща. 20 Защото нашето гражданство е на небето, откъдето и очакваме Спасител – Господ Иисус Христос, 21 който ще преобрази нашето унижено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло според действието на Неговата сила, с която Той може да покори всичко на Себе Си.